Р Е Ш Е Н И Е
№ 599/18.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 173 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба на Е.С.Т., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат А., против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявано от
своя директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР Пазарджик да заплати 150 лева,
като обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД № 278/2019г.
по описа на Районен съд Велинград, в резултат на което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0367-000548/07.06.2019г. на
началник РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до нейното окончателно изплащане. В исковата молба
се развиват подробни съображения за основателността на иска. В съдебно
заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. А., който
поддържа иска. Претендира и сторените разноски по делото.
Ответникът – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи -
Пазарджик,
представлявана от своя директор, чрез процесуален представител юрк. П. счита
искът за основателен за размера от 150 лева, съгласно практиката на съдилищата
и постановено тълкувателно решение, съпоставено и с представените по делото
доказателства. Заявява се готовност за заплащане на обезщетението в размер на
150 лева преди първото по делото заседание, при посочване на банкова сметка. ***тва
за изпращане на покана към ищеца за представяне на банкова сметка, ***. Иска се
присъждане на разноските в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик намира,
че делото следва да се прекрати поради липса на правен интерес и изплатена сума
за обезщетение, като разноските следва да се присъдят с определение.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление НП № 19-0367-000548/07.06.2019г. на
началник РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик на ищеца са наложени административни
наказания глоби по Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление
е обжалвано пред Районен съд Велинград,
като е образувано АНД № 278/2019г. С решение № 191 от 23.12.2019 г., постановено по АНД № 278/2019
г., Районен съд Велинград е отменил като незаконосъобразно НП. Решението на първата
контролна съдебна инстанция е влязло в сила. В същото това дело е представен и
приет приложен договор за правна защита и
съдействие/л.6 от АНД № 278/2019г./, между Е.С.Т. и адвокат А., като на адвокат
А. е платено изцяло в брой възнаграждение в размер на 150 лева за
представителство в производството пред районния съд. Видно от протоколите по
делото адвокатът е представлявал Т..
Исковата молба по чл. 1 от ЗОДОВ е депозирана в съда на
06.02.2020г.
С писмен отговор по исковата молба с вх. № 2042/10.03.2020г.
ответникът ОДМВР Пазарджик заявява готовност да заплати претендираната сума за
обезщетение в размер на 150 лева.
В тази връзка съдът е разпоредил и съответно ищецът е
представил с молба номер на банкова сметка.
***ик с вх. № 4737/21.07.2020г. ОДМВР Пазарджик представя
доказателства за изплатена сума на ищеца в размер на 150 лева и законната лихва
върху тази сума от 06.02.2020г. до дата на изплащане на сумата.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим, искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от
отменено наказателно постановление, издадено от началник РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик. Дейността по административното наказване, съгласно Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
независимо от правораздавателния й характер, е административна дейност, тъй
като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Предявеният иск за обезщетение е с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС,
Административен съд – Пазарджик приема, че издаването на НП № 19-0367-000548/07.06.2019г. на
началник РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, е властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен
орган, отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице
доказаност на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото против
него наказателно постановление Т. е упълномощил адвокат А.,
като е договорил с него заплащане на възнаграждение в размер на 1500 лева. В
договора за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, т.е.
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение,
което пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно
постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската
защита са свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и
интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за административните нарушения и наказания(в редакцията към
момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд по
оспорване на наказателното постановление) и субсидиарно приложимите правилата на НПК не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие.
Направените в тези производства разноски за адвокатски хонорар за осъществяване
на правна помощ и съдействие представляват имуществена вреда по смисъла
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик счита, че се доказва
наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди, които са претендирани от ищеца в размер на 150 лева, представляващи
платените от него разноски за адвокат по АНД № 278/2019 г. по описа на Районен
съд Велинград.
На основание чл.235, ал.3 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. От събраните
по делото доказателства се установява, че е извършено плащане от ОДМВР
Пазарджик по представената от ищеца по делото банкова сметка ***, ведно със
законна лихва от 06.02.2020г., датата на завеждане на исковата молба, до
21.07.2020г., датата на изплащане на сумата. Изплащане на претендираното
обезщетение следва да се прецени като правопогасяващ факт относно спорното
правоотношение. След като претендираното от ищеца обезщетение в размер на 150
лева произтича от претърпени от него имуществени вреди, чиято изискуемост
настъпва от момента на влизане в сила на съдебното решение на районния съд за
отмяна на НП като унищожаем акт (съгласно т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС),
то с привеждането на същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил
своето задължение. Тъй като спорното притезание е погасено чрез плащане, към
настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователно се явява искането за
прекратяване на съдебното производство, поради отпаднал правен интерес.
Правният интерес се преценя към момента на депозирането на исковата молба, а
настъпилото в хода на процеса плащане на ищцовата претенция следва да се
прецени от съда от гледна точка на нейната основателност, а не допустимост.
Следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск за законна лихва, предявен на основание чл. 86 от ЗЗД, която също
се установи, че е заплатена в хода на процеса.
Що се касае до исканото от ответника приложение на чл.78,
ал.2 от ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение за настоящото дело,
основано на направеното с отговора по исковата молба признание на иска и
заплащането на сумата в хода на делото, то съдът намира, че същото следва да се
остави без уважение. Завеждането на делото от ищеца е било по причина
отсъствието на въведена нормативна уредба за възстановяване на разноските и няма
връзка с поведението на ответната страна, тъй като делото, при всички случаи,
следва да бъде заведено, за да се постигне възстановяването на направени в
друго съдебно производство разноски, съгласно и съдържанието на ТР № 1/2017 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016
г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, е дадено тълкуване, че разноските могат да бъдат
претендирани по исков ред, предвиден за обезщетяване на вреди, причинени на
граждани и организации от държавата и общините при или по повод
незаконосъобразна административна дейност. Тъй като разноските могат да бъдат
определени и присъдени единствено след провеждането на исково съдебно
производство, позоваването на ответника на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е
неудачно. Завеждането на делото от ищеца е по причина отсъствието на нормативна
уредба и няма връзка с поведението на ответната страна, т.е. делото във всички
случаи следва да бъде заведено, за да се постигне възстановяване на направените
в друго съдебно производство разноски. Справедливостта като едно от основните
начала на правото не допуска ищецът да бъде натоварен с разноски за
провеждането на исковото производство, при положение, че държавата не е създала
процесуален ред за възстановяване на разноските, направени в производствата по
обжалване на издадените от държавни и общински органи наказателни
постановления, в рамките на тези производства.
Предвид посоченото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените
в настоящото производство разноски общо в размер на 310 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.С.Т., с ЕГН **********,***,
чрез адвокат А., против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявано от
своя директор да му заплати 150 лева, като обезщетение за претърпени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по АНД № 278/2019г. по описа на Районен съд
Велинград, в резултат на които е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 19-0367-000548/07.06.2019г. на началник РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
нейното окончателно изплащане, поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи - Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ПК 4400, площад Съединение № 3 да
заплати на Е.С.Т., с ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер
на 310 /триста и десет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/