Определение по адм. дело №98/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК.

Същото е образувано по жалба на „ОМУРТАГ ТРАНС”ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], №13, представлявано от управителя Е. М. А., против Решение №75/13.02.2025 г. на областен управител на област Търговище, с което на основание чл. 16д, ал.6 от Наредба №2/15.03.2002 г. и чл.5, § 5 от Регламент (ЕО)1370/2007 г. е разрешено на кмета на О. О. да предприеме спешна мярка във вид на пряко възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми от [жк], съгласно приложените 70 бр. маршрутни разписания от републиканската, областната и общинската транспортни схеми от [жк], със срок на възлагането на тези превози от 17.02.2025 г. до сключване на договор с избран превозвач, след проведена процедура по възлагане, но не по-късно от 17.02.2026г. включително. Жалбоподателят определя оспореното решение като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същият твърди, че преди издаване на процесното решение е било издадено друго решение №55/16.02.2024 г. на областния управител на област Търговище, с което на основание чл.16д, ал.6 от Наредба №2/15.03.2002 г. и чл.5, § 5 от Регламент (ЕО)1370/2007 г. е разрешено на кмета на О. О. да предприеме спешна мярка чрез удължаване действието на договор за услуга, сключен между община Омуртаг и „Омуртаг транс” ООД на 17.02.2023 г. за обществен превоз на пътници. В тази връзка посочва, че от страна на О. О. не са били изпратени до оспорващото дружество никакви покани за удължаване срока на сключеното споразумение. Според жалбоподателя на 14.02.2025г. О. О. му изпратила съобщение №53-00-62/14.02.2025 г. относно действието на договора от 17.02.2023г. за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на автобусни линии и в същото било посочено, че дружеството се е дезинтересирало и поставя в риск особено важни обществени интереси по осигуряването на транспортно обслужване на населението, а още на 11.02.2025г. било изпратено такова съобщение до областния управител. Оспорващото дружество изразява несъгласие с твърдението, че то се е дезинтересирало от изпълняване на услугата, като продадените от него карти за линиите до края на м. февруари свидетелствали не само за готовността, но и за желанието да продължи да изпълнява задълженията си. Определя себе си като заинтересовано лице, тъй като се засягали негови законни права и интереси, доколкото предходното решение касаело именно него. Изтъква, че оспореното решение е издадено и в нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не бил направен никакъв опит органът да се свърже с дружеството, за да установи дали действително е налице опасност за транспорта в общината. Твърди, че от О. О. не са представени никакви доказателства, които да подкрепят твърдението му за нежелание за продължаване срока на договора и дезинтересиране - нямало приложени изпратени писмени покани, съответно изричен или мълчалив отказ от страна на дружеството. Не било отменено и издаденото предходно решение №55/16.02.2024 г. на областния управител на област Търговище. Ето защо моли за отмяна на оспореното решение и претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

С разпореждане [номер]/13.03.2025г. настоящият съдебен състав е разпоредил връчване на препис от жалбата на насрещната страна – областен управител на Област Търговище, с дадени указания и 7-дневен срок за изпълнението им. В рамките на указания срок областният управител на Област Търговище е депозирал административната преписка по случая.

След изправяне на установените нередовности по жалбата, съдът приема същата за редовна.

След извършена проверка за редовност на жалбата съдът пристъпи към проверка на нейната допустимост, в рамките на която прецени следното:

С подадената жалба е оспорено Решение №75/13.02.2025 г. на областен управител на област Търговище, с което на основание чл. 16д, ал.6 от Наредба №2/15.03.2002 г. и чл.5, § 5 от Регламент (ЕО)1370/2007 г. е разрешено на кмета на О. О. да предприеме спешна мярка във вид на пряко възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми от [жк], съгласно приложените 70 бр. маршрутни разписания от републиканската, областната и общинската транспортни схеми от [жк], със срок на възлагането на тези превози от 17.02.2025 г. до сключване на договор с избран превозвач, след проведена процедура по възлагане, но не по-късно от 17.02.2026 г. включително. Същото е обявено чрез публикуването му в един местен вестник (вестник „Знаме“)и в един национален ежедневник ( вестник „24 часа“) на 17.02.2025 г. С подаването на жалбата срещу оспореното решение директно в АдмСТ на 04.03.2025г., е спазен 14-дневния срок за обжалване.

От материалите по преписката и от оспореното решение следва, че последното е издадено по искане с вх. №ОКД-07-4/11.02.2025 г., подадено от Р. Д. - За кмет на О. О., съгласно Заповед №543/31.10.2024 г. От наличния по делото препис на Решение №55/16.02.2024 г. на областния управител на област Търговище става ясно, че с последното на основание чл.16д, ал.6 от Наредба №2/15.03.2002 г. и чл.5, § 5 от Регламент (ЕО)1370/2007 г. е разрешено на кмета на О. О. да предприеме спешна мярка чрез удължаване действието на договор за услуга, сключен между община Омуртаг и „Омуртаг транс” ООД на 17.02.2023 г. за обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми, като разрешението е дадено със срок от 16.02.2024г. до сключване на нов договор, но не по – късно от 16.02.2026г. На основание посоченото Решение №55/16.02.2024 г. на областния управител на област Търговище, между О. О. като възложител и„Омуртаг транс” ООД като изпълнител на 16.01.2024г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за услуга от 17.02.2023 г. за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания на автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми, което е със срок на действие до 16.02.2025г. /л.57 от делото/. Предвид предстоящото до дни изтичане срока на допълнителното споразумение и с цел обезпечаване населението с автобусен транспорт, О. О. е установила необходимост от спешната мярка, чието разрешение за прилагане е поискано от областния управител. Мотивът на О. О. в отправеното до областния управител на Област Търговище искане е изразен в следното: „превозвачът отказа да сключи споразумение с по-дълъг срок от една година. Към настоящия момент същият не проявява интерес за неговото удължаване, което поставя под риск осигуряването на транспортно обслужване на населението след 16.02.2025 г.“.

Въз основа на установената фактическа съвкупност съдът прави следните правни изводи относно допустимостта на жалбата, с която е сезиран:

Съгласно чл. 16д, ал.6 от Наредба №2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, в случаите по чл. 5, § 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета областният управител е органът, компетентен да разреши на кмета на общината да предприеме спешната мярка при условията на регламента, като с решението областният управител определя вида на спешната мярка през разрешения период в съответствие с чл. 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. От посоченото правно основание и съобразеният със същото диспозитив на оспореното решение следва извода, че последното създава права единствено за кмета на О. О., който въз основа на даденото разрешение може да предприеме посочената в същото като разрешена спешна мярка, като възложи пряко превоз по автобусните линии от посочените транспортни схеми. При това положение жалбоподателят няма пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на административния акт, като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Дружеството-жалбоподател не е адресат на оспореното решение и последното не нарушава и не застрашава пряко негови права и законни интереси така, както изисква нормата на чл. 147 ал.1 АПК, дефинираща правото на оспорване и условието за негово упражняване.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 16д ал.8 от Наредба №2/15.03.2002 г. решението на областния управител по ал. 6 може да бъде обжалвано от всяко заинтересовано лице в 14-дневен срок от публикуването на решението. Принципното правило на чл. 120 ал.2 от КРБ, предпоставящо общото основание за правото на оспорване, гласи, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Визираното „засягане“ има смисъла, съдържащ се и в нормата на чл. 147 ал.1 АПК – да е налице нарушаване или застрашаване на права или законни интереси на тези лица, т. е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно административния акт, и именно това засягане е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. В този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. В случая решението не поражда непосредствени негативни правни последици за жалбоподателя. Правният ефект от същото следва да възникне най – рано от 17.02.2025г., а срокът на сключеното между Община Омуртаг и оспорващото дружество допълнително споразумение изтича на предния ден-16.02.2025г. При това положение след изтичането на договора кметът на общината няма задължение да го продължи с конкретния превозвач като оператор на обществена услуга, но е напълно възможно въз основа вече на оспореното решение Община Омуртаг на ново основание да договори с това дружество възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания. Следователно с издаване на оспореното решение за оспорващото дружество не се прекратяват придобити права, не възникват задължения и не се прегражда пътя за сключване на нов договор. В конкретната процедура областният управител се явява орган, компетентен да вземе решение относно необходимостта от прилагане на спешна мярка, вида й и нейното възлагане, но той не извършва избор на изпълнител и сключване на договор за пряко възлагане на обществен превоз на пътници с автобуси. Ето защо оспореното решение не създава права и задължения, и не засяга законни интереси на оспорващото дружество, поради което за последното не е и налице правен интерес да обжалва административния акт на областния управител. В изложения смисъл са Определение № 2930 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2017 г., VII о., Определение № 9111 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2014 г., VII о., Решение № 2494 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14439/2013 г., VII о., Определение № 10612 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6909/2014 г., VII о.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай и за която съдът следи служебно. Поради обсъдената в мотивите липса на правен интерес за оспорващия от оспорването по настоящото дело, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Предвид основанието за прекратяване на настоящото производство – липса на правен интерес от оспорването, оспорващият няма право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 АПК, която предвижда такова право само при прекратяване на производството поради оттегляне на оспорения административен акт. Ето защо не следва да се присъждат разноски в полза на оспорващия.

По изложените съображения и на основание чл. 159 т.4 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „ОМУРТАГ ТРАНС”ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Е. М. А., против Решение №75/13.02.2025 г. на областен управител на област Търговище.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №98 по описа за 2025г. на Административен съд – Търговище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните/оспорващ и областен управител на Област Търговище/ чрез връчване на препис от същото.