РЕШЕНИЕ
№ 1694
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20234110101679 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че на
09.05.2016г. е сключил договор с ответника, съгласно който последният възложил
извършване на строително-монтажни работи /СМР/ за изграждане на складова сграда за
съхранение на стрелково оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, в поземлен имот ***. Изтъква се,
че по договора са извършени допълнителни СМР на обща стойност *** лв., за което са
съставени протоколи **** и са издадени фактури ***. Твърди се, че възложителят не е
платил възнаграждението по фактурите, поради което изпълнителят не е внесъл дължимите
данъци по ЗДДС и ЗКПО като те са събрани по принудителен ред с начисляване на лихви за
забава съответно от 5687,08 лв. и от 3827,38 лв. за периода от 01.06.2018г. до 28.10.2022г.
Навеждат се доводи, че възникването на задължение за плащане на лихви е пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника по договора,
поради което се отправя искане до съда да постанови решение, с което да го осъди да
заплати на ищеца обезщетение от *** лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на исковата претенция. Излага се становище, че несвоевременното изпълнение на данъчните
задължения на ищеца не се намира в причинна връзка с плащанията по процесните фактури.
Алтернативно прави възражение, че вземането е недължимо поради погасяване по давност.
С оглед изложеното отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 09.05.2016г. между *** в качеството на възложител и*** в качеството на изпълнител е
сключен договор за извършване на СМР за изграждане на складова сграда за съхранение на
стрелково оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, в поземлен имот ***. Изпълнението на
договора наложило допълнителни СМР на обща стойност *** лв., за извършване на които
страните съставили протоколи ***. За дължимото възнаграждение по протоколите ищецът
издал фактури*** Последвало неизпълнение на паричното задължение на възложителя и
предявяване на искове от изпълнителя по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с което са
образувани търговско дело ***, по описа на Великотърновския окръжен съд. За данъчните
задължения по процесните фактури ищецът подал декларация по ЗДДС на 13.07.2018г. и
декларация по ЗКПО на 19.03.2019г. като в законоустановените срокове неизпълнил
задължението да внесе дължимите ДДС от *** лв. и корпоративен данък от *** лв.
Последвало начисляване на лихви за забава върху непогасените публични задължения и
присъединяването им за събиране по изпълнително дело ***, по описа на ТД на НАП –
Велико Търново. Исковите претенции за плащане на възнагражденията по фактурите са
уважени с решение от 21.11.2022г. по търговско дело *** по описа на Великотърновския
окръжен съд и с решение от 06.08.2021г. по търговско дело *** по описа на
Великотърновския окръжен съд, изменено с решение от 16.08.2022г. по въззивно търговско
дело *** по описа на Великотърновския апелативен съд. За принудително събиране на
вземанията на ищеца са образувани изпълнителни дела *** по описа на ЧСИ Д. Б. От
постъпилите в хода на принудителното изпълнение плащания от ответника, сумата от ***
лв. е преведена по изпълнително дело №***и след извършено разпределение са погасени
част от публичните задължения на ищеца, сред които ***лв. за ДДС и *** лв. за лихви по
декларацията по ЗДДС от 13.07.2018г., както и *** лв. за корпоративен данък по
декларацията по ЗКПО от 19.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С влезлите в сила решения по търговско дело *** по описа на Великотърновския окръжен
съд, е установено виновното неизпълнение на задължението на ответника по чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД и дължимостта на вземанията по процесните фактури. Неизпълнението на паричното
задължение на възложителя е лишило изпълнителя от парични средства, с които да погаси в
срок до 14.07.2018г. задължението за ДДС и в срок до 31.03.2019г. задължението за
корпоративен данък, а оттам и до образуване на производство за принудителното им
събиране и до начисляване на законна лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания, считано от 15.07.2018г. за задължението по
ЗДДС /***/ и считано от 01.04.2019г. за задължението по ЗКПО /***/. Задължението за
плащане на лихви се намира в пряка причинна връзка с неизпълнението на облигационното
задължение на ответника по договора за извършване на СМР и е довело до увреждане на
2
ищеца предвид увеличаване пасива на неговото имущество. Възражението за недължимост
на обезщетението поради погасяване по давност е неоснователно тъй като изискуемостта на
вземането е настъпила от момента, когато е започнало начисляването на лихви - 15.07.2018г.,
а срокът по чл. 110 от ЗЗД е прекъснат на 05.06.2023г. с предявяване на иска. Поради
изложеното претенцията за плащане на обезщетение за причинените имуществени вреди е
доказана по основание и с оглед диспозитивното начало следва да бъде уважена в
претендирания размер от 9514,44 лв., ведно със законната лихва за периода от подаване на
исковата молба - 05.06.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца
сумата от 2180,58 лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда ***, да заплати на ***, сумата от *** - главница, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от начисляване на лихви в размер на *** лв. за периода от
*** върху данъчно задължение по ЗДДС и от начисляване на лихви в размер на *** лв. за
периода от *** върху данъчно задължение по ЗКПО, настъпило в резултат от неизпълнение
на задължение за плащане на възнаграждение по протоколи за извършени *** за изграждане
на обект*** по Договор за извършване на строително-монтажни дейности от *** за което са
издадени фактури ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2023г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от *** лв. /две хиляди сто и
осемдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3