РЕШЕНИЕ
№ 486
Велико Търново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, XI-ти адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 605/2019г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 4325/11.10.2019г., подадена
от С.В.А..
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде
отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1275-000468/06.08.2019г./Заповедта/, издадена от началник Сектор“пътна
полиция“ към ОДМВР Велико Търново. Съдържанието на ПАМ е прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „АУДИ 4” с рег. № *** за срок то 6 месеца,
считано от 03.08.2019г.
Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като към дата 03.08.2019г. не
е бил лишен от право да управлява МПС, т.к. на тази дата неговото СУМПС се е
намирало у него. Едва след като бил спрян от служителите на МВР за проверка
разбрал, че посоченото НП е влязло в сила. Щом това не му е било известно, то
липсвал субективния елемент на вмененото му нарушението по чл.150а от ЗДвП. По
тези съображения се претендира отмяна на Заповедта. В съдебно заседание се
явява лично и поддържа предявената жалба на изложените в същата основания.
Настоява, че не е знаел заа решението на втората инстанция.
Ответникът по жалбата, Началник сектор -
„Пътна полиция” към ОД на МВР Велико
Търново не се явява и не се представлява. Не ангажира становище по жалбата.
Представил е административната преписка.
Настоящият състав на ВТАС взе предвид
оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства. Провери
законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на тази
аналитична дейност, установи следното по фактите:
Нормата на чл.172, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171
т. 2 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14 дневния срок
по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на
съобщаването. Жалбата е подадена от името на лицето, което е адресат на
разпоредените със Заповедта правни последици. Заповедта е връчена на 25.09.2019г.,
съгласно разписката към същата, а жалбата е
депозирана на 27.09.2018г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената
Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ
е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че Жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Релевантните за спора факти се установяват само
по писмени доказателствени средства, представени с административната преписка. Между
тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
Актът на администрацията е основан от фактическа
страна на обстоятелството, че оспорващият като водач на лек автомобил е
управлявал същия след като е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред, с влязло в сила НП. За правно основание на издадената
Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
Според приложимите правила за разпределение на
доказателствената тежест/указани., на основание чл. 170, ал. 3 от АПК, на страните с
Разпореждане от 06.11.2019г / следва АО да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В това число, че жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил след като е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред с НП № 19-1275-000194/11.02.2019г. и кога същото е влязло в
законна сила.
От
доказателствата в приложената по делото административна преписка се установява,
че на 03.08. 019г. около 21:50 часа в гр. В. Търново на ул.“Васил Левски“
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил АУДИ А4 с рег.№ ***,
когато е спрян от контролните органи. Същите са извършили проверка и справка
чрез „РСОД” и ОДЧ при ОДМВР В. Търново, при което е установено, че водачът е
лишен от право да управлява МПС свлязло в сила на 10.07.2019г. НП №
19-1275-000194/11.02.2019г. При това СУМПС е иззето. На водача е съставен АУАН,
приложен на стр. 6 от делото, с който въз основа на горното му е повдигнато
административно обвинение за нарушение на чл. 150а, ал.1от ЗДвП. В същия
нарушителят не е вписал възражения. По делото е представена и докладна записка
от мл. Автоконтрольор Б. Б., в която посочва, че в акта е допусната техническа
грешка при изписване на рег. номер на автомобила.
След като е установил горната фактическа обстановка
Началник сектор „Пътна полиция“ е издал процесната Заповед, с която е наложил
на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/, която е предмет на
настоящото производство.
От страна на ответник жалба по делото е представена
Заповед № 366з-2141/27.07.2017г на
Директор на ОД на МВР В. Търново е посочено в т.1.2, че Началник „Пътна
полиция“при ОД на МВР В. Търново може да издава заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 т.1 от ЗДвП, която делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и уредена въз основа
на Заповед № 8121з- 1524/9.12.2016г. на министър на вътрешните работи/вж.
л.34/.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Съображенията за
този извод са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед №
19-1275-000468/06.08.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Велико Търново, която е за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/,
издадена по реда на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Поради което Законът
за движение по пътищата е приложимият материален такъв. По своята правна
същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е
приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.
Съгласно чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите, когато могат да
се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв закон се явява
ЗДвП. Изхождайки от тази обща уредба на ПАМ, се налага изводът, че тези мерки
се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се от точно
посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се онези
принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се
налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. Казано с други думи АО
действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай е наложена
ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.
За да е законосъобразна приложената ПАМ
трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят ѝ
се е позовал на Заповед № 366з-2141/27.07.2017г- на Директора на ОДМВР - Велико
Търново. С последната директорът на ОД на МВР-Велико Търново, на основание чл.
43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново
компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Между тях е и „Началник сектор „Пътна полиция”. Служебно известни на съда
са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
МВР – за определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. №
8121з-952/20.07.2017г. – за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП. Не се спори, че авторът на ЗНПАМ е началник сектор
„Пътна полиция” ОДМВР В. Търново. Поради това изводът на съда е, че Заповедта е
издадена от компетентен административен орган.
Изискването за форма на индивидуален
административен акт, каквато безспорно е оспорената заповед за прилагане на
ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, според която императивна
норма, административният акт следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаване на акта. Мотивите следва да сочат какви фактически
констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз
основа на какви доказателства. Мотивите не могат да бъдат запълнени пред съда
чрез представяне или събиране на доказателства, както и не може да бъдат
заменени от посочването на правни основания. В този ред на мисли, съдът прие,
че оспорената Заповед е постановена в изискуемата писмена форма. В нея и в
съпровождащата издаването й административна преписка се съдържат данни,
възприето от органа и послужили му като фактически основания за издаването ѝ.
Видно от съдържанието на процесната Заповед същата съдържа конкретно описание
на обстоятелствата, на които е издадена. Такива данни се съдържат и в АУАН
серия Д, № 500384/03.08.2019г. При това същият изрично е посочен в самата
Заповед като основание за издаване на акта. АУАН е неразделна част от административната
преписка и се счита за част от съдържанието на индивидуалния административен
акт. В него е описано извършеното нарушение на ЗДвП, като е посочена и правната
му квалификация. В този ред на мисли, към Заповедта има мотиви, съдържа
описание на фактическите и правни основания за издаването й, с което се
изпълняват съществените изисквания за форма и съдържание, произтичащи от общата
разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 АПК и от специалната на чл. 172, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б."а"
от ЗДвП, една от ПАМ, които се прилагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, е прекратяване
на регистрацията на МПС на собственик, който управлявал собствения си лек автомобил след като е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Предпоставките на цитираната разпоредба се
установяват от съставения акт за установяване на административно нарушение,
който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила. Същата не бе оборена от оспорващия в производството пред
съда. От представеното пред съда з.к. от НП № 19-1275-000194/11.02.2019г. е видно, че е
направено отбелязване от длъжностно лице, че същото е влязло в законна сила на
10.07.2019г. след обжалване на първа съдебна инстанция.
Защитата на жалбоподателя бе концентрирана
върху оплакването, че не му е било известно, че НП, което оспорил пред съда е
влязло в законна сила. Това оплакване съдът намери за ирелевантно и неоснователно.
Видно е от спрваката за нарушенията на водача, че НП не е обжалвано на втора
съдебна инстанция. Освен това незнанието на водача е без значение за настоящото
производство, за разлика от административно наказателното такова.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. При прилагане на принудителната административна мярка по
чл.171 от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана
компетентност. В случая, материалноправната предпоставка за прилагане на
мярката е управление от оспорващия на собственото му ППС след като е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред. НП е влязло в законна сила ан
10.07.2019г., а от съдържанието му е видно, че е постановено наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца. Нарушението е констатирано
с издадения АУАН, който има обвързваща доказателствена сила до установяване на
противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
По делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в акта
констатация. Следователно предвидените в закона предпоставки за издаване на ПАМ
са се осъществили. В непосредствена връзка с горното, настоящият състав на съда,
счита че обжалваният административен акт е съобразен и с материалния закон.
В Глава VІ от ЗДвП, озаглавена
„Принудителни административни мерки” е предвидено, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения ръководителите на службите за контрол по ЗДвП могат
да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.
171 от ЗДвП, в т.ч. по т.2а – прекратяване на регистрацията ан МПС. Налагането
им се извършва чрез посочените в чл.172, ал.2 на същия закон начини, вкл. и
отнемане на табелите с регистрационен номер по чл. 165, ал.2, т.2 и СРМПС при
прекратяване на регистрацията на МПС. В конкретния случай приложеният способ на
ПАМ е “отнемане н аСРМПС и два бр. регистрационни табели”, което е в
съответствие с предвидената в чл.171,т.2а, б”а” от ЗДвП мярка. Обстоятелството,
че водачът е лишен от възможност да управлява законно МПС е резултат на
собственото му поведение, нарушаващо правилата на ЗДвП. Процесната Заповед за
налагане на ПАМ “прекратяване ан регистрацията на МПС” е постановена при
осъществяването на факти, визирани в хипотезата на нормата на чл.171,т.2а, б”а”
от ЗДвП. При това, разпоредените от административния орган правни последици са
точно тези, предвидени в правната норма. Материалният закон е приложен в точния
му смисъл. Постигнатия правен резултат пък е съответен на целта на закона,
посочена по-горе.
В заключение, съдът приема, че административният
орган е доказал наличието на изискуемите материално правните предпоставки за
издаване на атакувания административен акт. Релевантните юридически факти – управление
на МПС след като водачът е лишен от право да управлява МПС по административен
ред са безспорно доказани.
Предвид изложените мотиви, решаващият
правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при
спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на
закона. Жалбата се явява неоснователна, като недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора разноски не се
присъждат, защото такива не са поискани.
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, XI-ти административен състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказано оспорването,
заявено по жалба на С.В.А., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1275-000468/06.08.2019г., издадена от началник Сектор
„Пътна полиция” на ОДМВР Велико Търново, с която е постановено прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил АУДИ А4 с рег. № *** за 6 месеца, считано от
03.08.2019г.
Решението е окончателно, на
основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: