МОТИВИ: Срещу подсъдимия Н.Л. *** Окръжен съд
–Габрово обвинителен акт с който му е повдигнато обвинение за това, че на 09.09.2016
година, около 19.30 часа в гр.Габрово, при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъден на наказания лишаване от свобода повече от два пъти за
умишлени престъпления от общ характер, за едно от които не е прилагана
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, на ул.Свищовска до **, отнел от владението на
С.Д.С. ***, чужди движими вещи - мъжка чантичка с поставени в нея сумата от 32
лева, мобилен телефон марка "Нокиа", модел"2610",
свидетелство за управление на МПС, декоративна икона на Света Дева М., 2 броя
автомобилни контактни ключове и 2 броя секретни ключове за катинар, всичко на
обща стойност 142,40 лева, собственост на С.Д.С. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
от рамото на пострадалия чантичката - престъпление по чл.199, ал.12 т.4 във
връзка с чл.198 ал.1 предл.1 и във връзка с чл.29, ал.1 б."б" от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощения от него защитник адв.Л.Ц. ***.
Н.б. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд и
разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че
по делото безспорно е доказано, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден
на съд. Счита, че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност.
Прокурорът отчита като отегчаващи вината обстоятелства - наличието на предишни
осъждания и изградените трайни криминални навици у подсъдимия. Прави искане на Б. да му се наложи наказание лишаване от
свобода над минималния размер, което да
изтърпи при първоначален общ режим, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС.
Адв.Л.Ц. счита, че по делото не са събрани
доказателства каквито изисква НПК, категорични и безспорни за да се установи
несъмненост във вината на подсъдимия. Прави подробен анализ на събраните по
делото доказателства и достига до
извода, че не е доказано по безспорен
начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд и
моли същия да бъде оправдан.
Подсъдимият се присъединява към казаното от неговия
защитник и заявява, че от 2012 година до момента не е извършвал престъпления и
моли да бъде оправдан.
Въз основа на обясненията на подсъдимия Б. преценени в
съвкупност с показанията на разпитаните
свидетели дадени пред настоящия състав на съда- К.Г., В.З., Ц.Т. и Д.Б., както
и показанията на св.Г., св.П. и пострадалия С.С. дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитане, преценени в съвкупност със
заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р К.
и със събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.09.2016г. около 19.30часа по ул. ”Свищовска” в
гр.Габрово се движел св.С.С.. Същият се прибирал от квартално заведение в което
бил употребил алкохол. На рамото си носел мъжка черна чантичка от плат в която
съхранявал 32 лева, два контактни ключа за автомобил, два секретни ключа за
катинар, шофьорска книжка, малка икона с изображение на Света Дева М.” и
мобилен телефон марка „Нокия”, модел 100, в който била поставена СИМ карта с
номер за повикване ***. Когато С.С. вървял в посока „Крушата” и преминал край автобусната
спирка, неизвестно лице минало до него, дръпнало му чантичката и избягало в
обратна посока. С. се обърнал след бягащото момче и видял, че то тича бързо и
без особености в походката. Момчето било високо около 170см. и облечено с тъмна
фанелка с къс ръкав и тъмен панталон. Наоколо нямало никой.
На 12.09.2016г. С.С. решил да посети
полицейското управление и да разкаже за случилото се.
На 20.09.2016г. сутринта полицейски служители посетили
дома на подсъдимия Н.Б. ***. В апартамента била майка му – св.Д.Б., която
съобщила на полицейските служители, че синът и го няма в момента и отказала да
ги допусне „да погледнат”. Скоро след това, подсъдимият се прибрал с приятел /лице
на име Д. М./ с който седнали да пият кафе. Свидетелката уведомила сина си, че
са го търсили от полицията и пак ще дойдат. След половин час пристигнали
полицейски служители придружени от две поемни лица –св.В.З. и св.Ц.Т.. Полицейските
служители претърсили всекидневната, която Б. обитавал и установили на секцията
поставена дървена икона на св. Дева М.. В ляво от входната врата в същото
помещение намерили хартиен сак и в него открили дреха, свидетелство за управление
на МПС и контролен талон на името на С.Д.С.. Съставен бил протокол за
претърсване и изземване в който е отразено, че действието по разследване
започнало в 11.33 часа и приключило в 12.24 часа. В протокола Б. вписал
следното: „Описаните вещи ги е донесе познат на име П. с прякор „Ч.” преди
около две седмици. Не знам от къде ги е вземал.” На 20.09.2016г. в 14.00 часа
по реда на чл.223, ол.1 от НПК пред съдия е разпитан като свидетел П.Н.П. по
прякор „Ч.”. В показанията си свидетелят обяснява, че се познава с Н.Б., като с
него ги свързва употребата на наркотични вещества. В показанията си св.П. сочи,
че на 09.09.2016г. имал нужда от „пико” и знаел, че Н.Б. може да му намери. Отишъл
в дома на Б. ***. Говорили и към 20.00-20.30 часа тръгнали пеша, за да стигнат
до центъра на гр.Габрово. Обяснява, че когато достигнали до кръстовището на
кв.Младост, Б. забелязал, че на тротоара се клатушка човек. Пресякъл пътя,
достигнал човека, дръпнал му чантичката и избягал. В този момент свидетелят П.
пресичал бавно, защото имал здравословен проблем, а на 20 метра от него имало
3-4 мъже. Когато свидетелят отишъл при Б. видял, че рови в чантичката на човека
и от там извадил 20 лева, телефон „Нокия” с копчета, икона в пликче и калъфче с
шофьорска книжка. Св.П. поискал от Б. телефона, защото в момента нямал такъв. Двамата
тръгнали и по пътя до детска площадка Б. заровил чантичката в боклука. След
като двамата си закупили „пико” се върнали в апартамента на Б. и цяла вечер
прекарали там. Б. правил снимки на шофьорската книжка, а иконата сложил на един
шкаф. Св.П. ползвал два –три дена телефона и след това го дал на момче на име –Г..
При разпита свидетеля разпознава вещите на св.С..
На 28.09.2016 г. св.С. разпознал в предявените му вещи
отнетата икона, свидетелство за управление на МПС и контролен талон.
На 01.12.2016г. на пострадалия С. е върнат след
разпознаване от негова страна телефон марка „Нокия”.
Досъдебното производство е спряно с постановление на
наблюдаващия прокурор от 19.12.2016г., поради това, че не е установено
местонахождението на Б..
На 06.01.2017г. с постановление на ОП-Габрово е
възобновено наказателното производство, тъй като Б. е открит и на 05.01.2017г.
му е връчена призовка за участие в следствени действия.
Поради неявяване на Н.Б. пред органите на досъдебното
производство е постановено принудителното му довеждане от разследващия полицай.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 10.03.2017г. отново е спряно наказателното
производство, тъй като местонахождението на извършителя на престъплението не е
открито.
На 16.03.2019г. С.Д.С. починал.
С постановление от 13.05.2019г. на наблюдаващия
прокурор е възобновено досъдебното производство, тъй като на 12.05.2019г. Н.Б.
е установен на ГКПП-Аерогара София и е доведен принудително в РУ-Габрово.
На 20.05.2019г. е Н.Б. е привлечен като обвиняем по
настоящото дело, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка”.
Пред ОС-Габрово Н.Б. дава подробни обяснения, като
категорично отрича да е извършил престъплението за което е предаден на съд.
Подсъдимият обяснява, че десетина дена преди процесния случай приютил в дома си
св.П., защото се познавали отдавна и нямал къде да живее. През това време П.
откраднал и продал вещи на майка му. Една вечер Б. и П. се скарали за това и Б.
му казал да напусне дома му. След няколко дена П. се примолил отново да преспи
в дома на Б., защото след два дена щял да влиза в затвора. На сутринта П. го
помолил и оставил до гардероба на подсъдимия хартиен сак, в който бил поставил
суичър. След няколко дена, сутринта в 7 без 15 часа пристигнали полицейски служители,
които майка му не допуснала да влязат в дома им. След малко подсъдимия и лице
на име Д. М. се прибрали да пият кафе. Майка му го уведомила ,че са го търсили
от полицията и след малко полицейските служители пристигнали с протокол за обиск.
Подсъдимият веднага предал иконата, която била на видимо място в стаята и която
св.П. му бил подарил.
Защитната теза на подсъдимия не се опровергава от
събраните по делото доказателства.
От показанията на св.Д.Б. се установява, че същата
работела в чужбина и през месец септември на 2016г. била в отпуск. Свидетелката
потвърждава, че половин час преди да бъде извършен обиск в дома им,
полицейските служители я посетили, тя не ги допуснала вътре и в последствие
уведомила сина си, че са го търсили. В този период от време Б. работел в
строителството, като алпинист. Свидетелката твърди, че същият не се притеснил
от това, че са го търсили от полицията и потвърди казаното от подсъдимия, че
намерената при претърсването икона била поставена на видно място на секцията.
Показанията на св.Б.кореспондират с показанията на свидетелките В.З. и М.Т.-поемни
лица при извършеното претърсване и изземване в дома на Б. в частта относно
това, че при претърсването в дома на Б. била неговата майка и още едно момче.
Свидетелката В.З., твърди, че не знаела какво търсят
полицаите, стояла повечето време в коридора на апартамента и не е виждала да
намират сак или икона. Протокола за претърсване подписала без да прочете,
защото страдала от глаукома и не била поставила силните си очила. Свидетелката М.Т.
си спомня, че полицаите търсели документи, но не са и показвали какво са
намерили. Свидетелката не си спомня да е виждала иконата намерена от полицаите,
спомня си торбата, но не е виждала какво са открили в нея. Безспорно е ,че
извършеното процесуално-следствено действие по претърсване и изземване в дома
обитаван от подсъдимия Б. е в нарушение на чл.162 ал.1 от НПК. Поемните лица не
са присъствали при претърсването във всекидневната и не са били запознати с
откритите вещи. При това положение, настоящият съдебен състав приема ,че
процедурата по претърсване и изземване е опорочена и изготвения при тази
процедура протокол от 20.09.2016г. следва да бъде изключен от доказателствата
по делото. Приемането на това доказателствено средство е без съществено
значение за предмета на доказване, тъй като намирането на предмета на
престъплението- икона, свидетелство за управление на МПС и талон не се оспорва
от страните по делото.
Основен свидетел на обвинението е П.П. по прякор „Ч.”.
Съдът не кредитира с доверие показанията на този свидетел. На първо място те
противоречат с показанията на св.С., че в чантичката му е имало 32 лева, като П.
при разпита си пред съдия съобщава, че Б. извадил от чантичката 20.00 лева.
Според св.С. на улицата нямало никой по време на грабежа, а според св.П. имало
3-4 мъже. Според св.С. нападението срещу него станало към 19.30 часа, а св.П.
обяснява, че с подсъдимия Б. излезли на улицата след 20.30 часа. Посочените
противоречия създават убеждение за недостоверност на показанията на П. и
създават съмнение в намерението му да набеди Б. в извършеното престъпление. На
следващо място в показанията си св.П. твърди, че се придвижвал бавно поради
заболяване. На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещото лице д-р К.. От заключението на същата се
установява, че св.П.П. страда от хронична форма на възпаление на меките тъкани
около слабинния канал вдясно със
засягане на регионалните лимфни възли и фиброзни промени в меките тъкани. Лицето
има промяна в походката с щадене на десния крак. Описаното заболяване води до
ограничаване подвижността при ходене /бягане/, без уврежданията да нарушават
опорната функция на крайника. Промените в меките тъкани са болезнени и
принуждават лицето да ограничи подвижността на крайника, като избягва по резки
движения и силно сгъване. Пред съда д-р К. поддържа заключението си. Уточнява,
че затрудненията в походката на св.П. е с давност повече от месец от момента, в
който му е извършил преглед /21.09.2016г./ Експертът обяснява, че св.П. въпреки
заболяването си може да бяга, но трябва да се щади. Самото заболяване не го
ограничава да се придвижва бавно или бързо, но болката го принуждава да се
щади. Съдът кредитира с доверие заключението на експертизата, намира я
задълбочена и мотивирана и от дадените пояснения от д-р К. пред съда счита, че
заболяването на св.П. не изключва възможността му да тича, но поради налична
болка същият следва да се щади. Този извод от своя страна води до липсата на
категорично убеждение в съда, че П. не може при нужда да тича.
На следващо място, съдът не кредитира с доверие
показанията на св.П., който сочи подсъдимия Б., като извършител на
престъплението за което е предаден на
съд и поради факта, че именно св.П. е ползвал и продал телефона на св.С.. В
показанията си дадени пред съда и тези приобщени чрез прочитане по реда на
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от НПК св.К.Г. сочи, че П. по прякор „Ч.” го посетил на работното му
място през месец септември 2016г., поискал му пет лева и като не ги получил му
предложил срещу тях да му даде телефон марка „Нокия”. Свидетелят Г. го взел и
когато решил да говори с него го засекли, призовали го в полицията и му взели
телефона, като го уведомили ,че е краден. От показанията на св.С.Д. дадени на
досъдебното производство и приобщени чрез прочитане по делото по реда на
чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.3 от НПК се установява ,че при разпита си на
14.09.2016г. е съобщил, че преди 3-4 дена
негов приятел на име П. и с прякор „П.Ч.” му поискал карта за мобилен
телефон и свидетелят му дал картата на майка му К.В., която П. поставил в телефон
марка „Нокия” с бутони и си тръгнал. Очевидно е че свидетелите Г. и Д. са
контактували единствено със св.П., който без съмнение е държал процесния телефон
като собствен. Няма доказателства по делото за това подсъдимия пред други лица
да е държал някоя от вещите предмет на престъплението.
При анализа на всички събрани по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че единственото доказателство в
подкрепа на обвинението по отношение на подсъдимия Б. са показанията на св.П.. Свидетелят
твърди, че по време на престъплението е бил с подсъдимия Б. и, че именно Б. е
извършил грабеж по отношение на пострадалия С.. Буди недоумение факта, защо
представителя на държавното обвинение
след като е приел, че св.П. е бил очевидец на престъплението и е получил
по негово искане телефона на св.С., за да го ползва, не е ангажирал
отговорността му по чл.215 от НК. На следващо място по делото са налице
категорични доказателства, че към момента на процесното деяние св.П. е бил без
средства, не е работел и е очаквал да влезе в затвора. От своя страна,
подсъдимият Б. е работел в строителството и е живеел с майка си, която се е
завърнала от чужбина в отпуск. Очевидно е, че нужда от средства е имал св.П..
При бегла справка в бюлетина за съдимост на св.П. прави впечатление, че същият
е многократно осъждан, като през
2016г. му е налагано наказание за
извършени престъпления по чл.206 от НК, по чл.346б от НК и два пъти по чл.194,
ал.1 от НК. За всяко едно от престъпленията е постигнато споразумение с
държавното обвинение и му е наложено наказание от три месеца лишаване от
свобода. П. е обявен за ОДИ с телеграма № 23563/03.08.2017г. на ГДНП гр.София
за установяване на местонахождението му, като обвиняем по ДП №205/2017г. на
РУ-Габрово, като същия е издирван и като свидетел по ДП № 234/2017г. От
представена справка от ОП-Габрово е видно ,че по отношение на св.П. са налице
две спрени досъдебни полицейски производства.
Съдът от всички изложени по-горе съображения касаещи
личността и показанията на св.П., които са в противоречие с останалите
доказателства по делото и най-вече с показанията на покойния вече пострадал и
свидетел по делото С.С. намира ,че същите не следва да се кредитират с доверие.
Съдът прие, че обвинението срещу подсъдимия Б. за
това, че на 09.09.2016
година, около 19.30 часа в гр.Габрово, при условията на опасен рецидив - след
като е бил осъден на наказания лишаване от свобода повече от два пъти за
умишлени престъпления от общ характер, за едно от които не е прилагана
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, на ул.Свищовска до **, отнел от владението на
С.Д.С. ***, чужди движими вещи - мъжка чантичка с поставени в нея сумата от 32
лева, мобилен телефон марка "Нокиа", модел"2610",
свидетелство за управление на МПС, декоративна икона на Света Дева М., 2 броя
автомобилни контактни ключове и 2 броя секретни ключове за катинар, всичко на
обща стойност 142,40 лева, собственост на С.Д.С. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал
от рамото на пострадалия чантичката - престъпление по чл.199, ал.12 т.4 във
връзка с чл.198 ал.1 предл.1 и във връзка с чл.29, ал.1 б."б" от НК
не е доказано по безспорен и категоричен начин, като в конкретния случай е
налице пълна липса на доказателства по отношение авторството на деянието. Действително
подсъдимият Б. е осъждан три пъти, като последната му присъда е от три месеца
лишаване от свобода и е изтърпяна на
02.06.2012г. Следователно същият се характеризира с висока степен на обществена
опасност, като лице с предишни осъждания. За конкретното обвинение по
настоящото дело обаче, въпреки че част от предмета на престъплението е открит в
дома му не са налице доказателства, които да подкрепят обвинението , че именно
той е ограбил св.С. използвайки сила.
По изложените съображения
съдът призна подсъдимия Б. за невинен в това да е извършил горното престъпление
и го оправда по така повдигнатото му обвинение по чл.199, ал.12 т.4 във връзка
с чл.198 ал.1 предл.1 и във връзка с чл.29, ал.1 б."б" от НК.
Съдът постанови направените
по делото разноски да останат в полза на държавата на осн. чл.190, ал.1 от НК.
В този смисъл е и
произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: