Р Е Ш Е Н И Е
№ 260505
гр. С., 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети септември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 407 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на основание сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит № CREX – …. от 30.07.2018 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер от 4008 лв., който последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 15 месечни вноски в срок до 20.11.2019 г. Във връзка с кредита бил сключен и договор за застраховка „защита на плащанията“, по който била уговорена застрахователна премия в размер на 408 лв., заплатена на застрахователя от кредитора и разпределена като част от погасителните вноски. Чл. 3, ал. 1 от Условия към договора за кредит обективирал в тежест на кредитополучателя задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо при закъснение в плащането на погасителни вноски по кредита. На 13.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. по силата на който вземането срещу ответника било прехвърлено в полза на ищеца, за което длъжникът бил уведомен. Тъй като длъжникът не изпълнил в пълен обем задълженията си по обслужване на кредита, ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи главница по договора за кредит в размер на 3125,48 лв., договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.11.2019 г. в размер на 220,17 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г. в размер на 282,38 лв. и законна лихва върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 154 по описа на СРС за 2020 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът В.К.Р. не депозира писмен отговор на предявения срещу нея иск, а в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва иска. Счита, че не дължи сумите по договора за кредит, тъй като не е получила заема, а същият е бил предоставен на нейна позната. Прави възражение за унищожаемост на сключения договор поради измама, изразяваща се в заблуждаването ѝ, че подписва договора като поръчител по него, а не като главен длъжник.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 05.02.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 358 от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 154 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение от длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
По делото е представен договор за потребителски кредит № CREX – …. от 30.07.2018 г., от който е видно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. в качеството си на заемодател е предоставило на ответницата в качеството ѝ на заемател потребителски заем в размер на 3808 лв., а последният се е задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва на 15 месечни погасителни вноски в срок до 20.11.2019 г. Целта на предоставянето на кредита е закупуване на спален комплект на стойност 3600 лв., за покупката на който е представена фактура, сумата по която не се спори, че е преведена директно на търговеца, в който смисъл се съдържа и уговорка между страните по договора за кредит в чл. 1 от същия. Договорът предвижда заплащане на застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията“ в размер на 408 лв., включена в общата сума на кредита, но по делото не става ясно дали и по какъв начин тази сума е заплатена на застрахователя, за да се обоснове включването ѝ в общия дълг на кредитополучателя като част от главницата по него. Съдът не установява уговорка за начина, по който застрахователната премия е следвало да се заплати на застрахователя “Кардиф Животозастраховане“, клон България нито в договора за кредит, нито в сертификата за застраховка „закрила на плащанията Плюс“, в който отделно от това фигурира единствено механизъм за определяне на размера на премията, но не и нейната абсолютна стойност. Тук е мястото да се отбележат и особените трудности при установяването на каквито и да било клаузи от застрахователния договор и ОУ към него поради размера на шрифта на този документ, който кредиторът по договора за кредит или застрахователят са приели като достатъчен за осигуряване възможността на клиента им да се запознае със задълженията, които поема по него. Според исковата молба страните са постигнали съгласие застрахователната премия да бъде заплатена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, но в представените по делото договори не се установява наличието на такава уговорка, нито изобщо са налице данни, че кредиторът е превел сумата за премията на застрахователя. При тези данни посочената застрахователна премия следва да се изключи от главницата по кредита, тъй като поради реалния характер на договора за заем, фактическият състав по неговото сключване се осъществява едва с предаването на заетата сума, в която насока за част от претенцията на ищеца липсват надлежни доказателства.
При тези данни съдът намира, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответницата по делото са се обвързали с правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата от 3400 лв., а последният се е задължил да възстанови тази сума на 15 месечни вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. До така посочения размер на кредита се достига след съобразяване на извършено от длъжника плащане на сумата от 200 лв. към момента на закупуването на вещта, отразено и в самия договор за кредит и приспаднато от общия размер на заема. От твърденията на ищеца става ясно, че длъжникът е преустановил обслужването на кредита си, считано от 20.01.2019 г. – падежната дата на първата неплатена вноска, откъдето следва, че сторените до този момент плащания се равняват на 4 погасителни вноски на обща стойност 1216,60 лв. От погасителния план към договора за кредит (изготвен за главница от 3808 лв.) се установява, че главницата, оставаща след плащането на вноска № 4 с падежна дата 20.12.2018 г., възлиза на сумата от 2950,24 лв., като чрез аритметически изчисления се достига до извод, че погасената чрез първите 4 вноски главница е 857,76 лв., а погасената лихва – 358,84 лв. Оставащата след извършените плащания главница от 2950,24 лв. следва да се намали с недължимите 408 лв. за застрахователна премия, т.е. размерът на неиздължената към момента главница възлиза на сумата от 2542,24 лв., а неиздължената лихва – на сумата от 395,41 лв. Клаузата на чл. 3 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в размер на законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, която за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г. съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата от 200 лв., отчитайки намаляването на главницата с недължимата сума от 408 лв., както и постепенното падежиране на всяка от вноските преди последната падежна дата 20.11.2019 г., т.е. обстоятелството, че преди тази дата мораторна лихва се дължи само върху изискуемата част от главницата.
Възраженията на ответницата срещу валидността на договора за кредит (т.е. за неговата унищожаемост) не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, тъй като не са заявени в срока за отговор съгласно изискването на чл. 131 ГПК, поради което и възможността за по – късното им предявяване (ако закъснението не се дължи на непредвидени обстоятелства) се явява преклудирана на основание чл. 133 ГПК. Същото е становището на съда и по отношение на възражението на ответницата, че не дължи връщането на кредита, защото същият е бил ползван от нейна позната, като отделно следва да се добави, че подобно обстоятелство не рефлектира върху задълженията ѝ към кредитора, при положение че именно тя се е ангажирала като страна по договора, от който тези задължения произтичат.
От представен по делото рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него от 13.05.2019 г. е видно, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б. прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо ответницата по договор за потребителски паричен кредит № CREX – 16244498 от 30.07.2018 г. Чрез пълномощно от 25.01.2018 г. цедентът упълномощил приобретателя на вземанията по рамковия договор за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, което последният сторил чрез уведомление, връчено на ответницата (чрез нейния съпруг) на 20.05.2019 г. Казаното обосновава извод, че длъжникът е уведомен за промяната на неговия кредитор; същевременно наличието на неизплатени задължения по процесния договор за заем спрямо първоначалния кредитор и прехвърлянето им в полза на ищцовото дружество обосновават основателност на предявените искове за установяване на вземането на ищеца за главница в размер на 2542,24 лв., договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.11.2019 г. в размер на 220,17 лв. (съобразно размера на исковата претенция, който е по – нисък от действителния размер на неиздължената лихва), обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г. в размер на 200 лв., както и за вземането за законна лихва върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното й плащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 59,25 лв. за държавна такса и 81,66 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 59,25 лв. за държавна такса и 40,83 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.Р. с ЕГН ********** *** дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX – … от 30.07.2018 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., в размер на 2542,24 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и два лв. и 24 ст.), договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 20.11.2019 г. в размер на 220,17 лв. (двеста и двадесет лв. и 17 ст.), обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г. в размер на 200 лв. (двеста лв.), както и законна лихва върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното й плащане, които вземания ищецът е придобил чрез приложение № 1 от 09.08.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и за които се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 154 по описа на СРС за 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., против В.К.Р. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX – …. от 30.07.2018 г., сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., за сумата над 2542,24 лв. (две хиляди петстотин четиридесет и два лв. и 24 ст.), обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г. за сумата над 200 лв. (двеста лв.), както и законна лихва върху отхвърлената част от главницата.
ОСЪЖДА В.К.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК …. и адрес на управление: гр. С., бул. “Д-р П. Д.” № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от Д. Б. Б., направените по настоящото дело разноски в размер на 59,25 лв. (петдесет и девет лв. и 25 ст.) за държавна такса и 81,66 лв. (осемдесет и един лв. и 66 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 154 по описа на СРС за 2020 г.) в размер на 59,25 лв. (петдесет и девет лв. и 25 ст.) за държавна такса и 40,83 лв. (четиридесет лв. и 83 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/