Решение по дело №12761/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3863
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Богдана Желявска
Дело: 20211100112761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3863
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100112761 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
Н. Е. А., ЕГН **********, София, ж.к. „******* чрез адв. В. О., САК, съдебен адрес: София,
ул. “*******, партер, ап. 2, против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******София, бул. „*******, за
сумата 35 000 лв. - частичен иск от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски, в
т.ч адвокатско възнаграждение, отчитайки съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на ПТП от 30%.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2021 г. около 08:30 ч. в София по бул. „Овча
Купел“, с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Житница“ в дясна
пътна лента за движение в тази посока, Б. А. Т. управлявал л. а. марка „Хонда“, модел
„Сивик“, Рег. № *******. По същото време по бул. „Овча Купел“, с посока на движение към
бул. „Никола Мушанов“, по обособена най-вдясно велоалея, ищецът със специална
екипировка и предпазна каска, управлявал мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ТЗР 50“, Рег.
№ РВ ******* В района на кръстовището образувано от бул. „Овча купел“ и ул. Проф.
Стоян Велинов“, водачът на л. а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, при извършване на
маневра „десен завой“, без да сигнализира със съответния светлинен пътепоказател и без да
се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се отдясно на него мотоциклет, извършва
маневрата, вследствие на което настъпва удар между двете МПС. В резултат на ПТП ищецът
1
е получил телесни увреждания.
За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1790958/08.06.2021г.
На виновния водач Б. А. Т. е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № 21-
4332-0013379/30.06.2021г., с което му е наложено административно наказание.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по з.п. №
BG/02/121001567900, валидна до 03.06.2021 г. до 02.06.2022 г.
В тази връзка ищецът предявява настоящия иск срещу ЗД „Б.И.“ АД с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства,
подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на експертизи.
Моли на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи застрахователна
полица № BG/02/121001567900, валидна до 03.06.2021 г. до 02.06.2022 г. за процесния
автомобил.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Претендира разноски.
Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автмобил „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № *******.
На първо място счита, че водачът Б. А. Т. не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, съответно не
е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба.
Оспорва изключителната вина на водача на л.а. Ходна“, модел „Сивик“ за настъпилото ПТП.
Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия, който е управлявал
мотоциклета с превишена и несъобразена скорост, по обособена велоалея без да има право
да се движи там, кото с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП.
Оспорва и твърдените в исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер,
както и твърденията за тяхната продължителност. Оспорва твърдените от ищеца увреждания
да се намират в причинна връзка и да са следствие от процесното ПТП. Заявява, че
констатираните в представените медицински документи увреждания не кореспондират с
механизма на ПТП.
Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва.
Прави искане за ангажиране на устни показания, издаване на съдебно удостоверение и
2
назначаване на експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните
последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на
ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Хонда“,
модел „Сивик“, Рег. № *******.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях,
вината на водача на МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, респ.
изключителен принос и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за
прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на жИ.т.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като
безпротИ.речиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП от
08.06.2021г. е следният: на 08.06.2021 г. около 08:30 ч. л. а. марка „Хонда“, модел „Сивик“,
Рег. № *******, с водач Б. А. Т., се движи по бул. „Овча Купел“ с посока на движение от
бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Житница“. На кръстовището с ул. Проф. Стоян
Белинов“ водачът Т. предприема маневра завиване надясно за навлизане в ул. Проф. Стоян
Белинов“. Пътното платно на бул. „Овча Купел“ е предназначено за двупосочно движение с
четири ленти по две ленти за всяка посока. От дясно на платното за движение (за посока на
движение на лекия автомобил) има велоалея и трамвайно трасе. В същото време по
велоалеята се движи мотоциклет „Ямаха“ , модел „ТЗР 50,“ управляван от Н. Е. А..
Последва удар между автомобила и мотоциклета. Ударът е между дясната странична част на
л.а. и лявата странична част на мотоциклета. Мотоциклетът пада на дясната си страна.
Мотоциклетиста в резултат на удара и падането на платното за движение получава
увреждания. Според вещото лице, причина за настъпването на произшествието има водачът
на лекия автомобил, който при извършване на маневрата завиване надясно и навлизане в
съседната дясна лента /велоалея/ е следвало да пропусне мотоциклета. Вещото лице посочва,
че МПС „Ямаха“ модел „ТЗР“ попада в категория „мотоциклет“.
Според първоначалната и повторната съдебномедицински експертизи, вследствие
претърпяното ПТП на 08.06.2021 г., ищецът е получила следните травматични увреждания:
Контузия на гръдния кош, лумбалната (поясна област) и таза, както и охлузни рани в
областта на лявата предмишница и лявото бедро, оток и кръвонасядане на лява хълбочна
област. Постравматичен костно-мозъчен едем на медиалния кондил на лявата бедрена кост,
3
без счупване и спукване на костта. Разтягане на медиалната колатерална връзка на лявото
коляно, частична увреда на задния рог на медиалния мениск., реактивен бурсит и синивиит.
С категоричност вещото лице посочва, че липсва костна увреда на бедрената кост в
коляното, а за увредата на мениска вещото лице не е категорично за причинно-
следствената връзка, като приема, че може да е получена от стара травма на лявото коляно.
По – нататък експертът заявява, че периодът за възстановяване от получените от ищеца
контузии и охлузвания е 10 - 15 дни. По отношение получените травматични увреждания в
областта на лявата колянна става, срокът за възстановяване е около 45 дни. Направен е
извод, че Н. А. е търпял болки и страдания за около месец и половина като за първите 7 - 10
дни те са били с интензивен характер.
Към момента на прегледа ищецът е в добро общо състояние със стабилна, нормална
походка. Коляното е затруднено в крайната степен. Липсва оток в лява колянна става. Пълен
обем на активни и пасивни движения в ставата. Преспективата по отношение на
травматичните увреждания е добра. Все още клякането в пълен обем е затруднено.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна
разпит на свидетелката Д.П.П., негова майка. В показанията си тя заяви, че синът ѝ е
претърпял злополука, катастрофа с мотора. Бил припаднал в линейката на път за болницата.
Когато го видяла, бил в съзнание, но бил неадекватен, изпитвал страшни болки. Цялата лява
половина - ръката, слабините, коляното, всичко било в синини и кръвоизливи, големи отоци,
много кръвонасядания, не можел да стъпва, той и сега не можел да стъпва. Пуснали го
веднага. Той не можел да си облече дрехите, не можел да се обуе, пуснали го за домашно
лечение. В къщи пиел антибиотик. След катастрофата той останал да живее при
свидетелката. Психически се сринал, не излизал с приятели, не излиза никъде, преди
тренирал. Не са му правени операции. В момента изпитва болки като поседи малко повече
прав, или да ходи повече пеша. Зле са нещата с коляното. След година и половина изчезнали
синките. Около 6 - 7 месеца ходил вкъщи с патерици, имал болки през това време.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 08.06.2021 г. ПТП пряко от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
4
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, протИ.правност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазлИ.ст. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от
състава на непозволеното увреждане.
Причините за настъпването на катастрофата не са обективни, а субективни и те се
коренят в поведението на водача на л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, Рег. № ******* Б.
А. Т. и това на пострадалия Н. Е. А..
В приетата САТЕ, вещото лице приема, че причина за настъпването на произшествието
има водачът на лекия автомобил, който при извършване на маневрата завиване надясно и
навлизане в съседната дясна лента /велоалея/ е следвало да пропусне мотоциклета. Вещото
лице изрично посочва също, че МПС „Ямаха“ модел „ТЗР“ попада в категория
„мотоциклет“.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗДвП по специално изградени ленти и алеи се движат
водачите на мотопеди, велосипеди и други немоторни превозни средства. В конкретния
случай пострадалият А. се е движил по велоалея в нарушение на закона, което е признато от
ищеца в исковата молба като протИ.правно поведение водещо до съпричиняване, както и
доказано в процеса твърдение на ответника.
В резултат на станалото ПТП ищецът е получил описаните по – горе травматични
увреди и е претърпяла описаните от експертизата и свидетеля болки и страдания, които са в
причинна връзка с катастрофата. Съдът не приема, че в резултат на процесното ПТП ищецът
е получил костна увреда на бедрената кост в коляното, както и увредата на мениска,
доколкото вещото лице не е категорично в причинно-следствената връзка между
настъпването на ПТП и твърдяната увреда.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени
вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедлИ.ст, като се вземат
предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
ищеца.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедлИ. обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищеца са причинени
телесни увреждания – Контузия на гръдния кош, лумбалната (поясна област) и таза, както и
5
охлузни рани в областта на лявата предмишница и лявото бедро, оток и кръвонасядане на
лява хълбочна област. Постравматичен костно-мозъчен едем на медиалния кондил на лявата
бедрена кост, без счупване и спукване на костта. Разтягане на медиалната колатерална
връзка на лявото коляно, реактивен бурсит и синивиит. По отношение на получените от
ищеца контузии и охлузвания периодът за възстановяване е 10 - 15 дни. По отношение
получените травматични увреждания в областта на лявата колянна става, срокът за
възстановяване е около 45 дни. Ищецът е търпял болки и страдания за около месец и
половина като за първите 7-10 дни те са били с интензивен характер. Към момента на
прегледа ищецът е бил в добро общо състояние със стабилна, нормална походка. Коляното е
затруднено в крайната степен. Липсва оток в лява колянна става. Налице е пълен обем на
активни и пасивни движения в ставата. Перспективата по отношение на травматичните
увреждания е добра. Все още клякането в пълен обем е затруднено.
В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът
дължи произнасяне по него. Съдът намира, че по делото е доказано наличие на виновно
поведение от страна на увредения ищец, което е допринесло за настъпване на процесното
ПТП. Шщцът е управлявал мотоциклет по велоалея, което протИ.речи на правилата за
движение по пътищата. В случаят ищецът не е следвало да се намира в тази част от пътното
платно. Съдът намира, че приносът на мотоциклетиста за настъпване на вредоносния
резултат е в размер на 30 %.
С оглед на това, настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че исковете са доказани по основание, а досежно техния размер, следва да
бъде разгледано и възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедлИ.ст от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания,
възрастта на ищеца и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца вследствие
процесното ПТП, техния вид, интензитет и продължителност, обстоятелството, че ищеца е
бил на 24 години към момента на настъпване на транспортното произшествие, няма
счупвания на кости и не е извършвана операция, и приложи принципа за справедлИ.ст,
съдът намира, че адекватното обезщетение, което трябва да бъде присъдено е 8 000 лв.
Така определеното обезщетение следва да бъде намалено, с оглед приноса на пострадалия,
като искът следва да бъде уважен за сумата от 5 600 лв. и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер.
Върху посочената сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 21.10.2021
6
г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане.

По изложените съображения съдът приема, че за сумата 5 600 лв. искът е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен, а в останалата част – за разликата до 35 000
лева, като частичен от 50 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, съобразно уважената част от иска, в полза на адвокат В. О., САК
следва да се присъдят 860 лв. разнсоки - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38
ЗА, съгласно представения по делото списък с разноски.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, следва да се присъдят
разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер 2 818,20 лв., представляващи
депозити за експертиза и свидетел, и адвокатско възнаграждение, съгласно представения по
делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, София, бул. „******* да заплати на Н. Е. А., ЕГН
**********, чрез адв. В. В. О., САК, съдебен адрес: София, ул.“*******, партер, ап. 2,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, при което е пострадал ищецът,
претендирани пряко от застрахователя, в размер 5 600 лв., ведно със законна лихва, считано
от 21.010.2021 гдо окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата между присъдените 5 600 лв., до пълния предявен
размер 35 000 лв., частичен от 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ЗД „Б.И.“ АД да заплати на адв. В. В. О., САК,
съдебен адрес: София, ул.“*******, партер, ап. 2, адвокатско възнаграждение в размер 860
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД „Б.И.“ АД да заплати на СГС държавна такса
за уважената част от иска в размер 224 лв.
ОСЪЖДА Н. Е. А. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска в размер 2 818,20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7