Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №7018 по
описа за 2020
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 16.06.2020
год. на длъжника „М.Т.“ ООД, чрез законния представител – управителя А.М., срещу
отказ от 17.02.2020 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, по изпълнително дело №20128380403278, да
бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и отказ от 15.06.2020 год. на частен съдебен изпълнител М.Б., с
рег.№838 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20128380403278, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че още на
19.09.2012 год. с молба бил представил решение по т.дело №3/2009 год. по описа
на ВКС, с което било изцяло отменено решение по гр.дело №529/2007 год. по описа
на САС, 4 с-в, въз основа на което бил издаден изпълнителния лист, послужил за
образуване на процесното изпълнително производство,
поради което и поискал прекратяване на последното на основание чл. 433, ал. 1,
т. 4 ГПК. По това искане частния съдебен изпълнител въобще не се бил
произнесъл. Не били взети предвид и молбите му, с които бил поискал
прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Взискателят С.Х.К.счита, че жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, а евентуално – без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20087860400228 по описа на частен
съдебен изпълнител М.М.., с рег.№786 на КЧСИ,
преобразувано впоследствие в изпълнително дело №20128380403278 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ /при
условията на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ/ е било
образувано по молба от 30.06.2008 год. на С.Х.К.въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2008 год., издаден по гр.дело
№529/2007 год. по описа на САС, ГО, срещу длъжника „М.Т.“ ООД за следните суми:
14 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на първи етаж от 120
кв.м., находящ се в жилищна сграда в гр.София, ул.“******,
за периода от 01.02.2002 год. до 31.07.2003 год. и 1 473 лв. – обезщетение
за лишаване от ползването на гараж №16, находящ се в жилищна
сграда в гр.София, ул.“******, за периода от 01.02.2002 год. до 31.07.2003
год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.02.2004 год. до
окончателното им изплащане. С молбата е поискано налагането на запор върху
движими вещи на длъжника /моторни превозни средства/.
На 18.07.2008 год. на длъжника била връчена покана за
доброволно изпълнение.
На 10.07.2008 год. на „Прокредит
банк /България“ АД било връчено запорно
съобщение, с което бил наложен запор върху всички сметки на длъжника.
На 11.07.2008 год. били наложени запори върху четири
моторни превозни средства на длъжника.
На 07.11.2008 год. на „И.А.Б.“ АД и „Общинска банка“ АД
са били връчени запорни съобщения, с което били
наложени запори върху всички сметки на длъжника.
На 26.11.2008 год.
взискателят подал молба до частния съдебен
изпълнител, с която поискал да бъде извършена продан на запорираните
превозни средства на длъжника.
На 13.07.2010 год. взискателят
подал молба до частния съдебен изпълнител, с която поискал да бъдат извършени опис
и продан на запорираните превозни средства на
длъжника.
На 12.07.2012 год. на 20 търговски банки били връчени запорни съобщения, с които били наложени запори върху
всички сметки на длъжника.
На 19.09.2012 год. длъжникът подал молба, с която поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед постановеното решение от 08.07.2009 год. по т.дело №3/2009 год. по
описа на ВКС, І т. о., ТК. Видно е от приложения препис от посочения съдебен
акт, че е било частично отменено решение №92 от 14.04.2008 год., постановено по
в.гр.дело № 529/2007 год. по описа на САС, ГК, 4 с-в, като предявените от С.Х.К.срещу
„М.Т.“ ООД искове са били отхвърлени за разликата над 9 519 лв. до размера
от 14 000 лв. – обезщетение за ползването на първи етаж от 120 кв.м. и за
разликата над 893.15 лв. до размера от 1 473 лв. – обезщетение за
ползването на гараж, след прекратяването на договор за наем за времето от
25.07.2002 год. до 31.07.2003 год.
На 11.06.2014 год. взискателят
поискал налагането на запор или възбрана върху имущество на длъжника.
На 12.11.2015 год. на СДВР-КАТ-Пътна полиция било връчено
запорно съобщение, с което бил наложен запор върху
лек автомобил на длъжника.
На 09.11.2016 год. по сметка на частния съдебен
изпълнител била преведена от „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 1 168.94 лв. в резултат
на наложен запор.
На 05.07.2018 год. взискателят
поискал налагането на запор или възбрана върху имущество на длъжника.
На 19.07.2019 год. взискателят
поискал налагането на запор или възбрана върху имущество на длъжника.
На 06.12.2019 год. длъжникът подал молба до частния
съдебен изпълнител, съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е било оставено без
уважение от частния съдебен изпълнител на 17.02.2020 год. /виж разпореждане на
л. 210/. Съобщението за така постановения отказ било надлежно връчено на
длъжника на 03.06.2020 год.
На 15.06.2020 год. длъжникът подал молба до частния
съдебен изпълнител, съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, което е било оставено без
уважение от частния съдебен изпълнител на 15.06.2020 год. /виж разпореждане на
л. 214/. Съобщението за така постановения отказ било надлежно връчено на
длъжника на 16.06.2020 год.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на
обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК и в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител
от служебните му задължения по отношение на взискателя.
Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата
да го преустанови.
Съдебният изпълнител дължи изпълнение на изпълнителния
лист, така както е издаден и докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или
не се отмени актът, въз основа на който е издаден, или този акт се признае за
подправен – чл. 433, ал. 1, т 3 и 4 ГПК. В разглеждания случай няма съмнение,
че изпълнителното основание – решението на САС /предварително изпълняемо на основание чл. 237, б. “а“, пр. 2 ГПК – отм./,
въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист срещу длъжника, не е било
изцяло отменено с постановеното от ВКС решение по т.дело №3/2009 год. по описа
на ВКС, І т. о., ТК, поради което и прекратяване на изпълнителното производство
е настъпило по силата на закона само по отношение на тази част от претендираните от кредитора вземания, които са били отречени
със сила на пресъдено нещо. По отношение на
останалата част от вземанията по изпълнителния лист, които именно се изпълняват
принудително по процесното изпълнително дело
/обстоятелство, което не е спорно между страните/, не са налице предпоставките
за прекратяването му по чл. 433, ал. 1 т. 4 ГПК.
На следващо място СГС приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС
по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с
горепосоченото Тълкувателно решение, настоящият съдебен състав приема, че не се
установява и второто поддържано от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното производство. Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице,
когато взискателят въобще не е поискал извършването
на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени
поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. Т.е. необходимо е бездействие на взискателя
в продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял
искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без
значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също
не е налице в периода на прилагането. В разглеждания случай е видно от данните
по изпълнителното дело, че не е налице период на двегодишно бездействие на взискателя, доколкото същият е искал своевременно
извършването на изпълнителни действия за събиране на процесните
парични вземания /с молби от 26.11.2008 год., 13.07.2010 год., 11.06.2014 год.,
05.07.2018 год. и 19.07.2019 год./ и
такива са били извършвани /запор на банкови сметки – на 12.07.2012 год. и
постъпления от тях – на 09.11.2016 год.; запор върху МПС – на 12.11.2015 год./.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваните
откази на частния съдебния изпълнител се явява законосъобразни, поради което и
жалбата на длъжника „М.Т.“ ООД следва да бъде оставена без уважение.
При това положение искането на жалбоподателя за спиране
на изпълнението, основано на нормата на чл. 438 ГПК, се явява неоснователно.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „М.Т.“ ООД срещу отказ от 17.02.2020 год. на частен
съдебен изпълнител М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, по изпълнително дело №20128380403278, да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и отказ от 15.06.2020 год.
на частен съдебен
изпълнител М.Б., с рег.№838 на
КЧСИ, по изпълнително дело №20128380403278, да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжника „М.Т.“ ООД за спиране на изпълнението
по изпълнително дело №20128380403278 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с
рег.№838 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/