Решение по дело №4430/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260011
Дата: 4 януари 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330204430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 260011

                                     гр. Пловдив, 04.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на първи декември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4430/2020  г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р.М.Ч. *** против Наказателно постановление № 19-0273-000552/08.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / на основание чл.183, ал.2 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1 т.1  от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание   чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К. *** с пълномощно по делото, която поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище,  съгласно което се счита, че наказателното постановление като правилно и законосъобрзано следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за устновено следното :

На 23.07.2019 г. около 15:00 ч. в с.Калояново, на ул. Асен Гаргов № жалбоподателят бил установен като водач на л.а. Нисан Микра с рег.№ *** от ***В.Й.М. и Н. Й. П.. На посоченото място имало поставен пътен знак В-27, с който водачът не се е съобразил. Посоченото нарушение било повод за осъществяване на проверка и на документите на водача. В хода на проверката било установено, че същият не носи свидетелство за управление на МПС , а също и контролен талон от свидетелството за управелние

Така описаната фактическа обсатновка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св. В.Й.М. и Н.Й.П., копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г.

Пред съда актосъставителят потвърди направените от енго констатации във връзка с резултатите от проверката. Свидетелят М. заяви, че автомобилът бил в движение, след което спрял в зоната на действие на пътен знак В 27. Според свидетеля водачът на автомобила бил установен от колегата му св. Н.Й.П.. При разпита си пред съда св. П. потвърди, че на посоченото в АУАН място имало пътен знак, забраняващ спирането, но не успя да посочи подробности около проведената проверка.

Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели, като намира същите за последователни, непротиворечиви и вазимнодопълващи се. От показанията на двамата свидетели става ясно, че св. М. съставил АУАН по информация на колегата му св. П., който пръв установил нарушителя, че не съобразява движението на автомобила с пътния знак, забраняващ спирането и паркирането. Доказателства, опровергаващи направените констатации не бяха представени от страна на жалбоподателя, поради което съдът приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена. По същите съображения съдът приема, че обективно и правилно са установени и останалите обсотятелства около проведената проверка, а именно неносенето на свидетелство за управление и контролен талон от проверявания водач.

При проверка  относно спазване на процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на АУАН и на НП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложеното към административнонаказателната преписка копие на Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2015 г. Според т.1.1 на полицейските служители, заемащи длъжността ***е предоставено правомощието да съставят актове за усатновяване на административни нарушения, а според т.2.12  началниците на групи „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления. Нарушенията са описани по ясен начин, даващи възможност на нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира адекватно защитата си. При описание на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП  е посочен  видът на знака, с който нарушителят не се е съобразил при управлението на МПС. Предвид описанието на нарушението , в  НП  и АУАН ясно е посочено какво е поведението на водача, с какво не се е съобразил той точно , а именно с пътен знак , като е посочен и от кой вид е пътният знак, с който не се е съобразил. Налице е яснота при описанието и на другите две нарушения, заради които е санкциониран жалбоподателят.

Налице е правилно приложение на материлания закон и на съответната за всяко от нарушенията санкционна разпоредба. Съгласно чл.183, ал.2 т.1 от ЗДвП наказва се с глоба вразмер на 20 лв. водач, който неправилно пресотява или е паркирал неправилно. Така наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 20 лв. е във фиксиран размер и същото не подлежи на ревизиране. Правилно и сътоветно нанарушенията на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на нарушителя е наложена глоба вразмер на от по 10 лв. за неносене  на свидетелство за управление на МПС и на контролен талон. Независимо че в разпоредбата на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП  задължението за носене на контролен талон и на свидетелство за управление на МПС са предвидени в една разпоредба, става дума за две отдени нарушения, поради което  и правилно на нарушителя е наложена поотделно глоба за всяко едно от тях. Този извод следва и с оглед тълкуването на  разпоредбите на чл.183, ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП, според които се наказва с глоба водач, който не носи посочените в цитираната разпоредба документи – свидетелство за регистрация, контролен талон, свидетелство за управление. Относно оплакванията, изложени пред съда, че в АУАН липсвал подпис на нарушителя, с което било ограничено  правато му на защита, а именно да разбере за какво е администратвино наказан, съдът намира същите  за неоснователни. Видно от съдържанието на АУАН е, че същият е бил съставен в присъсвие на нарушителя, като в графа възражения същият е депозирал, че има такива, т.е. не е възпрепятствана възможността му още в самото начало, със съставянето на акта да вземе участие в производството. С предявяване на акта на нарушителя и депозирането на възражения срещу него в графа възражения на същия му е дадена възможност да упражни т.нар. предварителна защита.С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че на нарушителя не е ограничено правото му на защита, тъй като датата на съставяне на акта съвпада с датата на предявяването му, което означава, че въпреки липсата на подпис същият е бил наясно за какво му е бил съставен акт.

Въпреки че не  е изтъкнато като оплакване в жалбата настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че в случая не е налице възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушенията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с отаналите нарушения от същия вид. Касае се за типична обществена опасност на нарушенията. Не може да се приеме, че е налице и ниска степн на обществена опасност на самия деец, по делото е изисканата справка за нарушител, според която същият е наказван многократно за нарушения по ЗДвП.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0273-000552/08.08.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на Р.М.Ч. ***, ЕГН  ********** за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.100, ал.1 т.1  от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание   чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

                                    Районен съдия : ………………………………

 

Вярно с оригинала! МК