№ 48872
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110107716 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу „Р.“ ООД, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.07.2022 г. между него като заемател и „Р.“ ООД като
заемодател е сключен Договор за заем с код: SM1000001088. Посочва, че по силата на този
договор ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1533,88 евро
или 3000 лева по фиксинга на БНБ, който ищецът следвало да върне в срок до 22.06.2023 г.
на 24 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 150,44 лв. Съгласно чл. 3, ал. 6 от
Договора, общата дължима сума е 3610,56 лв., при лихвен процент по заема - 40.00 % (съгл.
чл. 3, ал. 7), Годишния процент на разходите (ГПР) - 48.72 % (съгл. чл. 3, ал. 8). Сочи, че
съгласно чл. 13 от Договора, страните се споразумели, че заемателят в тридневен срок след
датата на сключването на договора се задължава да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане
на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, като третото лице
следвало да отговаря на изрично определени условия. Посочва, че съгласно чл. 13, ал. 4 от
Договора, неизпълнението на това условие ще причини на Заемодателя вреди, които
неустойката в размер на 3829,44 лв. следва да обезщети, като в чл. 13, ал. 6 е предвидено, че
същата се заплаща на части. В погасителния план, изготвен преди сключването на Договора,
неустойката била разпределена на равни части и включена в размера на всяка една от 24-те
погасителни вноски. По този начин всяка двуседмична вноска ставала в размер на общо 310
лв., а общата дължима сума по кредита - 7440 лв. (при главница 3 000 лв.). Ищецът твърди,
че е подписал и запис на заповед, съгласно който се задължавал да плати на „Р.“ ООД сума в
размер от 3610,56 лв. Твърди, че е извършил плащания по договора за кредит в размер на
3670 лв.
Ищецът поддържа, че сключеният договор за кредит е изцяло недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, както и че в същия се съдържат неравноправни клаузи. Счита, че
уговорената клауза в чл. 13, ал. 4, според която се дължи неустойка в размер на 3829,44 лв.
при неосигуряване на трето лице поръчител, което кумулативно да покрива посочените в чл.
13, ал. 3 от Договора условия, е недействителна поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл.
33 ЗПК, както и поради това, че размерът на неустойката излиза извън присъщите й
функции. Счита, че по този начин се стига да кумулация на лихва за забава и неустойка,
което не е недопустимо от закона. Твърди, че вземането за неустойка следва да бъде
1
включено в годишния процент на разходите, с което той би надхвърлил допустимия от
закона размер. Счита, че грешно посоченият процент на ГПР следва да се приравни на
непосочен такъв и съответно същото нарушение води до недействителност на целия договор
за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че посочването в договора на
размер на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че е получил сумата в размер
на 3000 лв., а е върнал 3670 лв. Счита, че с оглед недействителността на договора следва да
бъде върната единствено чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, като в настоящия
случай е надплатил сумата от 670 лв. Поради изложеното моли за прогласяване
недействителността на Договора за заем с код: SM1000001088 от 21.07.2022 г., евентуално на
клаузата на чл. 13 от него, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
670 лв. – недължимо заплатена по недействителен договор за кредит, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2024 г. до окончателното плащане. Моли за
осъждане на ответника да върне издадения запис на заповед. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Посочва, че в предоставения на ищеца стандартен
европейски формуляр и преддоговорна информация е посочено, че е възможно да бъде
изискано обезпечение под формата на лична солидарна отговорност - поръчител.
Ответникът счита, че изискванията за третото лице поръчител/солидарен длъжник не
противоречат на закона и са логически обосновани. Оспорва уговорената неустойка да има
характер на възнаградителна лихва. Твърди, че ищецът е имал възможност да се откаже от
договора за кредит в 14-дневен срок, при което нямало да дължи уговорената между
страните неустойка. Счита, че неустойката не следва да бъде включвана при изчисляването
на ГПР. Твърди, че клаузите в договора са индивидуално уговорени, както и че от ищеца не е
била изискана за заплащане процесната неустойка. С оглед гореизложеното моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищец е да докаже сключването на процесния
договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, че същият,
съответно клаузата на чл. 13 са нищожни на заявените с исковата молба основания, а
именно, че чрез същите се нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК
или че чрез клаузата за неустойка се накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора, както и че клаузите от договора за потребителски кредит са уговорени
индивидуално.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът
следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между тях е сключен
процесният договор за кредит, както и че същият е с посоченото в исковата молба
съдържание.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на
страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за
евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор.
2
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо и следва да бъде уважено.
На ищеца следва да се даде възможност да посочи банкова сметка, по която да бъдат
преведени присъдените суми, при евентуално благоприятен изход на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.02.2025 г. от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца по сметка на Софийски
районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б., тел. *******, специалност: счетоводна отчетност,
която да се уведоми за експертизата и да се призове за открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание с писмена молба, с препис
за насрещната страна, да посочи банкова сметка, по която да бъдат платени сумите по
делото, при евентуален благоприятен изход от спора.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3