Р Е
Ш Е Н И Е №
116
гр.Кюстендил, 30.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен
съд, наказателно отделение, в
откритото
заседание на десети
октомври
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря Р. С.
като разгледа докладваното от съдия Братанова
ВНЧХД № 272
по описа за 2019 г. на КОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 25/ 18.04.2019 г.,
постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1430/2018 г. на КнРС подсъдимият К.К.И. е признат за виновен в това, че на 12.03.2018
г. в гр. К., на ул. „***” № ***, на етаж трети, е причинил на
А.В.К. *** лека телесна
повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. На осн. чл.130, ал.1 от
НК вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.”задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично, и
2.”задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Уважен е и предявения от тъжителя А.В.К. граждански иск за сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за
престъплението по чл.130 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, като същият е отхвърлен
за разликата до пълния претендиран
размер от 5 000 лева. Със същата присъда И. е осъден да заплати и
разноските на частния тъжител в размер на
1 162 лева по делото, както и следуемата се държавна такса върху
уважения размер на иска, както и 60 лева разноски за вещо лице.
Присъдата се обжалва с
въззивна жалба от повереника на
тъжителя- адв. Е.Й., като в същата се инвокират съображения за неправилност и необоснованост на същата в
наказателната й и гражданската й част. Изтъкват се доводи за несправедливост на наложеното
наказание, като се сочи, че същото е занижено; както и в частта, в която съдът
е отхвърлил предявения граждански иск за престъплението по чл.130, ал.1
от НК за разликата над 1 000 лева до пълния претендиран размер от 5 000 лева.
Иска се изменение на присъдата в посочените части, налагане на наказание
лишаване от свобода, както и увеличение на присъденото обезщетение по
предявения граждански иск. Претендира се и
присъждане на разноски пред въззивния съд.
Присъдата се обжалва
и от адв.А.П.- защитник на подс.И.. Изтъкват се и доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и несправедливост
на присъдата. Прави се искане същата да
бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на КнРС;
алтернативно –подс. И. да се признае за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение или да му се наложи наказание
глоба.
Пред окръжния съд въззивникът К. чрез
адв. Й. поддържа жалбата си и иска
същата да бъде уважена. Оспорва се жалба на ответната страна.
Защитникът на
подсъдимия И.- адв. А.П. поддържа жалбата си и иска същата да бъде уважена.
Също оспорва жалбата на ответната страна.
Подсъдимият К.К.И. не се явява по въззивния съд и не взема становище по
жалбите.
Кюстендилският
окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на
страните, счита, че въззивните жалби са предявени от надлежни страни и в срока по чл.319, ал.1 НПК. Като ги разгледа по същество, КнОС намери, че въззивната жалба на тъжителя
К. е основателна в частта за присъденото обезщетение, а в останалата част е
неоснователна, а въззивната жалба на подс.И. е неоснователна по следните
съображения:
КнРС е приел за
установена следната фактическа обстановка,
напълно споделена от от страна на окръжния съд:
Страните по делото са съседи, като живеят в един и същ блок в гр. К., ул. „***” №***, вх.А. Подс. И. обитава ет.2, а тъжителят К.- ет.3. Между семействата на двамата тлеела дългогодишна междусъседска вражда.
На 12.03.2018г. подс. И. се качил на
третия етаж, като решил, че К. вдига
неоправдано висок шум. Потропал на входната врата на последния, който
отворил вратата си. Тогава подс. И. от входа на жилището и впоследствие в
началото на антрето на апартамента успял да нанесе няколко удара с ръце и
крака по главата и тялото на К.. Последният
първоначално се опитвал да затвори входната си врата, но бил изблъскан в
антрето на апартамента си от подсъдимия.
Случващото се било
наблюдавано от св.Б. М., който по същото време бил
тръгнал към апартамента на тъжителя. Св. М.успял да възприеме нанасянето на телесната повреда от
междинната /междустълбищна/ площадка на етаж втори и трети. Веднага след
случилото се подс. И. напуснал мястото, а свид. М. отишъл да види какво е състоянието на К. и възприел
видима синина в областта на слепоочието на пострадалия.
На същата дата по- късно през
деня на К. била докарана до дома му храна от служители на Комплекс за социални
услуги гр. Кюстендил-св. Ч. и М.. К. се оплакал на св. М., че е имал същия ден конфликт със
съседа си и го е страх от него, по късно през същия ден се оплакал пред св.Л., че е бит от подс. И.. Посочената
свидетелка също възприела следите от побоя /синина на челото/. Няколко дни след
това подобно оплакване направил и пред
св. Я., която също възприела синините в
областта на лицето му.
На 15.03.2018
г. К. се снабдил с медицинско свидетелство № 36/18 г., в което са отразени
следните увреждания: кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по
външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на
двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките
тъкани по подбедриците около тях.
От
назначената по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Н., се установява, че същите са причинени по механизма на
удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и е възможно да са получени
по съобщения начин. Предвид големината, вида и разположението им, те съответстват
да са получени от не по- малко от четири и не повече от 5-6 до 7- 8 отделни
удара. Травматичните увреждания са причинили болка и страдание и за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес /като в случая/
са необходими около 15-20 дни.
Вещото лице е изготвило и
допълнителна СМЕ, чието закюлчение е, че е възможно визираното кръвонасядане,
посочено в показанията на св. М. да е получено няколко минути /2-3/ след нанесения удар и да бъде видяно от свидетеля.
По делото е изготвена и СПЕ,
извършена от в.л. д-р П. /необсъдена от първостепенния съд/, чието заключение е, че К. страда от
съдова деменция, което заболяване има необратим резултат. Появата на психични
смущения в рамките на съдовата деменция не са свързани по време със събитието от 12.03.2018 г.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал необходимите за решаване на делото
доказателства. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е
пълен и подробен разпит на св. М., М. и Ч.,
чиито показания е обсъдил и е посочил причините, поради които приема
показанията на св.М.- очевидец, който непосредствено след деянието е видял
непосредствени белезите от побой по тялото на пострадалия. /Показанията на св.И.-
майка на подсъдимия, са неотносими към
предмета на доказване, доколкото същата свидетелства за отношенията между
страните, но тя не е очевидец на случката. Показанията на св. В. са
общи и неконкретни. Представените полицейски преписки и жалби също сочат за
наличие на дългогодишни конфликти между страните, но също не са относими към
предмета на доказване/. Отделно от това КнРС е провел и следствен експеримент
по реда на чл.166 НПК с цел проверка достоверността на показанията на св. М.,
чиито резултати са обективирани в надлежен протокол и които сочат наличието на
частична видимост от местоположението на св. М. към коридора на жилището на тъжителя
при отворена входна врата на апартамента му. В
случая са налице обективни следи от твърдяното деяние, които са
обективирани по надлежния ред в писменото доказателство по делото- медицинското
свидетелство №36/15.03.2018 г. КнРС е посочил причините, поради които приема
показанията на посочените свидетели, в коя част и защо, както и мотивирал в коя част ги отхвърля, като е изложил и мотивите за това- в тази
насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Не са пренебрегнати
пок. на св. Ч. и М., които не са възприели следи от побой
върху пострадалия, като КнРС е изложил доводи
за причините, поради което не приема защитната теза за недоказаност
на обвинението само въз основа на
техните показания, към които настоящата инстанция се присъединява. Правилно не
са кредитирани пок. на св. И. и В., като неотносими към предмета на доказване.
От
друга страна КнОС счита, че обвинителната теза се подкрепя, макар и косвено, от
пок. на св. Л. и Я., чиито показания имат производен
характер, доколкото същите не са
очевидки на самото деяние. Същите са възприели след побоя обективните следи от
насилие по тялото на К. и в този аспект същите имат и характер на преки доказателства относно
наличието на белезите от побоя. За неговото наличие и вероятния механизъм на
същия категорично свидетелства и заключението на назначената СМЕ на д-р Н.
относно установените фактически положения- както относно уврежданията на пострадалия, така и относно приетия механизъм
за получаване на травмите. В този аспект, съобразявайки се с всички тези доказателствени средства и особено с
резултатите от следствения експеримент, КнРС обосновано е отхвърлил защитната
теза за недостоверността на показанията на св. Митов, пряк очевидец на
побоя, както и защитната теза за
недоказаност на обвинението, изключена
от обективните травматични увреждания по пострадалия, установени от съдебен
лекар.
Представеното копие от обвинителен акт по делото срещу тъжителя К., от
който е видно, че същият е подсъдим по НОХД с обвинение по чл.290, ал.1 и чл.293, ал.2 вр. ал.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК за деяния, извършени преди датата на настоящето деяние, не е
относим към предмета на доказване на авторството на деянието, поради което не
следва да се обсъжда.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна страна,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На 12.03.2018 година подс. И. *** е причинил на пострадалия А.К. лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в кръвонасядания по кожата на челото вляво, кръвонасядане по
външната повърхност на дясното бедро, охлузвания по предната повърхност на
двете подбедрици с лекостепенно ограничено следтравмено възпаление на меките
тъкани по подбедриците около тях. Несъмнено телесните увреждания, причинени на
пострадалия, имат характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 НК и се изразяват във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, довело до болка и
страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл- подсъдимият е съзнавал, че нанася увреждания на пострадалия, в това
число и от характера на получените, но независимо от това е сторил всичко
възможно за постигане на крайния резултат.
Леките телесни повреди,
причинени от подсъдимия са няколко, но същите следва да се квалифицират като
една, доколкото практиката безспорно е
приела, че когато деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни
увреждания, се касае до причиняването на една повреда, защото в резултат на
посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното
деяние на едно и също престъпление- ППВС №3/1979 г.,т.18. В тази насока КнРС не
е изложил доводи, поради което въззивният съд с настоящето си решение допълва
мотивите на КРС и в тази им част.
С настоящите мотиви въззивният
съд дава отговор на въззивната жалба на подсъдимия относно искането за отмяна
на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, като счита, че не
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратно и изопачено тълкуване на
доказателствения материал по делото, както и в недопускане на допълнителни
доказателста / по които и настоящият въззивен състав се произнесе като
неотоносими към предмета на доказване/.В този аспект искането за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане се явява неоснователно и се
отхвърля.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание КнРС се е съобразил с всчики
обстоятелства, обуславящи наказателната
отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието правилно
е отчетена като висока, доколкото са
засегнати обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността. Същевременно степента на обществена опасност на подсъдимия е също не е ниска, доколкото същият е осъждан за престъпление от общ характер. За извършеното от
подс. И. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Като смекчаващи отговорността правилно са отчетени липсата
на причинени имуществени вреди и добрите характеристични данни, а като
отегчаващо- предходното осъждане на подс. И. за извършено престъпление от общ
характер. В този аспект наложеното наказание „пробация”, изразяваща се в
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК- ”задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 6 месеца и ”задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 месеца се явява справедливо и не се налага
неговата замяна с друго по- тежко.
Неговият размер се явява достатъчен за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и за осъщестявване на
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Искането на защитата за
налагане на наказание глоба се явява неоснователно. Това наказание би могло да
се наложи при предпоставките по чл.78а от НК. В случая същите не са налице,
доколкото липсва първата, посочена в тази разпоредба- подсъдимият да не е
осъждан за престъпление от общ характер. Наличието на осъждане за деяние по чл. 206, ал.1 НК по НОХД № 112/2017г., в сила
от 25.01.2017 г. към датата на настоящето деяние, е пречка за приложението на
тази разпоредба.
КнОС дължи и отговор за справедливостта на присъденото на пострадалия К.
обезщетение, доколкото от него е налице жалба и срещу гражданската част на
присъдата. Следва да се прецени дали
присъденото обезщетение е справедливо и
дали са налице основания за неговото увеличение.
Вследствие причиненото от деянието на подсъдимата И. увреждане,
тъжителят К. е понесъл неимуществени вреди, за репарирането на които
е предявил граждански иск в размер на 5 000 лева. Безспорно в случая са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като К.
като пострадал несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят
обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ.
подсъдимият е длъжен да репарира виновно причинените му вреди. Пострадалият
е претърпял леко телесно увреждане с
разстройство на здравето, което е нарушило неговия телесен интегритет и
неприкосновеност; причинени са му вреди от неимуществен харакер, които се изразяват в понесените болки и страдания за един период в рамките на
около 15-20 дни. В този аспект предявеният гражданския иск е основателен и
доказан.
КнОС обаче счита, че присъденото обезщетение в размер на 1 000 лева е
несправедливо и се налага изменение на
присъдата в гражданската й част чрез увеличение неговия размер. При определяне
на справедливия размер на същото КнОС се съобрази с немалкия възстановителен
период на този тип увреждания- около 20 дни, многобройните травми по тялото
на подсъдимия и неговата възраст /близо
85 годишен към момента на деянието/. Действително, причинената лека телесна
повреда е една, независимо, че по своя характер нему са причинени няколко
еднакви по характер телесни увреждания, защото в резултат от посегателството се
осъществява от обективна и субективна страна- срвн. цитираното вече ППВС
№3/27.09.1979, т.18. Същевременно обаче тези многобройни увреждания следва да
бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението, с което се дължи
репарация на всички вреди.
В
този аспект КнОС се съобрази с обстоятелството, че на пострадалия са били причинени
разнообразни травми в областта на цялото тяло- кръвонасядания по челото,
кръвонасядане по лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете
подбедрици и на тъканите около тях. Т.е. нанесените многобройни удари
свидетелстват за продължителен побой в различни части на тялото и за
многобройни увреждания по него, както и за продължителен интензитет на
понесените болки и страдания. Претърпяното от К. леко телесно увреждане е нарушило неговия
телесен интегритет, цялост и неприкосновеност; за известен период от време
е изпитвал неудобства, които се изразява в понесените болки и страдания от битово естество, в
затруднения и ограничения в общуването,
в чувство за срам и безпомощност с оглед на възрастта му. През периода на
възстановяване същият безспорно е бил с
наранена психика, засегнато е било чувството му на себеуважение и лично достойнство. Ето защо КОС счита, че
за справедливото репариране на вредите по см. на чл. 52 ЗЗД е достатъчна сумата
от 2 000 лева, поради което присъденото обезщетение следва да се увеличи с още
1 000 лева, или окончателния размер на същото да се определи в размер на 2
000 лева.
Изменението на присъдата в гражданската й част налага изменение на същата в частта относно
размера на определената държавна такса,
като в съответствие с чл.2 от Тарифата към ЗДТ, които се събират от съдилищата,
дължимата държавна такса е в размер на
80 лева.
Пред окръжния съд въззивникът К. не е заплатил следуемата се държавна
такса за обжалване на присъдата в размер на 6 лева. С оглед основателността на
жалбата му, тази сума, представляваща невнесена от същия държавна такса за
обжалване пред КнОС, следва също да се
възложи на подс. И.. Последният следва да се осъди да заплати на осн. чл.189,
ал.3 НПК и разноските на К. пред
окръжния съд в размер на 600 лева (адвокатско възнаграждение).
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 НПК вр. чл.337 НПК,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 25/ 18.04.2019 г.,
постановена от Кюстендилския районен съд по НЧХД № 1430/2018г. на КнРС в осъдителната й гражданска
част и в частта за разноските, като:
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 НК от 1 000 лева (хиляда) лева на
2 000 (две хиляди) лева;
УВЕЛИЧАВА размера на сумата, която К.К.И. следва да заплати в полза
на КнРС, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск от 50 лева
на 80 лева;
ОСЪЖДА К.К.И. да заплати на А.В.К. сторените от последния
разноски пред възивния съд в размер на
600 лева (адвокатско възнаграждение);
ОСЪЖДА К.К.И. да
заплати по сметка на КнОС сумата от 6 лева (държавна такса).
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й наказателни и граждански
части.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.