Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр.Габрово,
17.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба с вх. № 2277 от
15.12.2020г., по описа на
Административен съд – Габрово, подадена от Р.И.Т., в качеството ѝ на
едноличен търговец „*******“ – Трявна, ул***, № 6, с ЕИК ***, чрез адв. Н.М. ***,
сочен и като съдебен адрес, против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 07/312/02907/01/04/01 с изх. № 01-6500/8477#4 от 19.10.2020г. издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ – Разплащателна агенция /РА/.
С
процесния АУПДВ е „установено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане“ в размер 391,160.- лева на основание чл.46, ал.1 и ал.2 във
връзка с чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 29/ и на основание т.8.1
от Договор № 07/312/02907 от 10.10.2014г. във връзка с т.4.12 и т.4.18 от същия
договор, както и на основание както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и
във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/.
В жалбата, в становищата по делото,
включително и по съществото на спора, се изразява позиция, че обжалвания
административен акт е незаконосъобразен. Не били налице твърдените нарушения на
одобрения бизнес план. Сочи се, че предприятието на едноличния търговец било
жизнеспособно, в икономическите му показатели се забелязвала възходяща тенденция,
приходите, макар и недостигащи параметрите заложени в бизнес плана, се
подобрявали с всяка следваща година, макар и да не бил назначил лица по трудов
договор /с изключение на ръководителя/ е осигурил трудова заетост на лица
оказващи външни услуги на предприятието. Развиват се съображения, че административният
орган не е следвало да издава АУПДВ, а ако наистина е налице неизпълнение на
договора, то е следвало да се проведе производство по определяне на финансова
корекция. Сочи съдебна практика в подкрепа на становището си. Претендира отмяна
на обжалвания АУПДВ и присъждане на сторените разноски.
Ответният
административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди,
че актът е обоснован и законосъобразен. В постъпила писмена защита се развиват
подробни съображения в подкрепа на обжалваният административен акт. Налице било
неизпълнение на поставените с бизнес плана параметри, поради което била налице подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Позовавайки се на съдебна практика,
твърди че правилно е издаден АУПДВ. Иска отхвърляне на оспорването и присъждане
на разноски.
Съдът
за да се произнесе съобрази следните, относими към настоящия правен спор факти:
На
10.10.2014 г. между ДФ "Земеделие" и „*******“ – Трявна, ул***, № 6,
с ЕИК *** е сключен Договор № 07/312/02907г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по
програма от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В приложение № 1 към подписания договор,
са посочени одобрените разходи по проекта в размер на 599 897,47 лв., като
е определен размер на субсидията 391 160,- лева. Безвъзмездната финансова
помощ е предоставена във връзка с осъществяване на проект с № 07/312/0297 от
30.05.2013 г. - изграждане на къща за гости, находяща се в село Престой, община
Трявна, област Габрово. Ползвателят е подал заявка за авансово плащане, по
която е изплатена субсидия в размер на 195 580,- лева на 10.11.2014г., а по подадена заявка за
окончателно плащане е изплатена субсидия в размер на 195 580,- лева на 20.11.2015г. Получената по договора субсидия
е в общ размер 391 160,- лева.
В
периода 18.06.2019 г. - 20.06.2019 г. е извършена извънредна проверка на място,
резултатите от която са отразени в контролен лист, като са извършени и
допълнителни административни проверки. Констатирано е неизпълнение на
задължения на одобрения с Договор № № 07/312/02907г. от 10.10.2014 г. бизнес
план, изразяващо се в това, че ползвателят не е реализирал заложените в бизнес
плана стойности на приходи от услуги и не е изпълнил ангажимента за разкриване
на работни места.
С
Писмо № 01-6500/8477 от 25.10.2019г. едноличният търговец е уведомен, че на
основание чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 34, ал.3 от АПК, ДФЗ открива производство по издаване
на АУПДВ. Ползвателят на финансовата помощ е депозирал възражения в определения
му срок.
Административния
орган позовавайки се на резултатите от извършените проверки и неприемайки
възраженията на търговеца е приел за установено:
-средноаритметично
изпълнение на бизнес плана в размер на 38 % от заложените в него приходи за трите
пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като е прието, че същото
съставлява нарушение на чл. 16, ал. 2
и чл. 46, ал. 1
и ал. 2 от
Наредба № 29/11.08.2009 г., както и на т. 4. 12 и т. 4. 18 от
сключения договор, за което следва да бъде наложена санкцията по т. 30 от
Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 г.
/Правилата/. Приел е, че за това нарушение санкцията следва да бъде определена
в размер 10 % от предоставената финансова помощ, което в абсолютна стойност
възлиза на 39 116,- лева
-неизпълнение
на заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива
заетост за същия период /три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018
г. /, като е установено, че е поддържана една бройка – „административен
персонал“, при заложени в бизнес плана 3 нови работни места – 1 брой
административен и 2 бройки производствен персонал. Тази констатация сочела средно
аритметично изпълнение за целия период 33 %. Административният орган е приел,
че същото съставлява нарушение на чл. 16, ал. 2
и чл. 2 от
Наредба № 29/11.08.2009 г., както и на т. 4. 12 и т. 4. 18 от
сключения договор, за което неизпълнение е прието, че следва да се наложи
санкцията по т. 18 от
Приложение към раздел I "Общи положения" на Правилата, а
именно 100 % от предоставената финансова помощ – 391 160,- лева.
В
заключение и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от Правилата е определен окончателният размер на подлежащото на
възстановяване публично държавно вземане равняващо се на по-високия от двата размера
– 391 160,- лева.
По
делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която е
кредитирана от съда като обективна и компетентно изготвена.
При
тази фактическа обстановка, съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че
не е налице констатираното неизпълнение на поетите с договора и заложени в
бизнес плана ангажименти. Не е спорно, че дейността във финансираната с предоставените
от ДФЗ средства „къща за гости“ се развива възходящо в периода от въвеждането
ѝ в експлоатация до настоящия момент. В потвърждение на този извод са
представените по делото документи, резюмирани в заключението на изслушаната
експертиза. Факт е, че приходите от дейността през всяка следваща година са все
по-високи. Вярно е, че се забелязва устойчивост на развитието на дейността и че
както изрично заяви вещото лице, са налице резерви за това развитие. Всички
тези факти обаче не могат да заменят изпълнението на задължението заложено в
бизнес-плана да бъдат реализирани приходи в размер на 91 800,- лева
годишно. За 2016г. приходите са 9 000,- лева което е приблизително 10 %
изпълнение, за 2017г. приходите са 43 000,- лева – приблизително 47 %, и
за 2018г. приходите възлиза на 54 000,- лева, което представлява 59 %
изпълнение. Средноаритметично изпълнение на бизнес плана е в размер на 38 % от
заложените в него приходи за трите пълни финансови години – 2016г., 2017г. и
2018г.
Изложените
доводи, че макар търговеца да не е сключил трудови договори, е изпълнил
задължението да осигури устойчива заетост, посредством ползването на външни
услуги, които услуги са осъществени от лица в региона, също не изпълнява
задължението което е поел – да бъдат разкрити три нови работни места. Това е така,
тъй като целта на програмата е да бъде осигурена трайна заетост в селските
райони, чрез разкриване на работни места, което предполага сключване на трудови
договори. Целта е да се създаде трайно по своята продължителност и постоянно по
своя интезитет трудово правно отношение. Инцидентното /при възникнала
нужда/ ползване на външни услуги от
други търговци и граждани не изпълнява посочената цел.
Въпреки
изложените резерви, съдът споделя изцяло останалите съображения на жалбоподателя, че актът следва
да бъде отменен поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни
разпоредби.
Оспореният
АУПДВ № 07/312/02907/01/04/01 с изх. № 01-6500/8477#4 от 19.10.2020г. е издаден
след изменението на ЗПЗП,
/ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г./ и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6,
който препраща към правния ред на ЗУСЕСИФ. Съгласно създадената
с посоченото изменение ал. 6 дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ,
се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от
същия закон. Според ал. 7 на чл.
27 ЗПЗП /в сила от същата дата - 28.06.2019г./ дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6,
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на ДОПК.
В
редица свои решения Върховният административен съд, е приемал, че непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието по чл. 70, ал.
1, т. 7 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция с издаването на
решение по реда на чл. 73 от
същия закон. Така например решение № 5872/21.05.2020
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/4.04.2019
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/3.04.2019
г. на ВАС, ІV о., по адм. д. № 4912/2018 г.
Показателите,
заложени в бизнес плана, представляват индикатори и изискват прилагането на
ЗУСЕСИФ. Този извод се подкрепя и от подробните мотиви, изложени в решение № 13796/6.11.2020
г. по адм. д. № 12488/2019 г. на VІІ о. на ВАС, според които:
"Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на
одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри –
инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на
финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на
приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. Именно тези два
компонента на инвестиционното намерение, които са същността на процесния
проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в
процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че проектът не само ще
създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на
оперативната програма".
В
процесния АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на
ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФ "Земеделие" договор
за финансова помощ от 10.10.2014 г. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, само ако не е налице
основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция
по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ. Следователно хипотезите за издаване на двата различни акта,
са уредени в условията на евентуалност – само когато липсват основанията за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ,
се издава АУПДВ.
Изричната
и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му
и правните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези
разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на
законосъобразността на оспорения акт.
Следва
да се има предвид, че в процесния случай е приложима именно новата разпоредба
на чл. 27, ал. 6
ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./ и на още едно
основание. Производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 25.10.2019
г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК
за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 19.10.2020г. Съобразно нормата на § 12, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон
наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2
от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане
на периода на мониторинг. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен
на 10.10.2014г. Съгласно пар.
1, т. 2 от Правилата "мониторингов период" за договорите,
сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването
му. Следователно мониторинговият период по сключения между бенефициента и ДФЗ е
изтекъл на 10.10.2019г., т. е. преди образуване на административното
производство по издаване на оспорения административен акт и по тази
производството не следва да бъде довършвано „по досегашния ред“, а следва да
намери приложение чл. 27, ал.6 от ЗПЗП и съответно нормите на ЗУСЕСИФ, към
които препраща.
В
допълнение следва да се подчертае, че самият административен орган, автор на
обжалвания акт, в АУПДВ многократно е използвал израза „финансова корекция“ –
понятие съдържащо се в ЗУСЕСИФ и изискващо приложението на този закон
/л.533-535/.
В
този смисъл са Решение № 11121 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4406/2021
г., I о., Решение № 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2021 г., I
о., Решение № 9684 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1262/2021 г., VIII о.,
Решение № 6897 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 705/2021 г., I о. и редица
други.
Изложеното
налага извода, че като е издал процесния АУПДВ, административният орган е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
С
оглед на този изход на настоящия правен спор и направеното своевременно искане
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за възлагане на
разноските в тежест на ответната страна, и съобразно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК платените от жалбоподателя държавни такси, разноски по
пхроизводството и възнаграждение за един адвокат, следва да се възстановят от
бюджета на органа, който ответникът представлява при издаването на отменения
акт, а именно – Държавен фонд „Земеделие”. От приложените по делото платежни
документи е видно, че жалбоподателят е заплатил 50,- лева държавна такса, 1 176,-
лева депозити за вещо лице и адвокатски хонорар в размер 3 000,- лева, които разходи
в общ размер 4 226,- лева следва да бъдат възстановени на страната от
бюджета на Държавен фонд „Земеделие”.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
07/312/02907/01/04/01 с изх. № 01-6500/8477#4 от 19.10.2020г. издаден от Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, София да заплати на Едноличен търговец „*******“ – Трявна, ул***, № 6, с ЕИК ***, сумата 4 226,- /четири хиляди двеста двадесет и шест/ лева разходи по производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: