№ 2727
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Ванина Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100514221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на М. К., чрез назначения от съда особен
представител, срещу съдебно решение № 170067 от 06.08.2020г., постановено по гр.
дело № 47562/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149-ти с-в, с която е уважена молбата на
Л. Л. Й. – К., действаща лично и като законен представител на малолетния К. М. К. и е
издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. Съдебното решение се обжалва
изцяло, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение. Не са направени
доказателствени искания.
С решение № 20180198 от 10.08.2021г. по гр. дело № 47562/2019г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 149-ти с-в, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е допуснато
отстраняване на очевидна фактическа грешка в обжалваното съдебно решение №
170067 от 06.08.2020г., постановено по гр. дело № 47562/2019г. по описа на СРС, ІІІ
ГО, 149-ти с-в, като бащиното име на въззиваемата страна следва да се чете Л.. Това
решение е влязло в сила на 01.10.2021г., като необжалвано.
В открито съдебно заседание въззивникът М. К., чрез особения представител
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна Л. Л. Й. – К., действаща
1
лично и като законен представител на малолетния К. М. К., не е представен отговор на
въззивната жалба. Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не
се представляват.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на въззивника, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, в обжалваното решение е описана вярно,
изчерпателно и точно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Л. Л.
Й. – К., действаща лично и като законен представител на малолетния К. М. К. срещу
М. К. – съпруг на първата и баща на втория молител.
В молбата за защита се твърди, че на 07.08.2019г. ответникът М. К. е осъществил
акт на домашно насилие над молителите, като им е отправял обиди и заплахи, засягаща
личността и достойнството им, с които е упражнил над тях психически и емоционален
тормоз. Актът на това насилие е описан обстоятелствено в молбата и е възпроизведен в
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Ответникът – въззивник в настоящото производство, не е взел становище по
молбата и изложените в нея обстоятелства и твърдения.
Наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Възраженията
касаят допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
2
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. По делото не е спорно, а и се установява от събраните
доказателства, че молителката Л. Л. Й. – К. и ответника М. К. са в брак, а малолетния
К. М. К. е техен син, т.е. молителите са легитимирани да търсят защита от съда, тъй
като са от кръга на посочените в чл. 3, т. 1, предл. 1 и т. 4 от Закона за защита от
домашното насилие.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви, към
които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни.
От съвкупната преценка на доказателствата съдът обосновава извод, че на
релевантната дата молителите са били подложени на психическо и емоционално
насилие от страна на ответника М. К., тъй като са били заплашвани и обиждани, като с
тези вербални актове на насилие са засегната личността и достойнството им. Заплахите
и обидите попадат в хипотезите на психическо и емоционално насилие по смисъла на
чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Последното не е било възприето лично от разпитаната по
делегация пред първата инстанция свидетелка К.Т.Т., но от показанията се
установява, че ответникът системно е упражнявал различни форми на насилие над
членовете на семейството си, вкл. и над молителите. Последното е основание съдът
изцяло да кредитира изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Настоящият въззивен съдебен състав не установи първостепенният съд да е
допуснал нарушения при приложението на императивна материалноправна норма (в
изпълнение задължителните указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Наложените на ответника –
въззивник в производството мерки, са съобразени изцяло с нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3 от ЗЗДН, като са приложени в допустимия от закона срок от 18 месеца.
Наложената му глоба от 500 лева е в стойност по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Въззивният съд
счита, че мерките за защита в темпорално отношение следва да са в максималния по
закон период, с оглед ниската възраст на молителя К. М. К. и данните за системна
проява на домашно насилие от ответника над съпругата му Л. Л. Й. – К. (като за
настоящото производство е без правно значение дали причините за агресията са от
обективен или субективен характер). Дори не са изложени твърдения, че ответникът не
е извършил над молителите акт на насилие на 07.08.2019г. Наложените от съда мерки
не са административни наказания, тяхното предназначение е да охранят пострадалите
лица, а не да санкционират извършителя. Преследваната цел е превенция по отношение
на посегателства в рамките на семейството (в този смисъл са и мотивите към т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Останалите доводи за отмяна на обжалваното решение, изложените от особения
представител, не са относими към разглеждания спор и съдът не ги обсъжда, тъй като в
това производство не се разглеждат въпросите за родителската отговорност на
въззивника, а е релевантно дали последният е извършил акт на домашно насилие на
сочената дата и по описания от молителите начин.
Следва, че първостепенният съд не е допуснал поддържаните от въззивника
нарушения.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, първоинстанционното решение следва да се остави в сила на
3
основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът М. К. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от общо 25 лв.
(по 12.50 лв. за всяка от двете молби).
Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 170067 от 06.08.2020г.,
поправено с решение № 20180198 от 10.08.2021г., постановено по гр. дело №
47562/2019г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149-ти състав.
ОСЪЖДА М. К., роден на ****г. в Република Турция, на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 25 (двадесет и пет) лева – държавна
такса по въззивно гр. дело № 14221/2021г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4