№ 17365
гр. С, 28.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110123778 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Н. Б. с ЕГН **********, чрез адв. М. Д.
при САК, срещу С о с БУЛСТАТ *****. Ищцата твърди, че на 23.12.2023г., в
гр. С, при пешеходно движение по тротоара на ул. “Р п”, в близост до
кръстовището с ул. “Б”, поради стъпване в неравност, образувана от
разрушена тротоарна настилка /липсващ асфалт с размери около 20-30 см. и
дълбочина около 50 см., пада и счупва дясната си ръка. Ищцата била с
обездвижена дясна ръка за срок от пет седмици, като възстановителния период
отнел около два - три месеца, през които ищцата не можела да се обслужва
пълноценно сама, което наложило полагането на постоянни грижи от близките
й ежедневно. Ищцата преживяла болки и страдания, както и психологически
стрес, безпокойство, проблеми със съня и пр., които са в пряка причинна
връзка с настъпилия инцидент и проявеното от ответника бездействие при
изпълнение на задълженията му да поддържа в безопасно състояние
общинската пътна мрежа, част от която е и тротоарната настилка на мястото
на настъпване на инцидента. С оглед на изложеното, ищцата предявява искова
претенция за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
17 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.12.2023г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по
производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът е подал такъв, с който оспорва
иска по основание и по размер. Сочи, че оспорва посоченият в исковата молба,
механизъм на настъпване на инцидента, както и наличието на причинна
връзка между същия и твърдените като настъпили, неимуществени вреди.
Оспорва твърдението на ищцата, че на мястото на настъпване на инцидента,
1
тротоарната настилка била разрушена. При условията на евентуалност
отправя и изрично възражение за съпричиняване на вредите в резултат на
поведението на ищцата, като сочи, че при движението си като пешеходец
същата не е положила дължимата грижа и внимание при придвижването си,
поради което е допринесла за настъпване на вредоносния резултата. Оспорва и
размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно.
Претендира се и заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата
в общ размер на 17 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението.
Спорни между страните са механизмът, по който е настъпил инцидентът,
размера на претърпените имуществени вреди, както и че същите са в резултат
на противоправното поведение на ответника С о, който чрез своето
бездействие - неполагане на необходимата грижа за поддръжка, ремонт и
обезопасяване/ сигнализиране на съществуващи неизправности по пътната
настилка на мястото, където е настъпил инцидентът с ищцата.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като подробно
и обективно изготвено, кореспондиращо със събраните писмени и гласни
доказателства, както и с представената и приета - медицинска документация,
се установява, че инцидентът е настъпил на 23.12.2023г., в сутрешните часове,
между 08:00ч. - 10:00ч., в гр. С, ищцата, движейки се по тротоара на ул. “Р п”,
на кръстовището с ул. “Б” /с посока на движение към ул. “К”/, поради
стъпване в неравност, образувана от разрушена тротоарна настилка /липсващ
асфалт с размери около 20-30 см. и дълбочина около 50 см., както и поради
наличие на парче желязо, забито в настилката, високо около 5-10 см./, пада на
дясната си половина върху пътното платно, като ударът е поет от дясното й
бедро и десния й лакът. Ищцата била откарана с личен транспорт до
“Аджибадем Сити Клиник” ЕАД, където след преглед и рентгенова снимка, се
констатирала неразместена фрактура през хирургичната шийка на дясна
раменна кост, като е поставена имобилизация за около 40 дни, а след 21 ден е
започнала и рехабилитация. Възстановителният период /лечението/ е в
рамките на три месеца, като възстановяването на ищцата е протекло без
усложнения. Същата е изпитвала интензивни болки за около една седмица
след настъпване на инцидента, както и за период от около две седмици след
сваляне на имобилизацията. Налице са били и контузии на десни лакът и
бедро, като болките и страданията от тях продължили около една седмица.
При проведения с назначеното по делото вещо лице, преглед на ищцата, на
2
29.04.2025г., /близо две години след настъпване на инцидента/, се констатира
наличието на посттравматичен хумеро скапуларен периартрит на дясно рамо,
тендинит на дългата глава на мускулус бицепс брахии, както и болка при
флексия и абдукция, когато дясната ръка преминава 60 градуса, като при
изслушването си в о.с.з., вещото лице сочи, че последните представляват
последици от настъпилите травми в резултат на инцидента, че същите са
лечими, но ищцата не е довършила лечението си. Вещото лице сочи, още че
така констатираните увреждания, изцяло съответстват на механизма на
настъпване на инцидента, който ищцата твърди, както и на констатациите от
медицинската документация от проведените прегледи и изследвания.
Така констатирания механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава
изцяло и от останалите събрани по дело доказателства - писмените такива,
както и от събраните гласни доказателства. От показанията на разпитания по
делото свидетел - С Б /син на ищцата/, преценени съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК, се установява, че на процесната дата, същият е бил с ищцата, като
двамата ходили да пазаруват за предстоящия празник. При връщането си
обратно вкъщи, на кръстовището на ул. “Р п”, с ул. “Б” /с посока на движение
към ул. “К”/, ищцата се спънала в неравност на тротоара и паднала на дясната
си страна. Свидетелят сочи, че там където се препънала ищцата имало и
желязо, забито в настилката, високо около 5-10 см. Свидетелят сочи, че
непосредствено преди и по време на спъването и падането си, ищцата се
движила по тротоара, като св. Б се движил зад нея, защото тротоарът бил
тесен. Сочи още, че процесната неравност или “дупка” в настилката на
тротоара се намирала по средата на тротоара, като в близост имало и шахти.
Нямало никакви предупреждаващи знаци за съществуващата неравност към
момента на настъпване на инцидента, като ако е имало такива св. Б е следвало
да ги забележи, тъй като с ищцата живеят на ул. “Р п” в близост до мястото на
настъпване на инцидента. Свидетелят сочи, че закарал майка си и сестра си в
болница. Дясното рамо на ищцата било обездвижено за около месец, месец и
нещо, като възстановяването продължило около четири - пет месеца. През
това време, ищцата изпитвала болки и страдания, както и имала страх да се
придвижва сама. Имала проблеми и със съня. Ищцата провеждала и
рехабилитация. Споделяла на св. Б, че и понастоящем изпитва болки в
дясното рамо при промяна на времето, както и при физическо натоварване.
Свидетелят не е виждал ищцата да пие болкоуспокоителни, но се мажела
редовно с локални гелове на мястото на травмата.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Б, като последователни и
съвпадащи с останалите съобразни по делото, доказателства. В допълнение,
следва и да се посочи, че същият непосредствено е възприел процесния
инцидент с ищцата, тъй като е бил с нея по същото време, както и е запознат
непосредствено с възстановителния процес, през който е преминала ищцата,
тъй като живеят в едно домакинство.
От анализа на събраните по делото, писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на вещото лице, се установява, че е налице и причинно -
3
следствена връзка между претърпения от ищцата, инцидент и настъпилите
неимуществени вреди, както и че настъпването на последните се дължи
именно на проявеното бездействие от страна на ответника да поддържа в
изправност общинската пътна мрежа, в т.ч. и прилежащата тротоарна
настилка, както и на сигнализира/обозначи наличието на неизправност в
пътната настилка по подходящ начин за това, с оглед предотвратяване
настъпването на инциденти.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника С о във
връзка с механизма на настъпване на ПТП, както и за липсата на причинна
връзка между настъпилите вреди, и твърдяното противоправно бездействие от
негова страна.
По силата на пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА вр. чл.2, ал.1, т.2 ЗОбщС, в задължение
на ответника като собственик на общинската пътна мрежа, е да осъществява
поддръжката на пътната мрежа в изправно състояние, осигурявайки,
необходимите условия за безопасно придвижване. Собственикът на
общинската пътна мрежа е и задължен по см. на чл. 167, ал.1, изр. 1 от ЗДвП,
да поддържа пътната мрежа в изправно състояние, в т.ч. да сигнализира по
подходящ за това начин /в т.ч. навременно/ за наличието на
препятствия/неизправности по него, както и да предприеме действия по
отстраняването им в най-кратък срок. Няма пречка ответникът С о да възлага
част от правомощията си, включително тези по поддръжка на общинската
пътна мрежа на трети лица. Процесният пътен участък, в който е настъпил
инцидентът, попада сред тази пътна мрежа, като с оглед установеното
безспорно фактическо обстоятелство, че необезопасеното и несигнализирано
препятствие /разрушена тротоарна настилка/, се е намирало на тротоара, по
който се е движила ищцата, като наличието му не е било
обозначено/обезопасено по подходящ начин, то следва да се приеме, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по безопасно експлоатиране и
поддръжка в изправно състояние на конкретния пътен участък, част от
общинската пътна мрежа. На следващо място, ответникът по производството
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че
пътната/тротоарната настилка на процесния участък, където е настъпил
инцидентът е била в изправно състояние, с оглед на изричното оспорване на
този факт.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за
отговорността по чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, за ответника С о, поради проявено
противоправно бездействие, изразяващо се в неосъществяване на вменените
му по закон задължения за поддържането на общинската пътна мрежа в
безопасно състояние за участниците в движението, което е в причинна връзка
с настъпилия инцидент и претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване.
С отговора на исковата молба, ответникът е отправил възражение за
съпричиняване на противоправния резултат от страна ищцата, като е посочил,
4
че при придвижването си тя не е проявила дължимата грижа като пешеходец, с
което е допринесла/улеснила настъпването на вредоносния резултат.
По основателността на възражението за съпричиняване, настоящият съдебен
състав намира, че същото се явява изцяло неоснователно. Ответникът общо е
формулирал възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, като твърди, че същата не е положила дължимата грижа при
придвижването си. От събраните по делото гласни доказателства, които съдът
изцяло кредитира, се установи, че ищцата се е движила по тротоара, т.е. на
обозначеното за това място за пешеходци. В деня на настъпване на инцидента,
времето е било хубаво. Същият е настъпил в светлата част на денонощието,
сутринта на 23.12.2023г. Ответникът по делото не ангажира никакви
доказателства в насока на твърденията си, че с поведението си ищцата е
допринесла/улеснила настъпването на инцидента, поради което възражението
следва да бъде отхвърлено.
По размера на претендираното обезщетение.
След преценка на всички относими към настоящия правен спор, факти и
обстоятелства, свързани с неблагоприятните изменения в телесната цялост на
ищцата, причинени в резултат на падането, като характера и интензитета на
изпитаните болки и страдания при настъпването на травматичните
увреждания, продължителността на възстановителния процес,
обстоятелството, че пострадалият горен десен крайник на ищцата е следвало
да бъде обездвижен за период от около 40 дни, което довело до невъзможност
същата да се самообслужва, както и че за пълното възстановяване на опорно-
двигателната функция на крайника било необходимо да измине период от
около 3 месеца, в който е била в невъзможност да осъществява дори рутинни
дейности в ежедневието си, като възстановителният период е преминал без
съществени усложнения. Съдът съобрази и резултатите от прегледа на вещото
лице, извършен близо две години по-късно /29.04.2025г./, от които се
установява наличието на посочените по-горе, посттравматични увреждания,
намира за справедливо, обезщетение в размер на 9000 лв., като исковата
претенция следва да бъде отхвърлена за горницата от 9000 лв. до предявения
размер от 17 000 лв.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и за
депозит за вещо лице, в общ размер на 1078 лв., както и за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., което настоящият
съдебен състав намира за справедливо, с оглед материалния интерес по
делото, в размер на 1930 лв., което съобразно уважената част от исковата
претенция следва да се присъди в размер на 1021,76 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, С о с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С, ул. “М” ***, представлявана от Кмета В Т, да
заплати на М. Н. Б. с ЕГН **********, сумата в размер на 9000 лв., ведно със
законната лихва от 23.12.2023г., до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, психологически стрес, безпокойство и безсъние,
както и страх да се придвижва сама, настъпили в резултат на претърпян
инцидент на 23.12.2023г., в гр. С, поради противоправното бездействие на
ответника да изпълни на задълженията си по пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА вр. чл.2,
ал.1, т.2 ЗОбщС и по чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 9000 лв., до пълния предявен размер от 17 000 лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С о с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. “М” ***, представлявана от Кмета В Т, да
заплати на М. Н. Б. с ЕГН **********, сумата от 1078 лв., за разноски по
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С о с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. “М” ***, представлявана от Кмета В Т, да
заплати на адв. М. Д. с ЛНА ********** при САК, съобразно уважената част
от исковата претенция, сумата от 1021,76 лв., възнаграждение определено по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, за процесуално представителство по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6