Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 316
03.05.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 182 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково против Решение № 178 от 29.12.2022г.,
постановено по АНД №446 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г., с
което е отменено НП № 21-1253-002966/19.09.2022г. издадено срещу А.К.И. с ЕГН **********
*** за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено
при неправилно прилагане на закона. Напълно погрешни били изводите на съда за
несъставомерност на деянието. Счита се, че обстоятелството за наличие или липса
на вина у извършителя е без значение за наличието на нарушение по чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата, като се цитира значителна по обем съдебна
практика в тази насока.
Претендира се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Ответникът – А.К.И., не се явява и не се представлява.
От упълномощения процесуален представител на същия се представя писмено становище
по касационната жалба, като същата се приема за неоснователна, а оспореното
решение за правилно и законосъобразно и изцяло съобразено с мотивите на
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. по ТД №3/2022г. на Общото
събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на
ВАС. Претендира се определяне в полза на осъществилия, по реда на чл. 38, ал.2
от ЗАдв, процесуално представителство - адв. М.Т., адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
решението на Районен съд - Хасково да бъде
потвърдено.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 178 от 29.12.2022г.,
постановено по АНД № 446/2022г., Районен съд – Димитровград е отменил
Наказателно постановление №21-1253-002966 от 19.09.2022г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на А.К.И. ***, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл.175, ал.3,т.1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че наказаното лице не е действало виновно при извършване на
нарушението. Същото не знаело и не било уведомено, че МПС било деригистрирано. Приема,
че вмененото нарушение би могло да бъде осъществено единствено умишлено, но не
и непредпазливо. Застъпва тезата, че при сужебно прекратяване регистрацията на
МПС, по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственикът на същото следва да бъде
нарочно информиран по един достатъно ясен и недвусмислен начин. В конкретния
случай, жалбоподателя дори не бил собственик на процесното МПС и от същия не би
могло да се очаква да знае или да се информира относно настъпилата по отношение
на това МПС служебна дерегистрация.
Настоящата инстанция намира извода на районния съд за
отмяна на атакуваното наказателно постановление за направен в унисон с
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. по ТД №3/2022г. на Общото
събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на
ВАС.
В действителност, преди постановяване на цитираното ТП,
съдебната практика изобилстваше от решения, в които се приемаше, че за
съставомерността на деянието по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е без значение наличие или
не на знание у водача на съответното МПС за настъпила по отношение на същото
служебна дерегистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Такава беше
практиката и на настоящия съдебен състав.
Независимо от горното, предвид обстоятелството, че
Тълкувателните постановления имат задължителна сила не само по отношение на
съдилищата, но и за за всички органи,
организации и граждани, относно приетите със същите изводи, следва да се
приеме, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена
по реда на чл. 143, ал.100 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
МПС.
Въззивната инстанция е установила фактите и въз основа
на същите е достигнала до правилен изводът, че вмененото на ответника по
касацията административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено
виновно, респ. че липсва субективният елемент от състава на нарушението.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В чл.175, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая прекратяването на регистрацията на описания в
НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства, че
собственикът на процесното МПС е надлежно уведомен за последното обстоятелство.
Единствено и само този факт, предвид цитираното ТП е достатъчен да се приеме,
че издаденото срещу жалбоподателя НП е незаконосъобразно.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради
което следва да бъде сотавено в сила, а подадената срещу него жалба отхвърлена.
При този изход на делото основателна се явява
претенцията на упълномощения по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., адв. М.Т. за
присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение. Съдебният състав намира
искането за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. за основателно в
размер на 900 лв., съобразно наложените с
наказателното постановление наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
право за управление на МПС за срок от 6 месеца“ и с оглед разпоредбите на чл.
18, ал.2 и чл. 18, ал.4 от Наредба №1/09.06.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 178 от 29.12.2022г.,
постановено по АНД №446 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на адв. М.Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. за осъещствено процесуално представителство
по реда на чл. 38, ал.2 от Закон за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.