№ 135
гр. Русе, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Милена Пейчева
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600687 по описа за 2021 година
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия ЗЛ. Б. М. – адв. П. П. при РАК - е обжалвал
в санкционната й част присъдата по н.о.х.д. № 1045/21 г. на РРС, с която е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия
за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК - съзнателно
ползуване от неистински официален документ – свидетелство за управление
на МПС, за категория В, с № АА 012823, турски образец, с придаден вид че е
издаден от компетентните органи на Р Турция на негово име с период на
валидност 7.07.2020 г. до 7.07.2030 г., като за самото съставяне не може да му
се търси наказателна отговорност и му е
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим на изтърпяване.
Конкретизирано е оплакване за явна несправедливост на наказанието,
развито в допълнението към жалбата и такова за нарушение на материалния
закон, по подробно изложени съображения: обществената оппастност на
деянието е от средна степен – липсват причинени вредни последици;
1
обществената опастност на дееца е сниска степен – млад човек, семеен, с дете,
работтещ /без трудов договор/, на предходното му осъждане противостояло
изразеното съжаление; незаконосъобразно РРС приел липса на многобройни
смекчаващи отговорността обстоягтелства, респ. неприложение на чл. 58а ал.
4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК.
Иска се изменение на присъдата чрез смекчаване на наказателната
санкция, конкретно прилагане на пробация.
Във въззивното производство са приети писмени доказателства -
удостоверения за граждански брак и раждане на дете, припознато от
подсъдимия.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на
първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и
оправамощен за това правен субект – страна в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, при протекло в условията по чл. 371 т.2 от
НПК съкратено съдебно следствие /признаване изцяло на твърдяните от
обвинението факти и обстоятелства/ и констатирано пълно съответствие на
самопризнанието със събраните на досъдебното производство доказателства,
по делото е безспорно установено, че след като на два пъти бил
признаван за виновен в извършване на тежки умишлени престъпления
/квалифицирана кражба чрез взлом и от две и повече лица при предварителен
сговор по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и 2 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и съзнателно
ползуване от неистинско свидетелство за завършено основно образование по
чл. 316 вр. чмл. 308 ал. 2 от НК/ с отложено изтърпяване съгл. чл. 66 ал. 1 от
НК на наложените наказания лишаване от свобода
на 18.02.2021 г., в гр. Русе, без да е правоспособен водач на МПС
подсъдимият използувал неистинско свидетелство за право на управление на
МПС с № АА 012823 с вид на истинскко такова издадено от Р Турция,
като управлявал с него лек автомобил „Опел Сигнум“ с рег. № Р 1684
2
КА и го представил на изпълняващи служебните си задължения пътни
полицаи – св. Г. и К. при извършваната от тях рутинна проверка за да
удостовери правоспособността си като водач на МПС.
При тази установеност
от материално правна страна законосъобразно първоинстанционният
съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация
на деятелността му и го признал за виновен по горепосочения начин.
Въззивната инстанция, в изпълнение на служелните се задължения за
цялостна проверка на присъдата, констатира че бланкетния довод в
допълнението към жалбата за материална незаконосъобразност на присъдата,
очевидно отнасящ се за принципно атакуваната санкционна част, се разкрива
като напълно неоснователен по въпросите за доказаността и правната
квалификация на процесното деяние.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е
неоснователно. Подсъдимият, съгласно несъмнените и безспорни
констатации по делото, е осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления,
при очевидна недостатъчност на целеното съгл. чл. 36 от НК въздействие на
условните му осъждания, с проявени упоритост при неспазване на закона
след като вече е осъждан /съгл. горното/ за ползуване от неистинско
усотворение за завършено основно образование/, неработещ системно /видно
от собствената вму декларация по делото, противно на твъденията в тази
инстанция. Всичко това, при отчитане и на високия ръст на процесния вид
престъпления в страната и съюзната общност, сочат, противна на доводите по
жалбата, на специфична за случая степен на обществена опастност на
деянието и дееца. Последната, както правилно е съобразил РРС, изключва
извода за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, още по-малко за комулативно предвидената в чл. 55 от НК
несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено в закона наказание за това
престъпление. Тези изводи не се променят от удостоверените тук
новонастъпили обстоятелства - сключен граждански брак и припознато дете -
като се има предвид, че не се касае за първо или дори второ престъпно деяние
на подсъдимия, както и че тези обстоятелства, наред с вече налаганите му,
толерантни, санкции, очевидно не са изиграли възпиращ ефект върху
поведението му.
3
При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата
и съобразно изложеното, на основание чл. 343 т. 6 от НПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 42/29.06.2021 г. по н.о.х.д. № 1045/21 г. на
РРС – седми нак. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4