ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17 февруари 2020 година гр. Гълъбово
ГЪЛЪБОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на 17 февруари 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор ………………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдия ЖЕКОВ………..………. гр. дело № 9 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба подадена от М.А.А. против Н.М.И.,
с която е бил предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК– за разрешаване
на спор относно родителски права.
С молба от 17.02.2020 г. подадена
чрез пълномощника адв. С.П. ищцата е направил
волеизявление за отказ от предявения иск, предмет на настоящото производство и
моли производството да бъде прекратено. Освен това е изложила фактическо
твърдение, че с ответника отново са заживели заедно.
Съдът намира, че са налице
процесуалните предпоставки на чл.233 ГПК за прекратяване на производството по
делото. Отказът от иск по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, съответно по чл. 233 ГПК,
е валидно изявление на страна в съдебния процес, която е носител на правото на
иск, с което десезира съда. Това процесуално действие
зависи изцяло от волята на ищеца /както и подаването на исковата молба/, не се
взема съгласие на противната страна и съдът проверява дали изхожда от
легитимирано лице и висящ ли е процесът. В случаите, когато според естеството
на спорното право или на търсената защита, отказът от иск е недопустим,
изявлението на ищеца по чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 233 ГПК, няма десезиращ ефект /така решение № 360/ 13.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 796/2012 г., IV г. о./. Поради това ищецът има право да се
откаже от спорното право във всяко положение на делото, като в тази хипотеза
съгласието на ответника не е необходимо. Причината, поради която се прави
отказът, е без значение. Освен това съдът съобрази, че изявлението изхожда от
пълномощник, снабден с изрична представителна власт да се разпорежда с предмета
на спора /л. 6 от делото/ и е направено по отношение на спорно право чието
естество позволява отказ от иск.
Отделно от това е налице второ
самостоятелно основание за прекратяване на производството. В молбата от
17.02.2020 г. е посочено, че ищцата и ответникът отново са заживели заедно,
което обосновава настъпила липса на правен интерес от предявяване на настоящия
иск, тъй като процесуална предпоставка за неговото предявяване е родителите да не живеят заедно и да не
могат да постигнат разбирателство относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му /арг. чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1
СК/.
С отказ от иска ищецът десезира съда с предявения от него иск, поради което и на
основание чл. 233 ГПК производството по делото, предвид диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, Гълъбовски районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл. 233 ГПК производството по гр.д. № 9/2020 г. по описа на Гълъбовския районен съд, гражданско отделение, поради отказ от иска.
Определението подлежи на
обжалване с въззивна частна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: