№ 121
гр. Габрово, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Надежда Трайчева Желева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20214200100173 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ: за сумата 26
000 лева, представляваща неимуществени вреди и сумата 1200 лева-
имуществени вреди /адвокатско възнаграждение 800 лева и пътни разноски
400 лева/, в едно със законната лихва, считано от 26.03.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
С исковата молба на МЛ. ГР. ГР. против Прокуратурата на Република
България е предявена претенция, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди. Вредите произтичали в резултат на повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление от ищеца М.Г., по което бил
признат за невиновен и оправдан с присъда № 76/21.10.2020г. по внохд №
48/2020г. на ВТОС, потвърдена с Решение № 54/ 26.03.2021г. нд №42/2021г.
ІІ НО, ВКС. Началото на наказателното производство било поставено с
образуването му на 04.06.2014г. и приключило на 26.03.2021г.- 6 години 10
месеца и 21 дни. Следствено дело № 37/ 2014г. по описа на ОСО при ОП-
Габрово /Преписка № 159/2014г. по описа на РП- Габрово/ образувано от РП-
Габрово на 04.06.2014г., било водено от трима следователи и наблюдавано от
7 различни прокурори от РП- гр.Трявна, гр.Габрово и РП - гр. Севлиево. М.Г.
1
бил привлечен като обвиняем на 17.05.2017г., взета била мярка за
неотклонение "Подписка", предявена на същата дата. Престъплението, за
което бил привлечен като обвиняем, било "тежко умишлено" по смисъла на
чл. 93 т.7 от НК и наказуемо с лишаване от свобода до 2 до 10 години. През
цялото време на разследването, от първоначалното привличане на Г., като
обвиняем на 17.05.2017г. до постановяване на окончателния съдебен акт на
ВКС, същият бил с мярка за неотклонение "подписка", с която по закон са
въведени ограничения в правото на свободно придвижване и е осъществяван
контрол от органите на полицията. От внасяне на обвинителният акт на
01.06.2017г. в РС- Габрово, до приключването на производството през 2021г.,
са провеждани множество съдебни заседания, постановени са съдебни актове,
които са обжалвани, отменяни и делото е връщано за разглеждане от друг
състав, като са образувани нохд с нови номера. От началото на образуване на
производството ищецът изпитвал страх от евентуалното наказание и
последиците в трудовия му, семеен, обществен и здравословен статус. За
целия период на времетраене на наказателното производство ищеца търпял
неимуществени вреди, изразяващи в преживени негативни емоции,
унижаване на честа и достойнството му и злепоставяне на доброто му име
пред обществото. Познатите му започнали за избягват контакти с него,
променило се отношението на колегите му, авторитетът и достойнството му
били заличени чрез насочената към него наказателна репресия. Очаквал всеки
момент да бъде уволнен от работа, а бил служител на полицията повече от
тридесет години. Поради нервното напрежение и тормоз ищеца напуснал
работа в органите на МВР, но обезщетението му било блокирано чрез запор
въз основа на обезпечителна заповед, издадена от РС- Габрово на 23.10.2019г.
по гр.дело № 125/2019г. по описа на същия съд, поради което останал без
доходи. Тези преживявания се отразили трайно и непоправимо върху
физическото и психическото му здраве, ищецът започнал да употребява 2
медикамента за високо кръвно налягане /хипертония/. Семейството му също
търпяло негативните емоции, психологически терзания и тягостни
изживявания. Налице била причинна връзка между неимуществените вреди,
които ищеца МЛ. ГР. ГР. претърпял, свързани с явяване пред следователи,
прокурори и в съда, влошения му трудов, социален, семеен и здравословен
статус и наказателното преследване и незаконосъобразни обвинения за
горепосочения период. Наред с неимуществените вреди, ищеца претърпял и
2
имуществени такива в размер на 800 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по наказателното производство. Следвало да му
се присъдят и минимални пътни разходи в размер на 400 лева- пет пътувания
до гр.Севлиево и обратно, три пътувания от гр.Габрово до гр. В.Търново, две
пътувания до гр.София според броя на проведените съдебни заседания в
отделните съдебни инстанции.
Претендирано е ответникът- Прокуратура на Република България да
бъде осъдена да заплати на ищеца МЛ. ГР. ГР. от гр.Габрово, обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди в размер на 26 000лева, както и
за имуществени вреди 1200 лева- адвокатско възнаграждение 800 лева и
пътни разноски 400 лева, в едно със законната лихва, считано от 26.03. 2021г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за
настоящото производство.
В отговора на Окръжна прокуратура са направени няколко основни
възражения: Не били ангажирани доказателства за точно фиксиране на
периода, през който са настъпили претендираните от ищеца вреди.
Досъдебното производство приключило на 01.06.2017г. с внасянето на
обвинителен акт в Районен съд- Габрово. В останалия срок на провеждане на
наказателното производство, до неговото приключване, делото не било
връщано на Прокуратурата за допълнително разследване или поради
допуснати процесуални нарушения. Размера на претендираното обезщетение
от 26 000 лева за неимуществени вреди, бил прекомерен. Следвало да се
отчете, че по отношение на ищеца била взета най-леката мярка за
неотклонение- „подписка" и на различни фази от съдебното разглеждане на
делото, представители на Прокуратурата депозирали становища за неговата
невиновност. Постановената в хода на наказателното производство
осъдителна присъда по ВНХД №93/19г. на ОС- Велико Търново и
конституирането в производството на частен обвинител, налагали извода, че
ако в процесния период са търпени вреди, те не били единствено и само в
резултат на актове и действия на органите на Прокуратура на РБългария. Не
била налице пряка причинна връзка между воденото наказателно преследване
и твърдяните неимуществени вреди от освобождаването на Г. от системата на
МВР и наложеният запор въз основа на обезпечителна заповед, издадена от
РС- Габрово на 23.10.2019г. по гр.дело №125/2019г. на РС- Габрово,
3
изпълнена чрез ЧСИ- З.В.. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените
негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното
обвинение. Оспорва се и претенцията на ищеца за обезщетение на
имуществени вреди, в общ размер от 1200 лева. Липсвали ангажирани
доказателства за уговореното и реално заплатеното адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, за обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и за
направените пътни разноски. Прави се възражение за прекомерност на
искането за заплащане на разноски по настоящето дело в размер на 1430 лева.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните, а от приложените наказателни от общ
характер производства е видно, че: срещу ищецът е водено наказателно
преследване започнало с образуваното следственото дело № 37/ 2014г. по
описа на ОСО при ОП- Габрово /Преписка № 159/2014г. по описа на РП-
гр.Габрово/ образувано от РП-гр.Габрово на 04.06.2014г.; М.Г. бил привлечен
като обвиняем на 17.05.2017г. и спрямо него е взета мярка за неотклонение
"Подписка"; като краен резултат М.Г. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал. 2 НК.
С присъда №766/ 22.12.2017г. по нохд №768/2017г. на РС- Габрово МЛ.
ГР. ГР. е признат за невинен в това, че на 10.01.2014г., в гр. Габрово, на ул.
Пенчо Постомпиров, пред **, чрез усукване зад гърба на лявата ръка на
С.К.Ж., с ЕГН **********, от гр. Габрово и последващо падане на М.Г. и
С.Ж. върху нея, причинил на Ж. средна телесна повреда – увреждания,
представляващи изкълчване на лява раменна става и счупване /малък костен
откъс/ по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник на пострадалия за срок
около месец – месец и половина, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК и чл. 12, ал.1 от НК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.
С решение 35/ 17.05.2018г. по внохд №30/2018г. на ГОС е отменена
4
изцало присъда № 766 от 22.12.2017г., постановена от Габровски районен съд
по НОХД № 768 по опис за 2017г. на същия съд и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Габровски районен съд.
Последвали са отводи на съдебни състави от съдилищата.
С присъда №76/18.12.2018г. по нохд №252/2018г. на РС- Севлиево, М.Г.
е признат за виновен в това, че на 10.01.2014г., в гр.Габрово, на ул.“Пенчо
Постомпиров“, пред **, чрез усукване зад гърба на лявата ръка на С. Ж. и
последващо негово и на пострадалия падане върху нея, по непредпазливост
причинил на Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в увреждания,
представляващи изкълчване на лява раменна става и счупване / малък костен
откъс / по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник, с което е извършил
престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на осн.
чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 200
лева. Със същата присъда М.Г. е признат за невинен в това, да е осъществил
гореописаното деяние умишлено, както и по хулигански подбуди, поради
което е оправдан по първоначално предявеното му по-тежко обвинение за
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.129, ал.2 от НК.
С присъда № 102 от 03.10.2019г., по ВНОХД № 193/2019г. по описа на
Великотърновския окръжен съд е отменена присъда № 76 от 18.12.2018г. по
НОХД № 252/18г. на районния съд в гр. Севлиево, и подсъдимият е признат
за виновен в това, че на 10.01.2014г. в гр.Габрово, на ул.“Пенчо
Постомпиров“, пред **, по хулигански подбуди причинил на С. Ж. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен
ляв крайник, и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на
наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната й част.
С решение № 247/ 13.02.2020г. по кд №1093/2019г. ВКС е отменил
присъда № 102 от 03.10.2019г., по ВНОХД № 193/2019г. по описа на
Великотърновския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на въззивният съд.
5
С присъда №76/21.10.2020г. по внохд №48/2020г. ВТОС е отменил
присъда №76/18.12.2018г. по нохд №252/2018г. на РС- Севлиево, вместо
което е постановил, че признава подсъдимия М.Г. за невиновен в това, на
10.01.2014г. в гр. Габрово, на ул. “Пенчо Постомпиров“, пред **, да е
причинил на С. Ж. средна телесна повреда по хулигански подбуди,
изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник,
поради което и на осн. чл. 304 НПК вр. чл. 12 ал.1 НК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 НК.
С решение № 54/ 26.03.2021г. по нохд №42/2021г. ВКС на РБ е оставил в
сила присъда № 76 от 21.10.2020 г., по в.н.о.х.д. № 48/ 2020г., по описа на
Великотърновския окръжен съд.
За изясняване на делото от фактическа страна пред съда са допуснати и
гласни доказателства- разпитани са свидетелите С. Д., Х. Г.а, Х.Д. и Е.П.П.
Св. С.К. Д. е заявила, че познава г-н Г. от 1989 година, а от 1992 година
работи в системата на МВР, като служител на медицинската служба на МВР-
медицинска сестра към МВР на работа в територията на ОД на МВР –
Габрово. Като служител на МВР ищецът бил "много здрав, уравновесен, с
много добри качества на полицай, търсен от своите колеги и винаги изпращан
в най-горещите точки като водещ, защото се справял много добре". До
времето на инцидента нямал никакви здравословни проблеми. След
инцидента започнал често да се оплаква от главоболие и в резултат на това,
че често бил викан на разпити, на дела, здравословното му състояние се
променило, той получил хипертония, кризи, които лекарите / свидетелката и
д-р С./ установявали и описвали в амбулаторния журнал- дата, кръвно,
оплаквания, какво е дадено за да се понижи кръвното. Преди делата ищецът
нямал такива проблеми. Служителите на МВР всяка година полагали
физически изпити, в присъствието на медицинско лице- свидетелката. Преди
делото ищецът при физическо натоварване нямал проблеми с кръвното, а
след него- при физически натоварвания имал случаи когато повишава
кръвното, налагало се да бъде спрян от някои спортни упражнения, които не
били допустими при високо кръвно. След консултация с д-р С., М.Г. бил
насочен към личния си лекар, изписани му били медикаменти за постоянно
вземане, за да се избегнат кризи с високо кръвно налягане. Свидетелката е
6
посочила още, че определено тези промени били в резултат на психичното
напрежение, тъй като "в системата на МВР когато даден човек е обследван,
тогава за съжаление част от колегите имали негативно отношение и колегите
на М.Г. се отдръпнали, защото не знаели какъв ще бъде изхода". Ищецът
споделял, че напрежението от делата "му идва в повече, чувства се
онеправдан", че "той които защитава гражданите по този начин е мачкан и
унизяван".
Св.Х. П.Г.- Г.а- съпруга на ищеца е посочила пред съда, че още същата
вечер след инцидента М. вдигнал много високо кръвно, а до този момент
нямал проблеми с кръвното. От тогава бил "постоянно с високо кръвно, с
лекарства за кръвно". Емоционално му се отразило много негативно
непрекъснатото ходене на дела. М. станал подтиснат, затворен, през нощта не
можел да спи, спял само по 3-4 часа. Напуснал полицията след привличането
му като обвиняем- за него станало трудно да работи в системата и отделно
здравословно не се чувствал добре, започнал да ходи на много
профилактични прегледи и преценил, че е по- добре да напусне системата.
Цялото семейство било засегнато от въпросната ситуация, включително
децата. М. останал без работа, а имал две деца, които да издържа. Не можел
да спи, получил високо кръвно, сърцебиене, физиологични проблеми. Между
приятелите им се "разчуло" за делото, тъй като " седем години се влачел"
въпросния случай и някои от тях се отдръпнали. В момента М. продължавал
да е "на медикаменти", тъй като поддържал високо кръвно налягане, въпреки
лекарствата. Децата знаели за случващото се и също били притеснени.
Едното било студент първи курс и започнало да си мисли как ще продължи
по-нататък. М. си обичал работата, учил в милиционерско училище и от
тогава бил полицай. След инцидента многократно му били правени
дисциплинарни проверки в службата, той споделял за това и за
притесненията си. Семейството било притеснено през цялото време, "от
свидетел М. станал обвиняем". Притеснявали се, финансово трудно им
стигали парите. И в момента семейството се издържало с една заплата, от
която отделяли "за съдилища, за адвокати, за път, за разноски, за храна, за
нормални битови разходи, кандидатстудентски изпити и т.н.". Около
тридесет години М. работил в полицията. Когато напуснал обезщетението му
било запорирано от Ж.. Едва преди 3 месеца М. успял да си намери работа.
7
Св. Х.Б.Д. е заявил, че от 2016г. до 2020г. бил пряк началник на ищеца,
в качеството си на Началник на Охранителна полиция и имал пряк и подробен
поглед върху поведението и работата му. Първоначално М.Г. "бил в патрула,
после станал взводен командир, после началник Група "Обществен ред"". От
2014 година било възбудено и дисциплинарно и наказателно производство
спрямо него във връзка с "инцидент с друго лице на пътя, с цивилно лице".
Свидетелят знаел за "другото лице Ж."- не го познавал лично, а от пряката си
работа, тъй като срещу Ж. постъпвали сигнали и оплаквания от други лица.
Наказателното дело се отразило зле на М.Г.. Преди това, като служител и
човек, той бил много лъчезарен, спокоен и уравновесен, абсолютно добър
професионалист, изпълнителен. Когато започнало делото първите две- три
години не му се отразили толкова зле, но после "нещата се влошили,
влошила се и пряката му работа". Ищецът идвал на разговори със свидетеля
и казвал, че "чувал приказки от неговите подчинени, че той като осъден пък
те трябва да му изпълняват нарежданията, сблъсквал се с негативно
отношение в работата си включително и от подчинените му". Налагало се е в
такива случаи свидетелят да вземе "неговите на М. функции, за да тушира
нещата, за да върви работата". Здравословното му състояние се влошило,
започнал да пие хапчета, станал нервен, започнал "да вдига кръвно", като
казвал, "че е от ходене по делото и от напрежение". Това се отразило на
работата му, на здравето, оплаквал се, че не можел да спи, не може да си
върши задълженията. Последната година голяма част от служебните
задължения на ищеца изпълнявал свидетелят- негов началник. Г. споделил,
че не може да издържа повече, здравословното му състояние се влошава и
предпочита да напусне, за да остане здрав, като основната причина за това
било делото. В службата започнали проверки срещу него- "бяха две проверки
и то доста тежки проверки, с неща, които аз като ръководен служител съм
правил доста такива проверки на мои подчинени и смея да твърдя, че тук
нещата бяха залитнали в доста негативно отношение по отношение на
колегата". Свидетелят е заявил пред съда: "Това дело смея да кажа, че го
срина". Извършвани били дисциплинарни проверки точно по този случай,
няколко пъти, абсолютно обстоятелствени и безпристрастни. Св. Е.П.П.
също бивш колега на ищеца, с показанията си е потвърдил пред съда
посоченото и от другите свидетели- колко негативно се е отразило на Г.
продължително воденото срещу него наказателно производство. Той станал
8
"по-затворен, по-малко инициативен в работата, работата му се влошила,
здравословното му състояние също се влошило, изпадал в депресивно
състояние, по-затворен, по-слабо контактен". Ищецът му споделял, че се
чувства унизен от отношението към него, че делото е повлияло на
семейството му, съпругата му също е станала затворена, имали проблеми.
Отношението на колегите също се променило: "защото след като се разчу, че
е бил осъждан някои почнаха да гледат на него като човек, който може всеки
момент да си замине и не е необходимо да изпълняват безусловно всяко
негово разпореждане, дори и да са подчинени, така все с неохота, все с
уговорки". Във връзка с това имало и проверки тогава срещу Г.-
дисциплинарни, вътрешни. За здравословното си състояние М. споделял, че
вдига кръвно, има главоболие и му се вие свят. Когато работел в полицията
свидетелят се учил от М.Г. в много отношения- той бил професионалист,
който "винаги е бил водещ и е вземал най-правилните и най-точните
решения."
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема, че изцяло е осъществен фактическия състав на
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ- налице са предпоставките за ангажиране отговорността
на държавата за обезщетение на претърпяните неимуществени и имуществени
вреди от М.Г., в следствие на незаконно обвинение. Налице е незаконно
повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, последвало с внасяне на
обвинителен акт в съда и образуване на наказателно производство. Крайният
акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението, е
влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението, което е основание за търсене на
обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата
са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително
стресиращи фактори. Воденото срещу М.Г. наказателно производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, след като нееднократно е
било разглеждано, връщано за ново разглеждане, а подсъдимият е бил
последователно: признат за невинен, след това е признат за виновен, отново
признат за виновен, а след това отново е признат за невинен по предявеното
му тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, наказуемо
с лишаване от свобода до 2 до 10 години. От доказателствата по делото се
9
установява, че в резултат на наказателното производство обвиненият в
извършване на престъпление Г., е изпитвал неудобства, чувствал се е унизен,
притеснен и несигурен; накърнено е социалното му общуване,
професионалният авторитет, влошило се е здравословното му състояние -
което сочи, че е налице причинна връзка между действията на ответната
страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51
ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
През целия период от 04.06.2014г. /образуваното производство от РП-
Габрово/ до 26.03.2021г. /влизане в сила на окончателната оправдателна
присъда/ ищеца е претърпял неимуществени вреди - болки, страдания,
преживян стрес, за което в исковата си молба / на л.3/ е изложил именно
такива твърдения. Съгласно трайно установената съдебна практика- Р.
№51/11.03.2021г. гр.д.№2340/2020г. ІV ГО, ГК /в което са цитирани и другите
съдебни актове на ВКС/, в случаите, когато първоначално досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно
ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за
същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в
периода от време преди уличаването му, респ. – повдигането на обвинението
срещу него, ако е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано
срещу неизвестен извършител; в тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което
единствено той би могъл да извърши. В случая още от началото на
образуване на досъдебното производство през 2014г. Г. е знаел, че е насочено
срещу него и е изпитвал страх от евентуалното наказание и последиците в
трудовия му, семеен и обществен живот; в този период и по този повод са
били извършвани дисциплинарни проверки от надлежни органи в
местоработата му /показанията на всички разпитани по делото свидетели/,
влошило се е здравословното му състояние в следствие психическите
проблеми и стресът от разследването. Видно от приложеното досъдебно
производство, макар същото формално да е водено първоначално срещу
неизвестен извършител /постановление за образуване от 04.06.2014г. на РП-
10
Трявна/, то законният повод посочен в него за образуването му е жалба от С.
Ж., в която изрично и конкретно е посочено като извършител единствено
лицето М.Г. /л.6,7 от ДП/. Във връзка с това от него нееднократно са
изисквани обяснения, правени са му проверки, разпитван е като свидетел, а в
последствие, както е посочила св. Х. Г.- Г.а "от свидетел М. станал
обвиняем", което още повече е задълбочило притесненията му. Следователно
от представените в тази връзка писмени доказателства – приложеното в
цялост наказателно производство, се установява, че началния момент, от
който ищецът е започнал да търпи процесните неимуществени вреди
вследствие проведеното срещу него незаконно наказателно преследване, е
датата на узнаване за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние, за което единствено той е сочен като извършител-
04.06.2014г.
От събраните по делото гласни доказателства са установени сочените в
исковата молба неблагоприятни последици в личния, социален и
професионален живот на М.Г.:
В следствие на наказателното преследване изпитвал силно психично
напрежение, "идвало му в повече, чувствал се онеправдан", получил
хипертония и започнал непрекъснато да приема медикаменти за това, което
довело и до невъзможност да издържа на необходимото за професията му
физическото напрежение- св. Св. Д.. Станал подтиснат, затворен, получил
сърцебиене, през нощта не можел да спи, напуснал полицията след
привличането му като обвиняем, тъй като "за него станало трудно да работи в
системата и отделно здравословно не се чувствал добре". Влошена била
семейната му среда- цялото семейство било засегнато от въпросната
ситуация, включително децата, между приятелите им се "разчуло" за делото-
"седем години се влачел въпросния случай" и някой от тях се отдръпнали- св.
Х. Г.- Г.а.
В професионален аспект М.Г. е търпял също множество негативи и като
краен резултат вече не упражнява професията, за която е учил, която е искал
да работи и е работил 30 години. Г. е бил на ръководна позиция в МВР, а в
резултат на наказателното преследване е бил накърнен авторитета му, бил е
обект на проверки от ръководството и надлежните органи /инспекторат/,
11
което е довело до затруднения да върши работата си, в която преди това "бил
много добър и е учил другите" / св. Д. и П./. Колегите и подчинените му
разбрали за случая и отношението им се променило "след като се разчуло, че
бил осъждан някой започнали да гледат на него като човек, който всеки
момент може да си замине и не е необходимо да изпълняват безусловно всяко
негово разпореждане, дори да са подчинени, така все с неохота, все с
уговорки"- св. Ел П.. Авторитета и работата на Г. до такава степен са били
накърнени сред колегите му, както е посочил св. Х.Д., че като негов пряк
началник "се налагало в такива случаи да вземе неговите на М. функции, за
да тушира нещата, за да върви работата". Същият не е можел да изпълнява
пълноценно служебните си задължения, "чувал приказки от неговите
подчинени, че той като осъден пък те трябва да му изпълняват нарежданията,
сблъсквал се е с негативно отношение в работата си".
Наказателното производство в случая е продължило времево от
образуването в РП- Трявна до окончателната оправдателна присъда 6 г. 10 м.
и 21 дни, което от една страна сочи неразумна продължителност, предвид
фактическата и правна страна на делото, а от друга, че този период на
наказателно преследване е засегнал едни от най- активните в професионално
отношение години на М.Г.. В случая продължителността на производство е в
резултат и от упражняването на различни процесуални права на частният
обвинител, на отводите на съдилищата, но тази продължителност не е
предизвикана от поведението на ищецът, както и последният в нито един
етап на делото не е ставал причина за забавяне, респ. отлагане на
производството и той лично се е явявал на всички проведени заседания.
Изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което според
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, при отчитане и на
обществено- икономическите условия и стандарта на живот в страната при
увреждането, настоящият състав на ГОС намира, че размер на обезщетение
12
за неимуществени вреди 20 000 лева удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
В случая до увеличаване на вредните последици за лицето водят
сроковете, в които е проведено наказателното производство по обвинението,
обстоятелството, че обвинението спрямо него е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93 ал.7 НК, че е настъпило влошаване на физическото и
психическото здраве на Г. в резултат на това наказателно преследване, че
същият е загубил професионалният си авторитет и е имал съществени
затруднения да изпълнява служебните си задължения като ръководител
поради това.
От друга страна спрямо него е била взета най- леката мярка за
неотклонение - "подписка", която не засяга сериозно правната му сфера; той
сам е решил да напусне работата си, а не е останал без работа вследствие на
обвинението; наказателното производство срещу него не е било публично
оповестено, станало е достояние на кръга от близки, познати и колеги на Г.;
преживяното от него психическо напрежение от наказателното преследване
не е довело до последици с необратим характер в отношенията със съпругата
и децата му; наложеният запор върху обезщетението при прекратяване на
служебното му правоотношение е във връзка с друго дело по искане на С. Ж.
/ видно от приложеното изп.д.№1211/2019г. по описа на ЧСИ Зв. Василева/-
всички тези фактори за определяне на обезщетението също са взети предвид
при преценката на съда.
Неоснователни са възраженията в писмената защита на Прокуратурата
на РБ, че размера на обезщетението следвало да бъде съобразен със степента
й на участие, тъй като изпълнила указания на различни съдебни състави, в
някой случаи по- горният представител на прокуратурата не поддържал
подаденият протест и т.н. Съгласно трайната съдебна практика-
Р.267/21.04.2020г. по гр.д.№4587/2018г. ІV ГО, ВКС, Разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях.
Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените
от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
13
от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона.
Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за
вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ, която хипотеза в случая не е налице.
Върху така определения размер на обезщетение се дължи и законната
лихва от влизане в сила на оправдателната присъда- 26.03.2021г., в какъвто
смисъл е постоянната съдебна практика и т.4 от ТР 3/22.04.2005г. по тд
№3/3004г. ОСГК, ВКС, което е задължително за съдилищата.
Частично основателен е искът за имуществени вреди- до размер на
сумата 400 лева.
Разходваните средства за адвокатска защита в хода на наказателното
преследване, което е приключило с оправдателна присъда, се явяват за
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда,
за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. На
обезщетяване подлежат обаче единствено реално направените разноски. По
приложените наказателни производства са налице доказателства, че М.Г. е
заплатил възнаграждение на защитника си в размер на сумата 400 лева-
договор за правна помощ на л.25 внохд 193/2019г. ВТОС. Не са налице други
данни по всички приложени наказателни производства /включително
досъдебното/ за заплащане на адвокатска защита в друг размер- както е
претендирано в размер на 800 лева.
Не са налице и доказателства за направени разходи за "пътни разноски"
в размер на 400 лева, както е претендирано в исковата молба. Не са налице
данни по делата, от които да се установява ищецът да е направил реално
някакви разходи за транспорт, които да са в причинна връзка конкретно с
незаконното обвинение и то именно в претендираният размер 400 лева.
Доколкото на обезщетяване подлежат реално претърпените вреди, които са
непосредствена последица от незаконосъобразната дейност на
правозащитните органи, в случая Прокуратурата на Р България, то
претенцията за репарация на имуществени вреди, представляващи "пътни
разноски", се явява неоснователна и недоказана.
При този изход на спора Прокуратурата на Република България следва
да понесе сторените по настоящото дело от М.Г. разноски, в размер на
14
1082,50 лева, от които 10 лева дължима за производството държавна такса и
сумата от 1072,50 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ. Не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. В. по настоящото
исково производство, в какъвто смисъл е направено възражение в писмената
защита на Прокуратурата на РБ- същият надвишава определеният минимум в
Наредба №1/2004г. / чл.7 ал.2 т.4/ само с 84 лева, което не сочи на
прекомерност, предвид и конкретната фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на МЛ. ГР.
ГР., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. Илия Габровски **, сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2
НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно
със законната лихва върху сумата от 26.03.2021г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, като отхвърля в останалата част
претенцията, до пълният предявен размер, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на МЛ. ГР.
ГР., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. Илия Габровски **, сумата от 400
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2
НК, производството по което е приключило с оправдателна присъда, ведно
със законната лихва върху сумата от 26.03.2021г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, като отхвърля в останалата част
претенцията, до пълният предявен размер, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на МЛ. ГР.
ГР., ЕГН **********, сумата от 1082,50 лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
15
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
16