|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
20.12.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Десети декември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
5325 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г.Б. срещу
решение от 14.07.2017г. на СРС, 47
състав, постановено по гр.д. № 42909/16г. в частта, в която срещу нея са
уважени искове по чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ .
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е неправилно,
неоснователно и незаконосъобразно. Съдът е приел, че между нея и ищеца
съществува облигационно правоотношение, както и че купувачът е длъжен да плаща
топлинната енергия в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнася. Не е обсъдено обстоятелството, че
М. Б. не е титуляр на партидата и
не е получавала фактури на нейно име, с които от нея да се претендират парични
задължения за процесния имот. Оспорва изводът на съда, че
между нея и ищеца има облигационно правоотношение, както и че е настъпила
изискуемост на паричното задължение, което се претендира. Сочи, че дружеството
не е издавало фактури, с които да претендира процесната сума и тя не е знаела,
че я дължи. Без издадена фактура няма как да настъпи изискуемост на паричното
задължение. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установи как е
формирана процесната сума. Оспорва през процесния период дружеството да е
доставяло стоки и услуги и топлинна
енергия на процесната стойност. Оспорва на посочения в исковата молба адрес да
е ползвана топлинна енергия, както и че е била потребител на такава.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените исковете.
„Т.С.“ ЕАД не взема становище
по жалбата.
Третото лице помагач не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ. В исковата
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидените от
закона срокове ответникът е подал
възражение. Ищецът твърди, че последният
е потребител на топлинна енергия като
собственик на апартамент № 22 находящ се в гр. София, жк „**********.
Той е ползвал топлинна енергия за периода м.04.2013г. до м.04. 2015г. и дължи 441, 94 лв., представляваща стойността
на ползвана топлинна енергия и лихва за
забава върху нея в размер на 68, 21 лв. за периода 31.05.2013г. до 18.05.2016г.,
както и 30, 48 лв. такса за дялово разпределение и 5, 06 лв. лихва за забава
върху нея. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през
процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал
доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На
основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата
на дялово разпределение при наличието на договор. Затова моли съда да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи 441, 94 лв., представляваща стойността
на ползвана топлинна енергия и лихва за
забава върху нея в размер на 68, 21 лв. за периода 31.05.2013г. до
18.05.2016г., както и 30, 48 лв. такса за дялово разпределение и 5, 06 лв.
лихва за забава върху нея Претендира се законната лихва върху главницата от 27.05.2016г.
до окончателното й изплащане и разноски.
От представеното извлечение от сметка и фактури се установява, че за процесния
период ответникът е ползвал топлинна енергия на
определена стойност апартамент № 22 находящ се в гр. София, жк „**********.
Въз основа на заявление от 27.05.2016г.,
депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за исковите суми.
С
договор от 20.06.2002г. етажните собственици, където се намира жилището на ответника, са възложили на „Т.С.“ ЕООД
дяловото разпределение на топлинна енергия. Към него е приложен протокол
от ОС на етажните собственици от 30.05.2002г. и списък с имената и подписите им.
С
нот. акт № 117/15.07.2008г. е сключен
договор за покупко- продажба, с
който ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот. Представен
е и нот. акт № 156/5.09.2007г., с който праводателите на ответника са
придобили правото на собственост.
Приети
са общи условия, действали през исковия период.
В отговор по исковата молба ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е потребител
на топлинна енергия за процесното жилище, че не е настъпила изискуемост на
паричното задължение, което се претендира от нея. Не е получавала фактури на свое
име, с които да се претендира процесната сума. Оспорва, че я дължи. Оспорва, че
е била уведомена с покана за доброволно изпълнение за претендираната сума. Ищецът не е ангажирал доказателства за това как е
формирано задължението. Оспорва ищецът
за исковия период да е доставял стоки и
услуги, както и топлинна енергия на адреса.
Допусната техническата
експертиза е установила, че на
абоната е разпределяна топлинна енергия
за БГВ по данни от един водомер. За процесния период има сума за връщане от 44, 41 лв. Общо задължението за
периода е 497, 52лв. Начисляваната топлинна енергия е съобразно действащата нормативна уредба. Общият
топломер е минавал на метрологична проверка. За процесния имот сградата, където
се намира имота на ответника е с непрекъснато топлоснабдяване.
Според заключението на
счетоводната експертиза дължимата главница е 497, 52 лв., която следва да бъде
намалена с 55, 56лв. сума за връщане.
Вещото лице е установило, че на 15.06.2016г. е заплатена сума от 40 лв.,
която също следва да бъде приспадната.
Дължимата главница е 505, 69лв. Лихвата е 73, 27лв.
Съдът възприема заключенията
като компетентни и безпристрастни.
Третото лице помагач е
представило писмени доказателства.
По делото са приети и други
писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.
Районният съд е уважил частично иска за главницата и изцяло тези за
лихва за забава и такса за дялово
разпределение. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са
обективно съединени искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ и чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Искът по чл.422 от ГПК специален установителен
иск. С него разполага кредиторът, чието
вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне
стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен
титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги
е налице, когато длъжникът е оспорил
вземането като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от
заповедното производство е, че М. Б. е предявила възражение в законоустановения
срок. Поради което за „Т.С.“ ЕАД е
налице правен интерес от предявяване на
иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ
т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/
24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а
по правилността му взема предвид
наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК.
Обжалваното решение е
валидно.
По делото не се спори, а и
от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, който е
топлоснабден. Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо
или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от
енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди. Съгласно пар.1,
т.42/отм./ от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Съгласно пар.1, т.2а от
ЗР на ЗЕ и измененията на чл.153, ал.1 от ЗЕ в сила от 17.07.2012г.
собственикът или титулярът на вещно право на ползване е клиент на топлинна
енергия. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещното право на ползване и те са задължени за
плащане на доставяната топлинна енергия. В смисъла на горните легални определения
жалбоподателят има качеството на потребител на топлинна енергия. По силата на
закона между потребителя и топлопреносното предприятие възниква договор за
доставка на топлинна енергия при публично известни общи условия. Облигационното
отношение между страните се презумира от закона, без да е необходимо подаването
на заявление- декларация. Тя не е основание за възникване на облигационното
правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р № 35 /21.02.2014г. по гр.д.
№ 3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. Ирелевантно е
обстоятелството, че фактурите са процесния имот са издавани на името на предишния собственик, както и
че въззивникът не е получавала такива на
адресирани до нея.
Съгласно чл.150 от Закона за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, одобрени от КЕВР. На основание чл.69 от ОУ от 2008г. и чл.69 ОУ от 2014г. те
са задължителни за всички потребители от
влизането им в сила, а именно 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен вестник без да е необходимо писменото им приемане от клиента.
Т.е. последният следва да се счита обвързан от облигационно правоотношение с „Т.С.“
ЕАД при клаузите на общите условия. / Р № 35/21.02.2014г. по гр.д. №
3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. По делото са представени Общи условия, които
обвързват страните по делото за процесния период.
В действащия Закон за
енергетиката/ЗЕ/ е предвиден начина на определяне на количеството потребена
топлинна енергия. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на
топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна
енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3
на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. От
заключението на техническата експертиза с установява, че в сградата – етажна
собственост, където се намира жилището на жалбоподателя, е въведено дялово
разпределение, както и че е доставяна топлинна енергия за исковия период до
сградата, респективно до имота на М. Б..
Начисляването на топлинната енергия е в съответствие с действащата нормативна
уредба. Тази експертиза е дала реално ползваната топлинна енергия и тя е само за БГВ,
определена по показанията на един водомер.
Дължимата сума е 497, 52 лв., която следва да се намали със сума за връщане от 55,
56 лв. и 40 лв. платени от въззивника на
15.06.2016г. Т.е. остава дължима сума за доставена и потребена топлинна енергия
в размер на 401, 94 лв. Искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан за тази сума.
Основателността на иска за
главницата не е поставена в зависимост
от това дали вземането е изискуемо или не. Задължението за плащане е дължимо
след като е установено, че то е възникнало в изпълнение на това на другата страна за предоставени стоки,
услуги, а в случая топлинна енергия. Изискуемостта настъпва на падежа
или след покана, когато денят на изпълнението не е определен. В случая в приетите Общи условия на
топлофикационното дружество е предвиден срок за плащане, след изтичането на
който настъпва задължение за клиента
на топлинна енергия да заплати обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Основателен е искът с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ за
заплащане на таксата за дялово разпределение
за сумата от 30, 48лв.
Неоснователни са исковете по
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. При забавено отношение на парично задължение във времево
отношение в полза на кредитора възниква правото да получи обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Според
чл.33, ал.1 от ОУ клиентът дължи заплащане на топлинната енергия в 30 дневен срок от датата на публикуване
на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. По
делото няма представени доказателства в
тази насока, поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е изпаднал в
забава. Затова и исковете за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и върху таксата за дялово разпределение трябва да бъдат отхвърлени.
Поради изложеното решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди в
частта, в която е уважен искът за главницата, както и в частта, в която е уважена претенцията за
такса за дялово разпределение за сумата от 30, 48лв. Трябва да се отмени в
частта, в която са уважени исковете за присъждане на лихва за забава като те се
отхвърлят. Първоинстанционното решение
трябва да се обезсили в частта, в която е уважен искът за такса дялово
разпределение за сумата от 1 лв.
На жалбоподателя разноски се
дължат с оглед изхода на спора пред СГС в размер на 47, 01лв., а пред СРС -40,
28лв. съобразно отхвърлената част от
исковете/ 73, 27лв./
На ответника не се дължат
разноски.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ
решение
от 14.07.2017г.
на СРС, 47 състав, постановено по гр.д. № 42909/16г. в частта, в
която са уважени искове
по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД, както и са присъдени разноски на „Т.С.“ ЕАД пред СРС за сумата
над 396, 21лв. и за заповедното производство над сумата от 59,43 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т.С.“
ЕАД, *** срещу М. Г.Б.,*** с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 73, 27 лв. като неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в
която е уважен искът по чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ за сумата над 30, 48лв. като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, *** да заплати на М.Г.Б.,
ЕГН **********,*** сумата от 40, 28 лв./
четиридесет лева и двадесет и осем стотинки/ разноски по делото пред СРС и 47, 01лв./ четиридесет и седем лева и една
стотинка/ разноски по делото пред СГС.
В останалата част решението е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|