Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 31. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юли през двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като разгледа
докладваното от съдията Томов гр. д. № 1619 по описа за 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 127а от СК.
Постъпила е искова молба
от В.К.П.- Ж.от гр. П. против К.В.П.
от с. гр. В молбата се твърди, че страните имат родено от
брака си едно малолетно дете- В.К.П., род. на *** ***, с ЕГН **********. Твърди
се, че бракът между страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като
съгласно постигнатото между страните споразумение, одобрено с решение
№ ***год. на Плевенския районен съд по гр. дело №
***год. родителските права върху роденото от
брака дете В.К.П. са били предоставени на майката
В.К.П.. Твърди се, че ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 100 лв., считано от датата на влизане в сила на решението и е бил
определен режим за лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване, по местоживеене на бащата и един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Твърди
се, че от датата на развода до датата на подаване на исковата молба ответникът
винаги е имал възможност да се среща и да общува с детето си по всяко удобно за
него време, като последният не се е възползвал до момента от правото си на
контакт за един месец с детето, поради естеството му на работа
/ресторантьорство/, а го взема при себе си, когато позволява работният му
график. Твърди се, че в дните /събота и неделя до обяд/, когато е на работа,
малолетното дете В. се гледа от родителите на ответника. Твърди се, че след развода между
ищцата и ответника малолетното дете В. неведнъж е напускало пределите на
страната с баба си *** и с
ищцата, като визитите зад граница са били в ***при
сестрата на ищцата-
***, която от 13 години живее и работи със семейството си в
чужбина и е добре устроена там. Твърди
се, че ответникът не се е противопоставял на пътуванията на детето при
роднините в чужбина и винаги е давал съгласие, но за всяко конкретно пътуване. Твърди се, че през месец май 2016 год.
ищцата е поискала разрешение от ответника да изведе малолетния В. за постоянно
в ***с цел да започне образованието си там. Твърди се, че са последвали
множество срещи и молби, но ответникът категорично е отказвал да даде
съгласието си. Твърди се, че вторият съпруг на
ищцата- ***, е регистриран като *** гражданин
през 2016 год., когато за първи път е започнал
работа в същата транспортна фирма, в която работи и понастоящем. Твърди се, че на ***год.
ищцата е родила второто си дете- ******,
като с бащата *** ищцата е сключила граждански брак на *** год.
Твърди се, че ищцата е във фактическо съжителство със съпуга си *** от 2015 год.
като малолетният В. е изключително привързан към него. Твърди
се, че в края на януари 2020 год.
съпругът на ищцата- *** е получил предложение за работа в ***към *** транспортна фирма на длъжност ***,
като първоначалният му договор е бил срочен и предстои да
бъде продължен. Твърди се, че ищцата и съпругът й *** са взели решение да
заминат с цялото си семейство за *** с
цел по-добра възможност за живот, като първоначално замине *** и се устрои,
като подсигури и жилището за семейството, а след приключване на учебната година
в България за *** да заминат
ищцата с двете си малолетни деца- В. и Р.. Твърди се, че ищцата се е обърнала към ответника К.П. за
даване разрешение и подписване на декларация съгласие, но той за пореден път е
отказал да даде такова. Твърди се, че впоследствие са били проведени множество
срещи, разговори между ищцата и ответника, дори молби от страна на малолетния В..
Твърди се, че малолетното дете В. има желание да живее в *** и такава е неговата воля, но доводите
на ответника са, че детето е малко да взема такива решения, както и че целия
стрес, свързан с преместването в чужбина, в непозната страна, с непознат език и
без приятели, ще му се отрази зле. Твърди се, че ответникът
изтъква и доводи, че преместването на детето в чужбина заедно с ищцата ще го
лиши от възможността да го вижда. Твърди се, че след проведени многократни
срещи и консултации с адвокати ищцата е
предложила на ответника да изготвят споразумение относно изменение на влязлото в сила решение по гр. дело № ***год.
по описа на Плевенския районен съд в частта за личните контакти на детето с
ответника, но последният е отказал категорично. Твърди се, че с отказа си
ответникът цели да попречи на ищцата да се събере със съпруга си и децата и към
момента семейството й живее разделено. Твърди се, че съпругът на ищцата-
*** е заминал в средата на м. март 2020 год. за
***, където има сключен трудов договор и работи. Твърди се, че племенница на
ищцата-
***, която също живее в ***и работи в ресторантьорската сфера
като ***, е дала съгласие да предостави на
ищцата съгласно сключен договор за наем жилището, в което живее ***, намиращо се в ***. Твърди се, че представеният
договор за наем е на името на ***. Твърди се, че племенницата на ищцата живее
на семейни начала с лицето ***, с когото имат дъщеря на 4 години. Твърди се, че съпругът на ищцата-
***, е регистриран като *** гражданин
през 2016 год., когато за първи път е започнал
работа в транспортната фирма, в която работи и понастоящем. Твърди се, че
регистрацията му е на друг адрес „***“, тъй като е възпрепятстван да си смени
адресната регистрация поради карантинните обстоятелства, въведени към момента
от правителството на ****** и
факта, че и в момента работи и пътува. Твърди се, че съпругът на ищцата
получава добро трудово възнаграждение, както и че с преместването на ищцата и
двете й деца в *** значително ще
се подобри стандарта им на живот и цялото семейство ще бъде заедно. Твърди се,
че ищцата в момента работи като *** в ***,
но доходите, които получава, не са достатъчни да покрият месечните разходи на
четиричленното й семейство. Твърди се, че в *** ищцата
ще получава помощ и подкрепа от своята сестра *** и своите племенници *** и ***,
които живеят в *** от 2007 год.
Твърди се, че сестрата на ищцата работи в ресторантьорството и живее в ***.
Твърди се, че племенниците на ищцата са пълнолетни, работят и
имат отделни жилища, в които живеят под наем. Твърди
се, че при евентуалното заминаване на ищцата в *** с
двете й деца, нейното семейство ще живее в жилището, находящо се на ***, което
се състои от 3 стаи, хол и кухня и условията са напълно подходящи за
четиричленно семейство. Поради това ищцата моли съда на основание чл. 127а от СК да разреши
издаването на паспорт на детето В.К.П., както и да разреши детето да напуска
територията на Република България и да пътува до ****** и обратно без
ограничение, без съгласието на баща си К.В.П., придружавано от своята майка и
законен представител или от упълномощено от последната лице, за срок от пет
години, считано от влизане на решението в сила. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че детето В.К.П., ЕГН **********,
е родено от майка В.К.П., ЕГН **********, и баща К.В.П., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение
№ ***год., постановено по гр. дело № ***год. по описа на Плевенския районен съд
е бил прекратен сключеният между страните граждански брак, като съгласно
постигнатото споразумение упражняването на родителските права върху детето В. е
било предоставено на майката В.К.П., определен е бил режим на лични отношения
на детето с баща му К.В.П. и последният е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв.
Безспорно по делото е, че на ***год. ищцата В.К.П.-
Ж.е сключила граждански брак с лицето ***, като двамата имат родено едно
ненавършило пълнолетие дете- ******, род. на *** год.
От изготвения социален доклад на *** гр. П. се
установява, че ищцата В.К.П.- Ж.е изявила категорично желание да живее в ***,
заедно със своя съпруг *** и двете си деца В. и Р.. Подобно желание е изразило
и самото дете В., което е заявило, че има роднини в ***, посещавал е страната,
интересно му е там и смята, че ще се справи успешно с обучението, тъй като е имал
уроци по ***език.
По делото са приложени и писмени доказателства,
които потвърждават част от отразените в доклада обстоятелства. Представено е
удостоверение от ***, от което се установява, че детето В.К.П. е завършило
успешно курс за *** език за начинаещи. От приложения временен трудов договор е
видно, че съпругът на ищцата *** работи в ***, ***, като ***. Видно от
приложения договор за сезонен наем, че *** ползва жилище под наем с обща площ
от 70 кв. м. в ***, ***.
От показанията на разпитаната свидетелка ***,
майка на ищцата, се установява, че сестрата на ищцата се е установила със
семейството си в *** преди повече от 10 години. Свидетелката посочва, че заедно
с внук си В. са посещавали три пъти ***, като детето е заявило, че му харесва
там и желае да остане. При посещенията зетят на свидетелката *** им е показал
апартамента, който е взел под наем, като срещу него се намира и училището, в
което В. ще учи.
От показанията на свидетелката *** се установява,
че намерението на ищцата и нейния съпруг да заминат за *** предварително е било
съгласувано с детето В., което е изявило желание да се установи там със своето
семейство.
В показанията на свидетелките Р. П. и М.П. се
съдържат сведения, че основният мотив на ответника да не даде разрешение за
пътуването на детето В. в ***са опасенията, че по този начин ще бъдат
прекъснати изцяло контактите помежду им.
Съобразно разпоредбата на чл. 15 ал. 1 от Закона
за закрила на детето в хода на съдебното дирене е изслушано и самото дете В.К.П.
в присъствието на социален работник. Пред съда детето изяви явно желание да
отиде да живее в ***, където да продължи обучението си. Детето посочва, че
училището се намира срещу жилището, където възнамеряват да живеят, в същата
сграда живеят и братът на *** и неговата съпруга. Детето заявява, че се справя
с *** език, тъй като е завършил курс, и харесва ***и нейните хора.
При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес
на детето В. е да му бъде издаден паспорт и да му бъде разрешено да напуска
територията на Република България без съгласието на неговия баща и да пътува до
******и обратно до България без ограничение, придружавано от своята майка и
законен представител или упълномощено от нея лице, за срок от пет години. Този
извод е съобразен и с константната практика на ВКС на РБ, отразена в решения №
446- 2010- ІV г. о., № 697- 2010- ІV г.
о., № 147- 2011- ІІІ г. о. и най- вече тълкувателно решение № 1 от 03. 07. 2017 год., ОСГК, в
които последователно е застъпена тезата, че интересът на детето се преценява
конкретно във всяко едно производство по чл. 127а от СК, но същият е достатъчно
защитен при условие, че разрешението за извеждане на детето без съгласието на
другия родител е определено досежно период от време, кръг от държави и
пътувания. В настоящия случай по делото се установи по безспорен начин, че
намерението на ищцата и нейното семейство за промяната на местоживеенето им и
постоянното установяване в чужбина не е самоцелно, а предварително обсъдено и
съгласувано с детето В., което е изразило пълната си подкрепа. Събраха се
доказателства, че понастоящем съпругът на ищцата *** има сключен трудов договор
и е осигурил необходимите жилищни и социално- битови условия за живота на
семейството му. Установи се, че детето има първоначалната езикова подготовка,
за да започне своето обучение в ***, има и изградена положителна нагласа към
новата си социална среда. Вярно е, че промяната на местоживеенето на детето
неминуемо ще засегне правата на ответника, доколкото ще ограничи
осъществяването на лични контакти между бащата и детето, но при тази възникнала
колизия приоритет следва да се даде на интереса на детето, като му се осигури
възможност да живее заедно със семейството си и му се създадат предпоставки за
развитие съобразно неговите желания и предпочитания. Освен това няма
процесуална пречка чрез съответната промяна на режима на лични отношения между
бащата и детето да се компенсират част от негативните последици от предстоящата
промяна в местоживеенето.
В заключение може да се обобщи, че искът на В.К.П.-
Ж.се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 127а ал. 4 от СК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, в която е дадено
разрешение за издаване на паспорт на детето и за пътувания на същото до ****** и
обратно.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 745 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
РАЗРЕШАВА
да се издаде паспорт на детето
В.К.П., ЕГН **********, без съгласието на неговия баща К.В.П., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА
детето В.К.П., ЕГН **********,
да напуска пределите на Република България без съгласието на неговия баща К.В.П., ЕГН **********, и да пътува без ограничение до ****** и обратно до
Република България, придружавано от своята майка и законен представител В.К.П.-
Ж. , ЕГН **********, или упълномощено от нея лице, за срок от пет години,
считано от влизане на настоящото решение в сила.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
му, в която е дадено разрешение за издаване на паспорт на детето В.К.П. и за
пътувания на същото до ******и обратно без съгласието на баща му.
ОСЪЖДА К.В.П. ***, ЕГН **********, да заплати на В.К.П.-***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски в размер на 745 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: