№ 225
гр. Пазарджик, 21.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОК.ЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:К.симир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на сеК.таря Петя К. Борисова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се Решение №260056 постановено на 11.03.2021г. по гр.дело № 426 по описа на
В.ския районен съд за 2019г., с което на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД е осъдено ДГС
„Алабак“ гр.В., с ЕИК/ПИК: 2016195800160, представлявано от Б.М.А. и на основание чл.45
от ЗЗД К. М.. АЛ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: село А.а, Община В. солидарно да
заплатят на И. ИБ. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.В., общ.В., ул.”О.М.” № 62,
сумата от 874.17 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат допусната незаконна сеч в горски имот с кадастрален № 034026,
представляващ залесена горска територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността
„Голия рид“ в зеМ.ището на с.С.П., общ.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.10.2015 г. -датата на деликта, до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на допусната незаконна сеч в горски имот с кадастрален № 034026, представляващ
залесена горска територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в
зеМ.ището на с.С.П., общ.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2015
г.-датата на деликта, до окончателното й изплащане.Исковете за обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над уважения размер от 874.17 лева до претендирания в
размер от 2478.08 лева и за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500
лева до пълния претендиран размер от 2000 лева,са отхвърлени като неоснователен.
Присъдени са сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
1
Във въззивната си жалба въззивниците Р.А. П.а, И. И.П. и Ф.И.Д., чрез пълномощника си -
адв. И. П. ,наследници на ищеца в производството И. ИБ. П. -починал в хода на
производството, излагат подробни съображения за неправилност на решението, в частта
му,с която претенциите за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени. Твърдят,че
претенцията за имуществени вреди е доказана от заключението на вещото лице и е на
стойност в размер на 2 288,56 лева -към момента на извършване на нарушението, поради
което необосновано съдът е приел,че същата е доказана за сумата в размер на 874,17 лева.
Посочват,че пазарната, а не нетната цена както е приел съдът в решение си, се получава от
К.ен получател, калкулира всички разходи по добива и транспорта на дървесината, за всеки
отделен-различен продавач и купувач и служи за определяне на пазарната стойност,като
дори ищеца и лично да би добил дървесината от собственият си имот, да я изкара и продаде,
без да възлага тази работа на трето лице,реализираната печалба би била доста по-висока
като реален факт съобразно продажбите, които експертизата по делото е приела с оглед
нормативните документи на ДГС“Алабак“, които е извършвала към момента на деликта за
да увеличи собственият си патримониум. Въззивниците твърдят,че приетата от съда сума в
размер на 874.17 лева, а не стойността на дървесината в размер на 1608.89 лева, респективно
справедливата пазарна такава в размер на 2288.56 лева като настъпила вреда за ищеца,
определени от експерта е в противоречие с трайната практика на ВКС,съобразно която
обезщетението за имуществени вреди се определя съобразно средната пазарна стойност към
момента на деликта. На следващо място въззивниците твърдят,че решението е неправилно и
в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 500 лева до
претендираният такъв от 2000 лева,тъй като не са били отчетени от първоинстанционния
съд всички обективно съществували обстоятелства при преценката на понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Искането е решението в обжалвана част да бъде
отменено, а въззивната инстанция реши спора и уважи исковите претенции в претендирания
размер.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. М..
АЛ.,подаден от пълномощника му-адв. А. ,в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба.
Депозиран е отговор на въззивната жалба и от Държавно горско стопанство „Алабак“-
териториално поделение на ЮЦДП Смолян от процесуалния му представител- Н.П. ,в който
се твърди,че жалбата е неоснователна, и е формулирано искане за бъде отхвърлена от
въззивната инстанция.
Съдът след като обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства установи следното:
Безспорни между страните са следните обстоятелства: И.П.-починал на 14.07.2021г.,е
собственик на горски имот с кадастрален № 034026, представляващ залесена горска
територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността „Голия рид“ в зеМ.ището на с.С.П.,
общ.В.. Този имот попада в горски територии, които се опазват от ответника.
На 01.10.2015 г. в имота е извършена проверка на място, за което е изготвен Протокол от
2
ИАГ, съгласно който е установена осъществена незаконна сеч по цялата площ на имота,
като били изброени, измерени и описани 134 броя пъни бял бор. Този факт, се установява и
от Решение № СВ15 на ОСЗГ-гр. В., Протокол за въвод във владение на имот от 311.05.2005
г., Протокол от проверка от 01.10.2015г., удостоверение изх. № 5449/21.11.2019 г. ,а така
също и събраните по делото гласни доказателства -показанията на свидетелите А.И.Д. и
Х.Г.С., както и от разпита на свидетеля В.Б.К.- главен горски инспектор в РДГ
Пазарджик,съобразно които по повод жалба на И.П. е извършена проверка на място- в
имота му и е констатирана извършената незаконна сеч на дървета. Извършени са
замервания, интерполация и сортиментна ведомост, съставен е протокол след измерване,
записани са точните бройки на дърветата и е изчислена кубатурата.
От заключението на съдебно-лесотехническата експертиза се установява, че в процесния
имот с № 034026, по КВС на зеМ.ището на С.П., с площ 0.25 ха, част от отдел 304 „Ж“, е
извършена сеч на дървесина, за която липсва издадено позволително за сеч, чиято стойност,
изчислена на основание приложена сортиментна ведомост към месец октомври 2015г., е в
размер на 2288.56 лева, като извършените разходи за дейността са в размер на 1414.39 лева
и чистата стойност на дървесината е в размер на 874.17 лева.
Въз основа на Трудов договор № 67 от 26.09.2014г. между ответниците ТП ДГС „Алабак“
гр.В. и К. М.. АЛ. през процесния период е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което К.А. е изпълнявал длъжността горски стражар,като няма спор, че
длъжностната му характеристика обхваща и задължението за охрана на горите, дивеча и
рибата, контрол по ползването движението и преработката на дървените материали и други
горски продукти на територията на поверените му охранителни райони, както и върху
всички останали охранителни райони и участъци на територията на ДГС,, Алабак“ и върху
територии извън стопанството, както и по опазване поверените му територии от незаконни
ползвания и повреди.
Със Заповед № 6/06.01.2015г. на директорът на ДГС „Алабак“ гр.В. - инж.П.Б. на К.А. е
наредено да изпълнява служебните си задължения в 11-ти отдел от ОУ, включващ отдели
286-307, в които попада и процесния имот.
При така установените факти и обстоятелства, неоспорени от страните в процеса, в
мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел следното: Причина
за настъпилия вредоносен резултат е извършената незаконна сеч, от което следва, че
горското стопанство не е изпълнило законовото си задължение да предотвратява и
установява нарушения в поверената му горска територия. Доколкото горското стопанство
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от
него лица, същото отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод
изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили
необходимите действия за опазване на процесната горска територия и от това тяхно виновно
бездействие /по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ са настъпили имуществени вреди в
правната сфера на ищеца, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност
на възложителя -ДГС „Алабак“ за обезщетяване на вредите.
3
Относно относимите към предмета на въззивното производство
обстоятелства,първоинстанционния съд от правна страна е приел следното:
Обсъждайки заключението на вещото лице съдът е счел,че претенцията за имуществени
вреди е основателна за сумата от 874.17 лева,тъй като това е сумата,представляваща чистата
стойност на неправомерно отсечените дървета в имота на ищеца към момента на отсичането
им.Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е счел ,че разходите за дейността
по отсичане на процесната дървесина, не следва да се присъждат.
Относно претърпените от наследодателя на въззивниците неимуществени вреди,съдът
констатирайки,че здравословното му състояние допълнително се е влошило ,бил е много
притеснен и вдигнал К.вно, когато установил извършената непозволена сеч в процесния
имот,в резултат на което се е наложило да го хоспитализират и да му се проведе
медикаментозно лечение, неприятните преживявания ,които е изпитвал при подаването на
жалби и извършване на проверките ,е приел,че справедливият размер за тяхното
обезщетяване е сумата от 500,00 лева. Съдът е приел,че ответникът А. на основание
чл.45,ал.1 от ЗЗД следва да отговаря и той за посочените суми,тъй като като не е
осъществил вменените му задължения по охрана на обекта, е допуснал с бездействие
незаконно изсичане на дървета в процесния имот и като последица от това са причинени
щети на собственика на имота И. ИБ. П..
Спорът във въззивното производство е концентриран единствено относно размера на
претърпените от наследодателя на въззивниците имуществени и неимуществени вреди.
Относно имуществените вреди : вещото лице в заключението си посочва,че стойността на
дървесината към месец октомври 2015г.-момента на установения деликт,е 2 288,56 лева.
Разходите за дейността са на стойност 1 414,39 лева, а чистата / нетна/ стойност на
дървесината е 874,17 лева. Вещото лице е посочило,че нетната стойност на дървесината се
получава, като от стойността на добитата дървесина към релевантния момент -10.2015г. се
приспадат стойностите за маркиране на насъжденията за сеч, теренната работа,съставянето
на първичните документи за сеч, транспортиране на дървесината: превозни билети,
маркировки;издаването на протокол за освидетелстване на сечище. Настоящият съдебен
състав, приема, че доказаните имуществени вреди са на стойност 2288,56 лева. Съдът изцяло
възприема заключението на вещото лице ,в частта ,в която е дадена стойността на добитата
дървесина. Стойността на дървесината към момента на деликта е действителната вреда за
наследодателя на въззивниците, и тя следва да бъде обезщетена.
По отношение на неимуществените вреди:
Първоинстанционният съд е съизмерил претърпените от наследодателя на въззивниците
неимуществени вреди със сумата в размер на 500,00 лева. Настоящият съдебен състав
приема,че сумата е занижена. От показанията на св. Д., се установи,че И.П. е узнал,че гората
му е изрязана на 15.09.2015г. През м.10. при последващо му ходене ,е установил,че всички
дървета са изрязани и извозени. От този момент насетне , И.П. е започнал да сезира
компетентните органи . Свидетелят посочва, че И.П. многоК.тно е посещавал въззиваемото
4
дружество и е осъществявал срещи ,провеждал разговори по повод осъществената сеч в
имота му. Свидетелят твърди,че от момента, в който И.П. е видял,че гората му е изсечена е
бил много притеснен и е вдигал често К.вно налягане.
От приложената във въззивното производство епиК.за се установява,че на 09.12.2020г. И.П.
е постъпил в кардиологично отделение с установена едноклонова коронарна болест,където
му е проведено инвазивно изследване и е изписан в подобрено общо състояние.
Въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените от наследодателя на
въззивниците неимуществени вреди, възлиза на сумата в размер на 2000,00 лева ,който
размер удовлетворява обществения К.терий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конК.тни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/.
Във всички случаи като база за определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай, съобразявайки от една страна емоциите ,които е изпитал И.П.: шок,
разочарование, гняв, притеснение, изуМ.ение,виждайки ,че гората му е изсечена,възрастта
му: към момента на увреждането е бил на 75 години, въззивният съдебен състав, приема,че е
претърпял значителни по степен и интезитет неимуществени вреди. Съдът преценявайки и
продължителността на тези вреди, за периода, през който И.П. е сезирал компетентните
органи и е търсил разрешение на казуса, който е поставил пред тях ,до момента на смъртта
му, от една страна, и от друга : съществуващите в страната обществено-икономически
условия към момента на настъпване на вредите,приема,че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 2000,00 лева и в този размер исковата претенция
се явява основателна.
По изложените съображения, решението в обжалваната част, следва да бъде отменено, а
претенциите в претендирания размер да бъдат уважени.
По отношение на частната жалба против определението на съда относно претенциите за
разноски, както и относно сторените в настоящото производство разноски :
С оглед уважената част на исковите претенции, разноските за двете инстанции се определят
,както следва: в тежест на ответниците следва да се възложат сторените от ищците разноски
за адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 1510,00 лева и разноски
за експерт в размер на 304,07 лева. В полза на ответника А. ищците следва да му заплатят
разноски -за адвокатско възнаграждение в размер на 78,00 лева-общо за двете инстанции.
Ответниците следва да заплатят и дължимата държавна такса за двете производства в размер
5
на 269,00 лева.
Водим от горното, Пазарджишкият оК.жен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260056 постановено на 11.03.2021г. по гр.дело № 426 по описа на
В.ския районен съд за 2019г.,в частта,с която искът за обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разликата над уважения размер от 874.17 лева до претендирания в
размер от 2 288,56 лева и за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 500
лева до пълния претендиран размер от 2000 лева,са отхвърлени като неоснователни,както и
определение № 260347 от 15.06.2021г. и определение № 260350 от 18.06.2021,двете
постановени по гр.дело № 426/2019г. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД ДГС „Алабак“ гр.В., с ЕИК/ПИК:
2016195800160, представлявано от Б.М.А. и на основание чл.45 от ЗЗД К. М.. АЛ.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: село А.а, Община В. солидарно да заплатят на Р.А. П.а
от гр.В.,ул.“О.М.“062,с ЕГН **********,И. И.П., с ЕГН ********** и Ф.И.Д.,с ЕГН
**********, двамата от гр.В., ул.“П.З.“№10, като наследници на И. ИБ. П.-починал на
14.07.2021г.-факт, удостоверен с акт за смърт № 259 съставен на 15.07.2021г. от Община В.
сумата в размер на 1500,00 лева-представляваща разликата от уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 500,00 лева до претендирания такъв от 2000,00
лева ,както и сумата в размер на 1 414,39 лева -представляваща разликата от уважения
размер на обезщетението за имуществени вреди от 874,17 лева до претендирания такъв от
2 288,56 лева , от осъществения деликт-сеч в горски имот с кадастрален № 034026,
представляващ залесена горска територия с площ от 2.500 дка, находящ се в местността
„Голия рид“ в зеМ.ището на с.С.П., общ.В.,ведно със законната лихва върху сумите считано
от 01.10.2015 г. -датата на деликта, до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ДГС „Алабак“ гр.В., с ЕИК/ПИК: 2016195800160, представлявано от Б.М.А. и К.
М.. АЛ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: село А.а, Община В. да заплатят на Р.А. П.а от
гр.В.,ул.“О.М.“062,с ЕГН **********,И. И.П., с ЕГН ********** и Ф.И.Д.,с ЕГН
**********, двамата от гр.В., ул.“П.З.“№10 сумата в размер на 1 814,07 / хиляда осемстотин
и четиринадесет и 0,07/ лева-представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ДГС „Алабак“ гр.В., с ЕИК/ПИК: 2016195800160, представлявано от Б.М.А. и К.
М.. АЛ., ЕГН:**********, с постоянен адрес: село А.а, Община В. да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт ,по сметка на ОК.жен съд Пазарджик сумата в размер на 269,00
/двеста шестдесет и девет/ лева-представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА Р.А. П.а от гр.В.,ул.“О.М.“062,с ЕГН **********,И. И.П., с ЕГН ********** и
Ф.И.Д.,с ЕГН **********, двамата от гр.В., ул.“П.З.“№10 да заплатят на К. М.. АЛ.,
6
ЕГН:**********, с постоянен адрес: село А.а, Община В. сумата в размер на
78,00/седемдесет и осем / лева представляваща сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7