РЕШЕНИЕ №
27.06.2019 г., гр.
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в
открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Наталия Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5219 по описа на съда за 2018 г.
Производството е образувано по обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, предявени от К.П.Х.,
П.Й.А. и В.Й.Х. срещу Агенцията по вписванията със седалище в гр. С..
В исковата молба се твърди, че през 2009
г. трите ищци са продали на трето лице – "А. Ф." АДСИЦ, свои
наследствени недвижими имоти, намиращи се в землището на с. В., общ. Б. С..
Преди изповядването на сделката по тяхно искане им били издадени от службата по
вписванията в гр. Б. С. удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания
с номера 44, 45, 46, 47 и 48, с които се удостоверявало, че за имотите няма вписвания
и отбелязвания на тежести по наличната документация в службата по вписванията
към тази дата. Била извършена проверка по имена и ЕГН и на другите лица,
фигуриращи в удостоверението за наследници, и не били открити никакви
записвания. През 2011 г. обаче се оказало, че за три от продадените имоти е
имало сключен договор за продажба на наследство, с който П. П. е продала
наследството си от Ц. П. на Н. Б., но този договор е бил вписан в службата по
вписванията с погрешен ЕГН на продавачката и по тази причина ищците по
настоящото дело не са могли да узнаят за съществуването му и да се съобразят с
него.
Вследствие на тази грешка на служител на
ответника ищците претърпели редица имуществени вреди. С влязло в сила решение
на Пазарджишкия районен съд по гр. дело №384/2018 г. им било присъдено
обезщетение за част от тези вреди - суми, заплатени от тях като адвокатско възнаграждение по гр.д. 1155/2011
г. на РС - Б. С. и въззивното дело пред Врачанския окръжен съд, по което е уважен
искът на Неделчо Б. срещу тях и "А. Ф." АДСИЦ за 1/2 ид. част от
имотите, влизащи в продаденото наследство; съответна част от разноските по
прехвърлителната сделка от 2009 г. и разноски по изпълнително дело, образувано
срещу ищците от "А. Ф." АДСИЦ, прекратено впоследствие поради
обезсилване на изпълнителния лист. С това решение според ищците е формирана
сила на пресъдено нещо по отношение на действията на служители на ответната
агенция, които биха били основание за евентуална претенция за вреди.
С решение на Пазарджишкия окръжен съд по
в.гр.д. 554/2018 г. по иск, предявен от "А. Ф." АДСИЦ, ищците по
настоящото дело били осъдени да заплатят на дружеството всяка по 1708,41 лв.,
или общо 5125,23 лв., представляващи обезщетение за междувременно увеличената
стойност на имотите, за които дружеството е претърпяло евикция по иска на Н. Б..
По същото дело те били осъдени да заплатят на дружеството и общо 1109,10 лв.
Тези суми в общ размер 6234,33 лв. представляват за тях щета, която е в пряка
причинна връзка с грешката на служител на Агенцията по вписванията при
вписването на договора за продажба на наследство. Иска се осъждането на
Агенцията да им възстанови тази сума, като заплати на всяка от ищците по 1/3 от
нея, или по 2078,11 лв. Претендират се и разноски по настоящото производство.
Ответникът с отговора заявява, че искът
е неоснователен. Издадените удостоверения за тежести с номера от 44 до 48 от 29.01.2009
г., приложени към ИМ, не удостоверяват, че за ответния имот са налице вписвания,
отбелязвания и заличавания на права, а само е отбелязано „не се оказаха към
29.01.2009 г. вписвания и отбелязвания на тежести по наличната документация на
службата“. Освен това тези пет удостоверения не са изброени в нотариалния акт
за продажбата на третото лице и не може да бъде направен извод, че те са били
представени пред нотариуса при съставянето на нотариалния акт, съответно, че са
били взети предвид при извършената
проверка дали ищците са собственици на продаваните имоти. В подадените молби за
издаване на тези удостоверения липсват каквито и да е данни за лицето П. П.,
която е продала цитираното по-горе наследство, а в заявлението за издаване на
удостоверение съобразно Правилника за вписванията заявителят следва да посочи
данните на лицата, за които се отнася справката и на техните преки праводатели,
т. е. самите ищци не са поискали удостоверение за П. П..
От фактическа страна по делото се
установява следното въз основа на писмени доказателства:
Трите ищци са наследници на Й. Ц. Х. –
преживяла съпруга и дъщери. Й. Ц. Х. е син на Ц. Х. П., който при смъртта си
през 1983 г. е оставил за наследници сина си Йордан и съпругата си П. Г. П.,
която не е майка на Й. Х. – бракът на Пановски с нея е сключен след смъртта на
първата му съпруга, майка на сина му.
С договор за продажба на наследство от
15.10.1999 г. П. П. продала на Н. К. Б. като съвкупност от права и задължения
наследството си, получено от покойния ѝ
съпруг Ц. П.. Този договор бил погрешно отразен в имотния регистър от служители
на Служба по вписванията – Б. С. под ЕГН, различаващ се с една цифра от
действителния ЕГН на продавачката.
П. П. починала през 2006 г. Й. Х. починал
през 2003 г., а на 29.01.2009 г. трите ищци като негови наследници продали на
"А. Ф." АДСИЦ общо пет земеделски имота, намиращи се в землището на
с. В., посочени в нотариалния акт общо като наследство от Ц. Х. П. и Й. В. Д..
Последният е дядо на Й. Ц. Х. по майчина линия, баща на неговата майка, първата
съпруга на Ц. П..
Видно от описа на документите, приложени
към нотариалния акт, земите са възстановени с решения на поземлената комисия
съответно от 15.08.1994 и 17.09.1999 г., без да е конкретно посочено с кое
решение собствеността на наследниците на кой наследодател се възстановява.
Самите решения не са налични по делото, но от представените молби и
удостоверения за тежести от 2009 г. може да се направи извод, че трите спорни
имота са възстановени с решение № 10 от 15.08.1994 г. на наследниците на Ц. П.;
същият извод косвено следва от това, че с решението си по в.гр.д. 512/2012 г.
Врачанският окръжен съд е признал Н. Б. за собственик на 1/2 част от имотите,
макар и в мотивите му да е посочил, че са възстановени на наследниците на Й. Д.
(ако бяха възстановени на наследниците на Дичев, делът на П. П., прехвърлен на
Бочев, би бил само 1/4 или дори нищо, ако първата съпруга на Ц. П. е починала
преди баща си).
В нотариалния акт от 29.01.2009 г. е
посочено още, че при съставянето му е било представено удостоверение №
20081119162748/19.11.2008 г. на Агенцията по вписванията, както и удостоверения
за наследници № 10 и № 11 от 13.01.2009 г., издадени от Кметство – с. В.. Никое
от тези три удостоверения не е представено по делото и така не е ясно точното
им съдържание.
С нотариалния акт от 2009 г. ищците по
настоящото дело прехвърлят на дружеството купувач изцяло собствеността върху
петте имота. През 2001 г. обаче Н. Б. предявява срещу ищците и техния купувач
"А. Ф." АДСИЦ иск с правно основание чл. 108 от ЗС за три от петте
имота. По този иск с решение от 23.10.2012 г. по дело 512/2012 г. Врачанският
окръжен съд признава Н. Б. за собственик на 1/2 ид. част от тези три имота
и осъжда "А. Ф." АДСИЦ да му предаде владението в тези идеални части.
Дружеството предявява срещу ищците иск с правно основание чл.190 от ЗЗД за
връщане на съответната част от продажната цена и за присъждане на обезщетение
за вреди, изразяващи се в увеличената цена на имотите за изминалото време.
Искът е уважен от Пазарджишкия окръжен съд с влязло в сила решение по в. гр. д.
554/2018 г. с осъждане на загубилата страна да заплати на спечелилата
разноските. Същите суми с изключение на продажната цена на свой ред са предмет
на настоящия иск. Обезщетението за увеличението на цената на имотите е в общ
размер 5125,23 лв., а разноските по делото – в общ размер 1109,10 лв.
Междувременно по гр. дело 384/2018 г.
Пазарджишкият районен съд осъжда Агенцията по вписванията да заплати на ищците
суми в общ размер 5650,52 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на действия на служител на службата по вписванията – адвокатско
възнаграждение, заплатено от тях по делото срещу Н. Б., разноски по
прехвърлителната сделка от 2009 г. и разноски по изпълнително дело, образувано
срещу тях от "А. Ф." АДСИЦ и прекратено по-късно. Решението на съда е
влязло в сила, след като въззивната жалба срещу него е върната.
При така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Според ищците с решението по гр. дело
384/2018 на ПзРС формирана сила на пресъдено нещо по отношение на действията на
служители на ответната агенция, които биха били основание на претенция за вреди
от тяхна страна. Всъщност единственото, за което е формирана сила на пресъдено
нещо, е конкретното задължение за заплащане на обезщетението, присъдено с него.
Фактическият състав, представляващ основание на иска по дело 384/2018 г., вкл.
грешката на служител на ответника и нейната причинна връзка с вредите, е
индивидуализиращ елемент на това задължение и в този смисъл се обхваща от
силата на пресъдено нещо. Тази СПН обаче не задължава съдилищата по други дела
да приемат, че същите факти, същият фактически състав, са се осъществили така,
както е приел съдът по предходното дело. Казано по друг начин, последващият съд
би бил обвързан от СПН на предходното решение само ако правото, което е предмет
на това решение, е преюдициално за правото, предмет на последващото дело. Не е
така при правоотношения, произтичащи от общи факти, а не едно от друго. При тях
всеки съд сам преценява въз основа на представените доказателства кои факти са
се осъществили и какви са причинно-следствените връзки между тях. Дори при уважен
с влязло в сила решение частичен иск съдът, който разглежда иска за разликата
до пълния размер, е свободен да го отхвърли не само с мотив, че разликата не е
доказана по размер, но и с мотив, че не са се осъществили самите правопораждащи
факти, макар съдът по частичния иск да е приел обратното. Без значение е, че
така може да се стигне до различно установяване на едни и същи факти и оттам –
до противоречиви решения. Така е и по настоящото дело и дело 384/2018 г. – едни
и същи факти са от значение, но всеки състав на съда самостоятелно преценява
дали те са се осъществили.
Изводът на настоящия състав на съда е,
че липсва пряка причинна връзка между грешката, допусната от служител на
ответника, и настъпилите за ищците вреди.
Ако Н. Б. е станал собственик на 1/2
идеална част от трите имота, това е така, защото собственица на същите идеални
части е била праводателката му П. П.. Тя самата ги е придобила по наследство от
общия с ищците наследодател и неин съпруг Ц. П.. Ищците са били наясно със
съществуването на П. П., не са нейни наследници по закон и няма данни или
твърдения тя да е оставила завещание в тяхна полза, да им е прехвърляла
дяловете си в процесните имоти, да се е отказвала от наследството на съпруга си
и пр. Независимо дали е налице договорът с Бочев, дали е вписан и дали ищците
знаят за него, те не са имали основание да се смятат за собственици на целите
имоти. Ако П. не беше продала наследството, след нейната смърт през 2006 г.
собственици на нейния дял биха станали нейните наследници (при липса на деца –
братя и сестри, племенници и т.н.) и отново не биха се установили никакви
вписвания. Обратно, дори да са знаели за извършена приживе от П. сделка с
наследството, невписването на такава сделка по партидата на трите имота не е
достатъчно да оправдае извод, че тя не е наследила дял от тези имоти и те са
собственост само на ищците. Преценката за кръга и дяловете на наследниците се
прави въз основа на други данни и вероятно нотариусът, извършил сделката през
2009 г., при проверката на собствеността е щял да достигне до по-точен извод за
правата на ищците, ако са му били представени не данни за вписването на
договора за продажба на наследство, а правилно съставени удостоверения за
наследници (макар че, както се посочи, по делото не са представени използваните
при сделката удостоверения за наследници и не може да се направи сигурен извод
какво са съдържали те). Така или иначе, не заради невписването или погрешното
вписване на договора от Службата по вписванията – Б. С. се е стигнало до това,
ищците да се считат за единствени собственици на имотите, нотариусът да ги
сметне също за такива и да се извърши продажба на дял от имотите, който не
принадлежи на продавачите. А след като поведението на служител на ответника,
макар и допуснал грешка, не е станало причина за продажбата на отчасти чужд
имот, за евикцията и за настъпването на вредите, искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Агенцията е поискала присъждане на
разноски, но не е направила такива и следва да ѝ се присъдят само
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което да се определи под минималния
размер по НЗПП от 100 лв. за всяка ищца поотделно (чл. 78, ал. 8 от ГПК поставя
само горна граница).
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на К.П.Х., ЕГН **********,***,
П.Й.А., ЕГН **********,***, и В.Й.Х.,
ЕГН **********,***, за осъждане на ответника Агенция по вписванията – гр. С.,
да заплати на всяка една от ищците по 2078,11 лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в резултат от действия на служител на ответника
и изразяващи се в осъждането на ищците да заплатят на А. Ф."
АДСИЦ – гр. П. обезщетение по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД във връзка с
покупко-продажба на недвижими имоти от 29.01.2009 г. и разноски по
производството по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД.
Осъжда К.П.Х., П.Й.А. и В.Й.Х. да
заплатят на Агенция по вписванията – гр. С. всяка по 50 лв., представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: