Решение по дело №3043/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Св.Св.К. и Е “ № **, представлявано от управителя Д. Ю. Ц., уточнена с молба С.д. № 648/15.01.2025г., срещу Община Аврен, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, общо в размер на 1650,00лв., от които: 250,00лв. – за заплатена, но неизвършена от Община Аврен административна услуга по заявление с вх. № М-2232/09.11.2023г.; 600,00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на мълчалив отказ; 50,00лв. - заплатена държавна такса за производството по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд - Варна; 400,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване пред ВАС; 150,00лв. - заплатена държавна такса за производството пред ВАС; 200,00лв. - заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение, причинени от незаконосъобразни действия на общината, изразяващи се в публикуване на заблуждаваща информация на нейния интернет сайт, относно срока за извършване на услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“, определен в противоречие с чл.57, ал.2 АПК - 30 дни, вместо 7 дни.

Ищецът твърди, че с Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна, потвърдено с Определение на ВАС № 7653/20.06.2024г., е прието, че жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление с вх.№ М-2232/09.11.2023г. за заверка на молба-декларация е недопустима, т.к. съгласно чл.57, ал.2, вр. чл.21, ал.2 и 3, вр. § 8 от ПЗР на АПК услугата е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството. Жалбата до съда била подадена на 22.04.2024г. и смятано от двете възможни дати, по отношение на които може да се интерпретира формирането на мълчалив отказ – 16.11.2023г. (от подаване на заявлението) и 15.01.2024г. (от изправяне на нередовностите по заявлението), се явявала просрочена. На сайта на Община Аврен бил обявен 30-дневен срок за изпълнение на исканата услуга, с което общината незаконосъобразно е изменила регламентираните в АПК срокове, въвела е ищеца в заблуждение относно същите, с което му нанесла претендираните имуществени вреди. Моли претенциите да бъдат уважени и претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Община Аврен, чрез юрк.М., оспорва исковата молба. Относно публикувания на сайта на общината и посочен в Административния регистър на административните услуги срок за изпълнение на услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“ – 30 дни, сочи, че същият е съобразен със срока, посочен в Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги, Приложение № 2 - „Цени на услуги и права предоставени от Община Аврен, обл.Варна на физически и юридически лица по чл.6, ал.2 от ЗМДТ – на стр.4, т.1.1.6 от приложението (молба С.д. № 1456/27.01.2025г.).

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк.Л., която счита исковата молба за допустима, но неоснователна, т.к. не са налице предпоставките по чл.1 ЗОДОВ. В представени писмени бележки сочи, че публикуваната на сайта на общината информация за срока за изпълнение на услуга 2878 – Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка, е изцяло в полза на гражданите и организациите, и се основава на нормативен акт – Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аврен, която е действала и е била в сила към момента на настъпване на твърдените вреди. Счита и че в производството не е доказано настъпването на преки и непосредствени вреди, обосноваващи причинната връзка между „противоправното“ действие на общината и твърдените вреди. Относно заплатената такса за услугата в размер на 250,00лв. сочи, че същата няма връзка с определяне на срока за извършване на услугата, т.к. е свързана с иницииране на самото производство. Относно заплатените разноски за производствата по съдебно обжалване счита, че също нямат пряка връзка с обявения срок за извършване на услугата. По изложените съображения моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за допустимост на исковата молба. Относно нейната основателност счита, че преценката следва да се извърши от гледна точка на това, дали преценена по същество жалбата на ищеца срещу мълчаливия отказ би била основателна или не. Само в случай че жалбата би била основателна, ищецът би имал основание да претендира като вреди извършените в производството по обжалване разходи.

След преценка на събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

На 09.11.2023г. с вх. № М 2232, ищецът подал до кмета на Община Аврен заявление за заверка на молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка на СОС с ид. ****– услуга 2878. Видно от Приходна квитанция № 164250/09.11.2023г. /л.7/ (вх.№ М-2232/09.11.2023г. – идентичен с този на заявлението), при подаване на заявлението ищецът заплатил такса за административна услуга в размер на 250,00лв.

Според публикуваната на сайта на Община Аврен информация относно услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“, същата се предоставяла в срок: до 30 дни.

С писмо изх. № М 2232/1//21.11.2023г. кметът на Община Аврен уведомил ищеца, че следва да допълни административната преписка по образуваното административно производство, като представи оригинална схема на СОС с ид. ****. На основание чл.30, ал.2 АПК е предоставен тридневен срок за отстраняване недостатъците по заявлението. С молба вх. № М-2232/2/29.11.2023г. заявителят поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, като липсват доказателства за произнасяне по това искане, както и за постановяване на акт по чл.56, ал.2 АПК за прекратяване на производството на основание чл.30, ал.2 АПК. Със заявление № 2232/3/08.01.2024г. ищецът представил схема СОС с ид. ***.

Тъй като административният орган не изпълнил исканата административна услуга, с вх.№ 2683/23.02.2024г. ищецът подал до Административен съд – Варна жалба срещу мълчалив отказ, по която било образувано адм.д. № 396/2024г. С жалбата до съда са релевирани искания за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката с указания за извършване на административната услуга. Претендирани са разноски.

В изпълнение на Разпореждане № 1969/27.02.2024г. по адм.д. № 396/2024г. /л.6 от същото/, на 12.03.2024г. ищецът внесъл държавна такса за производството, в размер на 50,00лв. /л.11/. Доказателства за внесената такса представил с молба С.д. № 3598/12.03.2024г. /л.10/, към която приложил списък с разноските и договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г. /л.13, 15/, според който на посочената дата „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД заплатило на адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Адм.съд – Варна в размер на 600,00лв., в брой.

С Определение № 3699/10.04.2024г. /л.36/ жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление вх. № М 2232/09.11.2023г. била оставане без разглеждане, а производството по адм.д. № 396/2024г. било прекратено на основание чл.159, т.5 АПК – поради просрочие на жалбата.

За да приеме, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК, съдът е приел, че на основание чл.57, ал.2, вр. чл.21, ал.2 и 3, вр. § 8 ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството – 09.11.2023г., когато е подадено първоначалното заявление. Смятано от тази дата, срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението, изтичал на 16.11.2023г. – четвъртък, присъствен ден. До изтичане на така определения срок молбата не е била заверена и удостоверението не било издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. След формиране на мълчаливия отказ по заявлението, административният орган е изготвил до заявителя писмо с указания изх. № М-2232/21.11.2023г., които са изпълнени с молба вх. № М-2232/3/08.01.2024г. Макар тези действия да не „възстановяват“ срока за произнасяне по чл.57, ал.2 АПК, дори и при съобразяването им и по правилото на чл.30, ал.3 АПК, административният орган е следвало да се произнесе в 7-дневен срок от изправяне на нередовностите – т.е. до 15.01.2024г. Жалбата до съда срещу мълчаливия отказ по заявление вх. № М-2232/09.11.2023г. е подадена на 22.02.2024г., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.149, ал.2 АПК – смятано и от двете възможни дати, по отношение на които може да се интерпретира формирането на мълчалив отказ – 16.11.2023г. и 15.01.2024г.

Определението за прекратяване на производството по адм.д. № 396/2024г. било обжалвано пред Върховния административен съд, като в тази връзка било образувано адм.д. № 5880/2024г. За производството по частната жалба „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД направило разноски за държавна такса, в размер на 150,00лв. /л.9/, както и за адвокатско възнаграждение, за което представило договор за правна помощ от 14.05.2024г. /л.12/, според който на посочената дата дружеството е заплатило в брой на адв.Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., с основание „Да обжалва пред Върховен административен съд Определение № 3699/10.04.2024г. на Адм.съд – Варна по адм.д. № 396/2024г., VІІ с-в.“. С частната жалба са претендирани разноски.

С Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. ВАС приел частната жалба за неоснователна и оставил в сила Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна. Със същото определение „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Аврен, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200,00лв.

С Покана изх. № ОП-3272/28.08.2024г. /л.11/, във връзка с влязлото в сила Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна и Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. по описа на ВАС, кметът на Община Аврен поканил „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД да заплати доброволно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. Според потвърждение за плащане /л.12/, „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД е заплатило на Община – Аврен сумата от 200,00лв. – по банков път, на 02.09.2024г. В основанието за плащане са посочени номерата на двете съдебни определения.

На основание чл.239, т.4 АПК ищецът подал до Върховния административен съд молба вх. № 19110/16.12.2024г. за отмяна на влязлото в сила Определение № 3699/11.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд-Варна, оставено в сила с Определение № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. Искането за отмяна е основано на влезли в сила определения на ВАС, постановени между същите страни и по идентични по смисъла на т.5 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, казуси – Определение № 12014/07.11.2024г. по адм.д. № 10258/2024г., Определение № 9521/19.08.2024г. по адм.д. № 6506/2024г., с които са отменени прекратителните определения на Адм.съд – Варна по адм.д. № 397/2024г. и № 400/2024г.

С Решение на ВАС № 3821/10.04.2025г. по адм.д. № 1723/2025г. молбата за отмяна е отхвърлена, като е прието, че не е налице хипотезата по чл.239, т.4 АПК, т.к. трите дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на различни административни актове, макар същите да имат за предмет обжалване на постановени мълчаливи откази от един и същ орган – кмета на Община Аврен, но по различни искания на „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД. След като се оспорват различни административни актове, съгласно ТР № 6 по т.д. № 4/2010г. на ОСК при ВАС, не е налице идентичност. Позоваването на т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк.д. № 7/2014г., ОСГТК прието за неоснователно, т.к. институтът на отмяна на влезли в сила съдебни актове по административни производства е изрично уреден в чл.239, т.4 АПК, а съгласно чл.144 АПК, ГПК се прилага субсидиарно само за неуредените въпроси.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от лице, което твърди претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация на Община Аврен, срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия се твърди, че са причинени вредите, поради което е ДОПУСТИМ.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск, съдът извършва проверката по чл.129 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, при която дължи преценка относно наличието на процесуалните предпоставки, като условия, обуславящи допустимостта на процеса – 1/ за абсолютните, за които следи служебно – подведомственост (чл.128, ал.1, т.6 АПК), процесуална правоспособност (чл.27, ал.1 ГПК и чл.205, ал.1 АПК), процесуална дееспособност (чл.28, ал.1 и ал.2 ГПК), наличието на основания за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.2 и т.4 ГПК (ТР № 1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС), наличието на сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание (чл.299, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.298, ал.1 ГПК), както и за 2/ относителните условия, които се вземат предвид само по отвод на страната – каквато е местна подсъдност, в случая специално уредена в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. В контекста на специалните правила по ЗОДОВ, проверката за допустимост на иска обхваща и преценката за наличието на регламентация в закон или указ, които предвиждат специален начин на обезщетение – чл.8, ал.3 ЗОДОВ. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита (чл.124, ал.2 ГПК), поради което не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл.204 АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения и да обхване въпросите дали е налице незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията/бездействията на ответника и настъпилите вреди за ищеца.

В конкретния случай искът е предявен от юридическо лице по чл.63, ал.3 от Търговския закон – търговско дружество „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на общинската администрация на Община Аврен, срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия се претендират вредите. На основание чл.205, ал.1 АПК Община Аврен е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.14 ЗМСМА общината е юридическо лице.

От изложеното следва, че ищецът и ответникът притежават нужната активна и пасивна процесуална легитимация, въз основа на която да бъдат конституирани като страни в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Претенциите са предявени в хипотезата на чл.204, ал.4 АПК, т.к. се претендират претърпени имуществени вреди – изразяващи се в: заплатена такса за административна услуга; заплатени държавни такси по съдебно обжалване; заплатени в съдебните производства адвокатски възнаграждения; доброволно заплатени разноски, присъдени с влязло в сила определение – за които се твърди, че произтичат от незаконосъобразни действия на общинската администрация. Конкретно се твърди, че незаконосъобразността на тези действия се изразява в оповестяване на невярна и заблуждаваща информация относно срока за предоставяне на административна услуга по заверка на молба-декларация по чл.587 ГПК.

Заверката на молба-декларация е вид административна услуга по смисъла на § 1, т.2 от ДР на Закона за администрацията /ЗА/, поради което представлява административно обслужване по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗА. Административното обслужване безспорно е вид административна дейност, поради което приложим към търсеното обезщетяване е редът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

В хипотезата на чл.204, ал.4 АПК, твърдяната от ищеца незаконосъобразност на действията, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, като тази преценка е по същество на спора (Определение на ВАС № 8484/25.06.2009г. по адм.д. № 8437/2009г., Определение на ВАС № 14030/17.12.2008г., по адм.д. № 9536/2008г., Определение на ВАС № 1492/04.02.2009г. по адм.д. № 579/2009г.)

Разгледан по същество, искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Така регламентираната отговорност е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразни актове, действия/бездействия на длъжностни лица или административни органи, при или по повод изпълнението на административна дейност, независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 и чл.4, ал.1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1/ наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, издадени, респ. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, и отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, респ. извършеното незаконосъобразно действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав отговорността на държавата не може да се реализира.

В случая се твърдят претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на администрацията на Община Аврен, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на общината на невярна и заблуждаваща информация относно срока за изпълнение на административна услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“ – 30 дни вместо 7 дни.

Съгласно принципите на съразмерност, достъпност, публичност и прозрачност по чл.6, ал.1 и чл.12, ал.1 АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.

Съгласно чл.28, ал.1, т.3 АПК, при упражняване на своите правомощия административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси. Административните органи обявяват информацията по ал.1 в Интернет страницата си – чл.28, ал.2 АПК.

Неоснователно ответната страна се позовава на Наредба на ОбС Аврен за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Аврен, обл.Варна и твърди, че 30 дневният срок за извършване на процесната услуга е нормативно установен с нея.

Съгласно § 4 от ПЗР на тази Наредба, същата е издадена на основание разпоредбата на чл.9 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/, според която Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Съгласно чл.6, ал.1, буква „е“ ЗМДТ, общините събират местни такси за административни услуги. Според ал.2 на с.р., за всички услуги и права вкл. по ал.3 предоставяни от общината, с изключение на тези по ал.1 (в случая адм.услуги по Раздел VII от Глава трета), общинският съвет определя цена. Тоест, законовата делегация е само досежно определяне цените на услугите, не и относно сроковете за тяхното извършване. Както е посочено и в чл.1 от Наредбата, същата урежда отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на предоставяни на физически и юридически лица услуги, реда и срока на тяхното събиране на територията на община Аврен, област Варна. Местните такси, събирани на територията на общината са регламентирани в чл.2, ал.1 от Наредбата, като според ал.2 на с.р., на територията на общината се събират приходи от предоставените услуги, с изключение на тези по ал.1, определени в Приложение 2 – „Цени на услуги и права предоставяни от Община Аврен на физически и юридически лица по чл.6, ал.2 от Закона за местните данъци и такси“ към Наредбата.

Съгласно чл.74 от Наредбата, за всички услуги, предоставяни от общината, които не са регламентирани със закон се определя цена с тази Наредба. Съгласно чл.75, ал.1 от Наредбата, услугите, предоставяни от общината могат да бъдат: обикновени; бързи и експресни. Според ал.2 на с.р., сроковете за извършване на услугите са в зависимост от спецификата им и са определени в Приложение 2. Сроковете за извършване на услугите започват да текат от деня на подаване на необходимите документи и заплащане на цената на съответния вид услуга – чл.75, ал.3.

Съгласно Приложение 2, към Наредбата на ОбС Аврен, раздел II „Специализирана администрация“, т.1.1. „Общинска собственост земеделие и гори” (ОСЗГ), т.1.1.6 – услугата „Издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за общинска собственост (по чл. 587 от ГПК)“ се извършва само като обикновена, със срок – до 30 дни и цена - 250.00 лв.

В контекста на делегираните с чл.9 ЗМДТ правомощия на общинските съвети и разпоредбите на чл.2, чл.74 и чл.75 от Наредбата на ОбС Аврен, посочването в Приложение 2 на срок за извършване на процесната услуга – до 30 дни, е само за идентифициране на тази услуга като „обикновена“ и неправилно се интерпретира като „нормативно установен срок“. Сроковете за извършване на административните услуги са законово регламентирани – в ЗА и АПК, поради което за общинските администрации не съществува възможност сами да определят срокове за извършването им, различни от нормативно установените за конкретната хипотеза.

Независимо от това, ответникът не е извършил твърдяното от ищеца нарушение.

Съгласно чл.5а от Закона за администрацията, общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар съответно от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

Според ал.3 на с.р., длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т.2, букви „в“ (извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице), „г“ (консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга) и „д“ (експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация) от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В случая процесната административна услуга е такава по буква „а“ от т.2 на § 1 ДР на ЗА, т.к. се изразява в издаване на индивидуален административен акт, с който се установяват факти с правно значение, поради което специалната разпоредба на чл.5а, ал.3 ЗА не е приложима.

Съгласно чл.61, т.2 ЗА, към Министерския съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за административните услуги, включително вътрешните административни услуги, електронните административни услуги, регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, включително свързаните с тях образци на документи, срокове и тарифи.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за административния регистър /НАР/, издадена на основание чл.61, ал.5 ЗА, за всяка административна услуга в Административния регистър се вписват: т.1 - наименованието и уникалният идентификатор съгласно Регистъра на услугите; т.2 - правното основание за предоставянето на административната услуга/издаването на индивидуалния административен акт; т.3 - органът, който предоставя административната услуга/издава индивидуалния административен акт; в случаите на възлагане - служителите, които издават индивидуалния административен акт; т.4 - …; т.5 - срокът и процедурата по предоставяне на административната услуга/издаване на индивидуалния административен акт, изискванията и необходимите документи; в случай че документ се издава от административен орган, се посочва и органът.

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за административното обслужване /НАО/, издадена на основание чл.5а ЗА /НАО/, администрациите осигуряват информация за осъществяваното от тях административно обслужване, включително за реда и организацията, по които обслужването се осъществява, и съдействат на потребителите съгласно чл.28 от АПК.

Администрациите осигуряват задължителната информация по чл.25 от Наредбата за Административния регистър, за всяка една от предоставяните услуги, която се обявява по реда на чл.28, ал.2 от АПК и в Административния регистър по чл.61, ал.1 от Закона за администрацията (чл.16, ал.1 НАО).

Съгласно чл.7, ал.1 НАО, формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за издаване на индивидуални административни актове и за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване, са определени в дял втори на АПК.

Съгласно чл.57, ал.2 АПК, административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

Когато издаването на акт или извършването на действие по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни – чл.57, ал.3 АПК.

Съгласно чл.57, ал.5 АПК, извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. В този случай административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока – чл.57, ал.8 АПК.

В контекста на така цитираната правна уредба, към процесната административна услуга принципно е приложим срока по чл.57, ал.2 АПК, както е прието с Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна и Определение на ВАС № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г.

Видно от обявената на основание чл.16, ал.1 от НАО и чл.25 от НАР, вр. чл.28 АПК информация на сайта на Община Аврен за услуга № 2878, същата се изпълнява в срок „до 30 дни“, което кореспондира със срока по чл.57, ал.5 АПК. Същият е приложим извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят. В тази връзка следва да се посочи, че за разлика от адм.д. № 397/2024г. и № 400/2024г. (на доклад на настоящия състав) на Адм.съд – Варна – във връзка с които ищецът е инициирал производството по отмяна, в производството по адм.д. № 396/2024г. ответникът не е ангажирал доказателства и не е поддържал становище, че за изпълнение на услугата се налага уведомяване на заинтересовани страни. Липсват и данни, обосноваващи приложението на втората хипотеза, т.к. с писмо изх. № М 2232/1//21.11.2023г., кметът на Община Аврен не е изискал допълнителни доказателства, необходими за решаване на преписката, а е констатирал нередовност в заявлението.

Независимо от това и в контекста на настоящия спор, с факта на публикуване на информацията за срока на изпълнение на услугата в интернет – до 30 дни, административният орган не е извършил промяна на сроковете, регламентирани в чл.57 АПК, а е изпълнил изискването на чл.57, ал.8 АПК – да уведоми заявителите, че услугата ще им бъде изпълнявана в удължения срок съгласно чл.57, ал.5 АПК (Определение на ВАС № 8053/08.06.2011г. по адм.д. № 3856/2011г., Определение на ВАС № 5994/29.04.2011г. по адм.д. № 1880/2011г., Определение на ВАС № 7686/01.06.2011г. по адм.д. № 2100/2011г., Определение на ВАС № 9521/19.08.2024г. по адм.д. № 6506/2024г.).

Няма как административният орган предварително да оповести конкретни срокове в различните хипотези на чл.57 АПК, т.к. тази преценка се извършва в конкретното производство, според неговата специфика, както е посочено и в чл.75, ал.2 от Наредбата по чл.6 ЗМДТ.

Във фазата на административното производство, преценката дали е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят (чл.57, ал.5 АПК), дали за решаване на преписката са необходими допълнителни доказателства (чл.57, ал.5, вр. ал.4 АПК), както и дали да се поиска съгласието или мнението на друг орган (чл.57, ал.7 АПК), е предоставена на водещия производството административния орган и единственото изискване е да уведоми за това незабавно заявителите, а в случая с публикуване на информацията относно срока за изпълнение на услугата на сайта на Община – Варна, това изискване е спазено.

Освен това въпросът дали е необходимо да се предоставя възможност на други граждани или организации да се защитят, респ. дали да се събират допълнителни доказателства, извън представените със заявлението, не е въпрос, който следва да се реши при преценката за допустимост на производството и конкретно за законосъобразното определяне на приложимия срок за произнасяне, а е въпрос по съществото на спора. Тоест, в случай че заинтересованите лица възразят или изисканите документи не бъдат представени, и органът на това основание постанови отказ, вкл. мълчалив, преценката относно необходимостта от уведомяване на заинтересовани лица и за относимостта на допълнително изисканите документи към спора, ще подлежи на съдебен контрол (Определение на ВАС № 7508/07.07.2023г. по адм.д. № 6156/2023г.).

В този смисъл неоснователно ищецът твърди, че публикуваната на сайта на Община Аврен информация за услугата е заблуждаваща и невярна. От една страна същата е публикувана на основание чл.16, ал.1 от НАО и чл.25 от НАР, вр. чл.28 АПК, а от друга страна срокът за извършване на услугата „до 30 дни“, се обосновава с разпоредбата на чл.57, ал.5 АПК. Самият ищец по този начин е интерпретирал фактите и правната уредба в частната жалба срещу Определение № 3699/10.04.2024г. по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд – Варна.

Следователно, не са налице незаконосъобразни действия на общинската администрация на Община Аврен.

Отделно, претендираните от ищеца разходи не представляват вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. Макар претендираните като вреди разходи да са безспорно доказани и да кореспондират с основанията за тяхното извършване, същите не са вреди по смисъла на ЗОДОВ, т.к. не са пряка и непосредствена последица от твърдяното незаконосъобразно действие.

Претендираната като вреда такса, в размер на 250,00лв. за извършване на услугата, съгласно чл.75, ал.3 от Наредбата на ОбС Аврен за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, е условие за редовност на заявлението и започване на производството (Решение на ВАС № 10468/15.10.2021г. по адм.д. № 4465/2021г.). Претендираните като вреди разноски, сторени в производството по съдебно обжалване на мълчаливия отказ и в производството по частната жалба - 50,00лв. държавна такса за обжалване на мълчалив отказ, 150,00лв. държавна такса за производството по частната жалба, както и адвокатски възнаграждения, съответно в размер на 600,00лв. и 400,00лв., също не са вреди по смисъла на ЗОДОВ, т.к. подлежат на присъждане по реда на чл.143 АПК в зависимост от изхода на спора. Принципът за разпределение на тежестта за разноските в административния процес определя отговорността за разноските, направени от изправната страна да се понесе от страната, която необосновано е предизвикала правния спор. Тази отговорност може да се осъществи само във висящия съдебен процес, при своевременно отправено искане и съобразно изхода на спора. В случая разходите, претендирани като вреди са претендирани от ищеца като разноски, но както следва от чл.143, ал.2 АПК, подателят на жалбата има право на разноски по ал.1, при прекратяване на делото, само при оттегляне на оспорения акт, и по арг. от чл.78, ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК - в случай че ответникът е станал причина за завеждане на делото (ако в хода на съдебното производство исканата услуга е изпълнена). В случая производството по съдебно обжалване на мълчаливия отказ е прекратено поради просрочие на оспорването и този въпрос е разрешен с влязло в сила определение. Аналогично, в производството по частната жалба частният жалбоподател би имал право на разноски, само при благоприятен за него изход от обжалването. В този контекст не представляват вреди и разноските, присъдени на основание чл.143, ал.3 АПК с Определение на ВАС № 7653/20.06.2024г. по адм.д. № 5880/2024г. Освен това разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност да се поиска изменение на определението в тази част.

Отделно, не е налице и причинно-следствена връзка между тези действия и извършените от ищеца разходи, претендирани за обезщетяване като вреди.

В мотивите на в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл.4 ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Платените от ищеца такси, възнаграждения и разноски, не са пряка и непосредствена последица от действията на общинската администрация по оповестяване на интернет сайта на Община Аврен на срока за извършване на административната услуга по чл.57, ал.5 АПК, вместо този по чл.57, ал.2 АПК. Взаимовръзката между действията на общинската администрация с извършените разходи по иницииране на производството и съдебната защита срещу постановения мълчалив отказ, не е пряка и непосредствена, т.к. не се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Заплащането на разноски за държавни такси и за адвокатски възнаграждения за производствата пред Административен съд – Варна и Върховен административен съд е опосредено от произнасянето по заявлението от компетентния орган (кмета на Община Аврен) и на съдебни състави. Именно различното тълкуване на приложимите разпоредби от страна на съдебните състави е станало причина за различния изход на делата, инициирани от ищеца. Реализирането на тези разходи не е в пряка връзка с процесното фактическо действие, изразяващо се с обявяване на срок за извършване на административна услуга.

По изложените съображения настоящият състав приема, че фактическият състав на материалното право на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е осъществен, което обуславя неоснователност на предявения иск.

Предвид изхода на спора, на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.37 ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.К. и Е “ № ***, представлявано от управителя Д. Ю. Ц., срещу Община Аврен иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, общо в размер на 1650,00лв., от които: 250,00лв. – за заплатена, но неизвършена от Община Аврен административна услуга по заявление с вх. № М-2232/09.11.2023г.; 600,00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на мълчалив отказ; 50,00лв. - заплатена държавна такса за производството по адм.д. № 396/2024г. на Адм.съд - Варна; 400,00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване пред ВАС; 150,00лв. - заплатена държавна такса за производството пред ВАС; 200,00лв. - заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение, причинени от незаконосъобразни действия на общината, изразяващи се в публикуване на заблуждаваща информация на нейния интернет сайт, относно срока за извършване на услуга 2878 „Обработване на заявление-декларация за обстоятелствена проверка“, определен в противоречие с чл.57, ал.2 АПК - 30 дни, вместо 7 дни.

ОСЪЖДА „ПРЕМИЕР БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.К. и Е“ № ***, представлявано от управителя Д. Ю. Ц. да заплати на Община Аврен юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!