№ 53924
гр. София, 16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20221110128929 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за сумите,представляващи
главница, договорна лихва и лихва за забава.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки заявлението да бъде
отхвърлено в частта за сумата от 240-лева неустойка за предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Уговорената неустйка в чл. 32.1 от договора е свързана изцяло със забавата на длъжника.
Отговорността му за разноски, така както е предвидена, по съществото си представлява
неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране
на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на
кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на неустойка цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира
клаузата за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да
претендира наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “неустойка”, която
отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно
обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в правата на
страните.
1
Предрочната изискуемост не е обявена и на длъжника, а въпреки твърденията за
настъпила такава е начислена и се претендира и договорна лихва до края на срока на
договора. Отделно от това,в конкретния случай не е конкретизирано по какъв начин е
формиран размерът на неустойката и дали при определяне размера на неустойката е
отчетено,че неизпълнението на заемополучателя е частично. Така мотивиран,съдът счита,че
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 240 лева - неустойка при
предсрочна изискуемост
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ЮЛ с ЕИК: ЕИК за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника С.С.М. с ЕГН: ********** за сумата от 240-лева неустойка за
предсрочна изискуемост.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2