МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 16.04.2019г.
ПО АНД № 6079/2018 г. ПО ОПИСА НА РС- ПЛОВДИВ,
Н.О., IV- ти СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано постановление
предложение обвиняемият Д.Г.М. да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК, за това че : на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено Меган"
с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.
5 ал.2 т.1 от ЗДвП - " Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства";
- чл. 20 ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват"; ,
- чл. 20 ал. 2 от ЗДвП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие"
- чл. 84 ал. 1 от ППЗДвП -
" при завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за
движение на другия път "
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Д.С. ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на IV, V метатарзални кости на лявото
ходило, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и
бималеоларно /двойно/ счупване на дясната глезенна става, довело до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник.
Производството пред настоящата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, разписана в глава XXVIII НПК.
В
хода на съдебните прения, представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа изложеното в мотивираното постановление и моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се
наложи административно
наказание в рамките на законоустановения минимум. Акцентира върху
обстоятелството, че от събраните и проверени в рамките на досъдебната фаза на
процеса доказателствени материали, по
един категоричен и несъмнен начин се установява, както механизма на деянието,
така и съпричастността на обвиняемия в извършването му. Сочи се, че естеството
на получените от пострадалия С.С. травматични увреди се изяснява от
заключението по назначената СМЕ в рамките на досъдебното производство.
Допълнително, яснота досежно причинените на пострадалия физически травми и
периодът на неговото възстановяване, внася и назначената и изготвена в съдебна
фаза на процеса медицинска експертиза. Изтъква се, че обвиняемият М. не се е
съобразил със задължението си през времето, в което управлява МПС да се
придвижва със съобразена скорост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Това му поведение е довело до сблъсък между управлявания
от М. автомобил и пострадалия С., при който на последния е причинено счупване
кости на лявото ходило и дясната глезенна става. Предлага се, наред с
административното наказание „глоба“, на обвиняемия Н. да бъде наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
Защитникът
на обвиняемия поддържа, че обвинението е останало недоказано. Акцентира и върху
обстоятелството, че в хода на съдебното производство са се открили нови
обстоятелства, които оказват съществено влияние върху отразената в
предложението на РП- Пловдив фактическа обстановка. Предвид това се моли, съдът
да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора. При условията
на евентуалност, ако се приеме, че не са налице основанията за връщане делото
на прокурора, се моли обвиняемият да бъде оправдан. Изтъква, че приобщените по
досъдебното производство доказателствени материали не са събрани и проверени по
реда и правилата на НПК. Поддържа се, че СМЕ, приета от съда в рамките на
проведеното съдебно следствие не следва да бъде кредитирана, тъй като вещото
лице изрично посочва, че данните, касаещи възстановителния период на
пострадалия са прогнозни. Не е извършен личен преглед на пострадалото лице и не
е било изследвано конкретно, колко е продължил възстановителния период при
него. Акцентира се върху обстоятелството, че непосредствено след инцидента,
обв. М. е сторил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия.
Моли се, обв. М. да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение.
В случай, че бъде преценено, че М. е виновен по така повдигнатото му обвинение,
моли се да му бъде наложено административно наказание „глоба” в
законовоустановения минимум.
В
правото си на лична защита обвиняемият поддържа казаното от своя защитник
С
последната си дума, моли да му бъде наложено административно наказание „глоба”
в минимален размер. Моли да не бъде лишаван от правоспособност да управлява
МПС, тъй като от това зависи упражняването на професията му
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Д.Г.М., ЕГН
********** е роден на *** ***, ****,
български гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН
**********.
Обвиняемият М. е
правоспособен водач на МПС от категории „В“, „М“ и „АМ“ и притежава СУМПС №
**** валидно до 18.01.2020г. Наказван е за извършени административни нарушения
по смисъла на ЗДвП, с влезли в законна сила три броя наказателни постановления.
На 25.11.2016 г, около 05:40
часа обвиняемия Д.Г.М. се движел управлявайки лек автомобил "Рено
Меган" с peг. № **** по ул. „Батак" в гр. Пловдив, по платното за
движение, в посока от юг на север. Когато приближил кръстовището между ул.
„Батак" и бул. „Марица" в гр. Пловдив, обв. Д.Г.М. предприел маневра
завой на ляво към бул. „Марица". В същия момент, св. С.Д.С. пресичал
пътното платно за движение на бул. „Марица-юг", в посока от юг на север. В
момента, в който св. С.Д.С. все още се намирал на пътното платно, пресичайки
го, обв. Д.Г.М. с управлявания от него лек автомобил "Рено Меган" с
peг. № ****, се движил със скорост около 25 км/ч. Обв. Д.Г.М. възприел с
пешеходеца - св. С.Д.С., докато същият пресичал първото платно за движени на
бул. „Марица“. Обв. М. обаче, продължил движението си, като си мислел, че св.
С. няма да пресече и второто платно и траекториите им на движение няма да се
засекат. Св. С. обаче, решил да пресече и второто пътно платно. Веднага след
като забелязал, че пешеходецът пресича и второто платно на бул. „Марица“, обв.
М. задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил удар
межди лекия автомобил и пешеходеца - св. С.Д.С.. В резултат на поведението на обвиняемия
Д.Г.М. настъпило пътнотранспортно произшествие и лек автомобил "Рено
Меган" с peг. № ****, управляван от обвиняемия, е ударил с предната си
дясна страна св. С.Д.С.. Непосредствено след удара, свидетелят С.Д.С. паднал на
платното за движение пред автомобила.
Обвиняемия Д.Г. М. слязъл от лекия автомобил и заедно със св.
А. помогнали на св. С.Д.С. да се качи в лек автомобил "Рено Меган" с
peг. № ****, след което обв. Д.Г.М. откарал С.Д.С. ***, където последният бил
прегледан и му била оказана медицинска помощ. От назначените и изготвени по
делото съдебно- медицински експертизи, се изяснява, че при възникналото
пътнотранспортно произшествие на 25.11.2016 г. на С.Д.С. са били причинени:
бималеоларно /двойно/ счупване на дясната глезенна става и счупване на IV, V
метатарзални кости на лявото ходило. Тези травматични увреди са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Отговарят по начин и време да
са били получени така, както било отразено в представените по делото материали
и както съобщават свидетелите по делото, а именно - при пътнотранспортно
произшествие. Счупването на IV, V метатарзални кости на лявото ходило е довело
до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок по-голям
от един месец - по смисъла на чл. 129 от НК. Бималеоларното /двойно/ счупване
на дясната глезенна става е довело до трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник, за срок по-голям от един месец - по смисъла на чл. 129 от НК.
От назначените и изготвени по
делото автотехническа, нова автотехническа и допълнителна автотехническа
експертиза се установява, че ударът между лекия автомобил "Рено
Меган" с peг. № **** и пешеходеца е настъпил върху платното за движение на
бул. „Марица-юг", приблизително: по дължина на около 1 - 2 м. западно от
източния край на разделителния остров, по широчина на около 1- 2 м. южно от
северната граница на платното за движение на бул. „Марица-юг". Скоростта
на движение на лек автомобил "Рено Меган" с peг. № ****,
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 25 км/ч.
Изяснява се и че водачът- на лекия автомобил "Рено Меган" е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. Посочено е, че основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
лек автомобил "Рено Меган" - Д.Г.М., не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходеца С.Д.С..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателствени
материали, а именно: гласните доказателствени средства- показанията на св. С. /
л. 45- 46/, св. А. / л. 46- 47/, св. О. / л .47- 48/, писмените доказателствени
средства- Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.04.2017г., ведно с албум
за посетено местопроизшествие към него ( л. 58- 65 от досъдебното
производство); писмени доказателства- Полица за сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите № BG/02/116001391061 oт 12.05.2016г. ( л. 25
от д. пр.), АУАН бл. № 406878 от 25.11.2016г. ( л. 26 от д. пр.), Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 25.11.2016г. ( л. 27 от д. пр.), Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №
091921 от 25.11.2019г., (л. 96 от д. пр.), Лист за преглед на пациент в спешно
отделение ( л. 97 от д. пр.), Извлечение от журнал за постъпили в УМБАЛ „Св.
Георги“ пациенти ( л.98 от д. пр.), както и от назначените и изготвени в
досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза № 102/ 2017г. по писмени
данни ( л. 68- 71 от д. пр.), Автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице
М. ( л. 75-89 от д. пр.) и допуснатите и изготвени в съдебната фаза на процеса
нова Автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице М. ( л. 24- 41),
Допълнителна автотехническа експертиза ( л. 64-77) и нова Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице М. ( л. 98- 99).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление.
Съдът счита за нужно да обсъди единствено определени аспекти от изготвените от
вещо лице М. автотехническа, нова автотехническа експертиза и нейното
допълнение. Така посочените заключения се допълват и допринасят за пълното,
всестранно и обективно изясняване на релевантни по делото въпроси. Констатира
се от съда разминаване в заключениятa на вещото лице единствено досежно
установената от него скорост на придвижване на управлявания от М. автомобил,
към момента на настъпване на ПТП. Така, в заключителната част на изготвената в
досъдебното производство автотехническа експертиза и представената в съдебната
фаза на процеса автотехническа експертиза е посочено, че непосредствено преди
задействането на спирачната система, скоростта на лекия автомобил, управляван
от обв. М. е била е 26км/ч. В допълнителното заключение, представено отново в
съдебната фаза на процеса, вещото лице приема, че скоростта на автомобила,
преди задействане на спирачната система е била 25 км/ч., както и че спирачният
път е 16.00м. Съдът счита, че следва да бъдат взети предвид именно отразените
от вещото лице в допълнителната автотехническа експертиза стойности. При
изготвянето на допълнителното заключение, вещото лице вече е взело предвид и
разпитите на свидетелите, осъществени непосредствено пред съдебния състав и в
присъствието на експерта. Предвид това, вещото лице е бил в състояние да
състави мащабна скица на процесното ПТП (л. 11 от допълнителното заключение) и
да прецени и очертае прецизно, както точното място на инициалния сблъсък между
управляваното от обвиняемия МПС и пострадалия, така и тяхното местоположение
преди и след процесното ПТП. Допълнително, от заключението на вещото лице се
изяснява, че ударът е настъпил в опасната зона на водача, която е 16.00м.
Вещото лице е категорично, че обв. М. е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-
ниска от 25 км/ч. Всъщност, този извод на вещото лице се потвърждава и от
казаното от самия обвиняем, по време на изслушване заключението на експерта. В
ОСЗ, проведено на 11.02.2019г. (л. 79 гръб), обв. М. изрично заяви, че е видял
как пострадалият пресича първото платно за движение на бул. „Марица“. Именно и
от този момент, настоящият съдебен състав приема, че е възникнала опасност на
пътното платно и за обв. М. е възникнало задължение да съобрази скоростта си на
придвижване с това обстоятелство.
За
пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че обвиняемият, в
рамките на проведения разпит, непосредствено след като е привлечен в това си
качество (л. 36) заявява, че не желае да даде обяснения. По- детайлни обяснения
и съображения досежно процесния случай, обвиняемият не предоставя, макар и
няколкократно да му е припомняно това негово право. Трайно установено е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия ( в случая
обвиняемия) имат двойствена правна природа- като те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. В
случая обаче, доколкото обвиняемият се е възползвал от законово гарантираното
си право да не даде такива, то за решаващият състав не възниква задължение да
коментира допълнително този въпрос.
Отново
за пълнота на изложението следва да се обоснове и годността на изготвената по
делото автотехническа, нова автотехническа и допълнителна автотехническа
експертиза. Действително, в същите е посочено, че като изходни данни вещото
лице е съобразило показанията, които обвиняемият е дал като свидетел, преди
привличането му в качеството на обвиняем. Трайна е съдебната практика, че тези свидетелски
показания, дадени от обвиняемия преди да бъде привлечен в това си качество, са
лишени от доказателствена стойност. Посочването на тези показания в изходните
данни, използвани за целите на експертизите обаче, не е довело до тяхното
опорочаване. Видно от констативно- аналитичната част на експертизата, при
оформяне на правно-релевантните си изводи, вещото лице е използвало
преимуществено обективните находки по делото съдържащи се в протокола за оглед
и фотоалбума към него, както и показанията на свидетелите- очевидци.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че с поведението си
обвиняемият е осъществил всички съставомерни от обективна и субективна страна
признаци на престъпния състав по смисъла чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал, 1 НК, доколкото на 25.11.2016 г. в гр. Пловдив,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено
Меган" с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20
ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Д.С. ЕГН **********,
изразяваща се в счупване на IV, V метатарзални кости на лявото ходило, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и бималеоларно
/двойно/ счупване на дясната глезенна става, довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник.
Разпоредбата на чл. 343, вр.
чл. чл. 342 НК е типична бланкетна, като за преценка за съставомерността на
деянието се препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в
специалния закон ЗДвП. Съгласно трайно установената съдебна практика, бланкета
на нормата може да бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за
движение по пътищата, което се намира в пряка и непосредствена причинна връзка
с причинения съставомерен резултат ( Решение
№ 289/18 година, I-
во наказателно отделение, постановено по наказателно дело № 1237/2016 на
ВКС ).
От
приетото за установено по делото, се изяснява, че обв. М. е нарушил именно
правилото за поведение, разписано в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Обв. М. се е движел със
скорост, която в светлината на очертаната по- горе фактическа обстановка, се е
явявала несъобразена. Той въобще не предвидил скоростта си с атмосферните
условия, състоянието на пътната настилка и конкретните условия на видимост. С
оглед понятието за „опасна зона“, представляваща минималното разстояние, което
изминава едно превозно средство от момента на възприемане и реагиране на
възникнала опасност до окончателното
преустановяване на движението, се счита, че водачът нарушава правилата
относно скоростта във всички случаи, ако от това настъпи произшествие, както
извън опасната зона за спиране така и в нейните граници при движение с
недопустима или несъобразена скорост. В тази насока е съдебната практика/ напр. Р № 250/ 24.06.1986
г. по н.д. № 205/ 86 г., ІІІ Н.О.; Р № 658/ 25.10.1991 г. по н.д. № 541/ 91 г.,
ІІІ Н.О./ Опасната зона за спиране на МПС е оневиняващо дееца обстоятелство,
когато препятствието се е появило в нейните граници, но само при липса на
предшестващо нарушение на правилата за движение на водача в причинна връзка с
настъпилите вредни последици/ Р № 246/ 24.02.76 г. по н.д.№ 148/76 г., ІІІ
Н.О./. Когато препятствието се е появило на разстояние, даващо възможност
водача да го възприеме, но същият не предприеме действия по предотвратяването
на произшествието, той носи отговорност за настъпилите вредни последици, т.е.
не е налице случайно събитие. Когато обаче са налице обстоятелства, сочещи на
опасна пътна обстановка ( каквато е управлението в условията на нощна видимост,
при влажна пътна настилка ),водачите на МПС са длъжни да се съобразяват с тях и
да предприемат своевременни мерки за предотвратяването на ПТП. При неизпълнение
на тези си задължения те носят отговорност дори и в случаите, когато
пострадалият е попаднал в опасната зона на спиране на превозното средство.
Точно в този момент е възникнала опасността за движение и съответно е възникнало задължение за обв. М. да
предприеме съответни мерки и предвиди поведението си в насока нейното
предотвратяване (Решение № 512 от 03.02.2012 г. по нак. д. № 2268/2011 г. на
Върховен касационен съд). Ето защо и в процесния случай, обв. М. следва да носи
отговорност за проявеното от него нехайство при преценяване скоростта, с която
придвижва управляваното от него МПС
Деецът притежава специалното
качество, изискуемо от закона, за да бъде субект на престъплението, а именно
правоспособен водач на МПС.
От назначената по делото
съдебномедицинска експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр.
II-ро престъпен резултат- причинена средна телесна повреда на пострадалия С.
Д.С., изразяваща се в счупване на IV, V
метатарзални кости на лявото ходило, довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник и бималеоларно /двойно/ счупване на дясната
глезенна става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник.
Престъплението по чл. 343 НК
се отличава със усложнена форма на психическото отношение на дееца. От една
страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В процесния случай, това е
изводимо от обективните находки по делото- разстоянието, от което св. С. е бил
видим за обв. М., наличието на достатъчно фактори в пътната обстановка, с които
М. е следвало да съобрази скоростта си на придвижване, съответно спазването на
скорост, която би му позволила безопасно да бъде преустановено движението и в
същото време липса на каквото и да било поведение от страна на водача на МПС,
целящо избягване на удара. Към
съставомерния резултат, обаче, деецът се
отнася непредпазливо- не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В процесния случай,
задължението на обвиняемия да предвиди настъпването на съставомерните последици
се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС. Конкретната му
фактическа възможност да предвиди общественотоопасните последици, не е била
препятствана от външни фактори, чието действие върху обвиняемия да е било
неизбежно. Както бе посочено вече, деецът, бидейки правоспособен водач на МПС е
бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Управлението на МПС е дейност, която разкрива опасност и специфики. Именно и
предвид това, само лица, придобили съответната правоспособност биват допускани
да управляват МПС по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Предвид
специалната им подготовка, то разбирането, което се налага е, че поведението им
във всеки един момент, трябва да е съответно на пътната обстановка и
възникналите в процеса на придвижване опасности.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2, вр. чл. 342 ал 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода или пробация; обвиняемият не е
осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78
А НК.
По отношение на останалите нарушения, вменени на
обв. Н., а именно: чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП - " Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства", чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 84 ал. 1 от ППЗДвП -
" при завиване за навлизане в друг път, водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за
движение на другия път“, то съдът счита, че деецът не
следа да носи отговорност по тези текстове.
Както бе посочено и по- горе, нормата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е
бланкетна, като съдържанието на същата, следва да бъде попълнено със
съответното правило за поведение от ЗДвП, което се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносното събитие. Нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП е
общ принцип, установен в ЗДвП и не съдържа конкретно, императивно правило за
поведение (Решение №30/17.04.2018 по касационно дело № 99/2018г.). От друга
страна, приложението на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е изключено при наличие
на нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е така, тъй като нарушение по смисъла
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП ще бъде налице само при положение, че ПТП не е настъпило
поради нарушаване правилото за поведение, разписано в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Чл.
20, ал. 1 ЗДвП би бил приложим при хипотеза, при която водачът на МПС се е
разсеял, отклонил е вниманието си от пътя и променящата се пътна обстановка, но
това не се дължи на фактори, посочени в ал. 2 на чл. 20 ЗДвП. Деецът не следва
да носи отговорност и за нарушение на чл. 84, ал. 1 ППЗДвП, предвид
обстоятелството, че в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото
вредоносно събитие се намира придвижването с несъобразена скорост, а не
обстоятелството, че обв. М. е решил да не пропусне пешеходеца С.. Дори
напротив- веднага след като е забелязал пешеходеца, обв. М. е предприел спиране
с цел да го пропусне и предотврати удара, но паради несъобразената скорост, с
която се е придвижвал, то всички негови усилия не са дали резултат.
Поради това, обв. М. следва да бъде признат за
невинен за това, че на 25.11.2016 г. в
гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
"Рено Меган" с peг. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно:
чл. 5 ал.2 т.1 от ЗДвП - " Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства", чл. 20 ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“ и чл. 84 ал. 1 от ППЗДвП - " при завиване за
навлизане в друг път, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път“ и на основание чл. 304 НПК, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази му част.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на административното наказание
на обвиняемия М., съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства
следното: на пострадалото лице е причинена комплексна средна телесна повреда (
две счупвания- на кости на лявото ходило и на глезенната става).
По отношение на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът отчете: добрите характеристични данни на обвиняемия-
неосъждан, с добри характеристични данни, непосредствено след извършване на
деянието е оказал помощ на пострадалото лице ( помогнал му е да се изправи,
пренесъл го е до автомобила и го е придружил до болничното заведение).
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
счита, че на обвиняемия следва да се
наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лв. Този размер на санкцията съответства на степента на обществена опасност
на деянието и на обвиняемия, като съдът счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия, без да се накърнява принципа на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
От справката на обв. М. за нарушения по смисъла на
ЗДвП е видно, че същият няма извършени тежки нарушения, процесното деяние се
явява изолирано в живота му на фона на около деветнадесет години стаж като
правоспособен водач. Ясно е, че процесното деяние е откъслечно нарушение, а не
поредно проявление на трайно следвана, негативна линия на поведение. Предвид
това, съдът счита, че не следва на основание чл. 78а, ал.4 НК, да постановява и
лишаване от право да се управлява МПС, предвидено в нормата на чл. 343г, вр.
чл. 343 НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, обвиняемият М., следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР- Пловдив, сума в размер от 383, 12 /
триста осемдесет и три лева и дванадесет стотинки /, представляваща разноски,
сторени в рамките на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемият М., следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт, сума в размер от 798 /седемстотин деветдесет и осем лева/,
представляваща разноски, сторени в рамките на съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.