№ 18581
гр. София, 12.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110123570 по описа за 2022 година
Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника ФИРМА, осъдителен иск с правно
основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1292,14 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 20111740121, за имуществена вреда, причинена
вследствие на ПТП, станало на 18.10.2021 г., в гр. Пловдив, на Околовръстен път, по вина
на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ..., който при извършване на маневра
движение на заден ход, реализирал ПТП паркиралия зад него с товарен автомобил марка
‚Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ..., застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в
предната лява част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек
автомобил „Мерцедес“, застрахован при ответното дружество, водачът му извършва маневра
движение на заден ход, реализирал ПТП паркиралия зад него с товарен автомобил марка
„Ситроен“, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил
щети – в предната лява част. Твърди, че щетите са на стойност 2584,27 лв., като поддържа,
че на 15.02.2022 г. и 24.02.2022 г. изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение на посочената стойност. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил
1
ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, цялата
дължима сума не е платена – платена била само сумата от 1292,13 лева. Прави искане съдът
да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските
на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че исковата молба е
нередовна. Оспорва вината на застрахования при него водач. Оспорва, че вредите по
уреденото МПС не са в причинна връзка с ПТП. Оспорва, че стойността на увредените
детайли не отговаря на посочената от ищеца в исковата молба. Сочи, че ПТП е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва констатациите в КП. Твърди, че водачът на
товарния автомобил „Ситроен“ е съпричинил вредоносния резултата като не е подал звуков
сигнал, за да предотврати ПТП. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно
заседание не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1292,14 лева, представляваща изплатено от него
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 20111740121,
за имуществена вреда, настъпила вследствие на ПТП, станало на 18.10.2021 г., в гр.
Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата
молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже осъществяването на конкретни факти – действия
или бездействия на водача на уредения автомобил, с които е съпричинил вредоносния
резултат.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от
събраните по делото доказателства.
2
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 28.06.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „Ситроен“, е
бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“; автомобилът
марка „Мерцедес“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; сумата в размер на 2584,27 лева е платена в полза на
сервиза от ищеца, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното
обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е платил 1/2
от сумата за ремонт на увредения автомобил – 1291,13 лева.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимата
сума по щетата с извършеното плащане на сума в по-малък от търсения от ищеца размер
при възражение, че застрахования при ищеца водач е съпричинил ПТП.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., двустранния
констативен протокол за ПТП, изготвен от водачите и показанията на разпитаните по делото
свидетели К. Р. К. и С. Р. А., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които
съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 18.10.2021 г. в гр.
Пловдив, на отбивка до бензиностанция „Ромпетрол“, преди Околовръстния път, водачът на
лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Вито“ се установил за маневра „десен завой“ за
включване в главния околовръстен път на града. По същото време, зад него, на около 1,5
метра, за извършване маневра „десен завой“, спрял и водачът на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Джъмпер“. При предприемана на маневра за включване в движението,
водачът на автомобила „Мерцедес“ започнал придвижване на заден ход, вследствие на която
реализирал ПТП със автомобила, стоящ зад него.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „Ситроен“ са
преден ляв калник, предна лява броня и преден ляв фар с детайли, както всички вреди по
двата автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението на
вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на
ПТП е в размер на 2584,27 лева.
Чрез протокол за ПТП, показанията на разпитаните свидетели и констатациите на
САТЕ, се установява, че водачът на автомобила марка „Мерцедес“ с поведението си е станал
причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Водачът на процесното МПС при предприемане на движение назад не е наблюдавал пътя
зад превозното средство и не се е убедил, че с маневрата няма да създаде опасност за
другите участници в движението, каквото задължение има и с оглед общите разпоредби на
ЗДвП, поради което съдът намира, че поведението на водача на автомобила „Мерцедес“ е в
противоречие с предписаното в цитираната правна норма и е противоправно, съгласно
3
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45
от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.
45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил
„Мерцедес“, модел „Вито“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „Ситроен“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В
конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК
осъществяването на конкретни факти, на които основава твърдението си, поради което
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Въз основа на уведомление на водач на „Ситроен“ до ищеца е образувана преписка
по щета № 20111740121, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на
автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по
щета и сумата, представляваща стойността на ремонта е платена по сметка на автосервиза,
което обстоятелство не е спорно между страните, поради което като такова в отделено като
ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК с доклада по делото.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за
ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна,
поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото
лице срещу застрахователя на причинителя на вредата.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
автомобила марка „Мерцедес“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите
4
вреди.
В хода на производството, от събраните писмени доказателства – опис на щета, както и
от заключението на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени
на застрахования при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, средната пазарна стойност
на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране, а именно 2584,27 лева по
средни пазарни цени към датата на ПТП, от която ответникът е платил 1292,13 лева, след
покана, поради което остатъкът в размер на – 1292,14 лева, се дължи на ищеца.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
04.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 52 лева (лист 4 по
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 64 по делото), 100 лева – депозит за
призоваване на свидетел (л. 65 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за
адвокатско възнаграждение в размер на 385,20 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка
(лист 113) съгласно представена фактура № 759 от 03.05.2022 г. и извлечение от електронно
банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 737,20 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 от КЗ, сумата от
1292,14 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 20111740121, за имуществена вреда, настъпила
вследствие на ПТП, станало на 18.10.2021 г., в гр. Пловдив, на Околовръстен път, по вина
на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ..., който при извършване на маневра
движение на заден ход, реализирал ПТП паркиралия зад него с товарен автомобил марка
‚Ситроен“, модел „Джъмпер“, с рег. № ..., застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в
предната лява част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 04.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
ФИРМА, със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
5
от 737,20 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6