Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на девети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
И., като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1897 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Съншайн-В“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 525364-f520096/16.07.2020 г., издадено от Директора
на Офис Русе към ТД на НАП-Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС са наложени два броя административна имуществени
санкции всяка в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал.
5 от ЗДДС.
С жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като описаното
нарушение в АУАН-а и НП не съставлява нарушение по смисъла на ЗАНН, а маловажен
случай и административнонаказващият орган /АНО/ не е
следвало да санкционира дружеството. В тази насока сочи, че АНО не е съобразил,
че жалбоподателят не развива дейност и следователно няма дължим данък за
внасяне, тоест с допуснатото нарушение не е ощетен фиска,
както и обстоятелството, че това е първото нарушение за дружеството. Релевира, че наложените санкции, макар и ориентирани към
минимума, са в общ размер на 1000 лева, се явяват несъразмерни и не са оправдани
за нуждите на превенцията. С оглед наличието на ниска степен на обществена
опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици,
счита, че в процесния случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и съдът отмени НП, като приеме, че е
налице маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призовано, се представлява от адв. Б.Д. ***,
като същата поддържа изложеното в жалбата. Не претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Миланова, която моли жалбата да се остави без
уважение като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение. Счита, че
не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли
обжалваното постановление да се потвърди. Не претендира разноски.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна
отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на управителя на „Съншайн-В“
ЕООД е получил препис от наказателното постановление на 21.10.2020 г., а
жалбата е подадена на 27.10.2020 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната
основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.09.2019 г. в офис Русе при
ТД на НАП-Варна свидетелката С.Р. на длъжност „Главен инспектор по приходите“,
като актосъставител, и в присъствието на свидетелката
Д. Иванов е установила, че „Съншайн-В“ ЕООД, с ЕИК
*********, представлявано от В.В., като регистрирано
по ЗДДС лице, не е подало в законоустановения
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, в компетентната ТД на НАП-Варна,
офис Русе по седалище на дружеството както следва: справка-декларация по ЗДДС
за данъчен период 01.07.2019 г.-31.07.2019 г. до 14.08.2019 г. включително и
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.07.2019
г.-31.07.2019 г. до 14.08.2019 г. включително. За така констатираното нарушение
на разпоредбите на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС свидетелката Р.
съставила АУАН № F520096/29.10.2019 г. Управителят на дружеството е подписал акта без възражения и в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал такива.
Въз основа на така съставения
АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в
АУАН-а, като на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС били наложени
два броя административни имуществени санкции всяка в размер на 500 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – № 525364-f520096/16.07.2020 г. и АУАН № F520096/29.10.2019, както и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.Р. – актосъставител,
които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Издадените АУАН и
НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен
от компетентен актосъставител, видно от представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП.
При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно
се потвърждават и споделят от настоящия състав.
От установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя и едновременно с това намира
потвърждение в събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
дружеството жалбоподател, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице - „Съншайн-В“ ЕООД, не е спазило предвидения в чл. 125, ал. 5
от ЗДДС 14 дневния срок за подаване на декларации по чл. 125, ал. 1 и отчетните
регистри по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС. Посоченото изискване се отнася и за лицата,
които не упражняват дейност и подават нулеви декларации. Не е обстоятелство
изключващо наказателната отговорност и факта, че жалбоподателят при изпълнение
на своите задължения се е доверил на друго лице – счетоводител. Субект на административнонаказателна отговорност е именно
жалбоподателят, доколкото именно той е данъчно задължено лице по ЗДДС и факта,
как същият ще организира изпълнението на задължението касае единствено и само
него. От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
По вида и размера на наказанието:
Правилно е
издирена и приложена съответстващата на нарушенията санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като на жалбоподателя са наложени два броя
административни имуществени санкции в размер на 500 лева всяка. Съдът намира, че
размерът на санкцията е индивидуализиран правилно към определения от законодателя минимум,
доколкото настоящото нарушение се явява първо за жалбоподателя.
Не са налице и предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 от ЗАНН. Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с
обикновените случай на нарушение
от този вид.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто
извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е
осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие – неподаване в
срок на декларация и отчетен регистър, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта. В тази
насока е без значение дали за конкретния данъчен период, за който не е
изпълнено задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, и/или за предхождащите го
такива задълженото лице е следвало да подаде декларации с нулеви данни.
Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, също не може да обоснове сам
по себе си извод, че извършеното нарушение е маловажно, доколкото посоченото е
било отчетено при индивидуализацията на наказанието и жалбоподателят е наказан
със санкция в минимален размер.
С оглед на гореизложено, съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Страните в настоящото
производство не са претендирали разноски и не са представили доказателства за
направени такива, поради което и не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 525364-f520096/16.07.2020 г., издадено от Директора
на Офис Русе към ТД на НАП-Варна, с което на „Съншайн-В“
ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС са наложени два броя административни
имуществени санкции всяка в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 1,
ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: