Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030
гр. Пловдив, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в публичното заседание на тринадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №332/2020
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 36-0000017/07.01.2020 г. на А.В.Г.– **към
Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на И.П.Х., ЕГН **********
е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ.
По подробно изложени в жалбата доводи
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв.К.У., който излага аргументи за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес,
предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.12.2019 г. жалбоподателят И.П.Х. управлявал лек
таксиметров автомобил „Шкода Октавия” с рег.№**, негова собственост. Около 13.45
часа автомобилът се намирал на стоянка за таксита в гр.Пловдив, ул. „Перущица“ №
1, като бил с поставен знак такси, който бил открит и с включен електронен
таксиметров апарат с фискална памет на свободен режим (зелена светлина). По
това време на същата стоянка за таксита се намирали и други таксиметрови
автомобили. Проверка на водачите на тези автомобили била осъществена от
полицейските служители при Сектор „СПС“ при ОД на МВР Пловдив – св. С.Л., св.М.К.
и С.Ф.. Те установили при проверката, че жалбоподателят представя удостоверение
за психологическа годност с изтекъл на 02.09.2019 г. срок на валидност. Полицейските
служители поискали съдействие от Областен отдел „Автомобилна администрация”
/ООАА/ Пловдив, като на място пристигнали служителите Б.Н. и Т.Б., които
съгласно Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ били командировани от Областен отдел „Автомобилна администрация”
/ООАА/ София да изпълняват служебните си задължения от 02.12.2019 г. до
06.12.2019 г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив.
Установеното било прието за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ и спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН за това
нарушение, който бил подписан без възражения. От своя страна св.К. изготвил
доклад за проверени лица и превозни средства за дата 05.12.2019 г., а колегата му С.Ф. изготвил докладна
записка за извършената проверка на
жалбоподателят Х..
Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и
атакуваното НП, с което на И.Х. е наложена глоба в размер на 2000.00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства – НП, АУАН, удостоверение за психологическа годност,
справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяване на
психологически изследвания относно жалбоподателят, докладна записка, доклад за
проверени лица и превозни средства от АП 281 от 05.12.2019 г., фискални бонове,
командировъчна заповед, оправомощителна заповед и свидетелските показания на
актосъставителя Б.Н., който е потвърдил констатациите по акта и свидетелите М.К.
и С.Л., които сочат какви действия са извършили при първоначалната проверка. Съдът
кредитира показанията на тези свидетеля като логични и в съответствие с
писмените доказателства събрани по делото.
Не се кредитират с доверие показанията на св.А.Х., тъй
като от една страна същата е съпруга на жалбоподателя, а от друга страна не е
присъствала на самата проверка. Следва да се посочи и че показанията на същата
се опровергават от останалите събрани в хода на делото писмени и гласни
доказателства. Поради всичко това и не може да се приеме за доказано, че на
сочената дата жалбоподателят не е осъществявал таксиметров превоз на пътници.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя
като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за доказаност на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ.
Съгласно посочената подзаконова норма : „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания :… да е психологически годен по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“. В настоящият случай не се
спори относно това, че описаните в АУАН и НП факти касаещи обстоятелството,
че удостоверението за психологическа годност на жалбоподателят е било изтекло
към дата 02.09.2019 г. Спорно в случая по отношение на фактите е дали
жалбоподателят е осъществявал таксиметров превоз на пътници на сочената дата
или не. С оглед събраните доказателства по делото, съдът счита, че следва да се
приеме соченото от свидетелите К. и Л., че таксиметровия автомобил е бил в
работен режим и е изчаквал да бъде нает от клиент. В подкрепа на показанията на
тези свидетели са косвено показанията на актосъставителя, както и всички
събрани писмени доказателства по делото. С оглед на това се установява, че
показанията на съпругата на жалбоподателят се явяват изолирани и не следва да
се кредитират с доверие. Именно и с оглед на това съдът приема, че е безспорно
установено нарушение на сочената правна норма, доколкото е безспорно, че към
датата на проверката жалбоподателят не е отговарял на изискванията да е психологически годен по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, тъй като не е имал
валидно удостоверение за психологическа годност.
Спорно в случая е и дали е приложена коректно
санкционната разпоредба. Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Същевременно в съдебно заседание се излагат аргументи, че неправилно е
приложена санкционната разпоредба, тъй като съотносима към случая е тази на чл.178в,
ал.5, от Закона за движение по пътищата. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
Анализът на двете санкционни разпоредби води на извод,
че разпоредбата на чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата се явява
специална разпоредба по отношение на тази на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози. Действително се установява, че съгласно §2 от Преходните и
заключителните разпоредби Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е издадена на основание чл. 12а, ал. 4 от Закона за
автомобилните превози. Това от своя страна води на извод, че по начало
санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
е приложима относно нарушения на изисквания на тази наредба. Казаното обаче не
важи в случаите, в които други закони детайлизират санкции относно конкретни
нарушения по тази наредба. В конкретния случай всички установени по делото
факти, които и са описани коректно в НП и АУАН относно осъществяване на
таксиметров превоз от нарушителя с изтекло удостоверение за психологическа
годност осъществяват изцяло сочения състав на санкционната разпоредба на
чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата. С оглед на установените факти
именно тази санкционна разпоредба е следвало да бъде приложена, тъй като като
специална норма тя дерогира приложението на общата норма. Неприложението на
правилната санкционна норма пък води до незаконосъобразност на наложената
санкция, което пък от своя страна е основание за отмяна на наложеното
наказание.
С оглед на констатираното и съдът счита, че направеното процесуално искане за
присъждане на направените разноски по делото от процесуалния представител на
жалбоподателят е основателно с оглед решението по делото. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, съдът счита че следва да присъди
направените разноски в размер на 450.00 лева за адвокатски хонорар на
жалбоподателя, като осъди въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да ги заплати.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000017/07.01.2020 г. на
А.В.Г.– **към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с
което на И.П.Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.18, т.3 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
ОСЪЖДА
въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на жалбоподателя И.П.Х., ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на 450.00 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.