Р Е Ш Е Н И Е
52/30.1.2020г.
29.01.2020 год., гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2579 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №27-0000939/25.10.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ на „УНИВЕРСАЛ СТРОЙ КОНСУЛТ” ООД, с ЕИК811160793, със седалище и
адрес на управление: гр.Благоевград, област Благоевград, ул.”И. Гарванов” №15,
представлявано от Г. К.Г., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като излага доводите си за
това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия
дружеството-жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата и излага конкретни доводи в защита на
направените искания.
Процесуалният представител
на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„УНИВЕРСАЛ СТРОЙ КОНСУЛТ” ООД осъществява строителна
дейност във връзка със строеж на „Пречиствателна станция за производствени и
битово-фекални отпадъчни води в имот с идентификатор 83510.676.458, намиращ се
на адрес: гр.Шумен, ул.“Г.С.Раковски“ №115 с възложител „КАРЛСБЕРГ-БЪЛГАРИЯ“
АД, гр.София. На 19.09.2019 год. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен на посочения строеж и на 27.09.2019 год. по
представени писмени документи. При проверката било установено, че дружеството –
жалбоподател, в качеството си на работодател със Заповед №142-1 от 05.08.2019 год.
е въвел сумирано изчисляване на работното време на работниците на строежа за
периода от 19.08.2019 год. до 19.02.2020 год.. Едновременно с въвеждането му утвърдил
и поименен график за месец септември 2019
год., в който планирал лицето И.Х.В., с ЕГН********** на длъжност „арматурист“
да работи 6 дни на 8-ем часов работен ден от 09.09.2019 год. до 14.09.2019 год.
и 5 дни на 8-ем часов работен ден от 16.09.2019 год. до 20.09.2019 год.
включително и да почива на 15.09.2019 год. и от 21.09.2019 год. до 24.09.2019
год.
В същото време обаче по време на извършване на
проверката и от представения от страна на дружеството-жалбоподател Вътрешен
отчет за движението на работниците за месец септември 2019 год. било
констатирано, че работникът В. е работил на горепосочения обект непрекъснато в
продължение на 11 дни без почивен ден в периода от 09.09.2019 год. до
19.09.2019 год. вкл.
Резултатите от извършената проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР1930824 на 19.09.2019 год. и
27.09.2019 год., който бил връчен на управителя на дружеството на 27.09..2019 год.
За констатираното нарушение на 27.09.2019 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №27-0000939/27.09.2019 год.,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.153, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на управител на
дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие не се
е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №27-0000939/25.10.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ на „УНИВЕРСАЛ СТРОЙ КОНСУЛТ” ООД, с ЕИК811160793, със
седалище и адрес на управление: гр.Благоевград,
област Благоевград, ул.”И. Гарванов” №15, представлявано от Г. К.Г., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на свидетелите Г.П.П. и П.В.С., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ при
петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична
почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в
неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа
непрекъсната седмична почивка. Съгласно ал.2 на същия законов текст при
сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не
по-малко от 36 часа.
В настоящия случай работодателят със Заповед
№142-1 от 05.08.2019 год. е въвел сумирано изчисляване на работното време на
работниците на строежа за периода от 19.08.2019 год. до 19.02.2020 год..
Едновременно с въвеждането му утвърдил и
поименен график за месец септември 2019 год., в който планирал лицето И.Х.В.,
с ЕГН********** на длъжност „арматурист“ да работи 6 дни на 8-ем часов работен
ден от 09.09.2019 год. до 14.09.2019 год. и 5 дни на 8-ем часов работен ден от
16.09.2019 год. до 20.09.2019 год. включително и да почива на 15.09.2019 год. и
от 21.09.2019 год. до 24.09.2019 год. В същото време обаче от материалите по
делото и по-конкретно от Вътрешния отчет за движението на работниците за месец
септември 2019 год. и от Книгата за ежедневен инструктаж по безопасност и
здраве при работа се установява, че работникът В. е работил на горепосочения
обект непрекъснато в продължение на 11 дни без почивен ден в периода от
09.09.2019 год. до 19.09.2019 год. вкл., като през всеки един от посочените 11
дни му е бил провеждан ежедневен инструктаж по безопасност на труда, преди
започване на работа. В същата насока е и приетата като писмено
доказателство по делото Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в
която лицето Е.Щ.Т. на длъжност главен инженер на обекта, е декларирал, че
изрично посочените 5 лица, в това и лицето И. В. са работили на обекта от
09.09.2019 год. до 19.09.2019 год. непрекъснато.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател,
в качеството си на работодател, като не е осигурило седмична почивка на лицето И.
В., който е работил непрекъснато в продължение на 11 дни, е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ,
доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно
и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на
юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснатото нарушение на
чл.153, ал.2 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази смисъл съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил
съответната санкционна разпоредба. В същото време правилно е било индивидуализирано
наказанието, като административно-наказващият орган е изложил конкретни мотиви
относно обстоятелството защо е счел, че именно наказание в посочения размер от
2000 лева се явява съответен на обществената
опасност на деянието. В тази връзка съдът намира, че наказание в
посочения размер съответства в най-пълна степен на тежестта на нарушението,
като отчита факта, че нарушението е било извършено по отношение и на други лица
/общо 5 на брой/, като по делото липсват доказателства по отношение на
останалите работници да е било съставено отделно наказателно постановление на
дружеството.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в
жалбата, че акта за установяване на административно нарушение не е бил съставен
в присъствие на представляващия дружеството. В тази връзка от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Г.П.П. и на свидетеля П.В.С. се установява по
безспорен начин, че акта за установяване на административно нарушение е бил
съставен в присъствие на управителя на дружеството, като същия е бил уведомен
за извършената проверка своевременно.
При проверка законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и на съставения акт за установяване на
административно нарушение и с оглед преценка на останалите, визирани в жалбата
доводи, съдът намира, че не са налице пороци, които да са довели до накърняване
правото на защита на дружеството или до невъзможност да бъде разбрано какво
точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е извършено, а от тук и до
невъзможност дружеството да организира защитата си по един адекватен начин.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на
административно-наказващия орган, че в случая не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен
случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност.
Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен
резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на труд
от работника, в отклонение на нормите за седмична почивка, и то по разпореждане
на работодателя и доколкото нарушението е било извършено, а и от извършване на
нарушението до неговото констатиране е изминал един значителен период от време
се налага извода, че същото не може да бъде отстранено. В същото време с оглед
естеството на нарушението и значимостта му за здравето на работниците се налага
и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
видно от материалите по делото извършеното нарушение не е инцидентна проява в
дейността на дружеството, а трайно установена практика, доколкото от
представения като писмено доказателство по делото вътрешен отчет за движението на работниците за месец
септември 2019 год. се установява, че и други работници /общо /5 на брой/ са
полагали труд непрекъснато в продължение на 11 дни, без ползване на
регламентирана седмична почивка. .
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото
на дружеството-жалбоподател разноски не се дължат, независимо от направеното в
този смисъл искане.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №27-0000939/25.10.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ на „УНИВЕРСАЛ СТРОЙ КОНСУЛТ” ООД, с ЕИК811160793, със
седалище и адрес на управление: гр.Благоевград,
област Благоевград, ул.”И. Гарванов” №15, представлявано от Г. К.Г., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: