О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260453 07.04.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
07.04.……………………………………………………………. 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………
Като
разгледа докладваното от съдията ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА…………
В.ч.гр.д.
№ 1181 по описа за 2021 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от „А.с.в.“ ЕАД *** против определение №261003 от 25.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 3537/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което са оставени без
разглеждане, като недопустими, предявените от ищеца „А.с.в.“ ЕАД евентуални
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника В.Н.Н., в случай на
отхвърляне на главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, да му заплати сумата от
4300 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит от
27.05.2016 г., с 3959.84 лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до
20.06.2021 г., с 2148.50 лева обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до
08.07.2019 г. и законна лихва върху главницата от 08.07.2019 г. до изплащането
ѝ и е прекратено поради това образуваното за разглеждането им
производство по настоящото гражданско дело № 3537 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по отношение на същите евентуални
искове.
Частният жалбоподател обжалва
определението в частта, в която е оставена без разглеждане като недопустима
исковата молба по отношение на предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, за което
излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли да бъде отменено
определението в обжалваната му част.
Постъпило е становище по частната жалба
от адв. З.Й. като пълномощник на ответника В.Н.Н., в което изразява становище,
че определението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид направените в
частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за
установено следното:
Частната жалба е допустима, с оглед
подаването ѝ в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното разпореждане, което по
своята същност е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Заплатена е и
дължимата държавна такса, съобразно Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Производството по гр.д.№ 3537/2019г. по
описа на Старозагорския районен съд е образувано по искова молба на ищеца „А.с.в.“
ЕАД, с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника В.Н.Н., че му дължи сумата от 4300 лева за
главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит от 27.05.2016
г., с 3959.84 лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до 20.06.2021 г., с
1395.13 лева обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до подаване на заявлението
в съда и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за изпълнение, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1971 по описа за
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че предмет на исковете по делото -
главни установителни и евентуални осъдителни - са все вземания по договора за
кредит, заявени като цедирани и предсрочно изискуеми в успешно проведено
заповедно производство, в което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за същите срещу ответника, връчена на последния при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. При това положение, уведомяването му за
предсрочната изискуемост на кредита и/или за цесията, дори да било направено в
хода на настоящото исково производство - с връчване препис от исковата молба
(както поддържа ищеца), има за последица настъпване на изискуемостта и
уведомяването му за цесията от този момент, но не променя основанието, на което
са възникнали тези вземания и е била издадена заповедта за тяхното изпълнение
по чл. 410 ГПК. Поради това разликата между предявените от ищеца по делото
главни и евентуални искове била само във вида на търсената с тях защита. А
въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, било предпоставка за
допустимост на съединяването с една искова молба на осъдителен евентуален иск с
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за същото вземане, а случаят
очевидно не бил такъв. При него заявеният спорен предмет, и по главните, и по
евентуални искове, бил все един и същ. Поради това било налице недопустимо съединяване
на същите от ищеца с исковата му молба, което било основание за недопустимост
на предявените с нея евентуални искове. Посочил е, че със задължителното за
настоящия съд определение по приложеното ч.гр.д. № 1477 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд било прието само, че тези искове са редовно
предявени по смисъла на чл. 129 ГПК, но не и че са допустими. Ето защо съдът
намерил, че това определение не е пречка съдът да ги остави без разглеждане,
след като е констатирал при повторната проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК тяхната
недопустимост и да прекрати на това основание производството по делото по
същите (чл. 130 и чл. 140, ал. 1 ГПК).
Въззивният съд намира определението в
тази му част за неправилно и незаконосъобразно. Осъдителните искове са
съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същите вземания.
Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на
установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство
в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване
на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза,
съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с
установителните по реда на чл. 422 ГПК е
допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните
претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за
отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство
/предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването, на което се поддържат
по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл е и практиката на ВКС. /вж Определение
№387/24.07.2017 по дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т.о./
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че следва да отмени определение №261003 от 25.11.2020г.,
постановено по гр.д.№ 3537/2019г. по описа на Старозагорския районен съд в
обжалваната му част и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от изложеното, ОС - Ст.Загора
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №261003 от
25.11.2020г., постановено по гр.д.№ 3537/2019г. по описа на Старозагорския
районен съд в частта му, с която първоинстанционният съд ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от ищеца „А.с.в.“ ЕАД евентуални
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника В.Н.Н., в случай на
отхвърляне на главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, да му заплати сумата от
4300 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит от
27.05.2016 г., с 3959.84 лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до
20.06.2021 г., с 2148.50 лева обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до 08.07.2019
г. и законна лихва върху главницата от 08.07.2019 г. до изплащането ѝ и
ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането им производство по
настоящото гражданско дело № 3537 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд В ЧАСТТА МУ, по отношение на същите евентуални искове.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен
съд за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на предявените
при условията на евентуалност искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: