№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело №843/2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124б ал.4 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
ЕТ
„Скорпион 2003 – Р.С.“, представлявано от
Р.С. чрез адв.К.Д. обжалва заповед
№ЗТД-2000-196/32-81207 от 18.03.2019г., издадена от директора на Териториална
дирекция /ТД/ Северна морска в Агенция „Митници“, с която е наложена принудителна
административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта – магазин за
хранителни стоки за срок от един месец, находящ се в с.Тръстиково,
община Аврен, област Варна, стопанисван от ЕТ „Скорпион 2003 – Р.С.“,
представлявано от Р.С..
В
жалбата се оспорва извършване на нарушението, във връзка с което е наложена
принудителната административна мярка, като с това се твърди нейната незаконосъобразност. Сочи се, че
намереното количество ракия е за семейно потребление и се е намирала в дома на Р.С.,
а не в магазина за хранителни стоки. Иска се отмяна на обжалваната заповед. В
уточняваща молба с вх.№6056/09.04.2019г. жалбоподателят отново се оспорва
факта, че в търговския обект е имало акцизни стоки над допустимото количество. Същите
доводи се поддържат от адв.Д. в съдебното заседание
на 26.06.2019г.
Ответникът
– директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в агенция „Митници“ чрез
юрисконсулт Ш. оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Подчертава, че заповедта е правилна и законосъобразна , издадено от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия.
Обжалваната
заповед е била съобщена на нейния адресат на 20.03.2019г., а жалбата срещу нея
е постъпила на 26.03.2019г., спазване
срока за оспорване заедно с
факта, че е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
административен акт и пред компетентния съд, обосновава нейната допустимост.
Съдът
като разгледа в цялост събрания по делото доказателствен материал и взе предвид
твърденията на страните установи следното от фактическа и правна страна:
На 30.11.2018 г. в 15.00ч., А. К. - старши
митнически инспектор, Д. Н.- старши митнически инспектор, Х. К.- главен
митнически митнически и М. Р. - старши инспектор,
всички служители в Агенция „Митници" извършват проверка по реда на ЗАДС на
търговски обект /магазин за хранителни стоки/, находящ се в с.Тръстиково,
общ. Аврен, обл.Варна.
След легитимация
от страна на митническите служители в търговският обект е установено лицето Р.С.
С., представила се с документ за самоличност, като собственик и управител на ЕТ
"Скорпион 2003-Р.С.", ЕИК*********.
При извършване на
контролните действия в ляво от входната врата на търговският обект е установена
врата, водеща към складово помещение, прилежащо към търговския обект, в което
са установени 6 броя пвц туби от минерална вода по 10
литра, пълни с жълтеникава течност с мирис на алкохол /ракия/, както следва:
· Течност с
мирис на алкохол -1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./48,8 % vol
при 20°С;
· Течност с
мирис на алкохол - 1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./49,8 % vol
при 20°С;
· Течност с
мирис на алкохол - 1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./49,8 % vol
при 20°С;
· Течност с
мирис на алкохол - 1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./36,2 % vol
при 20°С;
· Течност с
мирис на алкохол - 1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./42,1 % vol
при 20°С;
· Течност с
мирис на алкохол - 1 бр. ПВЦ туба х 10 л. = 10 л./48,8 % vol
при 20°С;
Всичко 6 броя
пластмасови туби с общо количество 60 литра с жълтеникава течност с мирис на
етилов алкохол /ракия/, което е доброволно предадено от Р.С.. Замерите са
направени съгласно чл.4 т.19 от ЗАДС с алкохоломери,
както следва: 30-40% vol с №9043, притежаващ свидетелство за
първоначална проверка 514-07-ФХ/2000; 40-50 % vol с №7471,
притежаващ свидетелство за първоначална проверка 423-07-ФХ/2000.
За
извършените контролни действия е съставен протокол за извършена проверка №
18BG2000A043487/30.11.2018 г. и опис на иззети стоки
№18BG2000A043487/30.11.2018 г. Стоките, предмет на нарушение - 60 л.
жълтеникава течност с мирис на етилов алкохол са предадени с
приемно-предавателен протокол № 32-349568/03.12.2018 г. и заприходени
в склад на Митница Варна със складова разписка № С201808001/03.12.2018г.
За посочените акцизни стоки, едноличният търговец не е
представил данъчен документ по ЗАДС,
или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което представлява
нарушение по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС.
Двойният размер на дължимия акциз е 604.10 лева.
Съгласно
чл. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на облагане с
акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. Етилов алкохол по смисъла на
чл. 9, т.2 и т. 3 от ЗАДС е всеки продукт с действително алкохолно съдържание
по обем, превишаващо 22 % vol и получен чрез
дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или
неразтворено състояние. Анализираните проби отговарят на това определение и
следователно се определят като акцизни стоки. Фактът,
че течността е ракия не се оспорва от Р.С., която е подписала протокола за
извършена проверка от 30.11.2018г. с отбелязване „нямам възражения“.
За извършеното нарушение старши инспектор от отдел „Митническо
разузнаване и разследване Северна Морска“ в агенция „Митници“ е съставил акт за
установяване на административно нарушение срещу ЕТ „Скорпион 2003 – Р.С.“ с
№323/18.02.2019г. Въз основа на него е
издадено наказателно постановление №301/18.03.2019г. от началника на
териториалния отдел „Митническо разузнаване и разследване Северна Морска“ в
агенция „Митници“, което е потвърдено с решение №796/23.04.2019г. по н.а.х.д. №1502/2019г. по описа на Варненския районен съд,
оставено в сила с решение по касационно административно-наказателно дело
№1438/2019г. по описа на Варненския административен съд. Тоест, за нарушението,
във връзка с което е наложена принудителната административна мярка има влязло в
сила наказателно постановление.
Наложеното административно наказание по чл.124а от ЗАДС е за нарушение на
чл.126 от същия закон, който гласи: „Лице, което държи, предлага, продава или
превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение
- не по-малко от 2000 лв.”. С оглед на това, изпълнителните деяния са: държи,
предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ. В случая, жалбоподателят е наказан за това, че държи
акцизна стока – етилов алкохол /ракия/ без
документ за платен акциз. Разпоредбата на чл.124б от ЗАДС предвижда
принудителната административна мярка да се налага в условията на обвързана компетентност
при наложено административно наказание. Следователно, за нейната
законосъобразност са от значение фактите, касаещи административното нарушение,
с предотвратяването на чийто последици е свързана. В тази връзка, след като в случая изпълнителното деяние на едноличния
търговец, с което е извършил нарушението по чл.126 от ЗАДС, е „държи“, а не
„предлага“ или „продава“, тогава за законосъобразността на принудителната
административна мярка е неотносимо обстоятелството къде
е била държана ракията и дали
помещението, което се намира близо до магазина е негов склад или е стая,
ползвана за битови нужди.
При съвкупното тълкуване на всички алинеи на чл.60 от ЗАДС става
ясно, че алкохолни напитки с код по КН 2208
(ракии) могат да се произвеждат не само в данъчни складове за производство и
складиране, но и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.
Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки
винопроизводители, не само в данъчни складове за производство и складиране.
Единствено, производството на вино и други ферментирали напитки от плодове и
грозде - собствено производство, предназначени само за лично потребление на
физическото лице или на неговото семейство, може да бъде извършвано в
нерегистриран обект, а не само в данъчен склад за производство и складиране или
в регистриран специализиран малък обект за дестилиране. Няма спор, че
намерената алкохолна напитка е ракия. Следователно, може да се произвежда
единствено и само в данъчен склад и в регистриран специализиран малък обект за
дестилиране. По смисъла на чл.4 т.8 от ЗАДС, "Специализиран малък обект за дестилиране" е обект за дестилиране, с обща
вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов
алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица,
за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно
на семейство. С други думи, алкохолни напитки с код КН 2208 /ракии/ могат да се
произвеждат само в регистрирани малки обекти за дестилиране, дори и да става
въпрос за количество под 30 литра.
Действително, съгласно чл.46 от ППЗАДС: В специализиран малък обект за дестилиране може да се произвежда
етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на
физически лица, за тяхно лично и семейно потребление само до 30 литра ракия
годишно на семейство. В случаите, когато в специализиран малък обект за
дестилиране се произведе етилов алкохол (ракия) над количеството по ал.1 на
чл.46 от ППЗАДС, регистрираното лице заплаща пълния размер на акциза.
При проверката е било открито количество от 60 литра етилов
алкохол с неплатен акциз в размер на 302.05 лева, разпределено в 6 пластмасови
туби, което надхвърля 30 литра, поради
което е приложима разпоредбата на чл.46 ал.2 от ППЗАДС, като е трябвало да се
заплати пълния размер на акциза.
Снети са писмени обяснения от Р.С. С., в които твърди че гореописаните
туби с течност с мирис на ракия е за семейна употреба, която не е за продаване
и не отрича, че за нея няма документ, удостоверяващ заплащането на акциз.
Установеното количество надхвърля това по чл.46 от ППЗАДС, което е освободено
от заплащане на акциз, затова за
законосъобразността на принудителната административна мярка е без правно
значение обстоятелството дали ракията е за лична и семейна употреба или за
търговска продажба.
Обжалваната заповед е мотивирана и издадена от компетентния орган по
смисъла на чл.124б от ЗАДС. Спазени са процесуалните правила за издаването
ѝ, съответства на целта на закона,
посочена в чл.1 ал.1 от него и
материалният закон е приложен правилно. Не са налице основания за отмяната
ѝ като незаконосъобразна.
Не на последно място, разпоредбата на чл.124б ал.5 от Закона за акцизите
и данъчните складове дава възможност принудителната административна
мярка да бъде прекратена от митническия органа, който я е наложил, по искане на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че
имуществената санкция по наказателно постановление №301/18.03.2019г.,
издадено от началника на териториалния отдел „Митническо разузнаване и
разследване Северна Морска“ в агенция „Митници“ е заплатена
изцяло. Отпечатването ще се извърши при задължение за съдействие от страна на едноличния
търговец.
Предвид
неоснователността на жалбата, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконуслтско възнаграждение, което следва да бъде
определено в размера по чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, с отчитане на ниската степен на фактическа и правна сложност на
делото. Цитираният подзаконов нормативен акт е единствено приложим на основание
чл.5 ал.4 от Конституцията
на Република България във връзка с решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16, с което е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и
по-специално не съответства на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с
Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година, тъй като ограничава
съдът да не присъжда юрисконсулски възнаграждение под
определените в нея минимални размери на адвокатски възнаграждения.
Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на
върховните съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора
за функциониране на Европейския съюз.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Скорпион 2003 – Р.С.“, представлявано
от Р.С. чрез адв.К.Д.
срещу заповед №ЗТД-2000-196/32-81207 от 18.03.2019г., издадена от директора на
Териториална дирекция „Северна морска“ в
Агенция „Митници“, с която е наложена принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта – магазин за хранителни стоки за срок от
един месец, находящ се в с.Тръстиково, община Аврен,
област Варна, стопанисван от ЕТ „Скорпион 2003 – Р.С.“, представлявано от Р.С..
ОСЪЖДА ЕТ
„Скорпион 2003 – Р.С.“, представлявано от
Р.С. да заплати на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: