Р Е Ш Е Н И Е № 641
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 20.10.2020г.
Видинският районен съд, пети
граждански състав, в публично заседание на десети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Тодор ПопИ.
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия ПопИ. гр. дело № 3146
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от К.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, против “БНС ПРОДАКШЪН” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Северна промишлена
зона, бивш „Сомат“, представлявано от К.Х..
Предявен е иск с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен пред
компетентен съд на основание чл.105 от ГПК, от пострадалия от трудова злополука,
в качеството му на работник, срещу работодателя – ответното дружество по
седалището му, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното
райониране на страната.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: наличието
на трудова злополука по време на работа в ответното дружество, настъпила в
Словения. Твърди се, че ищецът работел по трудов договор с ответника от
02.10.2015г. като заварчик; че считано от 20.05.2019г. ответникът командировал
ищеца на работа в Словения, като на 04.06.2019г. около 16 часа ищецът претърпял
трудова злополука в гр.Ленарт, Словения, изразяваща се в падане върху предната
част на главата от високо на куха метална тръба с Ф – 200 и дължина около два
метра, в резултат на което ищецът получил значима фрактура на левия фронтален
синус, както и счупвания на черепни и лицеви кости. Изпитал остри болки и
ужасен стрес. Поддържа също, че уврежданията, които получил наложили провеждане
на интензивно болнично лечение и хирургични процедури. Ищецът бил закаран с
линейка в медицински център в гр.Ленарт, но поради сложността на увреждането
бил прехвърлен за лечение в Университетски клиничен център в гр.Малибор. Във
връзка с болничното лечение се наложило ищецът да заплати на 14.06.2019г.
сумата в размер на 562.59 евро в медицинския център и 1643.96 евро в болницата.
Поддържа се, че дълго време ищецът имал замайване и световъртеж и не можел да
се движи сам; че лечението му продължило и в България като в продължение на
месеци изпитвал болки и страдания в областта на мястото на удара; костите на
лицето били счупени и това наложило оперативна намеса. Върху лицето му останал
голям белег, който го загрозява. Бил в
отпуск по болест от 05.06.2019г. до 02.09.2019г. Посочва се още, че ответникът
не му е заплатил никакво обезщетение за вредите от настъпилата трудова
злополука.
Иска се от ищеца, съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в
размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
трудовата злополука неимущствени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
ведно със законната лихва върху главницта, считано от датата на увреждането –
04.06.2019г. до окончателното издължаване.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна, и по размер – като силно
завишена.
Съдът е указал
доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдяната трудова злополука, причинените вреди, причинно –
следствената връзка между трудовата злополука и вредите, както и техния размер.
По делото са ангажирани
писмени доказателства и съдебно – медицинска експертиза.
Съдът, като
разгледа исковата молба и отговора, и взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, прие за установено следното
от фактическа страна:
С трудов договор №
32 от 02.10.2015г. /лист 5 от делото/ между страните е възникнало трудово
правоотношение, като ищецът започнал работа в ответното дружество на длъжността
„заварчик“ с място на робата гр.Видин, Р.България.
Не се спори
междустраните и се установява от командировъчна заповед № 24 от 20.05.2019г.,
че ищецът бил командирован на работа в чужбина – в гр.Ленарт, Словения.
На 10.06.2019г.
работодателят е подал декларация за настъпилата в 16 часа на 04.06.2019г.
трудова злополука с ищеца К.И.К., при работа по демонтаж на машини в
индустриана зона гр.Ленарт, Словения, като увреждането е причинено от падане на
метална тръба и удар по челото на работника.
Злополуката е
призната за трудова с Разпореждане на НОИ ТП – Видин № 12 от 17.06.2019г. на
основание чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
От медицинската
документация от Университетски клиничен център в Марибор, преставена в предвод
на български език се установява, че ищецът К.К. е постъпил в центъра за спешна
медицинска помощ на 04.06.2019г. около 17.48 часа; че му е извършена хирургична
обработка на раната под локална анестезия, шевове и превръзка, с насочваща
диагноза фрактура и резултат от компютърна томография на глава: значима
фрактура на фронтален синус. А също, че поради липса на европейска
здравноосигурителна карта, пациентът е изписан, тъй като операцията не е спешна
и може да бъде отложена няколко дни и да бъде извършена, когато лицето
разполага с удостоверението за здравно осигуряване, а именно – с нов прием за
репозиция и остеосинтеза. За извършените интервенции, процедури и медицински
грижи ищецът е заплатил 1643.96 евро и 562.59 евро, след което последваща
интервенция не е осъществена и работникът се е завърнал в България.
От приложените по
делото болнични листове /лист 16 – 19/ се установява, че след злополуката, за
периода от 05.06.2019г. до 02.09.2019г. ищецът е бил в болничен поради
увреждането – счупване на неуточнена част от черепни и лицеви кости, с
оплаквания от главоболие и световъртеж.
От заключението на
съдебно - медицинската експертиза се установява, че на ищеца е причинена травма
на главата в челно – лицевата област с разкъсно – контузна рана между двете
вежди, дълга 4 см. и счупване на предната стена на левия фронтален /челен/
синус. Установява се още, че раната е обработена хирургически, а пациентът е
насочен към отоларинголог; че е приет в отделение по отоларингология,
предложена му е неспешна хирургична интервенция за наместване на счупените
кости, която е отложена до представяне на здравноосигурителна карта.
Заключението на вещото лице е, че травматичните увреждания на ищеца се дължат
на удар от или върху тъп, твърд предмет и по характера си отговарят да са
последица на тангенциално засягане на челната област на главата, без да е
налице пряк, директен удар, който би причинил по – тежки увреждания. Причинено
е временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Разпитният по
делото свидетел И.И. установява, че през лятото на 2019г. при работа в
гр.Ленард, Словения, една отрязана тръба паднала от около 4м. и половина и
ударила ищеца по главата; че ищецът бил в шок, не можел да стои изправен, имал
силни болки и бил закаран в болница; че имал белег на челото и 12 шева; че се
почесвал постоянно по челото и му че му било неудобно.
Св.Й.Йорданов
установява, че с ищеца работели заедно, командировани от ответното дружество в
гр.Ленарт, Словения, както и че при работа на поточна линия станал инцидент,
при който една голяма тръба паднала и ударила ищеца по средата на челото –
между веждите; че последният залитнал и паднал на земята, не знаел къде се
намира, не можел да пази равновесие, имал рана на челото и лицето му било в
кръв; че след връщането си в България ищецът се оплаквал от не много силна, но
постоянна болка, споделял, че му е неудобно да говори с колеги и хора, както и
че се срамува от останалия белег.
Видно от трудов
договор № 039 /лист 111 от делото/ на 22.11.2019г. ищецът е постъпил на работа
като шофьор на товарен автомобил международни превози.
Свидетелят Св.К. –
съпруга на ищеца установява, че разбрала за злополуката от самия ищец, който й
се обадил в края на деня за това, че се е ударил, кърви и че е в болница. В
последващите разговори разбрала, че съпругът й следва да го преместят в друг
медицински център за му сложат пластина на спуканата кост, но не се е стигнало
до тази манипулация, тъй като ищецът нямал медицинска карта; че пет дни след
инцидента ищецът се завърнал в България. Бил посинял, подут, с марля, отекъл, с
болки, уплашен, нямал спокоен сън. Дъста често се будел, хващал се за главата,
като това „хващане“ продължило и след това. Свидетелства, че първо отишли при
личния лекар, след това при неврохирург, а накрая в Травматологията на
Александровска болница в София през м.Юли 2019г., където се установило, че
травмата не е животозастрашаваща, но тъй като се касае за пукната кост, било
желателно да се сложи пластина, за да се изправи костта, тъй като имало
вдлъбнатина. Но тъй като вече мястото било заздравяво, било желателно да не се „пипа“
повече, тъй като в противен случай трябва да се разбива костта. Препоръката
била, да се ходи всяка година на преглед, защото е възможно на мястото на удара
да се събере мастна тъкан и да се образуват кисти. Установява още, че ищецът
ограничил контактите си, не излизал да се разхожда както преди, не посещавал
питейни заведения, както и че започнал работа като международен шофьор, тъй
като е сам в кабината така и няма да го виждат други хора.
Съдът дава вяра на
показаниат на свидетеля, въпрки родствената връзка с ищеца, тъй като
показанията му са последователни, непротиворечиви и кореспондират с всички
останали доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното: предявеният иск за пресъждане обезщетение
за причинени неимуществени вреди следствие на трудова злополука е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Трудовата
злополука се характеризира с травматично увреждане на здравословното състояние,
тоест внезапно и еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което
уврежда ниговите нормални функции; функционална връзка на увреждането с
работата по трудовото правоотношение, а именно: през време и във връзка или по
повод на извършваната работа; наличието на специфичен резултат от травматичното
увреждане – временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт;
наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност
или смърт. В настоящия случай са налице всички прадпоставки за ангажиране на
отговорността на работодателя: установи се безспоно, че е било налице трудово
правоотношение между ищеца и ответното дружество, както и наличието на трудова
по характер злополука, причинила травматични увреждания на здравето на ищеца на
04.06.2019г. по време на изпълннение на служебните си задължения при командировка в
чужбина. Влязлото
в сила разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от
КСО, има двойствено значение, като от една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото
за обезщетяване. Травматичните увреждания на ищеца
са в причинно -
следствена връзка описания инцидент /трудовата злополука/, видно от заключението на вещото лице.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е
са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя. Отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена
от виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай, трудовата злополука настъпила с ищеца, е установена по
предвидения законен ред – с влязло в
сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. При това
положение, са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1, от КТ, от което
следва, че ответната
страна в качеството му на работодател, дължи на ищеца, като негов работник
- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. А съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При
определяне на обезщетението следва да бъдат
съобразени характерът и степента на увреждането на ищеца, начинът, по който е
понесена
вредата от него, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, обществено и социално положение, евентуално
негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и
социалния живот, положението в обществото, икономическото положение в страната
и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. В настоящия случай, първоначално е било налице
силно по интензитет увреждане, при което ищецът получил удар в лицевата част на
главата от падаща метална тръба, получил рана, кръвоизлив, паднал на земята и
не можел да стои прав, като засягането на главата от падащия предмет било
тангенциално, а не директно, при което ударът би причинил много – по тежки
увреждания, видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза. В
последствие, след медицинската интервенция се оказало, че травмата не е
животозастрашаваща, но същата е оставила трайни последици върху ищеца –
средновременни болки и неразположение /главозамайване и световъртеж/, за което
ползвал продължителен болничен – временна нетрудоспособност, и дългосрочни –
белег на челото, който го загрозява. Неоснователен е доводът на ответника, че е
наредил командированите в Словения работници да си направят здравни застраховки
и че ищецът не се е съобразил с това, тъй като доказателства в тази насока не
бяха ангажирани. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че са налице счупвания
освен на синус, както и счупвания на лицеви и лицеви кости, тъй като се
установи по делото, че счупването е едно – една значима фрактура на левия
фронтален синус. Следва да се отчете начинът, по който ищецът е понесъл травмата, а именно – че се притеснявал от останалия белег върху
лицето си - ограничил контактите си, не излиза да се разхожда както преди,
включително започнал друга работа, при която няма да го виждат други хора. А
също, че поради липсата на своемвременна хирургична интервенция за изправяне на
счупената кост, ищецът следва да ходи ежегодно на допълнителни прегледи с оглед
възможността за образуване на кисти на травмираното място. На следващо място, съдът слезва да съобрази обществено – икономическите
условия в страната към момента на настъпване на увреждането - 2019г., тъй като
икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на
обезщетение, което да има на практика реална стойност. Като отчита посочените по - горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите и
тяхното значение, включително
и времето на настъпване на увреждането и конкретните икономически условия, както и че ищецът
е бил здрав и в трудоспособна възраст, съдът намира, че обезщетението, което би могло да репарира
тези вреди
са общо в размер 12 000 лева. В този смисъл искът е основателен и следва да
бъде уваже в този размер, а до пълния претендиран размер от 20 000 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на главния иск,
основателен и доказан се явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава
върху пресъденото обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното
издължаване.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати разноски в полза на съда за дължима се държавна такса върху пресъдените
суми, както и разноски за вещо лице, от заплащането на които ищецът е освободен.
На ищеца следва да се пресъдят разноски съразмерно уважената част от иска от
сумата 500 лева адвокатско възнаграждение, за която е доказано, че е заплатена,
а именно - 300 лева, а на ответника – съразмерно отхвърлената от иска от сумата
600 лева, за която е доказано, че е заплатена, а и именно – 240 лева, които
разноски сред прихващане, се следват само на ищеца в размер на разликата от 60
лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“БНС ПРОДАКШЪН” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Северна промишлена зона, бивш
„Сомат“, представлявано от К.Х., да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
от настъпилата на 04.06.2019г. трудова
злополука
в гр.Ленарт, Словения, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 04.06.2019г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния претендиран разцмер от 20 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
“БНС ПРОДАКШЪН” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Северна промишлена зона, бивш
„Сомат“, представлявано от К.Х., да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по
делото след прихващане на насрещно дължимите се – в размер на 60 /шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА “БНС ПРОДАКШЪН” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Северна промишлена
зона, бивш „Сомат“, представлявано от К.Х., да заплати в
полза на Районен съд Видин сумата от 120
/сто и двадесет/ лева за
възнаграждение за вещо лице и сумата в общ размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева
за дължима се държавна такса.
Решението може да
се обжалва от страните с въззивна жалба пред Видински окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :