№ 1219
гр. Велико Търново, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20254110101731 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на В. К. Н., действаща като майка и законен
представител на малолетните Х. Д.а Г.а и К. Д. Г., срещу Д. Х. Г., с която се
претендира изменение на присъдените издръжки за децата, които да се
увеличат до сумата от 270.00 лева.
В молбата се сочи, че ответникът е баща на малолетните Х. Д.а Г.а и К. Д.
Г., както и че с решение по гр. д. № 3903/2018 г. на Районен съд – Велико
Търново същият е осъден да заплаща за децата месечни издръжки в размер от
180.00 лева за Х. и в размер от 160.00 лева за К.. Заявява се, че са изменени
обстоятелствата, при които са определени въпросните издръжки и че
понастоящем същите не са достатъчни за покриване нуждите на децата. В тази
връзка се сочи поскъпналия живот в страната и израстването на децата, с
което нарастват средствата за задоволяване на техните нужди.
В законоустановения срок ответникът признава предявения иск, но моли
разноските по делото да се възложат в тежест на ищцата, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото. Сочи, че родителите е следвало да проведат
разговор по повод исканото увеличение на издръжките.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
основателност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
1
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че В. К. Н. и Д. Х.
Г. са родители на малолетните Х. Д.а Г.а и К. Д. Г., както че с решение по гр. д.
№ 3903/2018 г. на Районен съд – Велико Търново бракът между родителите е
прекратен, родителските права по отношение на децата са предоставени на
майката, а ответникът е задължен да заплаща месечни издръжки в размер от
180.00 лева за Х. и в размер от 160.00 лева за К..
Между страните не е спорно, че след развода основните грижи по
отглеждането на децата се полагат от майката, при която същите живеят
преимуществено.
От изготвения социален доклад се установява, че децата се отглеждат и
възпитават от майката в с. Климентово, като контактите им с бащата са редки.
Става ясно също, че майката работи по трудово правоотношение към
Български пощи, а бащата работи като шофьор при ОП „Подем“, гр. Полски
Тръмбеш. В доклада се сочи, че от определяне на сега действащите издръжки
са изминали повече от шест години, приз който период от време минималният
размер на издръжката се е увеличил, а възрастта на деца предопределя
нарастване на техните нужди.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № 3903/2018 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент са изминали повече от
шест години, през който период с нарастване възрастта на децата по естествен
начин са се увеличили и техните нужди. Тук следва да се отбележи, че в
посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката
за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за
страната, като от 140.00 лева през 2019 г., минималният размер на издръжката
понастоящем е 269.25 лева, което сочи на сериозно изменение на
икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният
размер на издръжките и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. №
3903/2018 г. на Районен съд – Велико Търново не може да не бъде съобразен и
постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последните години,
който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за
отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният
ръст на цените на стоките и услугите в периода след постановяване на
решението според съда следва да се приеме за съществено изменение на
2
обстоятелствата, въз основа на които издръжките са присъдени в досегашните
й размери.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 1 077.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 269.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за децата съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката реализира доход малко над минималната
работна заплата за страната, какъвто доход реализира и бащата, който също
полага труд и за който няма данни да има задължения към други свои
низходящи или към свои възходящи. Следва да се има в предвид също, че
издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар и обвързана от
възможностите и материалното състояние на съответния родител, е
безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване на
издръжка е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така и
спрямо погасяването на поетите от последния задължения към трети лица в
случай, че такива са налице.
При горните констатации съдът намира, че от необходимите издръжки за
малолетните Х. Д.а Г.а и К. Д. Г. исканите суми от по 270.00 лева са
абсолютният минимум, който ответникът дължи. Тук следва да се има
предвид, че бащата не полага преки грижи за децата и по този начин на
практика е освободен от ангажимента за покриване на ежедневните им
разходи.
С оглед на горното, съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като издръжките за децата
бъдат увеличени на 270.00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 400.00 лева, представляваща направените от последната
разноски за адвокатско възнаграждение.
Противно на изложеното от ответника, в случая не са налице всички
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Това е така, доколкото, макар ответникът
да е имал /и очевидно да има/ възможност да осигурява издръжки за децата си
в претендираните размери от по 270.00 лева /а това явно е така, имайки в
3
предвид, че ответникът признава исковете и изразява готовност да плаща
издръжки в посочения размер/, по делото липсват доказателства за заплащане
на такива издръжки преди предявяване на исковете, поради което с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на настоящите искове. В
случая е несъмнено, че през изминалите години от определяне
първоначалните размери на издръжките са настъпили изменения в
обстоятелствата, тъй като с нарастване възрастта на децата техните нужди
безспорно са нарастнали. Размерът на минималната работна заплата за
страната също е търпял изменение в насока неговото увеличение. Тези
обстоятелства несъмнено са били известни на ответника, който на основание
чл. 143, ал. 2 СК дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Горното, съотнесено към липсата на доброволно заплащане
на издръжки в увеличените размери преди образуване на делото, дава на съда
основание да приеме, че поведението на ответника е дало повод за завеждане
на настоящото дело.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати и държавна такса в
размер от 288.00 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размерите на определените по гр. д. № 3903/2018 г. на Районен
съд – Велико Търново месечни издръжки за Х. Д.а Г.а, ЕГН ********** и К.
Д. Г., ЕГН ********** от 180.00 на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева – за Х.
Д.а Г.а и от от 160.00 на 270.00 /двеста и седемдесет/ лева – за К. Д. Г., като:
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** да заплаща за Х. Д.а Г.а, ЕГН
********** и за К. Д. Г., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител В. К. Н., ЕГН **********, месечни издръжки в размери от по
270.00 /двеста и седемдесет/ лева за всяко от децата, считано от подаване на
исковата молба – 20.5.2025 г. до настъпване на законни причини за тяхното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която искът за увеличение на издръжките е уважен.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на В. К. Н., ЕГН
********** сумата от 400.00 /четиристотин / лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в
размер на 288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен
4
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5