Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5358 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.08.2018
г. по гр.д. № 17867/13 г., СРС, І ГО, 50 с-в е признал за установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***
срещу В.К.К., ЕГН ********** и М. Й.Д.-К.,
ЕГН **********, двамата с адрес-***, ж.к.*******, вх.Б, ап.51, положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че В.К.К., ЕГН ********** и М. Й.Д.-К., ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, сумата 2
750,61 лв. със законната лихва от 29.11.2012 г. до окончателното
й плащане-стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 51 в
гр.София, район Искър, ж.к.*******, вх.Б, по абонатен №325999, за периода
м.01.2010 г.-м.04.2012 г., за която сума е издадена Заповед от 03.12.2012г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№24419/2012 г. на
Софийски районен съд, IІI
г.о.,90 състав, като е отхвърлил предявения иск за сумата 42,84 лв. (над дължимите 2
750,61 лв. до пълния размер на иска от 2 793,45 лв.). Отхвърлил
е изцяло предявения
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление-***, срещу В.К.К.,
ЕГН ********** и М. Й.Д.-К., ЕГН **********,
двамата с адрес-***, ж.к.*******, при условията на солидарност положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 428,75 лв.-мораторна лихва за периода 03.03.2010 Г.-02.11.2012
г., за която сума е издадена Заповед от 03.12.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№24419/2012 г. на Софийски районен съд, III
г.о.- 90 състав. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК В.К.К., ЕГН ********** и М.
Й.Д.-К., ЕГН **********, двамата с
адрес-***, ж.к.******* да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление-***, сумата 813,37
лв.-разноски по делото в исковото
производство. Осъдил е на основание
чл.78, ал.1 ГПК В.К.К., ЕГН ********** и М. Й.Д.-К., ЕГН **********, двамата с адрес-***,
ж.к.*******, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление-***, сумата 257,04
лв.-разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№24419/2012 г. на Софийски районен съд, III г.о.90 състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците В.К.К., ЕГН ********** и М. Й.Д.-К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
ж.к.*******, чрез пълномощника по делото адвокат А.Л., от САК, със съдебен
адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Пълномощникът се е позовал на възприетото от
районния съд становище, че ищцовата страна не е доказала наличието на валидни ОУ
за процесния период, които да са били одобрени от КЕВР/бивща ДКЕВР/, за да
изгради ново защитно становище, че в този смисъл ОУ не са влезли в сила. Ето
защо, между страните в настоящето производство не са възникнали валидни
договорни отношения. Искът не е предявен на извъндоговорно основание, каквото е
неоснователното обогатяване, поради което е налице процесуален пропуск, обосноваващ
отхвърлянето на иска.
Молят процесното решение
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на разноски
за настоящата инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане на ищеца при
условията на солидарност срещу двамата ответници за следните суми: за сумата 2793,45 лв. със
законната лихва от 29.11.2012г. до окончателното й плащане-стойност на топлинна
енергия за топлоснабден имот-апартамент № 51 в гр.София, район Искър, ж.к.*******,
вх.Б, по абонатен №325999, за периода м.01.2010 г,- м.04.2012 г., за която сума
е издадена Заповед от 03.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 24419/2012 г. на Софийски районен съд, III г.о.-90 състав; както и за сумата
428,75 лв.-мораторна лихва за периода 03.03.2010 Г.-02.11.2012г., за която сума
е издадена Заповед от 03.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 24419/2012 г. на Софийски районен съд, III г.о.-90 състав.
Ищецът твърди, че ответниците,
като собственици, са потребители на топлинна енергия за процесния имот, но не са
изпълнили задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си
интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
24419/2012г. по описа на СРС, 90 състав, срещу която ответниците са възразили.
Ответниците В.К.К. и М. Й.Д.-К.,
чрез пълномощника по делото адвокат Л., в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответниците се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, отменен, но действал за
процесния период. Легално определение на потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ.
бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ.,
бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006 г./, съгласно който „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
По делото не се оспорва обстоятелството, че ответниците се явяват собственици
на топлоснабдения имот.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС,
отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на IV Г.О.
на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV Г.О. на
ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между
предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху
имота. Ето
защо следва да се приеме, че собственици на имота са двамата съпрузи, които се
явяват съсобственици на апартамента при равни квоти.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Според разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за
топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004
год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Фактът на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки
за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки.
От приетите по делото
ССЕ и СТЕ се установяват размерът на главницата и лихвата за доставената, но
незаплатена ТЕ /за лихвата искът е отхвърлен, но липсва обжалване в тази част/,
като не се оспорва размерът на главницата, а се оспорва основанието за
дължимостта й.
Настоящата инстанция
категорично не възприема мотивите на районния съд, че липсват валидни ОУ по
договора между страните, тъй като те следвало да бъдат одобрени с решение на
ДКЕВР/КЕВР/, което е ИАА и това решение не може да се приеме за общоизвестно,
или за служебно известно на съда. Все пак, съдът компромисно е приел, че
липсата на ОУ по договора не означава липса на такъв договор, доколкото
облигационното отношение между тях възниква с придобиването на вещното право
върху топлоснабдения имот, но се отразява на договорното съдържание на
провоотношението между тях. Както бе посочено по-горе, между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, така че, такова одобрение от ДКЕВР/ КЕВР/ е налице, налице
е и валидно възникнало облигационно отношение между страните.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като се вземе предвид възприетото
от настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.08.2018 г. по
гр.дело № 1786713г. на СРС, І ГО, 50 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.