Р Е Ш Е Н И Е
№
85/22.4.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на 27.03.2019г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР В.
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
457 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***, ЕИК ***,, със седалище и адрес на управление:
***срещу С.П.К., ЕГН **********, с адрес
***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми : 51,64 лв -незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор №***от 27.02.2014г. ; 319 , 12 лв
-неустойка за предсрочно прекратяване на договор №***от 27.02.2014г.;
76,15 лв -незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор №***от дата 02.02.2015г. ; и 523,44 лв –неустойка за
предсрочно прекратяване на договор №***от дата 02.02.2015г.;
Твърди
се, че между страните са били сключени договори с индивидуален потребителски
номер ***от 27.02.2014г. с ID на клиента ***, с който на ответника са били
предоставяни услуги за мобилен номер ***по избран тарифен план ***с месечен
абонамент 14,90 с ДДС за срок от 24 месеца, като на 08.07.2014г. ответникът се
е възползвал от промоционата схема и е
добавил за ползване услугата фиксиран абонамент 16,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Излага се, че на
02.02.2015г. ответникът е сключил още един договор с индивидуален потребителски
номер ***и ИД на клиента ***, с който са му предоставяни услуги за мобилен
номер ***по избран тарифен план ***с месечен абонамент 99,90 лв с ДДС или 34,90
лв с ДДС промоционална месечна такса при договори със срок на действие 2
години, сключен за срок от 24 месеца. Ищецът се позовава на чл. 26 от Общите
условия / ОУ/, съгласно който заплащането на ползваните услуги се извършва на
основание издадена месечна фактура на името на абоната, като неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите
суми. Неизпълнението на ответника на задължението му да заплати в срок всички
дължими към мобилния оператор услуги е обусловило правото за ищеца да прекрати
едностранно сключените договори и да
начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от абоната
до изтичане на посочения в договора срок. Ищецът е подал заявление за
процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
законоустановеният срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящите установителни искове.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
В
о.с.з. ищеца, редовно уведомен, не се явява, чрез писмено становище моли, съда
да уважи така предявените искове
В
срокът за отговор на исковата молба е постъпил такъв от проц. представител на
ответника. Излага се, че предявените
искове са допустими, но неоснователни. Твърди се, че в нито един от
представените от ищеца документи не фигурират номерата ***и ***. Излага се, че
ответникът е сключил общо три договора с ищеца, два от които с приложения от
същата дата, като по нито един от договорите не са му били предоставяни Общите
условия на мобилния оператор. Отрича се ответникът да е ползвал описаните във
фактурите далекосъобщителни услуги. Твърди се, че ищецът не е упражнил надлежно
правото да прекрати договора чрез волеизявления, изпратено до неизправната
страна с определен срок, след изтичането на който да настъпи прекратителния
ефект. Излага се претендираните неустойки са нищожни поради накърняване добрите
нрави и неравноправни по смисъла на
чл.143, т.5 и т. 14 ЗЗП
В
о.с.з. ответника, редовно уведомен, чрез проц. представител моли съда, да
отхвърли така предявените искове.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Р. С..
Съдът
намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
Разгледани
по същество съдът намира така предявените искове за частично основателни.
По
делото са представени от ищеца с уточняваща молба заверени копия от договор
№*** от 27.02.2014г. за предоставяне на ел. съобщителни услуги, подписан от
страните и Приложение №1 към договора от същата дата, съгласно които абоната ще
ползва по SIM карта за тел. №***далекосъобщителни услуги по тарифен план ***с
посочен ценови пакет, както и заверени копия от договор №*** от 08.07.2014г. /
без подпис на абоната/, Приложение №1 и №3 към този договор / без подпис на
абоната/, съгласно които абоната ще ползва услуга -фиксиран интернет и цифрова
телевизия с посочен ценови пакет от 08.07.2014г. за ползване на комплексна
услуга / пакет/ -фиксиран интернет и цифрова телевизия, Договор без № от
08.07.2014г. за ползване на ел. съобщителни услуги, подписан от абоната, и
Приложение №1 към договор №***, също и заверени копия от договор №*** от
02.02.2015г. с Приложение №1 и Приложение №3 към него, съгласно които абоната
ще ползва по SIM карта за тел. №***далекосъобщителни услуги по тарифен план
***и допълнителни далекосъобщителни услуги по цифрова телевизия и/или фиксиран
интернет с посочен ценови пакет. Представени са и Общите условия на ищеца –
мобилен оператор, като съгласно чл.26 от същите заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната,
неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми. В чл.22.3.5 от Общите условия е предвидено и че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на ***. Представена е и декларация – допълнение към Приложение №1 към
договор №*** от 02.02.2015 г. –л. 64 от
делото/ подписана от ответника/, съгласно която ответникът е декларирал, че е
получил от представител на оператора екземпляр от Общите му условия, че е
съгласен с тях и че се задължава, да ги спазва. Представени са и заверени копия
от дубликати на 5 броя фактури, издадени от ищеца на ответника за начислени
месечни суми за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги и за месечни
такси – абонаментни такси, лизингови вноски, пакети минути и др., както и
отстъпки. Фактурите са издадени за периода 23.01.2015г. до 27.07.2015г. за
сумата от общо 127,79 лева – главници. Представени са и заверени копия от три
броя сметки от 06.08.2015г., от
28.07.2015г. и от 06.08.2015г, с които на ищеца са начислени неустойки в общ
размер от 842,56 лв, като в последната от сметките е вкл. и неустойка за устройство
в размер на 100 лв.
От
така събраните доказателства съдът приема, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения по два от така представените договори с №*** от
27.02.2014г. и с №*** от 02.02.2015г.,
носещи подписите на ответника и представител на ищцовото дружество.Подписвайки
договорите, ответникът е изразил информираното си съгласие с клаузите в тях,
същевременно е декларирал, че е получил от представител на оператора подписан
екземпляр от Общите му условия, че е съгласен с тях /т. е. преди това се е
запознал с тях/ и че се задължава да ги спазва / декларация на л.64 от делото/.
Предвид наличието на валидни договорни правоотношения между страните през
процесния период за доставка на мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на
договорените месечни абонаментни такси по горните два договора, които са
подписани от него, независимо от потреблението на услуги през съответния
период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната
да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по
договорите. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги и
съдът намира, че тези суми се дължат от ответника. Също така по част от
фактурите, ищецът претендира суми за проведени разговори и изпращане на
съобщения. Обстоятелството, че абонатът
е използвал тези услуги, описани в издадените фактури, се оспорва от ответната
страна, която излага, че фактурите са частни свидетелстващи документи и имат
формална доказателствена сила по чл.180 от
ГПК. Процесните фактури са представени със съответните приложения към
тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретни два номера –
***и ***, предоставени на ответника по подписаните от него договори с ищцовото
дружество с № *** от 27.02.2014г. и №.*** от 02.05.2015г. От приложенията към
фактурите се установяват извършените от потребителя обаждания в и извън мрежата
на мобилния оператор, техния брой, продължителността съответната дължима
такса.Установяват се още броят на изпратените съобщения към *** и други мобилни
оператори, включително и към други национални мрежи.Посочени са уговорените
между страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото
приспадане от общия размер на начислените суми. Поради това съдът приема, че
цитираните фактури и приложенията към същите, установяват доставката на
изброените в тях по видове услуги за проведени разговори и изпращане на
съобщения. Ищцовото дружество е остойностило тези услуги и определените от него
като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни от
издаването на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали същите
са получени съгласно уговореното между страните. Напълно неоснователно съдът
намира възражението на ответника, че не дължи плащане по горните фактури, тъй
като не е използвал предоставените му услуги, както и че това обстоятелство е
останало недоказано от ищеца, който е могъл да поиска от съда да назначи съдебно-техническа експертиза, с помощта на
която да се извърши проверка за броя на използваните от ответника услуги,
времето или обема им, като последиците от недоказването на основанието на
вземанията, следва да се отнесат във вреда на ищеца. Както вече съдът посочи с
приложенията към така представените копия от фактури ищецът е установил
предоставените и ползвани от ответника услуги, доколкото същите представляват
надлежна справка за потребление за
съотв. мобилен номер. Всяка една мобилна услуга, която е доставена и съотв.
ползвана от абоната, се отчита в сървърите на телефонната клетка и логсървърите
на оператора. В същите се съдържа информация в ел. вид за вид, продължителност, обем, адресат и
място на извършената услуга. Няма друг източник, от който да може да се извлече
тази информация и поради това вещото лице по съдебно – техническа експертиза не
би могло да предостави повече данни от тези, които ищеца мобилен оператор сам
предоставя чрез справката за потреление. Така и мотиви към Решение по въззивно търговско дело №710 по описа за 2015 година на ВОС,
неподлежащо на касационно обжалване, съгласно които мотиви когато ответникът
твърди, че не е осъществил потребление на мобилните услуги през процесния
период, то той е този, който носи доказателствената тежест да установи, че от
неговото техническо устройство не са подавани заявки и не са давани разрешения
към съоръженията на мобилния оператор за осъществяване на изходящ или входящ
трафик на информация и при липса на твърдения и ангажиране на доказателства,
свързани с неизправност на мобилния оператор относно отчета на регистрираните в
неговата система заявки за изходящ и разрешения за входящ трафик от и към
абоната, следва да се приеме, че същия е в поддържал в изправност през
процесния период телекомуникационната си система с цел ефективно осигуряване на
трафика на телекомуникационни услуги.
Така
изложеното налага да бъде уважен иска за заплащане на сумата от 2, 04 лв за СМС
допълнителни услуги по фактура №*********/26.02.2015г., сумата от 34,99 лв за
потребление и месечна такса по фактура №**********/02.06.2015г., сумата от
41,02 лв. за потребление, месечна такса и такса за уведомяване за просрочено
задължение по фактура №**********/02.07.2015г., сумата от 0,14 лв за
потребление по фактура №**********/01.08.2015г. и съответно отхвърлен за сумата
от 32,69 лв месечна такса за пакет интернет и телевизия по фактура
№*********/26.02.2015г., и сумата от
16,91 лв месечна такса за пакет интернет
и телевизия по фактура №**********/26.03.2015г. , дължими по други договори
между стратинет извън процесните договори с №*** от 27.02.2014г. и с №*** от 02.02.2015г.
Изцяло
неоснователна се явява исковата претенция за присъждане на неустойки за
прекратяване процесните договори. Съгласно представените общи условия на
ищцовото дружество при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги,
доставчикът има право едностранно да прекрати договора, като същевременно така
представените копия от Приложения №1 към
договорите съдържат клаузи за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни
такси до крайната дата на договора. Доколкото не е уговорено друго, следва да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се
подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма, достигнало до насрещната страна. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора стандартни месечни абонаментни такси, установяването на факта на
получаване на писменото предизвестие за прекратяване от абоната е от значение
не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. Дори да се
приеме, че заявлението по чл.410 ГПК представлява изявление за разваляне на
договора, то същото е след съставянето на процесните три броя сметки, с които
са начислени неустойка, тоест към момента на начисляването не е имало основание
за това. По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е
възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна
сфера не са възникнали вземания за неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите. Допълнително в практиката си ВКС приема, че клаузата за
неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна, когато създава
условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за
справедливост - напр. Решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г на
І т. отд., докладчик съдия Кр. Г., Решение
№ 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на I т. отд., докладчик съдия К.Н.и Решение
№ 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. I т.отд., докладчик съдия К. Недкова. При така уговорените нейустойкr в размер на всички
неплатени по договора месечени
абонаментни такси до края на срока им, кредиторът по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът беше действащ, но без да предоставя далекосъобщителни
услуги. Или клаузата за неустойка замества
дължимото от абоната изпълнение на задължението
му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на договора. Следователно клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение какъвто е процесният, е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка, представляваща
таксите за оставащия период
и нарушава принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Предвид
изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от заявителя
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят по
съразмерност. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в полза на
ищеца - заявител възлизат на сумата от 16,53 лева. На ищеца следва да бъдат
присъдени съобразно уважената част на претенцията и разноските в настоящото
производство, които определени съразмерно с уважените вземания, възлизат на
38,67 лева.
Възражението
за прекомерност на възнаграждениет на проц. представител на ответника е основателно,
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и същото следва да бъде
намалено до размера от 400 лв , / производството по делото протече в повече от
две о.с.з. – чл. 7, ал. 8 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /. На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 367,77 лв
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.П.К., ЕГН
**********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на Н.,
ЕИК ***, със седалище и ***78,19 лв. /седемдесет и осем лева и 19 стотинки/,
представляваща неплатена стойност на далекосъобщителни услуги, дължими по
договори за далекосъобщителни услуги с № *** от 27.02.2014г. и с №*** от
02.05.2015г., за което са издадени фактури №*********/26.02.2015г., №**********/02.06.2015г., №**********/01.08.2015г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2018 г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
за която е издадена Заповед № 41/30.01.2018 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 14/2018 г. на РС Девня, като отхвърля претенциите на ищеца за
разликата до първоначално претендираната сума от 127,79 лева
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***С.П.К., ЕГН **********,
с адрес *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 842,56
лева /осемстотин четиридесет и два лева и 56 стотинки/, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги с
№ *** от 27.02.2014г. и с №*** от 02.05.2015г., за която е издадена Заповед №
41/30.01.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 14/2018 г. на РС Девня.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на
Н., ЕИК ***, със седалище и ***16,53 лв. /шестнадесет лева и 53 стотинки/,
представляваща разноски направени в заповедното производство по съразмерност,
както и сумата от 38,67 лв. / тридесет и осем лева и 67 стотинки/, представляваща разноски,
направени в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Н., ЕИК ***,
със седалище и адрес на***заплати на С.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 367,77 лева /триста шестдесет и
седем лева и 77 стотинки/, представляваща разноски, направени в исковото
производство по съразмерност.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................