№ 40320
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110137472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Ц. С. срещу „фирма“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „фирма“ ООД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.12.2023 г. от
13:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са от Ц. Ц. С. срещу „фирма“ ООД обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на
сключения между страните договор за потребителски кредит, като противоречащ и
заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание, а в условията на
евентуалност – искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл. 6.1, чл. 6.2 от договора, на чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 37, ал.
2, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия и на т. 8 от част II, т. 1, т. 2, т. 4.3 и т. 4.6 от Стандартния
европейски форумяр (СЕФ).
В исковата молба се твърди, че 12.05.2023 г. между ищцата Ц. С. и ответното
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 860938/ 12.05.2023 г. чрез
средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сумата, предмет на договора в размер на 3
900 лв., била предоставена и усвоена от ищцата. В т. 3.7. от Договора, било посочено, че
ГЛП е в размер на 40,05 %. В т. 3.5. от Договор бил уговорен ГПР в размер на 47,95 %. В чл.
6.1. и 6.2. от Договора била предвидена неустойка в размер на 7 753,70 лева (намалена с
отстъпка от 154,30 лв., съответно неустойката е 7 908 лв.) в случай, че заемателят не
предостави обезпечение съобразно чл. 33, ал. 1 от ОУ. Видно от погасителния план към
договора месечната погасителна вноска се формирала от главница, лихва и неустойка. В т.
6.1. от договора за заем било уговорено задължението на заемателя да предостави в
тридневен срок от усвояване на заема обезпечения - поръчители или банкова гаранция, като
при неизпълнение съгласно т. 6.2. заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на
7 753,70 лв., начислявана автоматично с подписване на договора и платима разсрочено
съгласно погасителния план. Още със сключване на договора на ищцата била начислена
неустойка в размер на 7 908 лв., тъй като същата не представила в срок надлежни
поръчители или друг вид обезпечение – банкова гаранция. Излагат се подробни
съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса
на елемент от същественото му съдържание, а именно годишният процент на разходите
1
/ГПР/. Поддържа се, че в нарушение на императивните изисквания на закона, в процесния
договор за заем ГПР е посочен единствено като процент – 47,95 %, но не са посочени
елементите, които включва ГПР и методиката за изчисляването му, а отделно от това ГПР
надхвърлял размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следвало да бъде включена
и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Поддържа се, че клаузата за неустойка е
нищожна, тъй като с нея се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се договоря по-висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Същевременно, се излагат
съображения, че клаузата за неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да
може да бъде събрано, но тези вреди се обезпечавали и чрез мораторната лихва за забава по
чл. 33, ал. 1 ЗПК, но подобно кумулиране било недопустимо. Поддържа се, че договорът е
недействителен и поради това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй
като посоченият в него фиксиран лихвен процент – 40,05 %, не отговарял на действително
приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавка към
договорената лихва по кредита. Излагат се съображения, че клаузата за възнаградителна
лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва. По отношение на таксата за експресно разглеждане
на искането за кредит се посочва, че тя не представлява допълнителна услуга, а такава,
свързана с отпускането, усвояването и управлението на кредита, поради което с тази такса
се заобикаляли изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което същата е нищожна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата поддържа още, че нищожна, на основание чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК, е и клаузата на чл. 4.6 от СЕФ, с която е уговорено, че размерът на
разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е
погасителна вноска по кредита се определя в зависимост от съответния кредитен продукт,
тъй като тези допълнителни разходи не били допълнителни такива по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, а видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни
трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, каквото
посочване не било направено. Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП
и съответно нищожна на основание чл. 146 ЗЗП. Поддържа се, че недействителна се явява и
клаузата на чл. 37, ал. 2 от Общите условия, в която е предвидено, че при разваляне,
респективно при неизпълнение на договора, се дължи главница, договорна лихва и
неустойка, тъй като противоречи на чл. 88 ЗЗД и чл. 32 ЗПК. При тези твърдения иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че договор за кредит №
860938/12.05.2023 г. е нищожен, а в условията на евентуалност – че са нищожни посочените
клаузи от договора, общите условия и СЕФ.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
обстоятелствата, че между Ц. Ц. С. и „фирма“ ООД на 12.05.2023 г. е сключен договор за
паричен заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 3 900 лева и че тези
средства са й били предоставени съобразно посочените в договора условия. Твърди, че не са
налице описаните в исковата основания за недействителност на договора за потребителски
кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест е да докаже при условията
на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит №
860938/12.05.2023 г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорените клаузи от договора, Общите условия и СЕФ, които
противоречат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват
добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен,
включително договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: 1/ на 12.05.2023 г. между „фирма“ ООД – като заемодател, и Ц. Ц. С. – като
заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 860938/12.05.2023 г., по силата на
който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на
3 900 лв.; 2/ главницата по договора за заем в размер на 3 900 лв. е била реално усвоена от
заемополучателя.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба и в
отговора на исковата, при депозит в общ размер на 500 лева, от които 250 лева, вносими от
ответника в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение, и 250 лева, платими от
бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо Иво Д., като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение
след представяне на доказателства за внесен депозит.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3