МОТИВИ към присъда по НОХД № 273 / 2018 г. на ПдОС

 

ОБВИНЕНИЕ

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинениe спрямо подсъдимите К.А.А. и М.С.З. за престъпление от общ характер, извършено в съучастие и те са предадени на съд, както следва:

К.А.А. – за престъпление по чл.302 т.1 и т.2 вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за това, че на неустановен ден, през месец ноември 2016 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *****, е поискал от С.П.Б. ***, в качеството му на управител на офис на “****” АД в гр.Асеновград, дар - парична сума в размер на 10000 лева, която не му се следва и на 10.12.2016 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с М.С.З. ***, управител на " ***" ЕООД, действащ като помагач, е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 8000 лева, изплатени от "****" АД гр.София, за да извърши действие по служба — на основание чл.141 ал.1 от ЗУТ да съгласува Идеен инвестиционен проект, за обект "****" в "многофункционална сграда със смесено предназначение"” с възложител "„***“” АД гр.София, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, като е заявил на С.П.Б., че за да се случат нещата с проекта, трябва да бъде нает М.С.З. за консултант по част "ВиК" на проекта.

М.С.З. -  за престъпление по чл.302 т.1 и т.2 вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК, за това, че за времето от края на м. ноември 2016 г. до 10.12.2016 г. в гр.Асеновград и в гр.Пловдив като помагач, в съучастие с К.А. ***, действащ като извършител, умишлено е улеснил последния, в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - ****, да приеме дар, който не му се следва - парична сума в размер на 8000 лева, платена от "„***“" АД гр.София, за да извърши действие по служба - на основание чл.141 ал.1 от ЗУТ да съгласува Идеен инвестиционен проект, обект "****" в "многофункционална сграда със смесено предназначение"" с възложител "„***“" АД гр.София, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, а помагачеството е осъществено чрез фактически действия /изготвил и предоставил оферта от името на "***" ЕООД до "***" АД за консултантска дейност, съставил и предоставил фактура № ********** от 30.11.2016 г. с получател „***“ АД и доставчик "„***“" ЕООД за сумата от 10000 лв., в която посочил банковата сметка на доставчика, изтеглил от същата сумата от 8000 лв. и ги предал на К.А.А./

Представителят на ОП Пловдив намира обвиненията за доказани по същество и предлага на съда да ги признае за виновни и им наложи наказания лишаване от свобода в размер на по три години при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и глоба в размер на по 10 000 лева, като на основание чл.66 от НК се отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода с по петгодишен изпитателен срок.  Счита, че следва подс.А. да бъде лишен от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК да заема длъжността *** на Община или Район за срок от три години.

            Защитниците на двамата подсъдими пледират за оправдаването им по повдигнатите обвинения с доводи за недоказаност на обвинителната теза.

Подсъдимите А. и З.  се присъединиха изцяло към изложеното от своите защитници. В последната си дума, заявяват, че искат да бъдат  признати за невинни от съда.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:

 

ФАКТИ

 

            Подсъдимият К.А.А. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, разведен, с висше образование. Не е осъждан. Същият е **** на Община ****.

Със Заповед № 34 от 09.10.2012 г. / л.146 и сл., т.І от ДП/ на Кмета на Община Асеновград, А. е бил назначен за държавен служител на длъжност "***" в Дирекция "***", считано от 10.10.2012 г. и на същата дата бил запознат с длъжностната си характеристика /л.150 т.І ДП/. На 08.02.2016 г. К.А. е подписал последната си длъжностна характеристика - т.І, л.155-157 от ДП. Наименованието на длъжностното му ниво е "ръководно ниво 6А", а мястото на длъжността "****" в организацията е такава, че същата е подчинена само на Кмета на общината. В длъжностната характеристика основната цел на длъжността е посочена като "осъществяване на функции по ръководство, координиране и контролиране на дейностите по устройствено планиране, проектирането и строителството на територията на общината и издаване на административни актове съобразно правомощията му, предоставени от Закона за устройство на територията". В т.5 на длъжностната характеристика на подс. А. са регламентирани преките му задължения, като сред тях са издаване на разрешения за изготвяне на подробни устройствени планове /ПУП/; разрешения за преустройство; скица виза за изготвяне на инвестиционни проекти; разрешения за строеж и поставяне; актове за узаконяване, удостоверения за въвеждане в експлоатация и др. Сред задълженията на главния архитект влизат и одобряването на инвестиционни проекти и съгласуването на идейни проекти. Освен това главният архитект ръководи Експертния съвет по устройство на територията. Съгласно чл.5 ал.3 изр.1 от ЗУТ, главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на звената по ал.6 и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му по този закон.

 

Подсъдимият М.С.З. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, женен, с висше образование. Не е осъждан. По професия е ВиК инженер и е едноличен собственик на капитала и управител на "„***“" ЕООД с ЕИК **** /т.IV, л.4 от ДП/. Предметът на дейност на дружеството бил: проектиране на промишлени и жилищни обекти, хотели, инфраструктурни обекти и други. З. е съучредител на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ от 2003г. в пероида 2003-2012г. е бил член на Контролния съвет към РК на КИИП гр.Пловдив с два последователни мандата, а в продължение на три мандата е бил включен в списъка на експертите-представители на КИИП, които са на разположение  на общински  и държавни структури за изготвяне на технически експертизи и становища. Нямал нарушения в административно е етично отношение.

Двамата подсъдими се познават отдавна и са в добри колегиални отношения.

"„***“" /***/ АД гр.София стопанисвала офис в гр.Асеновград, който се помещавал в сградата на бившия хотел "***", находящ се на адрес: пл."****" № **. Помещенията били собственост на трети лица  "***" ООД, М.П.Д. и свид.С.К.Д., като банката ги ползвала въз основа на сключен договор за наем. Последният такъв бил от 01.09.2015 г. /т.І, л.190 ДП /. Управител на банковия офис на „***“ АД към инкриминирания момент бил свид.С.Б..

През 2014 г., след проведена публична продан по изп. д. № 20138240401210 на ЧСИ К. П., с рег.№ ***, „***“ АД била обявена за купувач на общо 11 самостоятелни обекта, представляващи отделни етажи от посочената по-горе сграда, което представлявало около 2/3 от собствеността на сградата. Същите били възложени върху банката с Постановление за възлагане на недвижим имот по чл.496 от ГПК изх.№ *** от 08.05.2014 г. на ЧСИ К. П. /т.І, л.187-189 ДП /. Други три етажа от сградата на бившия хотел "***" били собственост на "****" ООД, в което съдружници били свидетелят К.Д., съпругата му и синът им — свидетеля С.Д.. Офисът, в който се помещавала *** обхващал два имота, съответно собственост на "****" ООД и на  свид.С.Д. и неговата съпруга, които отдавали под наем на *** /л.190-199 том І ДП/.

През пролетта на 2016 г. в кабинета на Кмета на Община Асеновград била проведена среща между свид.С.Б., като управител на местния офис на „***“ АД, представители на централното ръководство на „***“ АД, свид.К.Д., като управител на "****” ООД, Кмета и Зам. кмета на Община Асеновград, *** на общината К.А. и юрист от общината. Срещата била по инициатива на ръководството на Община Асеновград, във връзка с общински проект за модернизация на централната градска част, включително площад "****". Проектът бил представен от арх.Б.Д., който бил избран за изпълнител по този проект. Тъй като сградата на бившия хотел била разположена до площада, а в същото време тя била в лошо техническо състояние и неугледен външен вид, същата се явявала основен пункт в проектираната модернизация. На посочената среща била изложена идея за преустройство на бившия хотел в многофункционална сграда със смесено предназначение - офиси и апартаменти, за което *** искала да инвестира. На срещата бил повдигнат въпросът, тъй като в сградата ще има жилища и офиси, дали не трябва да се предвидят и  съответният брой места за паркиране на автомобили. Но сградата заемала целия парцел, върху който била построена, и нямало свободни прилежащи територии за обособяване на паркоместа. Тъй като теренът на паркинга до сградата бил общинска собственост, юристът на общината заявил, че собствениците на сградата могат да вземат под наем паркоместа. Поставило се началото на идеята за модернизация на сградата, и преустройството й с оглед изготвяне на идейни проекти от страна на дружеството на свид.Д., към който се обърнало ръководството на банката. Цялостната концепция за реализацията на проекта следвало да бъде в съгласие с всички собственици на сградата. Така, на 17.05.2016 г. била проведена среща в гр.Асеновград между представител на Централното управление на ’“***“ АД, свид.С.Б. и свидетелите К.Д. и С.Д., като собственици на отделни части от сградата, с оглед бъдещата й реконструкция и преустройство. Свидетелите Д. изразили позицията си, че принципно не се противопоставят на преустройството на сградата, но искали да имат яснота с какви средства ще следва да участват в ремонта, кои фирми и с какви материали ще го извършват и т.н. Към този момент представителите на банката не им дали ясни и точни отговори на тези въпроси.

На 01.06.2016 г. свид.С.Б., в качеството му на управител на офиса на „***“ АД в гр.Асеновград входирал в Община Асеновград инвестиционно предложение /намерение/, което било заведено с регистрационен индекс ****/01.06.2016 г. /т.І, л.160/. С посоченото се искало Кметът на Община Асеновград да одобри стартирането на процедура по преустройство на бившия хотел "***" в многофункционална сграда със смесено предназначение — апартаменти и офиси. В инвестиционното намерение се изразявала готовност за сключване на договор с Община Асеновград за наемане на законовия брой паркоместа за нуждите на сградата.

Подсъдимият А. в качеството си на *** на Община Асеновград, изпратил писмо до „***“ АД с изх.№ ***/21.06.2016 г., в което посочил, че за да бъде разрешено исканото инвестиционно намерение, следва да се представи скица на имота и схеми на самостоятелни обекти в сградата, както и документи за собственост /л.161 том № ДП/. Впоследствие от "***" ООД и „***“ АД било внесено общо заявление за разрешение за реконструкция и преустройство на хотел "***" в многофункционална сграда със смесено предназначение. В отговор на същото подс.К.А. изпратил до двете дружества писмо с изх.№ *** от дата 14.07.2016 г. /л.162 т.І ДП/, с което ги уведомявал за действията, които следвало да предприемат за извършване на исканото преустройство. Сред тях било и изготвянето на инвестиционен проект.

След получаване на горното писмо и по искане на ръководството на банката свид.Б.Д. като едноличен собственик и управител на "Д." ЕООД представил ценова оферта за изготвяне на инвестиционен проект /т.ІІ, л.31-34 ДП/.  Офертата била одобрена и на 01.09.2016 г. бил сключен договор за проектиране между „***“ АД, като възложител и "Д." ЕООД, като изпълнител на обща стойност 117 000 лева /л.35-36 т.ІІ ДП/. Предмет на договора бил изготвянето на инвестиционен проект, разработен в две фази на проектиране - идеен и работен проект. В договора били описани съответните права и задължения на страните, включително договорените видове работи по отделните части. За част "ВиК" трябвало да бъде изготвен работен проект - вътрешна инсталация за водопровод и канализация, сградно отводняване на дъждовни води и отводняване около сградата (дренаж). В договора бил фиксиран краен срок за изработване на описаните проекти в отделните части - 60 календарни дни, считано от превеждането на уговореното авансово плащане в размер на 30% от цената по договора. Това плащане било получено от изпълнителя още при сключването на договора.

Свид.Д. извършил подбор на проектанския колектив и поканил свои колеги специалисти в съответните области, да се включат в изготвянето на отделните части на проекта срещу съответното заплащане. Той се обърнал към свид.П.Г. относно Част Архитектурна, която на свой ред поканил за проектант по Частта „ВиК“ подсъдимият М.З..

 

В края на м. октомври 2016 г. в офиса на свидетеля арх.П.Г. *** се провела среща между представители на „***“ АД, сред които свид.Д.П., А.С. и С.Б. и целия колектив от проектанти. Срещата била с цел съгласуване на работата по проекта преди издаването му, съобразно техническото задание и инвестиционните намерения на банката. Проектантите показали своите архитектурни разработки в различни варианти, като в случай, че представителите на банката биха одобрили някой от тях, то трябвало да се премине към съгласуване на проекта в част „Строителни конструкции“. C това проектът щял да приключи в идейната си фаза и да премине в работна фаза, тъй като идеяната фаза включвала част „Архитектурна“ и част „Конструктивна“. Представителите на банката обаче, не одобрили никой от вариантите, тъй като искали по-луксозно изпълнение с възможност за сриване на телата на външната климатична инсталация по фасадата. Били разработени нови варианти, някои от които доста оскъпявали изпълнението относно окачената фасада. В крайна сметка, един от тях бил одобрен от възложителя, идейният проект бил предаден на банката и изпълнителят получил междинното плащане по договора в размер на 30% от крайната цена. Същевременно обаче *** не постигнала съгласие за стартиране на инфестицията, тъй като другите собственици – свидетелите Д. нямали никаква яснота кой с какви средства ще участва, кой коя част от сградата, съобразно ползвани реално площи и идеални части от общите части и правото на собственост, ще поеме финансирането Банката и коя те, започнали спорове, тъй като свид.Д. по проекта забелязали описани площи, които според тях неправомерно били придадени като площ на *** – основно относно избените помещения. Д. в крайна сметка не се съгласили да участват в разработването на проекта и съответно неговото изпълнение. Отношенията им били и обтегнати поради финансово-кредитни задължения на дружества на Д. към *** по стари ипотечни задължения. Спорове имали и във връзка с наемните отношения на Д. с *** в същата сграда в Асеновград. Установил се и проблем относно оводняването на сградата и пречки за преработка на покрива на сградата поради поставяне там на предавателните антени на телекомуникационните дружества, които не можело да бъдат премахнати. По този начин отпаднало намерението на банката да преустройва последните етажи в апартаменти и офиси.

 

През м. ноември 2016 г. още в хода на разработването на проекта за реконструкция на сградата подс.К.А. се засичал със свид.С.Б. на паркинга пред офиса на „***“ АД в гр.Асеновград, тъй като там се намирала и сградата на Общината, а и те се познавали още от срещите във връзка с разработването на модернизацията на центъра на гр.Асеновград – площата, на който се намирала сградата на общината и въпросният хотел „***“. А. знаел, че е нает за част ВиК по проекта за преустройството на сградата да работи инж.М.З.. Станало въпрос как върви проектирането, подс.А. попитал Б. защо се бави проектирането, станало въпрос за описаните по-горе проблеми с оводняването на сградата и забавянето на инвестиционното намерение изобщо, при което А. предложил на Б., че инвеститорът може да направи успоредно допълнителни консултантски дейности като наемат за изпълнител дружеството на подс. М.З., който бил запознат с проблемите на сградата и вече бил нает и работел по част „ВиК“ от екипа на „Д.“ ЕООД.

Свид.Б. отнесъл въпроса до отдел АДМИНИСТРАТИВЕН „Капитално строителство“ в Централното управление на Банката в гр.София, които се съгласили за извършване на допълнителната консултантска услуга и поискали писмена оферта за задвижване на процедурата. Свид.Б. уведомил К.А., че трябва да бъде представена писмена оферта от името на фирмата на инж.М.З.. Подс.А. поискал разяснения до кого точно трябва да бъде адресирана офертата, за да предаде това на М.З.. Последният, тъй като контактите с Банката на местно ниво чрез свид.Б. се извършвали чрез Главния архитект го питал какво да бъде съдържанието на офертата и помолил подс.А. да изготви чернова на същата, да му я изпрати, за да я подготви и после да се внесе в Банката за евентуалното й одобрение. Подс.К.А. изготвил черновата на офертата до „***“ АД /т.І, л.117 ДП/ и я предал на З.. Последният от своя страна набрал текста на бланка на фирмата си — "„***“" ЕООД на компютъра си в гр.Пловдив, разпечатал няколко екземпляра и ги подписал, като поставил и печата на дружеството. В офертата било посочено, че същата е относно консултации по изготвяне на инвестиционен проект за обект: "Преустройство на хотел "***" - гр.Асеновград в многофункционална сграда със смесено предназначение". Като предмет на консултациите били посочени: 1. Предварителни проучвания; 2. Идеен проект; 3. Технически проект и 4. До окончателно финализиране на проекта. В офертата бил вписан хонорар: 10000 /десет хиляди/ лв. без ДДС - твърда договорена цена, като цялата сума бъде изплатена авансово /л.163 том І ДП/.

След като офертата била одобрена от централното ръководство на банката, на 29.11.2016 г. в 09.47 ч. свид.С.Б. се обадил по телефона на подс.К.А. и му казал да предаде на консултантската фирма да си пуснат фактура, която била донесена в банката от подс.З., за да бъде осъществено плащането по нея. В разговори между подсъдимите било уточнено във фактурата да пише „консултантска услуга“, както било и по одобрената оферта. Фактурата била подготвена от подс.З. на електронен вариант.

На 30.11.2016 г. З. съставил фактура с № *** от същата дата с получател „***“ АД гр.София с ЕИК *** и доставчик "„***“" ЕООД гр.Пловдив с ЕИК *** /т.І, л.164 ДП/. Фактурата била за услуга "консултантска дейност", а посочената сума за получаване била 10000 лв., с 0% данъчна ставка, на основание чл.113 ал.9 от ЗДДС – т.е. без да включва ДДС, тъй като "„***“" ЕООД не било регистрирано по реда на ЗДДС. Във фактурата подс.М.З. посочил и банковата сметка на "„***“" ЕООД в "***" АД, по която следвало да бъдат преведени парите. М.З. се подписал за съставител и положил печата на дружеството. Посочената фактура занесъл в *** клон Асеновград. Свид.С.Б. изпратил фактурата в централата на банката в гр.София за осчетоводяване и нареждане на плащането по същата.

С платежно нареждане от 07.12.2016 г. /т.І, л.165 ДП/ от „***“ АД превели по сметката на "„***“" ЕООД в "***" АД сумата от 10 000 лева.

На 09.12.2016 г., петък, в 10.39 ч. подс.М.З. изтеглил на каса сумата от 8500 лв. от сметката на "„***“" ЕООД /т.І, л.179-183 ДП/.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

Гореописаната фактическа обстановка се установява съвкупно от всички доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, събрани в хода на настоящото наказателно производство и приобщени по съответния ред:

От показанията на свидетелите, дадени на съдебното следствие  -С.Б. /включая приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК/, П.Г., Б.Д., С.Д., К.Д. /за него и показанията му, прочетени на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1 т.2 предл.2 от НПК, дадени на 28.07.2017 г. и отразени в протокол за разпит пред орган на ДП, приложени на л.143 от ДП относно дата на срещата с проектанти и служители на *** в гр.Асеновград/, А.С., И.  И. и Д.П..

В хода на съдебното дирене на свидетеля С.Б. бяха приобщени на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2, предл.2 от НПК показанията му, дадени на досъдебното производство пред съдия на 19 май 2017 г. -  л.128-131, т.І от ДП. На първо място в същността си те не противоречат на заявеното от свидетеля пред съда при условията на устност и непосредственост за отричания от този свидетел факт подсъдимият А. да е поискал облага за взетото решение за допълнителните консултации, възложени на дружеството на другия подсъдим, относно липсата на оказана принуда в този смисъл и относно липсата на  поставено условие за изхода на това решение на инвеститора спрямо компетенциите му като *** на Общината. Показанията на този свидетел са от съществено значение за обвинителната теза на ОП Пловдив, които съдът ще анализира подробно по-надолу, както и по отношение на останалите гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите, като последните не са давали такива на досъдебното производство, а пред съда на два пъти. Съдът прие горната фактическа обстановка за установена и от  обясненията на подсъдимите, които не противоречат на останалите доказателствени източници.

Фактическата обусловеност на казуса се потвърждава и от съдебно-почеровата експертиза на вещото лице С.С. № 332/24.05.2017 г., приложена на л.120-123, т.І  от ДП, от което е видно, че почеркът, с който са изписани ръкописните тестове в представения за изследване документ в оригинал, озаглавен "Оферта", адресиран до „***“ АД гр.София е изпълнен от подсъдимия К.А.А..

Фактите по делото се извеждат и от писмените доказателствени средства:

- Протокол за претърсване и изземване от 18.05.2017г. С разпореждане от 17.05.2017 г., постановено по ЧНД № 942/2017 г. /т.І, л.96 ДП/ съдия от Окръжен съд гр.Пловдив е разрешил извършване на 18.05.2017 г. на претърсване в жилището на К.А.А.,*** и изземване на предмети и материали, имащи отношение към разследването. При това процесуално действие са били намерени и иззети множество документи, подробно описани в протокола от това процесуално-следствено действие - т.I, л.97-98 ДП.

- Протокол за оглед на иззетите веществени доказателства от 22.05.2017 г. /том I, л.116 ДП/ на 3 бр. прозрачни полиетиленови джобове, които съдържат документи: в джоб № 1 - документ озаглавен "ОФЕРТА", адресиран до „***“ АД гр.София в 3 еднообразни екземпляра без подписи; в джоб № 2 - оферта до „***“ АД от "„***“" ЕООД с подпис за съставител на М.З. и кръгъл печат на "„***“" ЕООД - 2 оригинални екземпляра и 10 бр. копия; в джоб № 3 - документи неотносими към разследването по настоящото производство.

Вследствие посоченото по-горе процесуално-следствено действие- претърсване и изземване е приобщен по делото проект /чернова/ на документ, озаглавен "ОФЕРТА”, адресиран до „***“ АД - ръкописно написан, без подписи /т.ІІ, л.117/, който документ по съществото си е веществено доказателство в писмена форма. Същият е бил изследван относно авторството на съдържанието му, за което е дал отговор експертът С.С. в посочената по-горе съдебно-почеркова експертиза.

 

От писмените доказателства наред с горепосочените доказателствени източници се извеждат фактите от значение за решаване на казуса – характеристични справки от ДП и от съдебното, справки съдимост и характеристични справки /л.75-82 т.І ДП/, документи относно дължностното качество на подс.А. /л.147-157 том I ДП/, оферта на „***“ ЕООД /л.163 том I ДП/, фактура за 10 000 лв. без ДДС за консултантска услуга /л.164-165 том I ДП/, банкови документи за теглене на суми от представляващия „***“ ЕООД, за движения по банковата сметка на това дружество /л.179 и сл. том I ДП/, нотариален акт за собственост на ***, договори за наем от *** КД и *** /л.187, л.190 том I ДП/,  в края на том IV от ДП – документи от Агенция по вписванията относно учредяване на ипотеки; проектна документация; от том ІІ - копия от нотариални актове за собственост, договор за наем, договор за покупка на търговско предприятие, Уведомително писмо от *** – КД ООД до *** и отговор към него, Оферта на Д. ЕООД до *** София за Изготвяне на инвестиционен проект за обект: реконструкция и преустройство на многофункционална сграда със смесено предназначение с идент.№ 00702.518.160.1 по кадастр.карта на гр.Асеновград – техническо и ценово предложение /л.31-34 том II ДП/, Договор за проектиране от 01.09.2016г. между *** и Д. ЕООД, Промяна на техническото задание от 29.12.2016г., подписано от Д.К. и Св.М. /л.37-38 том II ДП/, Протокол от 13.01.2017г. относно настъпилите проектни промени от м.12 2016г., копие от Идеен  инвестиционен проект Част „Архитектура“.

В том III са приложени заверени протоколи относно съдържанието на ВДС по приложени СРС – явен том, тъй като същите не представляват държавна тайна, нито разкриват техническите способи за създаване и използване на специални разузнавателни средства. В същността си касаят разговори на подс.А. с различни лица. Относно разговорите на този подсъдим с другия подсъдим и свид.С.Б., на които се позовава обвинението, съдът ще се спре след малко.

 В хода на съдебното дирене се приобщи ВДС с рег.№ 43-ДЧ-5 от 31.05.2017 г., екз.2, който след приключване на делото се върна на Софийски градски съд.

В Протокол № *** от 06.07.2017 г. на Държавна агенция Технически операции" е било отразено изготвянето на веществено доказателствено средство /ВДС/ "звукозапис" от прилагане на специално разузнавателно средство /СРС/ по искане за използване на СРС рег,№ **** от 14.10.2016 г. по описа на ТДНС гр.Пловдив и разрешение рег.№ *** от 19.10.2016 г. по описа на ОС - Пловдив; искане от 18.11.2016 г. по описа на ТДНС гр.Пловдив и разрешение за продължаване на срока на СРС с рег.№ *** от 22.11.2016 г. по описа на ОС Пловдив и искане за продължаване срока на CPC рег.№ *** от 16.01.2017 г. по описа на ТДНС гр.Пловдив и разрешение за продължаване на срока на СРС с рег.№ *** от 18.01.2017 г. по описа на ОС - Пловдив. Посочените материали са постъпили в ТДНС гр.Пловдив, тъй като СРС са били приложени по искане на посочената дирекция, като компетентен орган по чл.13 ал.1 т.1 от ЗСРС.

На основание чл.159 ал.1 вр. чл.177 ал.3 предл.2 от НПК материалите във връзка с използването на СРС по отношение на подс.К.А.А. са били изискани от наблюдаващият прокурор с писмо № ** от 13.07.2017 г. С постановление от 24.10.2017 г. изготвеното ВДС е приобщено към материалите по ДП № 238/2017 г. по описа на Отдел "ИП” полиция при ОД на МВР гр.Пловдив - т.III от ДП. Тъй като исканията, разрешенията и протоколът за изготвяне на ВДС са били изготвени в 2 екземпляра /единият за ОС - Пловдив, а вторият за заявителя/, то по делото е приложено заверено копие от протокола за изготвяне на ВДС, който не съдържа класифицирана информация, обособен в том III от ДП, както се посочи, а оригиналните материали са били изпратени на Софийска градска прокуратура за приобщаване към друго досъдебно производство.

Това наложи да се изиска за послужване от СГС вещественото доказателствено средство ВДС с рег.№ *** от 31.05.2017 г., екз.2, с оглед изслушване на съдържанието му. ВДС бе предявено на страните, които не пожелаха възпроизвеждането му. След отпадане на необходимостта от това ВДС се върна на  СГС, тъй като то се явява част от материалите по досъдебно производство на СГП по чийто обвинителен акт е налице висящо съдебно производство пред СГС по НОХД № 6089/2017 г.по описа на този съд.

 

Фактите се установяват и от приетите към материалите по делото заверени копия, постъпили с писмо изх.№ *** /24.07.2018г. от и.ф. Председател на ПдОС Пловдив, обособени в самостоятелен том „Поверително“, както следва:

Искане за използване на СРС рег. *** от 14.10.2016 г. по описа на ТДНС – Пловдив и Разрешение рег. № *** от 19.10.2016 г., Искане за използване на СРС с рег. № *** от 28.10.2016 г. по описа на ТДНС – Пловдив, с уведомление за предлагане на СРС по чл. 17 от ЗСРС с рег. № RB *** от 02.11.2016 г. по описа на ТДНС – Пловдив и Разрешение с рег. № *** от 02.11.2016 г., Искане за продължаване срока на СРС с рег. № *** от 18.11.2016 г. по описа на ТДНС – Пловдив и Разрешение за продължаване на срока на СРС с рег. № *** от 22.11.2016 г., Искане за продължаване срока на СРС с рег. № RB *** от 16.01.2017 г. по описа на ТДНС – Пловдив и Разрешение за продължаване на срока на СРС с рег. № **** от 18.01.2017 г., всички по описа на Окръжен съд – Пловдив.

 

АНАЛИЗ

 

Свидетелят С.Б. изнася факти пред съда относно нуждата от ремонт и преустройство на сградата на хотел *** в гр.Асеновград, където се помещава и офисът на „***“ АД, където той работи, и предприетите за това стъпки със съответните проектанти и служебни лица от Община Асеновград, внесеното Инвестиционно намерение, проблемите с оводняването на сградата, избраният екип на инж.Д. и последващите му разговори с подс.А. относно забавянето на проектирането и нуждата от допълнителни консултантски дейности, които той свърза най-вече с ВиК частта от проектите, тъй като е имало и наводнение на сградата, което се потвърждава и от свид.Д. Следва да се отбележи, че проблемите, свързани с проектирането и реализацията на инвестиционното намерение се потвърждават от свидетелите, които са работили по реализацията на инвестиционния проект  – свидетелите П.Г., Б.Д., С. и К. Д, подс.З., от оглавяващия Отдел „Капитално строителство“ в ЦУ в София – служител А.С.. От банката са разработвали различни варианти, тъй като Д.като собственици на части от сградата и управляващи дружеството ****, са имали претенции относно заплащането на ремонтните дейности, касаещи техните собствени и общите части, не са желаели преустройство на техните помещения. Същевременно след изготвянето на проекта Част „Архитектура“ от свид.Г., свидетелите К.Д. и С.Д. не са били съгласни с него поради несъответствия относно отразеното в проекта като тяхна собственост на кота „-3“/л.115 гръб долу СП/. През м.декември се стопирало проектирането поради така изложените обстоятелства, изводими от показанията на свидетелите Б., С., П.Д., Г., Д., както и от обясненията на подс.З. и писмените доказателства в тази насока от том ІІ, посочени по-горе. Причина за това било и нуждата от подмяна на вертикалните щрангове на покрива без промяна при отклоненията при съсобственика, а помещенията на последния етаж вместо апартаменти и офиси да останат складови помещения. Последното е довело и до промяна на техническото задание на банката към проектантското дружество /л.37-38 т.ІІ ДП/. Свид. И. дава сведение за влошените отношения на банката със свид.К.Д. и във връзка с кредитни отношения, а същевременно свид.С.Д. заявява, че имат спорове с *** и относно заплащане на наемните суми по договора им за наум в сградата на хотел „***“л.113 СП/.

 Независимо от трудностите по проектирането и движението на проектната документация към м.ноември 2016г. проектантите са работили, получили са авансови и междинни плащания, същевременно действително е имало проблеми, свързани с оводняването на сградата, ВиК щранговете, които интересували и свид.Д., защото техните етажи на по-ниско ниво също се наводнявали, като приоритет бил и ремонтът на покрива, което впоследствие довело до промяна на търсеното преустройство на помещения на сградата по последните етажи, тъй като на покрива имало поставени предавателни антени на телекомуникационни дружества, плащащи наемни цени, което правело невъзможно обособяването на жилищни и офисни помещения на тези етажи.

Така установените факти се свързват с изложеното от свид.С.Б. за забавянето на проектирането и срещнатите в хода на същото затруднения във връзка с реализацията на инвестиционното намерение, за което той служебно не е вземал решения, но е бил запознат, тъй като е управител на клона, находящ се именно в процесната сграда. Свидетелят заявява, че действително е имал разговор  с подс.А., в който последният заключил, че се бавят и че знае, че неговият познат инж.З., който е от екипа на проектантското бюро на Д., може да извърши допълнителни консултантски дейности, още повече, че в част ВиК такива в онзи момент са били належащи като проблем. Б. неотклонно поддържа, че подс.А. по никакъв начин не му е въздействал в насока да го принуди да вземе такова решение. Прочее самият той не може да вземе въпросното решение, а е отнесъл въпросът до Отделът на свид.С. в Централното управление на Банката. Свид.А.С. също е категоричен, че допълнителните консултантски дейности, независимо дали изцяло в хода на проектирането или в отделни части, са били необходими, съгласувани и при положение, че офертата касае сума от по-малко от 10 % от стойността на цялостното проектиране /в размер на 117 000 лева/ е сметнал, че не е проблем, напротив наложително е. Инвеститорът, в случая ***е одобрила офертата на подс.З. и му е възложила допълнителните консултантски дейности, като е извършила и плащането по фактурата в размер на 10 000 лева. Тези факти са установени и от писмените доказателства по делото – оферта, фактура и извлечения по банковите сметки на „***“. На следващо място подс.А. се е интересувал от плащането, защото той е контактувал със С.Б., а и самото плащане се е забавило. Тези обстоятелства се потвърждават освен от вече посочените писмени документи, а и от изложеното от подсъдимите. Свид.Б. е категоричен, че подс.А. лично не чу е предлагал решение на въпроса с проблемите по сградата, още по-малко не е поставял решението му в зависимост от неговите компетенции като *** на Общината.  Прочее в инкриминирания период идейната фаза на проектирането е била висяща, по нея се е работело, едва в края на декември архитектурният проект е бил завършен от свид.Г., но проектирането било преустановено за определен момент в края на 2016г. и едва в средата на 2018г. видно от разпитите на свидетелите е бил приет от Банката. И понастоящем свид.С. не е наясно дали  проектите ще се внасят за одобряване и по коя процедура, като заявява, че на първо място това се решава от ръководството, което понастоящем е в процес на смяна, отделно от това консултантска фирма, избрана от тях, ще  подготвя проектната документация за внасяне за разглеждане и евентуално одобряване от съответните компетентни органи. На свой ред свид.Д. отбеляза, че действително това е решение на инвеститора, още повече, че не проектантите, а отделна консултанстка фирма и строителен надзор могат да сторят това /да внесат проектита за съгласуване и одобряване/. Т.е. към момента на проведените разговори между подсъдимия А. и свид.Б. относно необходимостта от допълнително обследване на въпросите за проектирането и по време на проектирането не са засегнали по никакъв начин темата за съгласуването на проектите и реда за това. Установи се несъмнено съдържанието на техните разговори на паркинга между двете сгради, в който смисъл се пресъздаде, както от свидетеля С.Б. така и от самия подсъдим. Тук е мястото да се уточни следното:

Съдът кредитира изложеното от свидетеля Б. на съдебното следствие при условията на устност и непосредственост, както и четените му изцяло показания, дадени пред съдия на досъдебното производство, тъй като в едната си част те касаеха липсата на точен спомен, а за две обстоятелства се констатираха противоречия. След прочитане на показанията му свидетелят даде логично обяснение, като  не отрече, че предложението е дошло от подс.А. за избор на фирмата на подс.З. да извърши консултантската услуга, но според него е било редно това да е именно специалист, който е нает да работи по случая и е запознат с проблематиката на обекта, особено по част  ВиК. По този начин свид.Б. отрича да е бил притискан на тази тема от подсъдимия К.А.  И съда свидетелят съобщи, че помежду им е станало въпрос, че нещата се бавят, че подс.А. знаел кой е екипа и познавал там човекът по част Ви, който може да им бъде полезен и той го е приел за съвсем нормално /л.104 гръб горе СП/. Свидетелят подчертава, че не е усетил натиск в тази насока от никого, вкл. и от страна на главния архитект на Община Асеновград.

Относно факта, кой е занесъл фактурата в офиса на *** в гр.Асеновград, свидетеля заяви пред съда, че това е бил подс.М.З.. На досъдебната фаза на процеса пред съдия е заявил, че това е бил подсъдимият  К.А., но след прочитане на показанията му заяви, че и сега не може да си спомни кой я е занесъл. Това противоречие съдът намира за преодоляно с обясненията на подс.З., който е категоричен, че той лично е занесъл фактурата в офиса на *** в гр.Асеновград. Предаването на  офертата е станало чрез неговия колега подс.А., който и му е помогнал в изготвянето й – факт, който не се отрича от двамата подсъдими, а и е подкрепен от приобщените доказателства, иззети от извършеното претърсване и изземване в дома на подс.К.А. и последвалото заключение по съдебно-графическата експертиза, кредитирано от съда и неоспорено от страните. Следва да се посочи, че развоят на събитията по подготовка, изготвяне и представяне първо на офертата, а после относно фактурата и плащането е възможно да има объркване от участниците в тези действия, но при липсата на категорично оборване обясненията на подс.З. в тази част, а и логичното манифестиране на уважение към клиента за получаване на плащането по одобрена оферта е най-вероятно бенефициента по нея да я представи за осребряване, така както твърди с точност подс.З., при проявената несигурност от свид.Б. за достоверността на показанията му в тази част дори на досъдебното производство, когато разпитът е проведен в по-близък период до инкриминирания. Още тогава той е заявил, че не  си спомня на 100 %, че подс.А. му е донесъл фактурата лично /л.130 гръб в средата/. Същевременно подс.А. заявява липса на спомен за това обстоятелство, но не отрича възможността и той е да е занесъл и фактурата, което се преценява от съда като проявена добросъвестност, а не стремеж да пресъздава само изгодни нему факти. В заключение съдът отчете категоричността на подс.З. за този момент, и при липсата на други преки доказателствени източници за този факт в противната насока, прие за установено заявеното от подс.З., че той е занесъл фактурата от 30.11.2016г. в офиса на банката в гр.Асеновград.

Съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими, защото те са съответни на останалите доказателствени източници. Подкрепят  фактите по делото така, както са установени и описани в гореизложената фактическа обстановка, без да има съществени противоречия, освен това логично се свързват с изложеното от останалите свидетели по делото, писмените и веществени доказателства, съдебно-почерковата експертиза. Относно самото съдържание на офертата подс.А. признава, че е уточнявал същото с представителя на банката, като в случая е контактувал със свид.Б., който на свой ред го е съгласувал с централното управление и е докладвал там устно за необходимостта от допълнителни  консултантски дейности, офертата е била уточнена като съдържание и оформена като проект чернова от самия К.А.. След това е била отпечатана на бланката на фирмата на подс.М.З. и подадена от А., защото подс.З. го помолил за това, тъй като първият работи в Асеновград и офисите на банката и на Общината са в непосредствена близост. Подс.З. излага факти пред съда за нуждата от възлагане на допълнителни консултации, а в инкриминирания период, а вече и сега се проектира усилено. Тези подсъдим излага констатираните  от него проблеми,           свързани с наличието на хидрофорна инсталация, вентилация за целия обект и стълбищни клетки и площадки, през които могат са се предвидят изграждане и поставяне на съответните съоръжения, които следва да бъдат съобразени и със собствеността в сградата, за което се изисквали съответните разрешения от съответните компетентни органи и лица особено по Част ВиК, която допълнителна консултантска услуга по офертата касае най-вече част ВиК. Подс.З. заявява, че е искал от съпроцесника си да уточни съдържанието на офертата. Последната е с предмет консултации по изготвяне на инвестиционен проект, с предварителни проучвания, идеен и технически проект и продължава до финализиране на проекта /л.163 т.І ДП/.

Подс.А. категорично отрича да е принуждавал по някакъв начин свид.Б. да съдейства така, щото да бъде избран подс.З. като изпълнител на визираните консултански услуги. Признава, че е изразил становище, което съответства и на установеното от свид.С.Б. и А. С., че такъв специалист би бил най-подходящ, който е ангажиран с проблемите на сградата, макар това да не е задължително. Отрича да е получавал пари във връзка с това от подс.З., а последният заявява, че не е плащал суми от въпросния хонорар от 10 000 лева на подс.А., нито сумата по обвинението от 8000 лева. Подс.З. като дългогодишен проектант и работещ в екипа на „Д.“ ЕООД по случая в обясненията си в последното съдебно заседание изрази силно съмнение проектирането да се подготвя за внасяне за съгласуване по реда на чл.141 ал.1 от ЗУТ, вместо по чл.142 от ЗУТ, каквито показания даде и свид.Г. в първото заседание от съдебното следствие по делото, който заявява, че и в неговата практика процедурата по чл.141 ал.1 от ЗУТ се ползва от инвеститора изключително рядко, защото така или иначе и останалите части по проекта следва след това отново да се одобрят, независимо от това дали е съгласуван идейния проект. Тази тема съдът ще засегне в изводите си по съществото на делото.

 

В том ІІІ е приложено заверено копие на Протокол № *** от 06.07.2017г.за изготвяне на ВДС Звукозапис от прилагане на СРС. Ползваните телефонни номера от подсъдимите и свид.Б. при отразените разговори в том ІІІ са уточнени в разпитите им пред съда.

Във фактическата обстановка и в пледоариите по съществото на делото представителят на ОП Пловдив извежда факти, относими към обвинението и неговата обоснованост от получените данни чрез специални разузнавателни средства. Наред с всички проведени разговори от страна на подс.А., вкл. и относно ловните му перипетии, интерес за обвинението е разговор № *** от 29.11.2016г. в 09.47ч. между подс.А. /който ползва тел.№ ****/ и свид.Б. /ползващ тел.№ ****/, в който свидетелят се обажда на подсъдимия и уточнява, че консултантската фирма следва да пусне фактура за извършване на плащането. Следва обаждане в 10.01ч. от подс.А. към подс.З. /ползващ телефонен № ***/ на същата тема – разговор № *** /л.86 т.ІІІ ДП/, като подс.З. уточнява, че фактурата ще бъде пусната в ел.вариант, съответстващо на обясненията му пред съда. В 10,25ч. свид.Б. отново разговаря  с подс.А. за данните на получателя на услугата /***/ за вписването им във фактурата. В 22,02ч. е уточнено съдържанието на фактурата и сумата от 10 000лв без ДДС, уточнено в съдебно заседание поради липсата на регистрация по ЗДДС на дружеството „***“ ЕООД, управлявано от подс.З. /разг.№ ***, л.94 т.ІІІ ДП/.

До тук проведените разговори съответстват на установеното от останалите и посочени по-горе доказателствени средства, че действително посредничеството между Банката възложител и изпълнителя инж.З. на фаза подаване на оферта и заплащане по фактурата е ставало чрез подс.А.. При това положение изводи в насока на престъпна деятелност въз основа на тези данни от СРС не могат да се направят и това ще бъде посочено след малко в изводите на съда по приложението на закона, довели до постановяване на настоящата присъда. Тук се уточнява единствено от този доказателствен източник /ВДС, изготвен следствие прилагането на СРС/ какви факти се установяват.

От разговор № ***, проведен на 04.12.2016г. в 17.05ч., е видно, че  подс.А. се обадил на свид.С.Б. и го попитал „преведоха ли ги“, без да уточнява какво и колко. От този разговор  пряко или косвено не се извежда доказателствен извод, че касаят именно плащането по процесната фактура за 10 000 лева. А и дори да е така, предвид установеното по делото посредничество на подс.А. по допълнителната оферта, това е факт, единствено обосноваващ интересувате от страна на подсъдимия А. направено ли е плащането по фактурата на неговия колега З.. Следва разговор ден по-късно / № ***, л.103 том ІІІ ДП/ от свид.Б. към подс.А., че няма резултат, като си говорят за ВиК-то за избата и че ще има ремонти и преустройства и че се искало технологично време. Разговор № ***на 08.12.16г. в 09,53ч. относно теглене и уточняване на осем хиляди между двамата подсъдими и последващи разговори помежду им за срещи и разговори между свид.Б. и подс.А. установяват единствено тези факти – че се уговарят да се срещнат /разговори от № 62 до № 67 л.110-114, том ІІІ ДП/.

 

ИЗВОДИ

 

Заеманата длъжност и изброените правомощия в гореописаната фактическа обстановка, характеризират К.А. като "длъжностно лице" по смисъла на чл.93 т.1 б.А и б.Б от НК, тъй като на същия е било възложено да изпълнява със заплата постоянна служба в държавно учреждение, а освен това и ръководна работа в юридическо лице, каквото е Община Асеновград, съгласно чл.14 от ЗМСМА. Като се имат предвид характерът, съдържанието и обема на изпълняваната от подс.А. длъжност, описаните по-горе функции и правомощията, с които е овластен, мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението, в което работи, то подс.А. правилно е определен от обвинението като лице, което заема отговорно служебно положение, в съответствие с ППлВС № 8/1981 год. , както и трайната съдебна практика. Отговорно служебно положение заемат лицата, които имат по-широк кръг права и задължения, заеманите от тях служби са на по-високо място в йерархията и служебната им дейност има съществено значение за съответното учреждение. Главният архитект на Община Асеновград в йерархично отношение е така поставен, че нему са предоставени широк кръг правомощия, като е подчинен единствено на Кмета на Община Асеновград. Отделно от това самият той ръководи редица административно-организационни структури  и отговаря за различни звена и техните компетенции, ръководи експертният съвет по устройство на територията, координира всички дейности по устройственото планиране.

Подсъдимият К.А. в гореописаното му длъжностно качество не е поискал дар, който не му се следва. От установеното в хода на настоящото наказателно производство, единствено може да се заключи, че подс.А. е предложил на свид.Б. за изпълнител по консултантските услуги своя добър познат и колега – другия подсъдим. Нуждата от тези допълнителни услуги са били одобрени от получателя на услугата – *** АД София, която е направила плащането по процесната оферта. Установиха се проблемите, свързани с преустройството на сградата, в която се помещава офисът на банката в гр.Асеновград както в конструктивно-строителен аспект, вкл. и в част водоснабдяване и канализация, така и в отношенията инвеститор – собственици на сградата и то именно  в инкриминирания период м.ноември –декември 2016г. след стартиране на инвестиционното намерение през м.09 2016г., когато е сключен договорът с Д. ЕООД.

Деянието не извършено чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение с условието за наемане на инж.М.З. като консултант по част ВиК за проекта. Цялата относима към този въпрос доказателствена маса е  категорична – и проектанти и представители на банката възложител, разпитани като свидетели пред съда, заявяват, че това е израз на свободно  формирана воля за ново договорно отношение. Несъмнено и според правото, в търговския и гражданския оборот свободата на волята за договоряне е основен принцип. Изборът на един проектантски екип не преклудира възможност за повеждане на успоредно консултиране. В случая се касае за гражданско-правни отношения между две дружества – „„***““ АД и „***“ АД. На следващо място напълно естествено е според свид.Б., С., а и според подсъдимите възложителят да повери тази дейност на специалист, вече ангажиран в екипа на основния изпълнител по проекта. Това заключение е издържано и в житейски план. В този смисъл отричат оказана принуда наетото именно лице да е подс.М.З..        Непротиворечиви са в този смисъл показанията на основния свидетел на обвинението С.Б.. Според него именно този специалист ще отговори и в пълнота на възникналите проблеми, свързани с преустройството или изграждането на нова ВиК инсталация при съблюдаване на претенциите на всички собственици и същевременно сигурността на сградата /103 гръб СП/, за което е идело реч и от страна на подс.А.. В същия смисъл е и заявеното от Б. пред съдия на досъдебното производство – че подс.А. му е казал, че познава човекът по Част ВиК, че той може да им бъде полезен и да изпълни по-качествено и срочно работата в своята специалност /л.130 ДП/. Прочее единствената разлика със заявеното от Б. пред съда, е изявлението му на досъдебното производство от 19.05.2017г. в производството по чл.223 от НПК, че тогава е останал с впечатлението, че е било желателно да бъде наета предложената от главния архитект фирма на неговия познат З. като изпълнител. Но до тук.

ЛИПСВА обвързване на това решение на ръководството на банката с последици от това решение, които подс.А. да осъществи и за което да е искал да получи дар. Това не е установено да е сторено по основания състав, както и по квалифицирания по чл.302 т.2 от НК.

Изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по смисъла на чл. 302, т. 2 НК е налице, когато длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар или друга имотна облага, за да предотврати извършване на такива действия или бездействия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. В този смисъл – постановление на ПлВС № 8/1981 г. на ВС на РБ, относно съдебната практика по някои въпроси на престъплението подкуп, т. 9 от съобразителната част. Освен това, какво е изнудване, по смисъла на Наказателния кодекс, отговор се съдържа в чл. 213а ал. 1 НК - който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорни обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни. Следва да се уточни, че за подкупа по чл.302 т.2 от НК не е необходимо деецът да употреби сила или заплашване, за да бъде принудено лицето да даде облагата противно на волята си / ТР 72/20.02.74г. по н.д. 65/74 ОСНК, Р 285-1980-І НО/. Достатъчно е деецът да съзнава и да формира такива представи у принудения, от които да даде недвусмислено да се разбере, че само той може да разреши в благоприятна насока поставените от пострадалия или изнудения въпроси Р 95-1998-ВКС 5-чл.състав, н.д.№ 63/98г., Р 46-1985-ІІ НО/.

В настоящия случай е налице усложнена опосредена конструкция на обвинението – изнуден е служител на банков клон без компетенции към решаването на въпросите, засягащи пострадалия, който на свой ред е дал дара, който не се следва.

В разпита си пред съда свид.С.Б. заявява, че не е бил изнуден от подс.А., като обяснява значението, което придава на това понятие – да е бил накаран насила  да извърши нещо. Подчертава, че подсъдимият дори не му е намеквал, че следва да му бъде отблагодарено по материален начин, не го е карал да „ходатайства“ пред ръководството на банката /л.105 долу СП/. Липсва натиск за твърдяното условие, ако не бъде нает соченият от подсъдимия А. инженер, че първият няма да СЪГЛАСУВА на основание чл.141 ал.1 от ЗУТ Идейният инвестиционен проект за обект "Реконструкция и преустройство на хотел "***" в "многофункционална сграда със смесено предназначение"” с възложител "„***“” АД гр.София.

Поради смисловото и буквално противоречие в този смисъл в разпитите на свид.Б. бе констатирано противоречие относно фактите, изнесени от него кой е дал предложението З. да извърши допълнителните консултации в проектирането, предвид изявлението на този свидетел пред съда, че до допълнителното проектиране се е стигнало единствено вследствие проблемите по ВиК частта /л.104 долу СП/ и че А. не му е предлагал конкретно решение на въпроса. Приетото от съда за установено предложение от страна на подс.А. неговият вече нает колега за обекта от екипа на Д. да направи допълнителни консултации не се свързва с поискан неследващ му се дар, за да съгласува идейния проект.

Такъв факт не се твърди от никого в процеса, за него липсват нито преки, нито косвени, нито гласни или писмени доказателства. То е плод на извод на държавното обвинение, закрепен в обвинителния акт. Дори в разпита му пред съдия, който в голямата си част поради несигурност в изложението и липса на спомени, бе прочетен изцяло, свид.С.Б. не е твърдял да има оказана принуда от подс.А., свързана с последици при проектирането, които да са от неговата компетентност.  Такъв извод свидетеля отрича пред съда, а преди това дори няма твърдение в съзнанието си да е направил такъв извод  /защото принудата може да е манифестирана индиректно, опосредено/, но той така или иначе  не се е почувствал принуден, насила, по неговите думи да действа в оказаната му от подсъдимия А. насока, независимо че не той взема решенията, свързани с реализацията на проекта, макар да е бил фактически посредник в това. В хода на съдебното следствие се установи, че в съзнанието на основния  свидетел С.Б. не се формира извод за претендирана от подс.А. да получи за себе си имотна облага, вместо хонорар за допълнителните консултации на „„***““ ЕООД. Същевременно липсва в представите на даващия облагата /***АД София/, че се касае за недължим дар, вместо за заплащане по одобрената оферта на представляваното от втория подсъдим дружество. Такова знание нито пряко, нито косвено не е стигнало нито до посредника Б., нито до ръководството на банката.

Твърдението на прокурора, че за да се случат нещата с проекта, че касае съгласуването на идейния проект по чл.141 ал.1 от ЗУТ от главния  архитект на Община Асеновград еднолично, не е доказано. Посочи се и по-горе – липсва такъв факт в показанията на Б. дори и на досъдебното производство, при все, че съдът кредитира неговите показания и на двете фази на процеса с направеното отграничение досежно констатираните противоречия в с.з. за отправеното предложение от главния архитект и кой е  занесъл фактурата. Нещо повече, свид.Б. и на ДП и пред съда е настоявал за решаване на въпроса за паркоместата, което правилно се отбеляза от адв.Н. в пледоарията по същество, че не е и от компетентността на главния архитект, а касае договорни отношения за ползването им под наем. Отделен въпрос е, че такова обвинение не фигурира против подсъдимите, то не е и фактически обусловено в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Следва да бъде подчертано, че с оглед правомощията, съответни на длъжността на подс.А., действията, с извършването на които според държавното обвинение, е заплашил свид.Б., са в кръга на служебната му компетентност, съобразно разпоредбите на ЗУТ – конкретно в хипотезата на чл141 ал.1. Безспорно за съставомерността на деянието не е необходимо същите да бъдат извършени. Но следва да се отбележи и следното - никой от ръководството на банката, както и от проектантския екип не твърди към края на 2016г. да са имали намерение да внасят за съгласуване идейния проект при Главния архитект на Общината. Независимо от обстоятелството той бил ли е изготвен тогава, след което проектирането стопирано през м.12 2016г., поради установените причини по-горе и новото техническо задание на *** АД, поставено пред „Д.“ ЕООД за отпадане на преустроените помещения в горните етажи, липсва изначално намерение на възложителя да процедира по чл.141 ал.1 от ЗУТ, за да бъде изнуден в този смисъл.

Съгласно чл.141 ал.1 от Закона за устройство на територията "идейният инвестиционен проект подлежи на съгласуване от главния архитект на общината въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл.142 ал.2".

 Посочи се по-горе, че ръководството на банката не е изразило становище по кой ред ще пристъпи към реализиране получаване на строително разрешение. По твърдение на свид.С. за тези въпроси банката се е обърнала към дружество по строителен надзор. Видно от съдържанието на Договора от 01.09.2016г. в раздел ІІ е посочено изготвяне на работен проект по всички части – Архитектура, Конструктивна, Електро, ВиК, ОВиК /отопление, вентилация и климатизация/, Вертикална планировка и геодеззия, Паркоустройство и озеленяване и още шест специалности, за получаване на строително разрешение. При изготвянето на идейния проект са включени само две части – Архитектурна и Конструктивна. В случая липсват и данни инвеститорът – т.е. *** АД да е пристъпила в инкриминирания период към сключване на договор за предварителна оценка за съответствие по чл.142 ал.2 от ЗУТ, която задължително следва да придружава идейния инвестиционен проект, за да бъде съгласуван от главния архитект на Общината. Последният също не е знаел за подобни намерения на *** АД, за да постави такова условие по обвинението, което се отстоява от него и съпроцесника му, че процедурата по чл.141 ал.1 от ЗУТ е по-рядката хипотеза на тази по чл.142 ал.6 т.1 вр.ал.4 вр.ал.1 от ЗУТ, т.е. съгласуването на проектната документация да премине през колективен орган на експертен съвет в съответната община от отделните специалисти по съответните части. Прочее това не е от значение за изхода на делото, макар че такова възражение бе направено от защитата. Затова съдът тук ще подчертае, че за престъплението подкуп виновното длъжностно лице ще отговаря и ако еднолично може да изпълни претендираното действие, както и ако е член на колективен орган, вземащ такова решение. За съставомерността на престъплението подкуп не е нужно действието /или бездействието/ на длъжностното лице, за което е поискан или приет дара да е действително извършено. Важно е да е от компетентността на дееца и в кръга на правомощията му, като е без значение дали се касае за едноличен или колективен орган, в който извършителят участва.

Но подкупът е неразривно свързан с конкретното действие или бездействие по служба и такова задължително следва да е обективирано в обвинитения акт, както е и сторено. Това действие не е елемент от изпълнителното деяние по чл.301 от НК и когато се касае до неговото осъществяване вбъдеще, то не е елемент и от обективната страна на престъплението, но е обективен факт, съществуващ извън изпълнителното деяние, но обвързан с него. Т.е. подкупът ще е осъществен и когато деецът не е извършил или пропуснал действието, във връзка с което е поискал или е получил имотната облага. Т.е. последващите действия на главния архитект в случая подсъдимия А. сами по себе си не влияят на решението на съда извършено ли е или не престъплението подкуп. Но безспорно и неразривно свързано с престъпната деятелност е установяване на действието, за което подсъдимият в кръга на службата си е поискал дара. Този въпрос е свързан и с процесуална легитимация на автора на деянието, годен субекти на престъпленията по Раздел ІV на Глава VІІІ от НК против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции и със самото изпълнително деяние, тъй като поисканата облага следва да е дефинирана с ясни параметри. Казано с прости думи -  за да поискаш подкуп, следва и да обявиш какво ще сториш насреща или вече си сторил - т.нар. двустранна нищожна сделка поради сключването й в противоречие със закона.

За пореден път, настоящият състав на съда акцентира, че не е установено със способите за доказване в НПК действие по служба, което подсъдимият А. да е заявил, че ще извърши или не в зависимост от това дали ще получи неследващ му се дар – т.е. не се установява да е поискал такъв. Единствено се доказа, че е предложил другия подсъдим за решаването на актуалните проблеми на преустрояваната сграда и че е посредничел в този процес. Дори да изключим квалифициращите признаци  по чл.302 т.1 и т.2 от НК /извършване на престъплението чрез изнудване и заеманата от подс.А. длъжност, покриваща признаците на отговорно служебно положение/, липсва престъпление подкуп по основния състав, поради направения по-горе извод за недоказаността на престъплението относно основните белези на това престъпление от обективна страна, свързани с изпълнителното деяние – поискал неследваща му се облага. Не се установява и да е  приел инкриминираната облага, което съдът ще мотивира по-долу.  Недоказана остана вменената в обвинителния акт престъпна деятелност от подсъдимия К.А., в качеството си на *** на Община Асеновград и да е отправил индиректна заплаха към свид.Б. /инкриминирана по-тежко/, че ако не бъде изпълнено поставеното от него условие и съответно платена исканата сума, то той няма да съгласува идейният инвестиционен проект. Съдебната практика неотклонно приема, че дори да не е пряко заплашен по чл.302 т.2 от НК, следва изнуденият да е направил несъмнено такъв извод. Факт, отричан в настоящия казус от свид.Б.. Съдът не констатира  този свидетел в съществената си част в развитието на цялото наказателно производство да е променил показанията си, въпреки твърдяния натиск  върху него в началната фаза на процеса. Той никога не е заявявал за оказан му натиск с негативни последици от страна на подсъдимия А. и за това да е поискана материална облага. Изложеното от него на л.130 ДП долу, че е останал с впечатление, че е желателно да бъде наета предложената фирма от главния архитект, свидетелят не свърза с каквото и да е облага за подсъдимия А., нито с действие или бездействие по служба, което той ще извърши или не.

Недоказана остава съучастната форма на деянието те да са действали в съучастие – А. като извършител, а З. като помагач с нужната за това съгласуваност и координация в действията им с насоченост за постигане на общия престъпен резултат от субективна страна.

 

 Ако претендираното за извършване действие или бездействие не е от кръга на службата на длъжностното лице, би могло да се постави въпросът за наличие на елементите на престъплението измама. В този смисъл е например Р 56-2018-ІІІ НО ВКС – когато длъжностното лице обещава за облагата извършване на действия, които не му се следват по служба и в този смисъл заблуждава изнудения. В настоящия случай такива факти по обвинението не се разкриват, нито се претендират от държавното обвинение, напротив вменява се действие по служба съгласно правомощията на главния архитект на Община да съгласува идеен инвестиционен проект по чл.141 ал.1 от ЗУТ. Същевременно помагачът З. е лице годно и компетентно да  извърши консултантските услуги по предоставената от дружеството му „***“ ЕООД оферта /л.163 том І ДП/. Липсват факти, сочещи на изначална липса на готовност и намерение въпросната допълнителна консултантска услуга да не бъде реализирана. Т.е. съдът не съзира данни за извършено друго по-леко престъпление от подсъдимите при същите факти, което да може да преквалифицира с присъдата, предвид принципното положение,  че съдът следва всякога да изследва не само дали престъплението по обвинителния акт е осъществено или не, но и има ли доказателства за друго извършено престъпление, квалифициращо наказателноправно действията на предадените на съд лица.

Различно е, когато длъжностното лице, въвежда някого в заблуждение, че ще изпълни свое служебно задължение, за което получи дар или друга облага, тогава ще е налице пасивен подкуп, а не измама, защото обещаните за извършване действия са от кръга на правомощията му /Р 360-1989-І НО, Р 787-2005-І НО/. От изводимото от анализираните по-горе доказателствени източници съдът заключи, че подс.А. не е претендирал получаване на инкриминираната  материална облага в пари, за да съгласува идейния инвестиционен проект на ***АД София по чл.141 ал.1 от ЗУТ и по този начин да е въвеждал в заблуждение ръководството на банката или управителя на клона в Асеновград. На никого от свидетелите не са били представени от подсъдимите такива сведения и не им е било въздействано по този начин, за да се разпоредят със свое материално благо.

В този ред на мисли подс.З. не е подпомогнал съпроцесника си като помагач да осъществи престъплението. Напротив, установи се, че той е бил нает проектант в екипа на инж.Д. по Част „Водоснабдяване и канализация“ и е имало необходимост от допълнителни консултантски дейности, за което той е представил оферта с посредничеството на подс.К.А. и чрез свид.Б., по която е получил заплащане. Неговата вменена престъпна деятелност е обвързана от тази на извършителя. След като се установи, че извършителят не е поискал неследващ му се дар, няма как той да бъде подпомогнат за това от другия подсъдим като помагач.  Ноторно е, че помагачество без извършителство не мога да съществува в правния мир.

Недоказан остава факта от обективна страна на вмененото на подсъдимите престъпление и в другата му форма – получаването на дара - сумата от 8000 лева, и същата да е била предадена от З. на А.. Това се отрича от подсъдимите, а други доказателства в тази насока не се откриват за обосноваване  на този факт от обективната действителност по едни несъмнен и категоричен начин. Описаните по-горе факти, изводими от прилагането на специални разузнавателни средства не са достатъчни за доказване на обвиненито в тази част на първо място поради недостатъчност. Защото уповаването на тях за тези факти от прокурора остава изолирано. Не се установява водените разговори между подсъдимите, свързани с „теглене“ и „осем хиляди“ да имат за предмет изплатената сума по фактурата на З. за консултантската услуга или касаят други отношения на подсъдимите. На следващо място липсват обективно доказателства за фактическо предаване на тази сума пари от подс.З. на подс.А.. Не на последно място, налице е и  забраната по чл.177 ал.1 от НПК -  обвинението и присъдата да се основават само на данните, получени от специалните разузнавателни средства.

За коректност следва да се посочи по отношение обвинението на подс.З. като помагач, че според съда то е некоректно подведено по по-тежката правна квалификация по чл.302 т.1 вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК. Установено е, че подс.М.З. не обладава качеството на длъжностно лице, а е частно такова. Следователно особените обстоятелства, въз основа на които прокуратурата е квалифицирала подкупа по-тежко по чл. 302, т. 1  от НК, се отнасят само за подсъдимия К.А. /заемащ отговорно служебно положение/ и не са налице за втория подсъдим. Съгласно чл. 21, ал. 4 НК, когато деянието на един от съучастниците е извършено при особени обстоятелства, заради които законът намалява или увеличава наказанието, а тези обстоятелства не се отнасят до всички съучастници, престъплението е привилегировано или квалифицирано само за този съучастник, за когото тези обстоятелства се отнасят, а деянията на останалите съучастници, за които те не са налице, в това число и помагача, ще се квалифицират по основния състав на престъплението /при липса на други квалифициращи признаци касателно неговата деятелност/. Престъплението по чл.302 т.1 от НК може да бъде извършено само от лице, което заема отговорно служебно положение. Касае се до особени обстоятелства - лични свойства и отношения, които квалифицират престъплението в по-тежко и увеличават наказанието на дееца съучастник, спрямо когото тези лични свойства и отношения са налице. За това престъпление следва да отговаря само той, а не и останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице. Щом подс.З. по време на извършване на деянието не е притежавал тези лични свойства и отношения, дори не е бил длъжностно лице, не може да носи наказателна отговорност за престъплението подкуп по квалификацията по чл. 302, т. 1 НК /Решение № 2 от 18.I.1974 г. по н. д. № 48/73 г., ОСНК, Присъда № 315 от 9.VI.1972 г. по н. д. № 3/72 г., II н. о./.

 

 За изчерпателност на постановеният съдебен акт, съдът разгледа предпоставките за наличието на по-леко наказуемото  престъпление по чл.282  ал.1 НК и респективно чл.282 ал.2 НК с оглед длъжностното качество на подс.А., освен аргументираната по-горе теза за липса на престъплението подкуп и по основния състав, както и относно липсата на престъпление измама, заради  преклудиращия ефект на принципа non bis in idem.

Разглеждайки правната страна на настоящия казус, съдът отчете обстоятелството, че е безспорно установено по делото длъжностното качество на подсъдимия К.А., изпълващо легалната дефиниция на разпоредбата на чл. 93, т. 1, б.”а” и б.“б“ от НК, освен това заема отговорно служебно положение и като такъв би могъл да бъде субект на престъпление по чл.282 ал.2 пр.2 вр.ал.1  вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.2 от НК, а за подс.М.З. по чл.282 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК /по-леко наказуеми от подкупа съответно по чл.302 и чл.301 от НК/.

В обвинителният акт е посочено, че подсъдимият К.А., с цел да набави за себе си имотна облага, поставил ръководните лица от „***“ АД при условия, които са ги принудили / чрез въздействие върху свид.Б. – бел.е моя/, да дадат неследващ се дар, за да предотвратят такива действия или бездействия по служба от негова страна, които биха накърнили правата и законните интереси на ръководеното от тях дружество - т.е. да предотвратят несъгласуването на идейния инвестиционен проект /стр.11 горе от обв.акт/.

От обективна страна, отговорността по чл. 282, ал.1 от НК по основния състав може да възникне само ако е допуснато неизпълнение или нарушение на нормативно установени задължения по служба или превишаване на права или власт, от което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Възможността за настъпване на немаловажните вредни последици следва да се намира в причинно-следствена връзка с инкриминираното от обвинението неправомерно поведение по служба, извършено от дееца. От субективна страна законът изисква това да е сторено с пряк умисъл от дееца, преследвайки особена цел – набавяне на имотна облага за себе си или другиго или причиняването другиму на вреда.  Визира се по-горе, че такава цел държавният обвинител е формирал в акта, с който предава на съд подсъдимите лица. Но в хода на съдебното дирене не се установи подс.А. да е нарушил нечии свои служебни задължения или да е превишил правата или властта си и за това да е бил подпомогнат от другия подсъдим с цел материалната облага /съответстваща на предмета на подкупа/. Изложеното е в контекста на установената съдебна практика, че когато подкупът се състои в нарушение на служебните задължения, но не се установи обвързаността на това служебно нарушение с поискан или получен дар, виновното лице ще отговаря само за престъплението, което е извършило по служба /чл.282 от НК/. Последното налага обсъждането на този въпрос и тук. Давайки отговор, следва да се отбележи, че не се установи нарушение на служебните функции от страна на подс.А., а и такава фактология не е изведена с обвинението. Освен това диспозицията на нормата на чл.282 от НК има бланкетен характер и се запълва от относимите нормативни актове /закон, постановление, правилник, наредба/ и актове на обществена организация /устав, устройствен или организационен правилник/ извън НК, регулиращи съответните отрасли на държавна власт и управление, или сфери на обществен живот, които също не са установени, нито се твърди това от обвинението.  Прочее обвинението се заключава в поискан и получен дар за бъдещо действие.

Отново за пълнота на изложението е уместно да се обсъди и съставът на престъплението по чл.283 от НК, доколкото то е най-леко наказуемото от всички обсъдени по-горе. 

Субект на престъплението по чл. 283 от НК може да бъде само длъжностно лице и именно наличието на това длъжностно качество у дееца улеснява мотивирането на други лица да изпълнят исканията му. Престъплението по чл. 283 от НК се осъществява, като деецът използва служебното си положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага. В случая длъжностното лице използва, експлоатира факта, че притежава съответното длъжностно качество, че заема дадената служба, за да реализира една извънслужебна дейност чрез мотивиране на други лица да предприемат определени действия или бездействия и цели получаването на неследваща му се облага. От субективна страна, за престъплението по чл. 283 от НК е характерно, освен пряк умисъл и наличието на особена цел у дееца – да набави за себе си или за другиго противната на закона облага. Тази облага може да бъде, както материална, така и с неимуществен характер, т.е. всяко благоприятно изменение в имотното състояние на дееца или на трето лице или някаква друга полза, изгода, се приема за облага по смисъла на закона, като същевременно тя трябва да противоречи на конкретна разпоредба, на закон или на друг нормативен акт. За съставомерността на деянието не е необходимо тя да бъде реализирана, т.е. действително получена, нито размерът й да е значителен.

В конкретния случай, съдът прие, че по делото не се установява подсъдимият К.А. да е осъществил състава на престъплението по чл.283 от НК, тъй като въобще липсват доказателства за каквато и да било противоправна деятелност от негова страна, която да би могла да се квалифицира поне като използване на служебното му положение и да се субсумира под нормата на разглеждания състав от НК. Както бе отбелязано по-горе, в конкретния случай не се установи въобще подсъдимият А. да е осъществил поведението, в което е бил обвинен –искането и получаването на дара по обвинението. На следващо място, липсва и специалната съставомерна цел, в която и да било от нейните алтернативни форми. Така, ако се разгледа поведението му от гледна точка на специалната съставомерна цел-„набавяне противозаконна облага за другиго“ – за подс.З. това не може да се подведе под хипотезиса на визираната норма, тъй като подсъдимият М.З. е получил хонорар като инженер специалист и проектант, избран от *** за допълнителна консултанска услуга и по която оферта му е бил запратен хонорар от 10 000 лева  - т.е. несъмнено отсъства белега противоправност на облагата, получена от дружеството на този подсъдим „„***““ ЕООД, защото е вследствие договорно отношение при съгласувана вола на страните по него. Ако се разгледа ситуацията за „получаване на противозаконна облага за себе си  /т.е. за подс.А./“, съдът изложи аргументи  по-горе, че остава недоказан факта той да е получил сумата от 8000 лева по обвинението като неследващ му се дар /т.е. такъв  с „противозаконен“ характер/.  По делото липсват каквито и да било доказателства относно наличието на субективна обусловеност между поведението на подсъдимия К.А., свързано с разговорите му относно проектирането на сградата на хотел „***“ в гр.Асеновград и твърдяната сума по обвинението, щото да се приеме, че той е използвал своето служебно положение, именно с цел да набави облага за себе си, подпомогнат от втория подсъдим.

За всички изложени по-горе състави на престъпления следва да се отчете, че съдът единствено би могъл да подведе извършеното от подс.М.З. като помагаческа престъпна дейност, но не и като извършителска, защото недопустимо при липса на изменение на  обвинението би се утежнило положението му. Както се посочи по-горе деятелността на подс.З. в настоящия обвинителен акт е изцяло обслужваща /подпомагаща/ действията на подс.А. по възведеното им обвинение. Липсата на извършителство за всички престъпления, обсъдени по-горе, води до липсата на помагачество, осъществено от подс.З.. В изложения смисъл не е налице осъществено престъпление от подс.З., а дори и за А. по чл.225б и чл.225в от НК - т.нар. стопански подкуп, които престъпления касаят всяко наказателноотговорно лице, не само длъжностното, както и  ако дарът е получен не във връзка с длъжностно качество.

Осъдителната присъда не може да почива на предположения. Обвинението следва да е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 от НПК. Поради изложените мотиви, на основание чл.304 от НПК, поради  това, че не се установи деянието по обвинителния акт да е извършено от подсъдимите, както и да са извършили друго престъпление, съдът ги призна за невинни и оправда, както следва:

Подсъдимият К.А.А. бе признат за НЕВИНЕН в това, на неустановен ден, през месец ноември 2016 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *** на Община Асеновград, да е поискал от С.П.Б. ***, в качеството му на управител на офис на “„***“” АД в гр.Асеновград, дар - парична сума в размер на 10000 лева, която не му се следва и на 10.12.2016 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с М.С.З. ***, управител на "„***“" ЕООД, действащ като помагач, да е приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 8000 лева, изплатени от "„***“" АД гр.София, за да извърши действие по служба — на основание чл.141 ал.1 от ЗУТ да съгласува Идеен инвестиционен проект, за обект "Реконструкция и преустройство на хотел "***" в "многофункционална сграда със смесено предназначение"” с възложител "„***“” АД гр.София, като деянието да е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, като е заявил на С.П.Б., че за да се случат нещата с проекта, трябва да бъде нает М.С.З. за консултант по част "ВиК" на проекта и бе ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т.1 и т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Съдът призна подсъдимия М.С.З.  за НЕВИНЕН в това за времето от края на м. ноември 2016 г. до 10.12.2016 г. в гр.Асеновград и в гр.Пловдив като помагач, в съучастие с К.А. ***, действащ като извършител, умишлено да е улеснил последния, в качеството му на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *** на Община Асеновград, да приеме дар, който не му се следва - парична сума в размер на 8000 лева, платена от "„***“" АД гр.София, за да извърши действие по служба - на основание чл.141 ал.1 от ЗУТ да съгласува Идеен инвестиционен проект, обект "Реконструкция и преустройство на хотел "***" в "многофункционална сграда със смесено предназначение"" с възложител "„***“" АД гр.София, като деянието да е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, а помагачеството да е осъществено чрез фактически действия /да е изготвил и предоставил оферта от името на "„***“" ЕООД до "****" АД за консултантска дейност, съставил и предоставил фактура № ***от 30.11.2016 г. с получател „***“ АД и доставчик "„***“" ЕООД за сумата от 10000 лв., в която да е посочил банковата сметка на доставчика, да е изтеглил от същата сумата от 8000 лв. и да ги е предал на К.А.А./, поради което бе ОПРАВДАН от съда по повдигнатото му обвинение по чл. 302, т.1 и т.2 вр. чл.301 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК.

РАЗНОСКИ

 

  На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски, както следва: в размер на 72 лв. за съдебно-почеркова експертиза да останат за сметка на Държавата, а направените разноски по съдебното производство общо в размер на 110 лв. за пътни разноски на свидетели и възнаграждение на вещото лице да останат за сметка на бюджета на съдебната власт.   

 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                  Председател на съдебния състав,

постановил присъдата: