Р Е Ш
Е Н И Е
№……………/……………
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, ХХХІІІ
състав в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 2147 по описа за 2020 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на С.И.Д., ЕГН **********,***, офис 8, подадена чрез адв. М.П. *** ,
срещу заповед №20-819-1435/03.09.2020 г. на полицейски инспектор към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която й е наложена мярка по чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство „ до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Релевира
се материална незаконосъобразност, тъй като към момента на проверката от
контролните органи оспорващата Д. не е отказала
проверка с тест за употреба на
наркотични вещества, дори сама е повикала полицейските органи на телефон 112 , понеже е била незаконно задържана в своя автомобил от протестиращи граждани пред Община Варна.
Освен това жалбоподателката е посетила МБАЛ-Варна към ВМА – София , изпълнявайки срока по дадения й талон за
медицинско изследване . Д. възразява срещу изземването на свидетелството й за
правоуправление . Твърди нарушена право на защита поради неяснота на описаните
в заповедта факти при тяхното съотнасяне към предписанието на чл. 171 ,
ал.1 , б.“б“ от ЗДвП. Излага се позиция
за неспазване на чл. 44 от ЗАНН. Според подателя на жалбата е налице
некомпетентност на издателя на заповедта, тъй като обжалваният адм. акт е бил
съставен след 17 ч. , понеже деянието е осъществено на 03.09.2020 г. към 20 ч.
В тази връзка според Д. за налагане на подобна ПАМ в извън работно време е
нужна нарочна заповед .
Отправя се искане за
отмяна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя
пълномощник поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения адм. акт.
Ответната страна -полицейски инспектор към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна , не се явява и не се представлява в съд.
заседание.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна- адресат на издадения адм. акт .
Оспорената заповед засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващото лице ,
тъй като ограничава възможността му да упражнява правото да управлява МПС
поради временно отнемане на неговото
свидетелство за правоуправление . Това
произнасяне обуславя съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на
съдебна проверка за законосъобразност на наложената мярка от ответника.
Преобразуващото субективно процесуално право на оспорване е било упражнено
срочно, тъй като обжалваната заповед е била
връчена на Д. на 17.09.2020 г. /
л. 1 от преписката/ , а жалбата до териториално компетентния адм. съд е
подадена по пощата на 21.09.2020 г. / л. 1 от делото/. В този контекст жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
На 03.09.2002 г. към 20 ч. на свидетелите
К.Й. Д. и Р.Г.К. /младши автоконтрольори
към сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР гр. Варна/ е било разпоредено от
началникът на смяната да посетят местопроизшествие между лек автомобил и
велосипед пред сградата на Община Варна, където е имало протестиращи граждани.
На място след снемане на обяснения от жалбоподателката и други присъстващи лица
свидетелите са установили, че С.Д. е управлявала лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, но няма настъпило ПТП. Жалбоподателката е била проверена за употреба на алкохол с техническо средство
като тестът е бил отрицателен. След това полицейските служители са пристъпили
към проверка за употреба на наркотични вещества , но С.Д. е отказала да бъде
проверена. След това е бил издаден талон за медицинско изследване № 39624 с
посочен в него срок от 45 минути за явяване във ВМА – Варна за вземане на
биологични проби . Талонът е бил връчен на Д. на 03.09.2020 г. , в 22.00 ч.
Свидетелят К.Й. е съставил АУАН № 268624
с данни за отказ на С.Д. да бъде проверена за употреба на наркотични вещества /
л. 4 от преписката/.
На същата дата полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна е издал заповед , с която на основание чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДвП
на С.Д. е наложена ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство“ до
решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца. Вписаното в
заповедта фактическо основание за това произнасяне е отказ за Д. да бъде проверена за употреба на наркотични вещества .
Приложена към преписката справка от информационните масиви на МВР сочи , че
С.Д. е правоспособен водач на МПС считано от 29.08.2017 г. и спрямо същата има
издадени и влезли в сила общо 6 фиша по ЗДвП /л.10 от преписката/. Видно от
същата справка по повод полицейската проверка на Д. на 03.09.2020 г. са били
издадени още 3 заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, а именно „ прекратяване на
регистрацията на МПС“ марка „Алфа
Ромео“ с рег. № *** на основание чл.
171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП ; „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на основание чл. 171,
ал.1 ,б. д“ от ЗДвП ; „ временно спиране
от движение на същото МПС на основание чл. 171, т.2
,б.“к“ от ЗДвП .
Министърът на вътрешните работи е овластил областните дирекции да
осъществяват контрол по ЗДвП със своя
заповед № 81213-1524/09.12.2016 г./л.2 от преписката/.
Със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. директорът на ОД на МВР гр. Варна,
на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП е
оправомощил служителите, които да налагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1 от ЗДвП, сред които са и полицейските инспектори при сектор „Пътна
полиция на ОД на МВР-Варна /л.3 от преписката/.
От свидетелските
показания на К.Д. се установява, че по дадени от самата жалбоподателка
обяснения е установил, че същата е
управлявала лек автомобил марка „Алфа Ромео“. Свидетелят сочи , че й е била извършена проверка за употреба на
алкохол с отрицателен резултат и че Д. е отказала проверка за употреба на наркотични вещества. Свидетелят посочва, че
на жалбоподателката е бил връчен талон
за медицинско изследване.
Свидетелят Р. К. посочва , че по нареждане началник сменя
заедно със свид. Д. е посетил местопроизшествие пред Община Варна , където след
снети обяснения от жалбоподателката и другия участник- велосипедист, е било
установено ,че Д. е управлявала МПС марка „Алфа Ромео“ . Същата е дала
отрицателен резултат при проверка за
употреба на алкохол и е отказала проверка за употреба на наркотични вещества.
Бил е съставен и връчен на Д. талон за медицинско изследване.
По доказване на
фактическото твърдение в жалбата, че на жалбоподателя е била извършена проверка
за употреба на наркотични вещества съдът
събра като писмено доказателство по реда на чл. 192 от ГПК лист за преглед на С.Д. от 03.09.2020 г. от
22.30 ч. до 22. 56 ч. , издаден от Виктор
Георгиев -лекар при МБАЛ –Варна на ВМА София. В този лист е вписана като
диагноза тест за съдържание на алкохол и наркотични вещества в
кръвта без данни за направени изследвания и за взети биологични проби / л.
45/.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
С
оспорената заповед е постановено
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно пътно
превозно средство. Съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, сред които е и временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.
Атакуваното разпореждане представлява волеизявление по
налагане на принудителна адм. мярка по
смисъла на посочената правна норма . Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон посочва, че принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра
на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по
ЗДвП. В случая атакуваната заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр.
Варна , а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно
лице и въз основа на законово учредена делегация . Според посочената по-горе
заповед от 20.07.2017 г. право и задължение по налагане на ПАМ по чл. 171, т.1
от ЗДвП е прехвърлено на полицейски инспектори към сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Варна, какъвто е авторът на оспорената заповед .
По повод оплакването на жалбоподател за липса на
компетентност на автора на заповедта, понеже актът е издаден след 17 ч. /след
края на работното време /, съдът съобрази , че съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР държавните служители в МВР при
необходимост изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното
работно време. В тази връзка съдът счита, че е налице материална ,
териториална компетентност и такава по степен на издателя на оспореното
волеизявление. Съществуването на подобна правна регламентация , която възлага
на полицейските служители при нужда да
изпълняват служебните си задължения дори и след изтичане на работно време , е
достатъчно правно основание за валидност на техните актове , без да необходимо
и допълнително овластяване с нарочна заповед от горестоящ административен
орган.
Конкретният случай не касае хипотезата на времева
некомпетентност , защото към момента на издаване на заповедта за ответника не е
било погасено нито неговото право , нито правно задължение да се произнесе по
повод установените по случая факти на отказ от водач за проверка по употреба на наркотични вещества.
Обстоятелство, че заповедта е издадена след 17 ч. единствено е основание за
допълнително възнаграждение на автора на заповедта поради положен труд в
извънработно време , но не него лишава от компетентност да наложи
принудителната мярка.
Обжалваният по съдебен ред индивидуален адм. акт е
обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият
съдържа нужните реквизити по посочената
правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на
акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, дата на издаване и подпис на
лицето, издало акта.
Изискванията за форма основно обслужват целта по
доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане
и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на
съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с
посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.
Жалбоподателят релевира като съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила неспазването на чл.44 от ЗАНН. Тази
разпоредба предоставя на нарушителя тридневен срок за подаване на писмено
възражение след съставянето на акт за установяване на административно
нарушение. Това процесуално правило е приложимо в административнонаказателното
производство , но не и производството по налагане на ПАМ.
Оспорващото лице твърди нарушено право на защита поради
възникнала за него неяснота дали му наложена ПАМ , защото е отказало проверка с
тест или защото не е дало биологични
проби , но това оплакване съдът счита за несъстоятелно , тъй като достатъчно
точно и ясно е вписано в мотивите на обжалваната заповед, че фактическо
основание за нейното издаване е отказът на С.Д. да бъде проверена за употреба
на наркотични вещества т.е. заради нейния отказ както да бъде проверена с тест
от полицейските служители , така и да даде биологични проби за провеждане
на химико-токсикологично лабораторно
изследване. Тези факти съответстват на посочените факти в хипотезиса на
разпоредбата на чл. 171, ал.1 т. б. „ от ЗДвП, където законодателят е посочил
двата възможни способа за проверка на водачите на МПС за употреба на
наркотични вещества- тест или даване на
биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване.
При изследване съответствието на заповедта с
материалноправните разпоредби съдът се съобрази с актуалната редакция на чл.
171, т. 1 , б. „б „ от ЗДвП към датата
на издаване на заповедта , съгласно която за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач , който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Цитираното
нормативно предписание на чл. 171, ал.1 б. „б“ от ЗДВП въвежда три кумулативни
предпоставки за упражняване на публичното право по налагане на ПАМ: 1. адресатът на мярката да е водач на МПС 2. да управлява МПС 3. управлението да е извършено
след употреба на алкохол или наркотични вещества или водачът откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване .
Събраната
справка на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна сочи, че Д. е имала
статут на правоспособен водач на МПС .
Чрез разпит на полицейските служители, извършили проверката , се установи ,че С.Д.
им е съобщила , че е управлявала лек автомобил марка „Алфа Ромео“ , което е
било потвърдено и от другия участник в произшествието . В тази връзка се
доказа, че същата е управлявала МПС.
Същите
свидетели убедително и непротиворечиво дадоха сведение, че Д. е отказала
проверка за употреба на наркотични вещества чрез тест на мястото на
произшествието като по този начин се потвърди достоверността на описаните факти
в съставения АУАН. Според правната теория актът за установяване на адм.
нарушение има три функции: установителна
/ служи като доказателство за извършено нарушение: , обвинителна / обвинява лицето, посочена в акта като
нарушител/ и сезираща / служебно
донесение до органа ,овластен да наложи
адм. наказание/ / виж Лазаров ,
К. Административен процес ,Фенея 2000,
стр. 41/ . Първата от тях придава
характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на
държавна власт. В конкретния случай се удостоверява фактът на отказ на водача С.Д. да бъде проверена за
употреба на наркотични вещества. Представеният от нея медицински документ от
МБАЛ –Варна към ВМА гр. София не навежда на обратен извод. Съгласно чл.4, ал.1
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни
аналози в случаите, когато контролните органи задължително посещават на място
пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при
необходимост - и на останалите участници в произшествието. При необходимост на
водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Установяването на употреба на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест / чл. 3а от Наредбата/.
Според чл. 11 от цитирания
подзаконов нормативен акт медицинското изследване и вземането на проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните
отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във
филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират
извън областните градове, както и в лечебните заведения, в които лицата са
транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.
При явяването на лицето за
медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват
датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване
и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в
изследващата лаборатория - и датата на изпращането / чл.13/.
Съгласно чл. 14 , ал. 1 и 2 от
Наредбата при медицинското изследване медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на
съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива. Резултатът от изследването, събраните
анамнестични данни за налични заболявания (диабет, епилепсия и др.) и за
приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се
вписват в протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно
приложение № 4. Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12,
ал. 1, извършил изследването.
При медицинското изследване се
вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. За
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две
проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с
препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. /чл. 15, ал. 1 и 2 от Наредбата/.
В жалбата до съда Д. твърди
съществуването на положителния факт , че е дала биологични проби в указания
срок по издадения й талон за медицинско изследване , но същата не представи по
делото протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4 на Наредба №1/2017 г. Само
протокол по образец на приложение № 4 към Наредбата може валидно да удостовери
вземането на биологични проби за употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. В такъв протокол
следва се обективира информация кой медицински специалист кога и на кого е взел
биологични проби / кръв и урина/. Такъв протокол е официален свидетелстващ
документ , който има за съда материална доказателствена сила относно вписаните
в него фактически обстоятелства , но подобен писмен документ не беше
представен. В тази връзка съдът приема
за неуспешно проведеното главно доказване от Д. на твърдяния от нея факт
на дадени биологични проби , тъй като главното доказване винаги трябва да бъде
пълно т.е. да не възникват никакви съмнения относно настъпването на юридическия
факт, а настоящия случай не е такъв. Изрично в проведеното открито съдебно
заседание Д. заяви, че е дала биологични проби на 03.09.2020 г. , но също така
заяви, че до датата на заседанието / 09.12.2020 г. / все още няма резултат от
тяхното лабораторно изследване. Липсата на резултат три месеца по-късно е
поредната индиция за отсъствието на дадени такива проби от жалбоподателката. Д.
депозира само лист за медицински преглед , който свидетелства единствено, че
на 03.09.2020 г., между 22.30 ч. и 22.56
ч. й е бил проведен медицински преглед от лекар при МБАЛ-Варна на ВМА – София.
Този документ не може да замести протокола
по приложение № 4 на Наредбата , защото в него не се съдържа данни по
такъв протокол предвид чл. 13 от Наредбата :
няма вписана информация за взети биологични проби от Д., не е вписано
дали е взета само кръв или и урина, няма посочен точен час на вземане на
пробите , няма описание на поведенческите й реакции , няма данни за налични
заболявания на Д., , за приети от изследваното
лице лекарствени продукти през
последните 24 часа. Именно защото не са
били взети биологични проби от Д. на 03.09.2020г., към приключване на устните
състезания по делото същата нито твърди,
нито представа доказателства за резултатите от изследването на такива проби.
Дори да се приеме, че пробите са
били взети при несъставен протокол по образец
и неотразяване на такова
медицинско изследване в листа за медицински преглед, то вземането на проби се
вписва в амбулаторния журнал на лечебното заведение предвид разпоредбата чл. 13
от Наредбата , но Д. не представи извлечение от амбулаторния дневник на
МБАЛ-Варна към ВМА- София от 03.09.2020 г.
В контекста на гореизложеното се
налага извод, че С.Д. е отказала проверка за употреба на наркотични вещества ,
защото е отказала да бъде проверена с тест от полицейските служители и не е
дала биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Оплакването на Д. , че й е иззето
свидетелството за управление на МПС няма касателство към производството по
издаване на обжалваната заповед , а има отношение към допуснатото по силата на
закона нейно предварително изпълнение на основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП.
Срокът на наложената мярка съответства на предписанието
на посочена законова норма- до решаване на въпроса за отговорността, но
не-повече от 18 месеца. Доколкото решаването на въпроса за
административнонаказателната отговорност на Д. е обвързано от евентуалното
упражняване от същия на потестативното право на жалба срещу НП по реда на
раздел ІV от ЗАНН, е невъзможно определяне на точния момент по решаване на
въпроса за тази отговорност, респективно влизане в сила на НП. Именно поради
тази причина правилен е подхода на адм. орган да посочи предвидения в чл.171,
т.1 б. „б“ от ЗДвП краен срок на правно действие на мярката- не повече от 18
месеца от издаване на заповедта.
Постановената принудителна мярка спрямо Д. преследва
въведената с чл. 171 от ЗДвП цел- осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения . С оглед
събраните данни за брой предходни административни нарушения от дееца по ЗДвП ,
установените по делото данни за извършено поредно административно нарушение и
характерът на това противоправно поведение - отказ за проверка по употреба на
наркотични вещества , осигуряването на безопасност на пътното движение и
преустановяване на поведението на Д. по незачитане на нормативните правила за
движение по пътищата изискват прилагане
на посочената в заповедта мярка на държавна принуда.
В обобщение атакуваната заповед е законосъобразен адм.
акт , който не страда от пороците,
визирани в чл. 146 от АПК и в тази връзка подадената жалба от С.Д. следва да се
остави без уважение.
Предвид изхода на делото съдът не дължи присъждане на
разноски на ответната страна , тъй като не е сезирана с подобно искане.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл.
от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Д.,
ЕГН **********,***, офис 8, срещу заповед №20-819-1435/03.09.2020 г. на
полицейски инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която
й е наложена мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство „ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.