РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20253100900033 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“67А, срещу В. С. В. с ЕГН ********** от
************, иск с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ за осъждане на
ответника за заплати сумата от 205575 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изплатено на наследниците на Б.М.Л.,
починал при ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. в 19,00 ч. на път I-2, с посока на
движение от гр. Разград към гр. Русе, при км.67+216, причинено виновно от
ответника, като водач на т.а.“Волво“ модел „ФХ 1642 Т“ с рег. №***** с
прикачено полуремарке с рег. ******, без да има необходимата
правоспособност от категория СЕ, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 20.01.2025 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че отговорността на виновния водач е
ангажирана с влязла в сила осъдителна присъда по НОХД 251/2016г. на ОС-
Разград. С влязло в сила решение по гр.д. 841/2018г. на ОС-Русе ищецът е
осъден да заплати на Т.Б.Л. и М.Х.Л. сумата от по 100000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
наследодател Б.М.Л. и сумата от 5575 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди. Решението е постановено при участието на ответника В.
С. В. като трето лице – помагач на страната на застрахователя. Присъдените в
полза на пострадалите суми са изплатени от ищеца по изп.д. 20209140400994,
20209140400995 и 20219140400407 на ЧСИ В.Н., ведно с дължимите лихви за
забава и разноски в общ размер на 337551,62 лева, от които ищецът
1
претендира 205575 лева, включващи единственото дължимите
застрахователни обезщетения.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, в който прави изрично изявление за признание на иска, като признава и
всички релевантни факти. Прави искане да не бъде ангажирана отговорността
му за разноските с прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК по съображения, че в
отговор на регресната покана е изразил готовност за споразумение за
извънсъдебно уреждане на отношенията, но преговорите са били едностранно
прекратени от ищеца.
В молба преди съдебно заседание ищецът заявява, че поддържа
предявения иск и прави искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и
липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него, намира,
че следва да постанови решение при признание на иска, като предявените
искови претенции бъдат уважени в цялост.
С оглед изхода на спора и представения списък по чл.80 ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски в размер на 8323 лева, от които 8223
лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено
в минимума по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на извършените процесуални действия по подаване на искова
молба и молба по хода на делото без явяване в съдебно заседание. От
представените по делото доказателства не се установява наличието на
предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК кумулативна предпоставка за
освобождаване на ответника от отговорност за разноски, а именно същият да
не е станал причина за предявяване на иска. Бланкетото изразяване на
готовност за сключване на споразумение, без предлагането на конкретни
реалистични и приемливи за насрещната страна параметри, не може да се
характеризира като оказано съдействие за доброволно разрешаване на спора.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за
необоснован отказ на ищеца за преговори. Липсват събрани данни за
поставени от застрахователя формални изисквания за съставяне на проект за
споразумение. Напротив, от представената електронна кореспонденция е
видно, че в последния си отговор от 27.03.2024г. застрахователят е заявил, че е
на разположение за последващи предложения на ответника, каквито по делото
не се установява да са били отправени нито в изтеклия деветмесечен период
до предявяване на иска, нито в хода на процеса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. В. с ЕГН ********** от **************, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“67А, сумата от 205575
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изплатено на наследниците на Б.М.Л., починал при ПТП, настъпило на
31.07.2015 г. в 19,00 ч. на път I-2, с посока на движение от гр. Разград към гр.
2
Русе, при км.67+216, причинено виновно от ответника, като водач на
т.а.“Волво“ модел „ФХ 1642 Т“ с рег. №***** с прикачено полуремарке с рег.
******, без да има необходимата правоспособност от категория СЕ, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
20.01.2025 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 500, ал.2 от КЗ.
ОСЪЖДА В. С. В. с ЕГН ********** от **********, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“67А, сумата от 8323
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3