№ 1955
гр. С., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110149522 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу Д. Д. Д. и Д. Ж. Д. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата от 601.30 лв.
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в
гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 99.16 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.05.2022 г., сумата от 47.59 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.08.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането и сумата от 8.73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 14.09.2019 г. –
16.05.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
1
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Д. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба№2 /28.05.2004 и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците не е постъпил отговор на депозираната
искова молба.
В открито съдебно заседание от 02.02.2023 г. ищецът признава, че всички процесни
вземания са заплатени от ответниците в хода на процеса, като претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, доколкото ответниците с
поведението си били станали повод за завеждане на настоящото дело.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Основателността на
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/,
както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички
елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия/.
По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на
процеса /след подаване на исковата молба в съда на 12.09.2022 г./.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяване чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Към датата на завеждане на делото /12.09.2022 г./ ответниците са били в забава на
плащането на процесните задължения. Установява се, че вземанията са погасени в хода на
2
исковия процес, като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото,
поради което дължат сторените от ищеца разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я., срещу Д. Д. Д., ЕГН ********** и Д. Ж. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
С., ж.к. „М. искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 601.30 лв. –
главница за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в
гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /12.09.2022 г./ до изплащане на вземането, сумата от 99.16 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 16.05.2022 г., сумата от 47.59 лв. – такса за дялово
разпределение за периода м.08.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /12.09.2022 г./ до изплащане на вземането и сумата от 8.73 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово
разпределение за периода 14.09.2019 г. – 16.05.2022 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, и Д. Ж. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в
гр. С., ж.к. „М., да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„Я., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски в исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Д. като трето лице-помагач
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3