Р Е Ш Е
Н И Е № 328
гр.Стара Загора, 04.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№ 10 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.4, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е
по жалба от „С БГ“ ООД – гр.Стара Загора,
против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 61943/02.02.2018г.,
издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора,
потвърден с Решение № 61943/04.12.2018г на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора. В жалбата са изложени съображения, че оспорените
административни актове са нищожни, алтернативно неправилни и незаконосъобразни.
Сочи се, че не е съобразена разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, поради което
на дружеството е вменено несъществуващо задължение от 466,13лв за заплащане на
данък. Обосновава се, че преклузивния срок определен в разпоредбата на чл.109,
ал.1 от ДОПК за установяване на данъчни задължения не може да бъде удължаван с
недопустими интерпретации на нормите на чл.107 и чл.103 ДОПК. Моли се съда да обяви
за нищожни оспорените АУЗД и Решението, с което същият е потвърден, или алтернативно
да ги отмени като незаконосъобразни.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото старши експерт С., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, съображенията, изложени
в мотивите на Решение № 63260/ 29.11.2018г на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора. Моли съда да отхвърли жалбата срещу обжалвания АУЗД
и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
С декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за облагане с данък
за притежавано ППС, без леки автомобили вх. № **********/28.11.2005г. жалбоподателят
в настоящото производство „С БГ“ ООД гр.Стара Загора е декларирал собствеността
върху товарен автомобил „Мерцедес“, модел 1420, с рег.№СТ ***АХ, придобит на
07.09.2005г. (л.26). В декларацията е
посочено, че вида на окачване на автомобила е „пневматично или прието за
еквивалентно на пневматичното“. Към декларацията е приложено копие от
свидетелство за регистрация – част I, от което е видно, че същият
автомобил е с „ресорно“ окачване. Към декларация са приложени и други
документи, касаещи придобиването на автомобила.
С декларация
вх.№8236БФ/27.11.2017г. пълномощник на „С БГ“ ООД Стара Загора е декларирал, че
превозното средство е бракувано, считано от 27.11.2017г. (л.52) Към
декларацията отново е приложено свидетелството за регистрация на автомобила –
част I, от което е
видно, че ППС е с „ресорно“ окачване (л.53).
След
извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община Стара
Загора, е изпратено съобщение изх.№СН000115БФ/28.11.2017г. за отстраняване на
несъответствие в подадената декларация вх. № **********/28.11.2005г. (л.56). Съобщението е връчено на 08.12.2017г. (л.57).
В 14-дневния срок по чл.103, ал.1 от ДОПК не е отстранено несъответствието
декларацията.
На
02.02.2018г. е издаден АУЗД № 61943 от инспектор в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Стара Загора (л.19), с който по отношение на „С БГ“ ООД Стара Загора са установени
задължения за данък върху превозните средства, без леки автомобили и лихви,
изразяващи се в разликата между установеното задължение за периода 2014 –
2017г., с включена лихва за просрочие общо в размер на 1 559,08 лева и
внесена сума в размер на 1 092,95 лева, възлизаща на включената лихва за
просрочие (изчислена към 02.02.2018г.) общо в размер на 466,13 лева (386,33лв
данък и 79,80лв лихви), която подлежи на довнасяне от страна на
дружеството.
АУЗД № 61943
от 02.02.2018г., е връчен на „С БГ“ ООД Стара Загора на 18.09.2018г., съгласно
представената по делото обратна разписка – известие за доставяне (л.21). В
нормативно установения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК актът е обжалван по
административен ред пред Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Стара Загора с жалба вх.№ 10-84-72/03.10.2018г. (л.15). Основното възражение на
жалбоподателя е за изтичане на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК. АУЗД е потвърден
изцяло с Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“
при Община Стара Загора, в което са изложени подробни мотиви по оплакването на
жалбоподателя.
Решението е връчено на
13.12.2018г. на пълномощника на дружеството (л.14).
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, намира за
установено следното от правна страна:
Оспорването, като направено в законовоустановения
срок (жалбата срещу акта подадена в Български пощи ЕАД на 27.12.2018г. – л.11),
от легитимирано лице, за което актът е неблагоприятен, както и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Процесният АУЗД №61943/02.02.2018г. е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ с оглед
представената заповед № РД-25-152/23.01.2012г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора за определяне на служители, изпълняващи правата и задълженията на
органи по приходи (л.24). Видно от заповедта, К.Х.– издател на оспорения АУЗД,
заемащ длъжност инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора,
е оправомощена с права и задължения на орган по приходите в производствата по
установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци в общината.
Потвърждаващото акта Решение № 61943/04.12.2018г. е издадено от Началника на
отдел „Местни данъци и такси“ в Община Стара Загора с функции и правомощия на
Териториален Директор на НАП по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, компетентен да
разглежда и да се произнася по жалби срещу издадени АУЗД, съгласно чл.107, ал.4
от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
Оспореният АУЗД е издаден в предписаната
от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването
му. Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на акта на това основание.
Актът е издаден и в съответствие с
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.13 от Наредба за
определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора (изм.-Решение № 347 от 29.01.2009г. на ОбС – Стара
Загора, в сила от 01.01.2010г.) данъкът за товарни автомобили с допустима
максимална маса над 12 тона се определя в зависимост от допустимата максимална
маса, от броя на осите и вида на окачването. Съобразно тази разпоредба за
товарни автомобили с две оси и допустима максимална маса равна или повече от 14
тона, но по-малка от 15 тона, данъкът е в размер на 252 лева, когато
задвижващата ос е с пневматично окачване или с окачване, прието за еквивалентно
на пневматичното и в размер на 356 лева – когато се касае за друга система на
окачване.
В разглеждания
случай в подадената декларация задълженото лице вярно е посочило съответните от
свидетелството за регистрация данни на товарния автомобил – 14 тона (F2) и 2 оси (L), но вместо
действителното окачване – „ресорно“, отразено в свидетелството за регистрация,
е посочило, че автомобила е с пневматично или прието за еквивалентно на
пневматичното окачване. На базата на така декларираното е определен дължимия за
превозното средство данък в размер на 252 лева.
Спорът по делото е правен и се свежда до това дали
производството по издаване на АУЗД е образувано след изтичане на преклузивния
срок по чл.109, ал.1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за
данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок е
преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за органа по
приходите да упражни инициатива и съответно да сложи в ход производство за
установяване на задължения за данъци.
Доколкото за процесните задължения няма изискване
данъчно-задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на
данъка върху притежавания автомобил, веднъж възникнало и установено
задължението е налице за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в
правната норма факт, който да го прекрати или измени. При липса на промяна в
обстоятелствата, първоначално подадената декларация „замества“ декларациите за
следващите календарни години. Поради това законосъобразно АУЗД, обхваща периода
2013г. – 2017г., тъй като петгодишният преклузивен срок по чл.109, ал.1 ДОПК изтича, както следва: за задълженията за 2013г. - на
31.12.2018г.; за задълженията за 2014г. – на 31.12.2019г.; за задълженията за 2015г. – на 31.12.2020 и т.н. Но с
оспорения в настоящото производство административен акт са установени
задължения за само периода 2014-2017г., тъй като за 2013г. задължението за
данък върху превозните средства е установено с влязъл в сила акт
№39506/24.04.2014г., т.е. същото не подлежи на преизчисляване.
Ето защо съдът приема, че срокът е спазен и органът по
приходите законосъобразно и в рамките на установената от закона преклузия е
упражнил правомощието си да започне производство по установяване на процесните
задължения за периода след 2013г. По делото не е спорно, че дружеството – жалбоподатател
е извършило плащания по задължението за данък върху превозните средства, заедно
с дължимата лихва, в размер на 298,76лв за 2014г.; 273,84лв за 2015г.; 268,35лв
за 2016г. и 252лв за 2017г., или общо е заплатена сума в размер на 1092,95
лева. Последната е приспадната от действително установеното задължение с
процесния АУЗД и дължимо на основание чл.43, ал.3 от Наредбата за определянето
и администрирането на местните данъци на територията на Община Стара Загора.
Това задължение е в общ размер на 1 559,08 лева, която сума включва задължение
от по 356 лева за всяка от годините от 2014 до 2017г., ведно със съответната
лихва. При изчисляване на разликата между установеното и дължимо задължение от
общо 1 559,08лева и внесената сума от 1 092 лева, административният
орган правилно е определил задължение за „С БГ“ ООД Стара Загора в размер на
466,13 лева за довнасяне за данък върху товарен автомобил „Мерцедес“, модел
1420, с рег.№СТ ***АХ за периода 2014-2017г.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените
с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти
и обстоятелства, които могат да релевират
наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата
невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и
нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава
съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират
като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици.
На първо място такова основание би било издаването на административния акт от
некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете,
постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма;
издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на
условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна
норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни
правни принципи.
При издаване на оспорения АУЗД и
потвърждаващото го Решение не се установиха такива пороци, които с оглед своята
същественост да обуславят невалидността като административните актове. Това обуславя
отхвърляне на искането за прогласяването им за нищожни. Освен това по
изложените по-горе съображения АУЗД № 61943/02.02.2018г., издаден от инспектор в отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с Решение №
61943/04.12.2018г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора,
с който на „С БГ“ ООД –
гр.Стара Загора
са определени задължения за периода 2014г. – 2017г. за Данък върху превозни
средства, без леки автомобили, се явява законосъобразен административен акт.
Подадената срещу него жалба, съдържаща и искане за обявяване на нищожност, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на искането на
процесуалния представител на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, за
обезсилването на оспорения АУДЗ и потвърждаващото го Решение, следва да се
отбележи, че обезсилване на административен акт е предвидено единствено при
сключване на споразумение пред съда по чл.178 и сл. от АПК. Обезсилвани могат
да бъдат и съдебните решения, когато същите са недопустими. Административните
актове не могат да бъдат недопустими, а само нищожни и неправилни, като нищожните
административни актове се обявяват за такива, а неправилните – се отменят.
Неоснователен е довода на жалбоподателя,
че погрешното посочване на вида на окачването е следвало да бъде коригирано от
служител на общинската администрация в предвидения за това срок. Действително
текста на чл.99, ал.3 от ДОПК предвижда, че служителят, който приема данъчната
декларация, има задължението да окаже съдействие на задълженото лице по всички
въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочи
необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация. Но това не
значи, че служителят може да указва на задълженото лице какви факти и
обстоятелства да декларира. Това е въпрос на лична преценка и поради това и на
лична отговорност на лицето, което подава декларация.
Предвид изхода на делото, с оглед своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл.161, ал.1,
изр.3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Община Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,
определен по реда на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2,
предложение първо и четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането
на „С БГ“ ООД –
гр.Стара Загора, за прогласяване за нищожен на Акт за
установяване на задължение по декларация № 61943/02.02.2018г., издаден от
инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с
Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора, като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ
искането
на „С БГ“ ООД –
гр.Стара Загора, за прогласяване за нищожно на Решение №
61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара
Загора,
като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „С БГ“ ООД –
гр.Стара Загора, против Акт за
установяване на задължение по декларация № 61943/02.02.2018г., издаден от
инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, потвърден с
Решение № 61943/04.12.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Стара Загора, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „С БГ“ ООД –
гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ж.к.Казански, бл.32, вх.В, ет.7, ап.88, да заплати на Община Стара Загора
сумата 300 /триста/ лева за направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: