РЕШЕНИЕ
№ 12094
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. Н.А
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. Н.А Гражданско дело №
20211110153659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ф. "Д. Д. " против В. Г. Ц..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати
сумата от 5001 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в „увреждане на
доброто име на фондацията в обществото” от публикации в периода от 25.01.2021 г. до
17.04.2021 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа „Ф.“, ведно със законната
лихва от датата на завеждането на исковата молба.
Ищецът твърди, че ответницата подела масова кампания във Ф. – от личния си
профил и медиите, като инициатор на репортаж по новините на Б. и лично участие в
предаване по „Т.Т.“, чрез включване по телефон, както и в множество публични публикации
в личния си Ф. профил в посочения по – горе период, през който ответницата системно
уронвала доброто име и публичния имидж на ищеца. Твърденията на ответницата освен, че
уронвали имиджа на фондацията, били шокиращи и крайно негативни – сравнение на
доброволец от приюта за кучета и котки – Д. с д-р Й. М.. Ответницата сравнявала П. Д. Д. –
учредител на фондацията и главния герой от филма на ужасите „Тексаско клане“ в една от
Ф. публикациите си. Ищецът смята, че с използваните думи и изразни средства и картината,
която описва в публикациите си и твърденията, които навежда ответницата, уронва доброто
име на ищеца, осмива членовете на фондацията, омаловажавайки дейността им, изразявала
презрителната си оценка по начин, който надхвърля правото на лично мнение. Претендира
разноски.
Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, излага доводи, че исковата молба е
1
недопустима, както и недоказана и неоснователна. Поддържа, че липсват достатъчно данни
и доказателства във връзка с твърдените от ищеца обстоятелства и факти относно
дължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба
били представени различни „изказвания/сравнения“, които попадали под хипотезата на
мнения, коментари и оценки, без да е било обсъждано как тези „позорящи твърдения“, с
които се свързвало името на ответницата реално и съвкупно уронвали доброто име и
публичния имидж на ищеца. Изказванията/сравненията не разгласявали позорни,
унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства, а касаели
лична оценка на коментатора, която не съставлявала разпространяване на позорящи
обстоятелства, не се доказвала безспорна връзка между цитираните публикации и
ответницата. Посочва, че неоснователни са твърденията на ищеца, че ответницата подела
масова кампания във Ф. и медиите. Твърди, че не са налице изводи и коментари, с които
ответницата да е целяла да накърни честта, достойнството, доброто име и репутацията или
злепоставяне на ищеца. Счита твърденията, че е „сравнила“ доброволец от приюта за кучета
и котки – Д. с д-р Й. М. по същество за неоснователни, необосновани и недоказани. Не била
доказана вреда в тази връзка. Ищецът не доказвал противоправно поведение на ответницата
и да е налице причинна връзка между това „сравнение“ и уронването на доброто име и
публичния имидж на ищеца. То не съдържало позорни, унизителни или накърняващи
доброто име и репутацията на ищеца изкацвания. По никакъв начин не била установена
връзка между ищцата и написаното в публикациите в посочения Ф. профил. Счита, че
твърдението: „в кухнята е било като в сцена от Тексаско клане“, не уронва доброто име на
ищеца. Ищецът не доказвал по несъмнен начин противоправно поведение на В. Г. Ц., с
която тя действително да е увредила физическото лице П. Д. Д., нито причинна връзка
между тези „твърдения“ и уронването на доброто име и публичния имидж на Ф. "Д. Д.".
Ищецът не доказвал свързаността на В. Г. Ц. с написаните публикации. Не било установено
противното на твърденията, че действителната фактическа обстановка в приюта е друга и че
Ф. "Д. Д." са изпълнили всички разпоредби за безопасно и подходящо отглеждане на
животни. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателства по делото са приети уставът на фондацията, учредителен акт,
договор за предаване и приемане за термична обработка на странични животински продукти
от 13.01.2022г., договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от 01.02.2019г.,
както и договор за извозване на отпадъци от 18.01.2020г.
Към настоящето дело е приложено ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в с предмет
обезпечение на доказателствата между същите страни. По делото е приета СТЕ, от която се
установява, че експертът не е успял да събере регистрационни и индивидуализиращи данни
на краен потребител, включително и IP адреси, чрез които да бъде обвързано конкретно
2
лице с процесния Ф. профил и публикациите в него. Публикациите, предмет на
експертизата, са подписани с име В. Н. Н., което е обвързано с Ф. профил с потребителско
име (потребителско име). Към СТЕ са приложени разпечатките от Ф. профила www.
(сайт).com/v.g.cv. за периода 25.01.2021г. до 17.04.2021г.
По делото са приети материали от досъдебно производство № ***/2021г. на ОСлО
при СОП: протокол за очна ставка и постановление на РП във връзка с неположена
достатъчна грижа за куче, намиращо се под надзор, в резултат на което то е причинило
средна телесна повреда на човек. Производството е било прекратено, тъй като не е
установено по категоричен начин, че животното е било под надзора на управителя на
фондацията.
В приетата като доказателство пр. пр. № ****/2021г. на СРП, се съдържат
обясненията от ответницата Ц., в които същата посочва, че има Ф. профил с имена „В. Н.
Н.” и линка към профила й е “(линк към инт. сайт).
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена, която възпроизвежда съдържанието на видеофайл Т. –
(предаване).
По делото е разпитан св. Св. М., която твърди, че е виждала ответницата по
телевизията, в клипове, във F.. Гледала е нейни участия в „Т.Т.” и по Б.. С публикациите си
ответницата уронвала престижа на фондацията, като ги наричала „убийци”. Публикациите в
периода м. 01.2021г. до в. 04.2021г. били почти всеки ден. В тях ответницата призовавала
хората да не даряват за животните, сравнявайки ги с филма „Тексаско клане”. Публикациите
се споделяли от много хора и имало голям отзвук. Следствие на това доста хора се
отдръпнали, включително познати на свидетелката и хора от чужбина. Голяма част от
даренията намалели, което се отразило върху животните, тъй като фондацията се издържа
основно от дарения. Свидетелката помага във фондацията като доброволец с почистването,
изграждане на клетки. Твърди, че описаното в публикациите не е вярно, а служителите на
фондацията се отнасяли с любов и грижа към животните.
Разпитан св. А. В., кмет на с. (населено място), твърди, че в селото било свикано
събрание, на което се взело решение, че живеещите там не желаят настаняването на
животните в селото. Между хората имало напрежение заради денонощния шум и миризмата,
тъй като обектът бил в близост до жилищни сгради. Извън обекта също имало животни.
Първоначално кучетата били вързани в големи клетки, по 10 – 15 кучета в една клетка. В
момента били изградени прегради, на които кучетата са вързани със синджири. Свидетелят е
виждал човек, който ги храни сутрин и следобяд. Когато някой минава покрай кучетата
започвали да лаят „агресивно”. Твърди, че представител на фондацията му показал игла за
шиене, която извадил от портмонето си, и му казал, че с нея шие ранените кучета. Шиел ги
лично, а след това ги водел в гр. (населено място), при д-р Ф..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
3
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно приетото в решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.дело № 5120/17 на ВКС,
Четвърто ГО, решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.дело № 4762/17 г на ВКС, Трето ГО и
решение № 29/10.03.2020г. по гр. д. № 1690/2019г. на ВКС, а и практиката на Европейският
съд по правата на човека, се признава на юридическите лица право на обезщетение за
неимуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът намира така предявения иск срещу
фондацията за допустим.
Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Ищецът претендира вредите да са настъпили следствие на публикации във F. и
участие на ответницата в предаване „Т.Т.”, чрез включване по телефон.
В подадената на 04.02.2022г. уточнителна молба ищецът е заявил изрично, че не
поддържа твърденията си за вреди, настъпили следствие на излъчения по Б. репортаж.
От приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в СТЕ и от приетата по
настоящето производство СТЕ се установява, че ответницата действително е
написала/изложила посочените в исковата молба думи, изрази, факти и твърдения.
Така от приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в експертиза с предмет
обезпечение на доказателствата между същите страни, се установяват публикациите във Ф.
профил с потребителско име (потребителско име). Действително от приетата СТЕ, е видно,
че експертът не е успял да събере регистрационни и индивидуализиращи данни на краен
потребител, включително и IP адреси, чрез които да бъде обвързано конкретно лице с
процесния Ф. профил и публикациите в него. Установено е, че публикациите, предмет на
експертизата, са подписани с име В. Н. Н., което е обвързано с Ф. профил с потребителско
име (потребителско име). Към СТЕ са приложени разпечатките от Ф. профила (линк към
инт. сайт) за процесния период 25.01.2021г. до 17.04.2021г.
В приетата като доказателство по настоящето дело пр. пр. № ****/2021г. на СРП, се
съдържат обясненията от ответницата Ц., в които същата посочва, че има Ф. профил с имена
„В. Н. Н.” и линка към профила й е “(линк към инт. сайт).
Съдът намира, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното
производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ,
подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства. Отевтницата не
спори, че имено тя е дала, а последствие подписала обясненията в хода на производството.
По своя характер документи от досъдебното наказателно производство – напр. обяснения,
показания на свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято
доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
4
обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната съдебна практика - Определение № 610 от
8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др., решение № 358/17.01.2014г.по гр. д. №
1381/2012г. на ВКС/. Така, в Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че
саморъчните обяснения, дадени в досъдебно производство имат доказателствена сила срещу
подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Същото е възприето и в
решение № 70/21.04.2015г. по гр. д. № 5100/2014г. на ВКС.
Ето защо, неоснователни са релевираните от ответника в отговора на исковата молба
възражения, че акаунтът не може да се свърже по никакъв начин с нея. С оглед на
изложеното, съдът приема, че ответникът е автор на процесните публикации във Ф., а
приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в експертиза установява тяхното
съдържание за процесния период. Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в
писмената защита, че не може да се установи, че Дом Динев е адресат на публикациите във
Ф.. Всички приложени като доказателства по делото публикации започват с обръщение от
страна на ответницата „Дом Динев”.
Ответницата не спори относно участието си в предаването по Т.Т. чрез включване по
телефона, а приетата по настоящето дело СТЕ възпроизвежда съдържанието на видеофайл
„Т. – (предаване)”, като се установява, че Ц. действително е изложила посочените в исковата
молба факти и твърдения.
На следващо място необходимо е да се установи дали деянието на ответника е
противоправно. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 264
от 21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о.), е утвърдено разбирането, че съгласно
разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото
не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други
конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство, репутацията и
неприкосвеността.
Когато се изнасят засягащи честта на друго лице факти, трябва да се провери тяхната
достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат
проверени преди да бъдат разпространени. Правното значение на добросъвестната проверка
се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този
случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината. В случая обаче
това не беше установено от страна на ответника. Верността на изнесени факти във Ф.
публикациите и предаването в Т. ответникът не установи по никакъв начин. Разпитаният по
делото св. А. В., кмет на с. (населено място), посочва единствено, че живущите в селото са
против настаняването на животните там. Нещо повече, от показанията му се установява, че е
виждал човек, който ги храни два пъти на ден – сутрин и следобед. Видно от показанията на
св. М., доброволец във фондацията, също се установява обратното на изложеното от
ответницата в нейните публикации и изнесеното в предаваното Т., а именно: полагане на
грижа за животните от страна на представители на фондацията.
5
Твърденията, че служители на фондацията са убивали животни, че не се грижат за
тях, че са отглеждани в тесни помещения /включително твърденията, че гледката в приюта „е била
като във филм на ужасите”, като „в сцена от Тексаско клане... игли, епруветки с кръв, ампули с
разтвори …”./, че са злоупотребили с дарените средства, че са „окупирали” съседни на
наетия имот, че отказват да дадат животните за осиновяване, както и че на хора, които са
давали животните в приюта, след това от фондацията им отказвали да върнат обратно, не се
доказаха от страна на ответницата.
Същевременно направените от ответника изказвания са неверни, същите не са
подкрепени с никакви доказателства. Изявленията са с клеветническо съдържание, целящо
изграждане на негативни представи за дейността на фондацията. Изнасянето на всички тези
твърдения с негативно съдържание засягат публичния й образ и уронват престижа й.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди и
дали между тях и поведението на ответника съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. Несъмнено е, че с публикациите в интернет пространството и казаното от страна на
ответницата в предаването Т., са били засегнати в негативен аспект и е уронено доброто
име на фондацията. По делото е установено по несъмнен начин, че предаването,
респективно публикациите, са достигнали до широк кръг хора, имало е и споделяне на
публикациите, което е дало отражение върху доброто име на фондацията. Така св. Св. М.,
твърди, че публикациите се споделяли от много хора и имало голям отзвук. Това се
установява и от СТЕ, приета в производството по обезпечение на доказателствата.
Следствие на това доста хора се отдръпнали, включително познати на свидетелката и хора
от чужбина. Голяма част от даренията намалели, което се отразило върху животните, тъй
като фондацията се издържала основно от дарения. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката като пълни, безпротиворечиви, последователни и непротиворечащи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Излъченото чрез средства за масова информация, каквото е предаването Т., и
разпространението на публикации чрез социалните мрежи – Ф., надхвърля правото на
свободно изразяване и съставлява противоправно поведение, за което пострадалият следва
да получи морално удовлетворение чрез присъждане на парично обезщетение. Ответникът
като пряк извършител на деликта на основание чл. 45 ЗЗД носи отговорност за причинените
неимуществени вреди.
Ето защо, съдът намира, че е установено наличието на елементите от фактическия
състав по чл. 45 ЗЗД, поради което и ищцовата претенция следва да се приеме за доказана от
гледна точка на нейното основание.
Размерът на обезщетението, което трябва да се присъди предполага съобразяване на
принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Според възприетото в Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието справедливост по смисъла на цитираната
разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен
случай.
6
Обезвъзмездяване на понесените от фондацията неимуществени вреди, с оглед
характера на обезщетението, служи преди всичко за морално удовлетворение на
пострадалите и същевременно има възпиращо и предупредително значение за нарушителя и
не следва да служи за обогатяване. Съдът намира, че употребените от ответницата
множество обидни изрази /„жалки долни лъжци”, „убийци”, „лъжлива пасмина психопати”,
„мазни подмолни твари”, „психично болни мозъци” дърти злобни изроди/, клеветнически
твърдения, както и разпространените от същата неверни обстоятелства, посочени по – горе,
и които останаха абсолютно недоказани по настоящето дело, далеч надхвърлят правото на
свободно изразяване и оценка, поради което съдът намира, че ищецът следва да получи
морално удовлетворение чрез присъждане на парично обезщетение в пълния претендиран
размер.
По разноските:
Съдът намира, че на ищеца не следват да се присъждат разноски за адвокатски
хонорар по следните съображения. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие страните са договорили възнаграждение в общ размер на 11100 лв.,
платимо на две равни вноски от по 550 лв. по посочената в договора банкова сметка.
Представени са извлечения от интернет банкиране, които са за различни от уговорените
суми, като основание е посочено „граждански иск В. Н. Н.”, но е посочено „Р. М.”, тоест не
става ясно, че сумите са платени именно по настоящето гражданско дело. От представените
извлечения не е виден номерът на банковата сметка, посочен в договора за правна защита.
Не на последно място следва да се вземе предвид и, че в договора за правна защита и
съдействие е уговорено, че всички такси и разноски се заплащат по друга адвокатска
банкова сметка за такси и разноски. Ето защо, така представените извлечения от интернет
банкиране не могат да обвържат направените плащания с договора за правна защита и
съдействие, представен по настоящето дело.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски, както и разноските в
производството по обезпечение на доказателствата в размер общо на 1065.04 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес (адрес) да заплати на Ф. "Д. Д. ", ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление (адрес), по предявения иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 5001 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
7
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес (адрес) да заплати на Ф. "Д. Д. ", ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1065.04 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8