Решение по дело №3103/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 98
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20203100503103
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503103 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ /ГД „ГП“/ на Министерство на вътрешните работи срещу решение № 3478 от
27.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16373 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и трети състав, с което е осъдена ГД „ГП“ да заплати на Т. А. Ш. сумата от 1
430,01 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /11.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея
6, точка 2 от ЗМВР; сумата от 163,25 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
01.10.2017 г. до 11.10.2019 г. върху сумата от 1 430,01 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до
30.09.2019 г., на основание член 86, алинея 1 от ЗЗД; сумата от 400 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на основание член
78, алинея 1 от ГПК; както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 262,20 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
1
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Теодора Шикова твърди в исковата си молба, че за периода 01.01.2017 г. до 30.09.2019
г. е полагала труд на длъжността “старши полицай” в ГПУ “Летище” – Варна към РДГП
“Аерогари”, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция” в
МВР, като ищцата е със статут на държавен служител. За посочения период е положила
общо 1 360 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1 554,48
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 194,48 часа,
който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума
е в размер на 1 430,01 лева, както и дължима лихва за забава на основание член 86 от ЗЗД в
размер на 163,25 лева /след изменение на иска на основание член 214 от ГПК в съдебно
заседание, проведено на 26.06.2020 г./.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ГД „ГП” депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
2
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от
първата инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищцата е престирала труд
на посочената длъжност в РДГП “Аерогари” - структурно подразделение към ГД „ГП“ в
МВР срещу задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово
възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за процесния период отработените нощни часове,
преобразувани в дневни, са 202; стойността на претендираното допълнително
възнаграждение за извънреден труд е в размер на 1 430,01 лева, а на мораторната лихва –
163,25 лева .
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014
г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3,
алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 1,143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой
3
9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също
така следва да има пред вид и разпоредбата на член 50а, алинея 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.
Предвид разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и
въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не
могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат
уважени.
С обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен
резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3478 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16373 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и трети състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните
работи с адрес в град София - бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Т. А. Ш. ЕГН
********** от град Варна – ж.к. „Възраждане“ бл.51 вх.3 ет.3 ап.54 сума в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща сторените от него разноски за възнаграждение на
един адвокат пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4