Решение по дело №410/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 145
Дата: 30 септември 2022 г. (в сила от 30 септември 2022 г.)
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890100410
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Сливница, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. В.
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. В. Гражданско дело №
20211890100410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Т., с която против
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД е предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
Ищецът твърди, че не притежава качеството на потребител на
електрическа енергия по договор с ответното дружество „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД - за клиентски номер ** на обект в с. И..
Служители при “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД са извършили
проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо
изразходваната електроенергия за посочения имот, като вследствие на нея са
съставили констативен протокол и е начислена сумата в размер на 1316,57
лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност
на електрическа енергия. Твърди, че ответникът претендира и сумите 30 лева
– разходи за проверка на електромер ЕРП и 20 лева – разходи з проверка на
електромер ГДПУ. Твърди, че не дължи посочените суми, за които са
издадени фактури – не е потребила количеството ел. енергия, ответникът не е
имал право да извършва посочената корекция, не са били налице
предпоставките за това. Твърди, че процедурата не е извършена
законосъобразно. Ето защо, ищецът предявява иск за признаване за
установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 1370,57 лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на
електрическа енергия. Претендира разноските по производството.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор.
Ответникът – „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД оспорва иска, като
твърди, че корекционната процедура е извършена в съответствие чл. 83 ал. 1,
1
т. 6 от Закона за енергетиката и правилата, приети въз основа на този текст.
Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване
със сила на пресъдено нещо, че между страните не съществува
правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на
ищеца да заплати сума в размер на 1370,57 лв. и съответстващото на това
задължение вземане на ответното дружество. Твърдението за
несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е
отрицателен факт от действителността, за установяването на който е
достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В
този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната
страна по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
положителни факти, които опровергават твърдението за несъществуване на
задължението: 1) съществуване на облигационно отношение между страните,
2) изпълнение от страна на ответника на задължението да достави реално
електроенергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност, или че може да извърши такава корекция на основание Закона за
енергетиката (ЗЕ) и приетите ПИКЕЕ въз основа на ЗЕ (в това число и
спазване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ и ЗЕ), както и каква е
стойността на дължимата електрическа енергия за процесния период.
По делото не се спори, че ответникът, „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, притежава лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР за „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, определена в приложение №1
към лицензията за срок от 35 години.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.04.2021 г.,
във връзка с получен сигнал, служителите на ответното дружество, в това
число и свидетелят Борис Стойчев, извършили техническа проверка на
средство за търговско измерване, обслужващ обект къща в с. И., общ.
Сливница, за която проверка уведомили МВР на спешен телефон 112. При
проверката констатирали, че е нарушена пломбата на ел. таблото, на
капачката на клемния блок, както и холограмния стикер и фирмената и
метрологичната пломба на големия капак на електромера. Електромерът бил
демонтиран и изпратен за проверка, а на негово място бил монтиран друг
електромер. За проверката съставили констативен протокол № 2000341 от
26.04.2021г. Проверката била извършена в отсъствието на ищеца, но същия
бил потърсен, но не е намерен на адреса. Тези факти се потвърждават от
разпитания в хода на производството свидетел – Л. С., който присъствал в
качеството си на наблюдател и представител на федерацията на
потребителите. Във връзка с констататциите, била издадена фактура за
процесната стойност, представляваща допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 27.01.2021г. до 26.04.2021г., в която са посочени по
2
пера дължимите суми, както и сроковете за плащането й. Издадени са и
фактури за сумите 30 лева – разходи за проверка на електромер ЕРП и 20 лева
– разходи з проверка на електромер ГДПУ.
От заключението на изготвената по делото СТЕ, се установява, че
манипулацията представлява промяна в схемата на свързва на електромера и
води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Според
вещото лице извършената корекция е съобразена с действащите за периода
цени на ел.енергия. Вещето лице сочи, че не се установява да е извършвана
техническа проверка на електромера за период до три месеца преди датата на
извършване на проверката.
Процесната сума се претендира от ответника „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, като оператор на електроразпределителната мрежа, като
приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на
проверката, са ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г./. В раздел IX от
същите се урежда редът и начинът за преизчисляване на количеството
електрическа енергия. В ПИКЕЕ, за титуляр на вземането по корекционната
фактура е посочен операторът на електроразпределителната мрежа, като това
негово право се извежда от нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно
които - в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа
предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.
Закона за енергетиката, в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е предвидено, че общите
условия на крайния снабдител следва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 104а ЗЕ,
която урежда съдържанието на общите условия на оператора на
електроразпределителна мрежа. Съгласно ал. 2, т. 5, б. а) на същата норма,
общите условия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в
полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3 ЗЕ.
Краен снабдител, съгласно параграф 28а, б. „а“ на ДР на ЗЕ, е енергийно
предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти,
3
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик. Няма ангажирани доказателства ищецът да е направил такъв
избор, като е безспорно, че ответникът не извършва такава дейност. Както
самото дружество посочва, то има качеството на оператор на
електроразпределителна мрежа. Съгласно параграф 34б, б. а) от ДР на ЗЕ,
оператор на електроразпределителна мрежа е лице, което осъществява
разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и
отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната
поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други
мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на
мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа
енергия.
Очевидно е противоречието между чл.56 ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ /2019г./ и
чл.98а ал.2 т.6 б.“а“ ЗЕ - според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на
крайния снабдител , а според ПИКЕЕ /2019г./, сумата се дължи на оператора
на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в ОУ ред за
уведомяване на клиента за нея. При така констатираното противоречие,
съгласно чл.15 ал.3 ЗНА, съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-
висока степан, а именно чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ. Ответникът не е материално-
правно легитимиран за процесното вземане за корекция, а легитимиран е
крайният снабдител. В този смисъл е и фактът , че цялата съдебна практика на
ВКС по чл.50 - 51 ПИКЕЕ /2013 г/ беше , че сумата по корекцията се дължи
на крайния снабдител , като именно по тази причина е издаден чл.98а, ал.2,
т.6, б.“а“ ЗЕ във вр.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ . В измененията на ЗЕ /ДВ бр.41 от
21.05.2019 г / с които е изменен чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ липсват други изменения на
закона , от които да се заключи, че е налице промяна на законодателството в
полза на оператора на електроразпределителната мрежа и чл.98а,,ал.2, т.6,
б.“а“ ЗЕ вече не трябва вече да се прилага. При наличието на чл.98а, ал.2, т.6,
б.“а“ ЗЕ не може да се приеме, че чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ делегира компетентност
на КЕВР да определи , че сумата по корекцията вече ще се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител.
Само на това основание, липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума от 1316,57 лева. Същи са доводите
за недължимост и на сумите 30 лева – разходи за проверка на електромер ЕРП
и 20 лева – разходи з проверка на електромер ГДПУ. По тези съображения
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора по на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Той е заплатил 54,82
лева за държавна такса и е бил представляван от адвокат, за което е заплатил
и 350 лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Г. Т. с ЕГН
********** от гр.********* и съдебен адрес гр. С****, чрез адв. А., срещу
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159, блок Бенч Марк Бизнес
център, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, че Г. Г. Т. НЕ
ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 1316,57 лева -
представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода
27.01.2021г. – 26.04.2021 г., за която е издадена фактура № ********* от
31.05.2021 г., сумата от 24 лева – разходи за проверка на електромер, за която
е издадена фактура № ********** от 31.05.2021 г. и сумата 30 лева – разходи
за проверка на електромер ЕРП, за която е издадена фактура № ********** от
31.05.2021 г .
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №159,
блок Бенч Марк Бизнес център, да заплати на Г. Г. Т. с ЕГН ********** от
гр.*********, съдебен адрес гр. С****, чрез адв. А., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 404,82 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5