№ 453
гр. Пазарджик, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20225220200951 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 22-5313-000031 от
03.05.2022г. на Началник група КПДГПА, при ОДМВР Пазарджик,
,жалбоподателят Ц. Т. В., ЕГН ********** от с.Е., обл.Пазарджик гр.София,
ул.Д.Б. №5 твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила , като излага конкретни
съображения. Молбата е да бъде отменено обжалваното
постановление.Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е
становище за неоснователност на жалбата и възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.Не сочи нови доказателства и претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се
защитава от адв.П.Х..
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
1
На жалбоподателя Ц. В. е издадено обжалваното наказателно
постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 22.02.2022г.
около 11.00ч. на път II-803,км.80 , управлява лек автомобил М. с рег....,със
служебно прекратена регистрация на 15.02.2022г., на основание чл.143ал.10
ЗДвП , в нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП. Наложена е на Ц. В. глоба в размер
на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.
Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 26.04.2022г. на Районна прокуратура Пазарджик,
преписка вх.№1238/22, преписката е образувана с оглед евентуално за
престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че на 22.02.2022г. на
пътен възел К. служители на КАТ спрели за проверка лек автомобил М. с
рег.... , с водач Ц. В..
При проверката било установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 24.03.2021г., на основание чл.143ал.10
ЗДвП,поради изтичане срока на ЗЗГО.С цитираното постановление е отказано
образуване на досъдебно производство,като в мотивите е отбелязано, че в
хода на извършената проверка не са събрани данни за престъплението по
чл.345ал.2 НК поради липсата на субективния елемент на този престъпен
състав.В частност, писмото на Гаранционния фонд е получено от брата на Ц.
В. и го дал на последния на 01.04.2022г.
В материалите по преписка вх.№1238/22 липсват доказателства Ц. В.,
собственик на лек автомобилМ. с рег.... ,да е получил Уведомление по
чл.574ал.10 КЗ , при наличието на данни за изпратено уведомление. Липсват
данни жалбоподателят В. да е знаел, че управлява лек автомобил М. “ с
рег...., негова собственост, със служебно прекратена регистрация на
22.02.2022г.
Не е спорно по делото и е видно от изрична справка, че лек автомобил
М. “ с рег.... е собственост на Ц. Т. В. и е със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143ал.10 ЗДвП , считано от 22.02.2022г.
С оглед събраните доказателства, от фактическа страна Съдът приема,
че на 22.02.2022г. около 11.00ч. на път II-803,км.80 ,жалбоподателят В. е
управлявал лек автомобил М. с рег....,със служебно прекратена регистрация
2
на 15.02.2022г.,без жалбоподателят да е знаел за извършеното служебно
прекратяване.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.ІІ ЗАНН . По същество Съдът намира жалбата за основателна.
Съдът на първо място счита ,че при съставяне на процесното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Същото е издадено от компетентен орган , съобразно т.3.12 от Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР и съдържа необходимите
реквизити по ЗАНН, в условията на отказ на прокурора да образува
наказателно производство, съобразно чл.36ал.2 ЗАНН и препращане
преписката на наказващия орган. Изложените от наказващият орган
обстоятелства позволяват на жалбоподателя да разбере за какво точно е
санкциониран.
Правилно според Съда е посочена като нарушена нормата на чл.140ал.1
ЗДвП, според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен
че са с регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя
страна е уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на
служебно прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП.
Правилно е наложена санкция на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.
От правна страна обаче не се доказа от наказващият орган
жалбоподателят Ц. В. да е действал с пряк умисъл , в частност да е знаел, че
управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена
регистрация.
Според чл. 18б ал. І във вр. с чл.18т.2 от Наредбата № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
регистрацията на ППС се прекратява служебно в хипотезите на чл. 18б ал. І
т.1 – 10 от цитираната наредба.
3
Според чл. 18б ал. ІІ във вр. с чл.18бал.І т.1,2 , 3 4 и 8, в тези хипотези
се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.
Хипотезата на служебно прекратяване на регистрация след уведомление от
Гаранционния фонд е визирана в чл.18б ал.І т.8 . Т.е. в този случай
съответният орган е имал задължението да уведоми собственика на МПС,
посочен в регистъра.
Както беше посочено, по делото липсват данни собственикът Ц. В. да е
получил Уведомление по чл.574ал.10 КЗ . Поради това няма как да се приеме,
че жалбоподателят В. е знаел или е могъл да узнае ,към датата на вмененото
му нарушение, че управлява служебно дерегистрирано МПС. В тежест на
наказващия орган е да установи фактическите обстоятелства, обуславящи
виновно поведение на нарушителя, като елемент от състава на вмененото
административно нарушение. В настоящият случай това не беше сторено.Ето
защо атакуваното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат сторените от жалбоподателя В. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., което не е прекомерно , съобразно
нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.В тази връзка е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който
жалбоподателят В. е заплатил на адв.Х. сумата от 300лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 22-5313-000031 от 03.05.2022г.
на Началник група КПДГПА, при ОДМВР Пазарджик, ,с което на Ц. Т. В.,
ЕГН ********** от с.Е., обл.Пазарджик гр.София, ул.Д.Б. №5 е наложена
глоба в размер на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на Ц. Т. В., ЕГН **********
от с.Е., обл.Пазарджик гр.София, ул.Д.Б. №5 сумата от 300лв. разноски.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5