№ 3649
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110160432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. А. срещу А. Г. П., с
която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживяно от ищеца смущение и
притеснение, изпитано безпокойство от уронване на престижа в службата, засягане на
личността и доброто му име пред колеги и ръководство, ведно със законна лихва, считано от
23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени вследствие на подадени
сигнали, обективирани в писма с вх. № 1187/16.06.2022 г. и вх. № 1232/23.06.2022 г. от
ответника до КОМИСИЯ съдържали клеветнически твърдения.
Ищецът излага твърдения, че към 16.06.2022 г. и 23.06.2022 г. е работил в КОМИСИЯ
На 16.06.2022 г. ответникът подал сигнал с вх. № 1187/16.06.2022 г. в деловодството
на работодателя му, в който се твърдяло, че последният желае среща с Председателят на
Комисията, за да предаде находяща се у него информация за „злоупотребите със служебно
положение и власт с цел лично облагодетелстване” на служител на комисията, чиито
„материални придобивки като имоти и пари на влог не съответстват на трудовите доходи от
заплати на един държавен служител от средно управленско ниво...”. Писмото съдържало
отбелязване за изготвени копия до министър председателя, министъра на икономиката, част
от председателите на парламентарни групи в действащото към онзи момент Народно
събрание.
В писмото се съдържали следните клеветнически твърдения:
1) „бих искал лична среща с Вас с цел: лично предаване на информацията, с която
1
разполагам относно злоупотребите със служебно положение и власт с цел лично материално
облагодeтелстване на Ваш подчинен служител.“ – в насока противоправно, недобросъвестно
и превратно упражняване на правомощия;
2) „можете да проверите лично и да се убедите, че материалните придобивки като
имоти и пари на влог не съответстват на трудовите доходи от заплати на един държавен
служител от средно управленско ниво.“ – в насока противоправно и неоснователно
материално облагодетелстване, свързано със служебно положение;
3) „но когато се ходи постоянно и упорито по разни държавни институции и
общински служби и се представяш за служител на ДКСБТ и като такъв заплашваш и искаш
съдействие по личен и частен въпрос, то това е недопустимо и особено опасно явление за
един обикновен служител.“ – в насока използване на служебно качество за лични цели.
Излагат се твърдения от ищеца, че на 23.06.2022 г. ответникът е подал отново сигнал
с вх. № 1232/23.06.2022 г., в който вече е идентифицирал въпросния служител чрез две
имена, като е посочил именно тези на ищеца. В писмото се съдържали следните
клеветнически твърдения:
1) „изглежда си има много (ама много) свободно време и сили, щом хем е на работа,
хем е вкъщи и явно е, че скучае ...” – в насока неизпълнение на служебните задължения и
неуплътняване на работното време;
2) „ако не искате един ден да се изненадате … и то от човек, който дълги години се
забавлява с това да завежда съдебни дела, да представя в съда (фалшиви) неистински и
манипулирани документи. Е разбира се, че с техниката от служебната комисия.“ – за
използване на неистински документи и представянето им пред съда, за използване на
ресурсите на работодателя за лични цели, което било злоупотреба с доверие и разпиляване
на имуществото на работодателя;
3) „дано не се стигне да сте на моето място някой ден. И да злоупотребява някой със
служебното си положение.“ – за злоупотреба със служебно положение.
Твърди се ищецът да е претърпял смущение, притеснение и безпокойство, че се е
затворил и е ограничил контактите си, че се е опасявал за репутацията си. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 о т ГПК е постъпил молба от ответната страна, с
който бланкетно се оспорва предявения иск. Заявил, че няма възможност да ангажира
адвокат, с оглед на което моли да му бъде назначен служебен защитник. Сочи, че е в
предходно дело, заведено срещу него от М. А.а - сестра на ищеца, е бил представляван от
адв. Петя А.а, САК, която успешно го е защитила в производството и моли тя да бъде
назначена за негов служебен адвокат.
След оставяне на първоначалното искане по чл. 95 от ГПК на ответника без уважение
в влязло в сила определение с молби от 25.04.2024 г. ответникът е направил повторно искане
в същия смисъл, като след дадени от съда указания в молби от 27.05.2024 г. молителят е
посочил, че е в затруднение да се снабди с декларация относно гражданското и материалното
2
си състояние съобразно указанията на съдебния състав.
С протоколно определение от 03.10.2024 г. настоящият състав на съда е оставил без
уважението искането на ответника за назначаване на правна помощ. Въззивната инстанция е
потвърдила акта на първоинстанционния съд с Определение № 706/15.01.2025 г. по гр.д. №
14532/24 г. по описа на Софийски градски съд, ЧЖ-I-И състав.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално право с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на твърдените неимуществени
вреди, породени вследствие на действията на ответника, изразяващи се в подаването на
сигнали/писма, с които се излагат неверни факти и обстоятелства, засягащи по негативен
начин самооценката и репутацията на ищеца.
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2)
противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-
следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. В процесния случай
съдът квалифицира твърденията на ответника, съдържащи се в процесните две публикации,
като клевета, т.е. съзнателно разгласяване на неистински и позорни обстоятелства за дадено
лице, поради което в тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на
изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на
Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О. Презумпцията за
вина не се прилага единствено в хипотезите, когато нормата, уреждаща юридически факти
на правопораждащият фактически състав, предвижда деликтът да се е осъществил при
квалифицирана форма на вината, т.е. не твърденията за формата на вината са ирелевантни в
настоящата хипотеза. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.;
Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о.
Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните
съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към
накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или
жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е
характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни
обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.
3
Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно
негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или
занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени
факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни
факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде
проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги
подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е
направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от
правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените
вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са
опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване
на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на
автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39
КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се
изразява правния спор.
След анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал се установява,
че ответникът е подал две писма в деловодството на работодателя на ищеца, адресирани до
председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища, а именно сигнал с
вх. № 1187/16.06.2022 г. и сигнал с вх. № 1232/23.06.2022 г., които съдържат в себе си
клеветническите твърдения, уронващи доброто име на ищеца в трудовия колектив.
Ответникът в писмата твърди, че има информация за „злоупотребите със служебно
положение и власт с цел лично облагодетелстване” на служител на комисията, чиито
„материални придобивки като имоти и пари на влог не съответстват на трудовите доходи от
заплати на един държавен служител от средно управленско ниво...”, като в следващото
писмо индивидуализира въпросния служител с две имена – А. А., т.е. ищеца. Твърди се, че
ищецът е „човек, който дълги години се забавлява с това да завежда съдебни дела, да
представя в съда (фалшиви) неистински и манипулирани документи. Е разбира се, че с
техниката от служебната комисия.“ – за използване на неистински документи и
представянето им пред съда, за използване на ресурсите на работодателя за лични цели,
което било злоупотреба с доверие и разпиляване на имуществото на работодателя;
Авторството и съдържанието на сигнала се установяват от свидетелските показания
на В. И., председател на КОМИСИЯ Свидетелят заявява, че е извършил обстойна проверка
по подадените сигнали, вследствие на която не са установени нарушения на трудовата
дисциплина и/или твърдените в сигналите факти и обстоятелства. В хода на проверката е
била осъществена лична среща между свидетеля и ответника, на която се обсъждали
съдържанието на сигналите. В хода на съдебното дирене процесните писма бяха предявени
на свидетеля И., който потвърди че въз основа на тях е извършената проверката. Въз основа
на установените факти и обстоятелства настоящият състав на съда приема, че се доказва
пълно и главно авторството и съдържанието на процесните писма.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът с процесните две писма
4
съзнателно е разгласил неистински и позорни обстоятелства, уронващи доброто име на
ищеца в рамките на трудовия колектив, т.е. налице са клеветническите твърдения. От
събрания доказателствен материал не се установява пълно и главно верността на изложените
в процесните две писма твърдения за осъществените от ищеца „злоупотреба със служебно
положение“ и „съставянето на неистински документи и/или такива с невярно съдържание,
чрез използването на служебното положение“, т.е. налице е виновно и противоправно
действие на ответника.
Неимуществените вреди се свързват с негативните изживявания, отрицателни
емоции, болки и страдания, които биват породени от противоправното засягане на
неимущественото право. За основателността на притезанието за обезвреда, то преди всичко
следва да се установи, че с деянието е причинена вреда, т.е. не е достатъчно негативно да
бъде засегнато определено неимуществено право, а следва от това засягане лицето да е
претърпяло вреди. Твърдените от ищеца вреди се установяват пълно и главно от
свидетелските показания на И. и А.а, които са еднопосочни и непротиворечиви. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А.а като достоверни и последователни, с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, при съобразяване с всички други данни по делото, като взе
предвид възможната нейната заинтересованост. Свидетелските показания кореспондират на
събрания писмен доказателствен материал, като от съвкупният им анализ се установява
наличието на твърдените неимуществени вреди и причинно-следствена връзка с
осъщественото от ответника деяние.
На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за
репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 2
000 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги
конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът
при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема,
характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за
увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на
ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II
т. о.
Обуславящи определения от съда размер на дължимото обезщетение са следните
обстоятелства: 1) клеветническите твърдения са адресирани неколкократно до работодателя
на ищеца; 2) съдържат се неистински твърдения, които попадат в фактическите състави на
престъпления по смисъла НК, т.е. налице е по-висока степен и интензитет на отрицателно
въздействие върху репутацията на ищеца, което би могло да доведе до дисциплинарно
наказание и/или образуването на досъдебно производство.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Установените
неимуществени вреди са пряка последица от деянието и несъмнено са допринесли негативно
5
върху психиката на пострадалия, поради което подлежат на обезщетяване. В този смисъл
Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г., на ВКС IV г. о.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и
страдания, настъпили в резултат от процесния деликт. В този смисъл са решение № 129 от
19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д.
№ 5005/2017 г. на ВКС, III г. о., решение № 90 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 3273/2017 г. на
ВКС, III г. о., и др. В практиката на ВКС се приема още, че във всички случаи не бива да се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени
вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. В този смисъл е решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д. № 873/2020 г. на
ВКС, IV г. о.; Решение № 50043 от 6.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2022 г., III г. о., ГК.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни. Ищецът е представил доказателства за
сторени такива в размер на 920 лева, от които 800 лева с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие; както и
сумата от 120 лева, представляваща държавна такса. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, тъй като съобразено е с фактическата и правна сложност на делото. Съгласно
уважената част от исковите претенции ищецът има право на разноски в размер на 612,54
лева. Ответникът не е представил доказателства за сторени съдебни разноски пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на А. С. А., ЕГН 711 0196242, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживяно от ищеца смущение и
притеснение, изпитано безпокойство от уронване на престижа в службата, засягане на
личността и доброто му име пред колеги и ръководство, ведно със законна лихва, считано от
23.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени вследствие на подадени
сигнали, обективирани в писма с вх. № 1187/16.06.2022 г. и вх. № 1232/23.06.2022 г. от
ответника до КОМИСИЯ като ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск за разликата до
пълния предявен размер от 3 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на
А. С. А., ЕГН **********, сумата от 612,54 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7