Р Е Ш Е Н И
Е
№ 128
гр. Оряхово, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Оряховският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.д. № 212 по описа за 2018
г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от В.С.К., с
ЕГН **********,***, Г.П.Г., с ЕГН **********,***, Д.П.Г., с ЕГН **********,***,
В.Г.Г., с ЕГН **********,***, В.Е.К., с ЕГН **********,***, М.Г.Г., с ЕГН **********,*** и А.П.Д., с ЕГН **********,***
против Т.Ц.Б., с ЕГН **********,***, Ц.Т.Б., с ЕГН **********,***, В.Т.Б., с
ЕГН **********,***,Б.Л.Т., с ЕГН **********,***, Р.П.С., с ЕГН **********,***, Й.С.К.,
с ЕГН **********,***, М.М.С., с ЕГН **********,***, Р.Л.Л., с ЕГН **********,***, М.Л.Л.,
с ЕГН **********,***, Г.Е.Г., с ЕГН **********,***, Й.Е.С., с ЕГН **********,***,
обл. Благоевград, ул.“Младост“ № 30, е предявен иск
по чл.34, вр.чл.69 ал.1 ЗН, вр.чл.341 ГПК, за делба на съсобствен
урегулиран поземлен имот, останал в наследство от Петко Г.Л. ***, поч.на 18.01.1959 г.
а именно:
– дворно място с площ 1334 кв.м,
представляващо имот с кад. № 0.862, УПИ ХIХ в кв.38, по кадастрален план на
с.Софрониево, одобрен със Заповед № 4542-К от 18.12.1969 г. на МРРБ и
Регулационен план № 495/05.04.1974 г. на Окръжен народен съвет, ведно с
построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 70 кв.м., с кад. №
0.862.1, с административен адрес с. Софрониево, ул.“Г. Димитров“ № 55, при граници и съседи: на север – имот с
кад. № 0.861, УПИ ХХ, кв. 38, собственост на Николай Веселинов Динков; на запад
– улица „Г. Димитров“ с кад. № 0.9529; на юг-имот с кад. № 0.863, УПИ XVIII, кв.38, собственост на Румяна А. Теркова и
имот с кад. № 0.865, УПИ XVI,
кв.38, собственост на Б.а.т.; от изток – имот с кад. № 0-869, УПИ XV, кв.38, собственост на Стан Кръстев Палев.
Данъчната оценка на имота е в размер на
4 644.20 лв.
Претендират се и направените по делото
разноски съгласно дяловете на страните.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени
доказателства: Удостоверение за наследници на Петко Г.Л. №8/15.01.2018 г. на
Кметство с.Софрониево, скица № 13/17.01.2018 г. на Община Мизия, Удостоверение
изх. № АБ.У-7/18.01.2018 г. на Община Мизия, Удостоверение изх.№
АБ.У-9/25.01.2018 г. на Гл.архитект на Община Мизия, Удостоверение за данъчна оценка.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от
ответника Р.Л.Л., чрез адв.
М.Л., е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. На първо място се оспорва твърдението на ищците за
възникнала съсобственост между страните по делото по силата на наследствено правоприемство от Петко Г.Л., поч.
на 18.01.1959 г. Ответника твърди, че към датата на откриване на наследството –
18.01.1959 г. така и дълги години преди това, имотът е бил собственост на
бащата на Петко Л. – Г.Л. Николов, който е бил собственик на една парцела с обща
площ приблизително от 5 дка, която обхващала процесния имот, представляващ УПИ XIХ и
съседните му УПИ-та – УПИ ХХI
и УПИ ХХII в кв.38 по действащия
кадастрален и регулационен план на с. Софрониево.
В отговора
се сочи също, че с договор за продажба на наследство с нотариална
заверка на подписите рег. № 42/20.03.1958 г., сключен писмено на 10.03.1958 г.,
Петко Г.Л., е продал наследствените си права изцяло, без да са посочени
неговите предмети на своя брат Ангел Г.Л., с което е извършил продажба на
всичко, което влиза в неговото наследство, поради което процесният имот не
влиза в наследството на Петко Г.Л. и не може да бъде предмет на настоящият иск.
Ответника твърди, че от 1959 г. и до настоящият момент, той и неговите
наследодатели са осъществявали като единствени собственици явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическо владение върху процесния имот. В този
имот неговите баба и дядо-Ангел Л. и Мария, са заживели трайно, тъй като са
полагали грижи за Петко Л. до смъртта му. От 1959 г. наследодателите му – дядо
му Ангел Л. и баща му Любен Л., до смъртта си са владели процесния имот, като
това тяхно владение от тогава е непрекъснато и не е смущавано и обезпокоявано
от никой.
Сочи също, че с н.а. № 70, т.9, дело №
891/1975 г. на РС Оряхово, Ангел Г.Л., е признат за собственик въз основа на
давностно владение на дворно място от 1 250 кв.м., съставляващо парцела XIХ в кв.38, пл. № 862 по регулационния план на
с. Софрониево.
Ответника прави възражение за изтекла в
негова полза придобивна давност върху процесния имот, тъй като е придобил
изключителната собственост върху процесния имот по наследство от дядо си Ангел Г.Л.
и баща си Любен Л. и в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.
От 1992 г. ответника и съпругата му заживели в процесния имот, заплащат
данъците и таксите за него. През 2000-2001 г. извършили и частичен ремонт на
къщата, която се намира в имота. Изградили отделно от къщата лятна кухня и
гараж. Облагородили дворното място, като засадили овощни и декоративни
дръвчета. През 2013 г. направили голям ремонт и преустройство на дворното място
и на къщата. Преустроили гаража в голяма кухня и отгоре над тях изградили втори
етаж, който се състои от една голяма стая. През 2016 г. направили и външна
изолация на къщата, поставили ламиниран паркет и теракот в стаите.
Към отговора са представени и приети писмени
доказателства: Договор за прехвърляне на наследствени права от 20.03.1958 г., и н.а. № 70, т.9, дело № 891/22.03.1975 г. на
РС Оряхово.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
останалите ответници не е постъпил писмен такъв.
В откритото съдебно заседание В.С.К., Д.П.Г., В.Г.Г. и В.Е.К. се явяват
лично и с пълномощника си адв. Ц.К.-АК Варна, които поддържат изцяло
предявеният иск. Ангажират писмени доказателства.
Ответниците редовно призовани, не са се явили
и не са взели становище по иска.
Пълномощника на ответника Р.Л.Л. – адв. М.Л., поддържа подадения
писмен отговор.
Допусната е съдебно-техническа експертиза със
задача:вещото лице след като извърши проверка в Община Мизия, да отговори на
следните въпроси:
1.имот № 0.862 за който е образуван УПИ 19 кв. 38 по
кадастралния план на с. Софрониево с площ 1334 кв.м, за който е издадена скица
№ 120/15 юли 2019 г. идентичен ли е с имот представляващ дворно място от 1250
кв.м. парцел 19, пл.№ 862, кв.38 по регулационния план на с. Софрониево, писан в
н.а. за собственост на недвижим имот придобит по давност № 70, т.9, дело
891/22.03.1975 г. на ОРС и идентичен ли е с имот УПИ 19, кв.38 по недействащия
план на с. Софрониево, който е бил в сила към 18.01.1959 г. за който е издадена
скица № 104/19 юни 2019 г. от Община Мизия.
2. Въз основа на какви документи наследниците на
Петко Л. са посочени в разписния лист към действащия план на с. Софрониево като
собственици на имот № 0.862, за който е образуван УПИ 19, в кв.38 по
кадастралния план на с. Софрониево, с площ 1334 кв.м., за който е издадена
скица 120/15 юли 2019 г., след като разписния лист към стария не действащ план,
който е бил сила към датата на откривана на наследството – 18.01.1959 г. е
изгубен.
3. В Община Мизия има ли документи, от които да е
видно през коя година е построена едноетажна жилищна сграда с площ 70 кв.м.,
находяща е в имот 0.862 по плана на с. Софрониево.
Разпитани са трима свидетели от страна на
ответника Р.Л.Л..
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Удостоверения за наследници № 8/15.01.2018
г. на Кметство с. Софрониево, страните са законни наследници на Петко Г.Л.-***,
поч.на 18.01.1959 г.
От Удостоверения изх. № АБ-У-7/18.001.2018 г.
и АБ-У-164/16.07.2019 г. на Община Мизия, в Разписния списък към кадастрален и
регулационен план на с.Софрониево, общ. Мизия, на наследници на Петко Г.Л., е
записано Дворно място с площ от 1 334 кв.м., представляващ имот с кад.№
0.862, УПИ XIX, в кв.38 по кадастралния план, одобрен с
Протокол № 4542-К/18.12.1969 . и регулационен план, одобрен със Заповед №
495/05.04.1974 г. на ОНС Враца, заедно с находящата се в него жилищна сграда с
площ от 70 кв.м. Имотът е с административен адрес ул.“Г. Димитров“ № 55 при
граници и съседи: улица; имот с кад № 0.861, УПИ ХХ, кв.38-записан на Николай
Веселинов Динков; имот с кад.№ 0.863, УПИ ХVIII, кв.38 – записан на Б.а.т.; имот с кад.№ 0.864, УПИ XVII, кв.38 – записан на Румяна А. Теркова; имот
с кад.№ 0.869, УПИ XV,
кв.38 – записан на Стан Кръстев Палев.
От Удостоверение изх. № АБ-У-9/25.01.2018 г.
на Община Мизия, паянтова жилищна сграда от 70 кв.м., находяща се в УПИ XIX, кад.№ 862, кв.38 е построена преди
07.04.1987 г., по данни на наследник на собственика. Същият имот, заедно с
находящите се в имота сграда, е записан по разписния лист на Петко Г.Л.-***.
Видно от н.а. за собственост на недвижим
имот, придобит по давност № 70, т.9, дело № 891/1975 г. на ОРС, Ангел Г.Л., е
признат за собственик върху 1 250 кв.м., парцел XIX в кв.38, пл.№ 862 по регулационния план на
с. Софрониево, при съседи – улица, Иван Ангелов Терков,
Й. Терков, Димитър Ив.Терков, Кръстьо Гелев и Марин Г.Л., с находяща
се къща в него.
От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че имот № 0.862, за
която е образуван УПИ 19, кв.38 по КП на с. Софрониево, с площ от 1 334
кв.м., за който е издадена скица № 120/15.07.2019 г., е идентичен с имот, представляващ дворно място от 1 250 кв.м.,
парцел 19, пл. № 862, кв.38 по РП на с.Софрониево, вписан в н.а. за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 70, т.9, дело № 891/22.03.1975 г. на
ОРС, и е част от имот с кад.№ 517 по действащия план на с.Софрониево и който е
бил в сила към 18.01.1959 г., за който е издадена скица $ 104/19.06.2019 г. на
Община Мизия. Вещото лице сочи, че няма посочени данни за писмени документи за
собственост на наследниците на Петко Л.,
въз основа на който е той е посочен в разписния лист към действащия план на
с.Софрониево като собственик на имот № 0.862, за който е образуван УПИ 19,
кв.38 по КП на с.Софрониево с площ от 1 334 кв.м., за който е издадена
ски.а – 120/15.07.2019 г. В същата изрично е вписано за документ „Липсва
информация“. Вещото лице сочи, че в Община Мизия няма документи, от които да е
видно през коя година е построена едноетажната жилищна сграда от 70 кв.м.,
находяща се в имот № 0.862 по плана на с.Софрониево.
От разпита на свидетелката Верка Екупова-съседка на ответника Р.Л. се установява, че същият
живее в имота на дядо си Ангел, който
получил от брат си Петко. Свидетелката твърди,
че брата на дядото на ответника Р.Л. – Петко живеел в стара керпичена
къща, която приживе Петко преписал на своя брат Ангел. Свидетелката сочи също,
че Петко починал 1959-1960 г. След това брат му Ангел и родителите на Р.Л. стопанисвали
имота. Те сменили дограмата, построи гараж, баня и след време над гаража
надстроили къщата. Ответника Р.Л. и семейството му се преместили в имота, преди
около 20-25 години. Свидетелката сочи също, че този имот винаги е владян от
рода на Р.Л.. Вторият етаж на къщата е надстроен от бащата на Р. – Любчо, който
е син на Ангел Л.. Свидетелката сочи, че никой друг освен ответника Р.Л., не е
живял в имота.
Свидетеля Анатоли Г. в показанията си сочи,
че е съсед на Р.Л.. Процесният имотът бил на дядо Петко и неговата сестра баба
Маришка. Свидетеля сочи, че първоначално бащата на Р. започнал да възстановява
имота, но починал рано. След неговата смърт, Р. продължил да се грижи за имота.
Къщата е санирана, измазана, дворът е перфектен. Има и гараж. Сочи, че
семейството на Р. живее в имота повече от 10 години. В нея отгледал децата си.
От показанията на свидетеля Карамфил Липничански се установява, че в процесния имот от 1990г
живее ответникът Р.Л. и семейството му. След смъртта на собственика на имота Петко и неговата сестра Маришка, никой не е
живял там, само ответникът който заедно с баща си се грижели за имота и го
възстановили. Имотът бил с керпичена къща, в
последствие Р.Л. се преместил там и започнал да строи и възстановява старите
постройки. Преди това за двора и къщата се грижили майката и бащата на Р.. Сега
в имота има къща с кухня и гараж. Впоследствие бил изграден втори етаж над
гаража. Свидетеля сочи, че не е виждал друг да влиза в имота на Р., незнае
някой друг да има ключ.
На основание гореизложеното, съдът прави
следните правни изводи:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че страните са
законни наследници на Петко Г.Л.,***, поч. на
18.01.1959 г. Установи се също че процесният имот - дворно място с площ 1334 кв.м, представляващо имот с кад. № 0.862, УПИ ХIХ в кв.38, по кадастрален план на
с.Софрониево, одобрен със Заповед № 4542-К от 18.12.1969 г. на МРРБ и
Регулационен план № 495/05.04.1974 г. на Окръжен народен съвет, ведно с
построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 70 кв.м., с кад. № 0.862.1, с административен адрес с. Софрониево, ул.“Г.
Димитров“ № 55, при граници
и съседи: на север – имот с кад. № 0.861, УПИ ХХ, кв.
38, собственост на Н. В.Д.; на запад – улица „Г. Димитров“ с кад. № 0.9529; на юг-имот с кад.
№ 0.863, УПИ XVIII,
кв.38, собственост на Р.А. Т. и имот с кад. № 0.865,
УПИ XVI, кв.38, собственост
на Б.а.т.; от изток – имот с кад. № 0-869, УПИ XV, кв.38, собственост на Стан Кръстев Палев е бил
собственост на общият наследодател на страните Петко Г.Л..
От
представеният по делото констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 70, т.9, дело № 891/1975 г. на
ОРС, се установи по безспорен начин, че процесният имот след смъртта на П.Г.Л.,
поч.
на 18.01.1959 г. е придобит по давност от брат му Ангел Г.Л.,*** поч. 16.10.1984г. ,
който оставил законни наследници ответниците Р.Л.Л. и М.Л.Л. – деца на
синът му Любен Ангелов Л.,***.
Доколкото в производството по делба е направено
възражение за придобиване на процесните имоти по давност от един от
съделителите и е представен констативен нотариален акт, то в процеса на
доказване следва съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част върху наследствените имоти, следва да докаже, че е
извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи
своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да
владее техните идеални части за себе си,
т.е. че е превърнал с едностранни действия държането им във владение;
като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото
преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал
намерението си (така и в Решение № 117 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 4431/2017г.
по описа на Първо гр.о., ВКС).
В случая Нотариалният акт, удостоверяващ
право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение - чл.
483, ал. 2 ГПК отм. , се ползва с обвързваща /формална/ доказателствена сила,
която се изразява в това, че до доказване неверността на нотариалното
удостоверяване то задължава съда и другите държавни органи да приемат, че
удостовереното с документа се е осъществило така, както свидетелства
нотариалният орган. Тъй като предмет на удостоверяване с този вид нотариален
акт е самото право на собственост върху недвижим имот, изявлението на нотариуса
доказва, че ползващото се от нотариалния акт лице е собственик на имота,
посочен в нотариалния акт. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, но до
доказване на обратното. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя
доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, издаден по реда на
обстоятелствената проверка, може да доказва, че титулярът на акта не е
собственик на имота, без за това доказване да важат правилата за оспорване на
документ. В случаите, когато се сочат факти, настъпили след издаване на
нотариалния акт, по силата на които правото, признато с този акт, е придобито
от друг, оспорващият следва да докаже, че титулярът на нотариалния акт е
престанал да бъде собственик. Това правно положение е възприето в трайната
съдебна практика.
За да се придобие един имот на основание
давностно владение е необходимо, кумулативното наличие на два елемента у
владелеца – анимус – намерение за придобиване и
корпус – фактическа власт върху имота.
Фактическата власт следва да се упражнява
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци са
следствие от основните два – упражняване на фактическа власт с намерение за
своене. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот –
да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му. Несъмненият характер на владението върху един
имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по
стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация
и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
него. Когато владелецът обработва и строи и се грижи за един имот и извлича
плодовете от него, всички могат да установят, че той осъществява фактическа
власт върху имота.
Намерението за придобиване на имота следва да
е ясно манифестирано (изразено) както по отношение на всички трети лица, така и
по отношение на останалите съсобственици. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Завладяване частите на другия
съсобственик трябва да се манифестира пред него и да бъдат осъществени действия
отблъскващи владението и установяващи своене. За да се трансформира така
установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да
манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави
тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на
собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана
явно.
Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение
още от момента на установяването си, какъвто е настоящият случай.
Възражението на ответникът Р.Л., за придобиване
на имота в собственост по давностно владение от неговият наследодатели – Ангел Г.Л.
и Любен Ангелов Л. след смъртта на Петко Г.Л. на 18.01.1959 г., е основателно с
оглед представения по делото констативен нотариален акт № 70, т.9, дело №
891/1975 г. на ОРС. С него се установява наличието на давностно владение.
Констатациите в акта относно наличието на придобивна давност в полза на дядото
на ответника А.Г.Л., наследен от синът си Л.А.Л. – оставил законни наследници
децата си Р.Л. и М.Л.Л., относно наследствените права
върху имота на останалите наследници на Петко Г.Л., не са оспорени от ищците в
смисъл на опровергаване на факта на владението върху тези части, обуславящ
посоченото придобивно основание, поради което и в тежест на оспорващия е
установяването му. При тези факти констатациите в нотариалния акт за придобивна
давност в полза на ответника Р.Л. не са оборени.
Поради това имотът не е съсобствен между
страните на основание твърдения юридически факт, наследствено правоприемство от
общият наследодател Петко Г.Л., с оглед придобиването от наследодателите на
ответника Р.Л. по давностно владение при приложение
на презумпцията по чл. 69 ЗС в необходимия за това срок, удостоверено с
представения нотариален акт от 1975 год.
Предвид изложеното предявеният иск за делба е
неоснователен и следва да се отхвърли, като на ответника Р.Л.Л. се присъдят претендираните
разноски съгласно представения списък а именно сумата от 1000 лева заплатен
адвокатски хонорар и 300 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.С.К., с ЕГН
**********,***, Г.П.Г., с ЕГН **********,***, Д.П.Г., с ЕГН **********,***, В.Г.Г., с ЕГН **********,***,
В.Е.К., с ЕГН **********,***, М.Г.Г., с ЕГН **********,***
и А.П.Д., с ЕГН **********,***, за делба на поземлен имот – дворно място с площ
1334 кв.м, представляващо имот с кад. № 0.862, УПИ
ХIХ в кв.38, по кадастрален план на с.Софрониево, одобрен със Заповед № 4542-К
от 18.12.1969 г. на МРРБ и Регулационен план № 495/05.04.1974 г. на Окръжен
народен съвет, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда с
площ 70 кв.м., с кад. № 0.862.1, с административен
адрес с. Софрониево, ул.“Г. Д“ № 55, при граници и съседи: на север – имот с кад. № 0.861, УПИ ХХ, кв. 38, собственост на Н.В.Д.; на
запад – улица „Г. Д.“ с кад. № 0.9529; на юг-имот с кад. № 0.863, УПИ XVIII, кв.38, собственост на Р.А. Т.и
имот с кад. № 0.865, УПИ XVI, кв.38, собственост на Б.
А.Т.; от изток – имот с кад. № 0-869, УПИ XV, кв.38,
собственост на С.К.П., останал в наследство от П. Г.Л. ***, поч.на
18.01.1959 г. , като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.С.К., с ЕГН **********, Г.П.Г.,
с ЕГН **********, Д.П.Г., с ЕГН **********, В.Г.Г., с
ЕГН **********, В.Е.К., с ЕГН **********, М.Г.Г., с
ЕГН **********, и А.П.Д., с ЕГН **********, да заплатят на Р.Л.Л., с ЕГН **********,
сумата от 1300 лева - деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: