Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                 25 април 2016 г.                     град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публичното заседание на …11 април 2016………… година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

при участието на секретаря….. Н.К. …………………… и в присъствието на прокурора……………………………………., като разгледа докладвано от………… съдията  МИШОВА…………………..гр. дело № 340 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Предявени са искове за присъждане на обезщетение по  чл.224, ал.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

             Ищцата Р.Г.С. твърди, че е работила от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г. по срочен трудов договор, сключен между нея и ответника, като обслужващ бюфет в търговски обект, находящ се в гр. Стара Загора. След изтичане срока на договора работодателят издал заповед № 11 от 01.12.2015 г., с която на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ прекратил трудовия договор. Не й бил връчен екземпляр от заповедта, нито й била върната трудовата книжка, нито й било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г. Ищцата твърди, че потърсила съдействие от ИА „Главна инспекция по труда” гр. Смолян. В резултат на проверката получила екземпляр от заповедта и трудовата си книжка. Твърди, че в тази заповед ответникът е отразил дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 работни дни в размер на 707,14 лв. В с.з. признава, че е получила сумата от 646,34 лв. от обезщетението. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 707,14 лв. за 33 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.04.2014 г. до 01.12.2015 г., както следва: 15 работни дни за 2014 г. и 18 работни дни за 2015 г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 9,64 лв. за периода от 02.12.2015 г. до 19.01.2016 г., като и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира за направените деловодни разноски.

             Ответникът „ВДК 85” ООД признава, че с ищцата са били в трудово правоотношение, което е било прекратено. Твърди, че е оправил устна покана към ищцата да получи  заповедта, с която прекратява трудовия  договор. Ищцата отказала да получи заповедта под предлог, че е в отпуск по майчинство и ответникът нямал право да прекрати трудовия договор. Твърди, че е изпратил писмена покана от 09.12.2015 г. до ищцата за получаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и получаване на трудовата книжка. Твърди, че е признал, че дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, като същото било отразено в разчетно платежната ведомост. Признава, че е имало отправен сигнал до ИА „Главна инспекция по труда” гр. Смолян. Счита, че искът е неоснователен. Претендира за направените деловодни разноски.

    Съдът, като обсъди представените по делото доказателства и становището на ищеца, намери за установено следното:

         Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, който е прекратен по взаимно съгласие – чл.325, т.1 КТ, на 01.12.2015 г. Работодателят е издал заповед  № 11 от 01.12.2015 г., в която е разпоредено заплащането на обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за 33 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 707,14 лв. От представеното копие от извлечение от сметка се установява, че на 23.02.2016 г. ответникът е превел по сметката на ищцата сумата от 646,34 лв., която, според признанието на ищцата, съставлява част от дължимото й обезщетение.

         При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Фактическият състав на тази правна норма съдържа две предпоставки, чието кумулативно установяване предпоставя основателността на иска – прекратен трудов договор и наличие на неизползван отпуск. По делото няма спор, че трудовият договор на ищцата с ответното дружество е прекратен. Както бе посочено по-горе, в заповедта от 01.12.2015 г. е разпоредено заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 33 дни в размер на 707,14 лв. Поради това съдът намира, че втората предпоставка, обуславяща правото на ищцата, е безспорна. Безспорен е и размерът на обезщетението. В тази връзка съдът следва да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК извършеното в хода на производството частично плащане в размер на 646,34 лв. Поради това искът се явява основателен да сумата от 60,80 лв. В останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане.

                       

                   Ищцата претендира и обезщетение за забавено плащане върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в размер на 9,64 лв. за периода от 02.12.2015 г. до датата на исковата молба 19.01.2016 г. Искът е неоснователен, тъй като работодателят не е изпаднал в забава, след като не е поканен. Вземането по чл.224, ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който напусналият работник или служител е могъл да иска изпълнение на задължението на работодателя да плати обезщетението. Този ден поначало е денят на прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 335 КТ, но тъй като вземането за обезщетение е парично и безсрочно, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е предявен искът (по арг. от ТР 3/96 г. на ОСГК). В случая покана липсва. Неоснователно ищцата претендира, че поканата й съставлява сигналът, който тя е изпратила до ИТ. По правната си същност поканата и сигналът съставляват съвършено различни волеизявления с различни адресати, което поначало изключва правните последици на едното да са идентични и относими към правните последици на другото. Затова няма как да се приеме, че ищцата, като е подала сигнал (жалба) до Инспекцията по труда, е поканила работодателя да й плати дължимото обезщетение.

                   Ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на държавата на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 50  лв., както и на ищцата направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 300 лв. за възнаграждение за един адвокат. В тази връзка не следва да се взема предвид възражението на ответника, че е признал правото на обезщетение и че същото е било разчетено във разплащателната ведомост. Платеното от ищцата възнаграждение следва да й бъде заплатено, тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото с неплащането на сумата.  Не следва да се взема предвид и извършеното плащане, поради което искът ще бъде отхвърлен, тъй като това плащане е станало в хода на производството, след като сметката на ответника е била запорирана въз основа на издадената от съда заповед за допускане на обезпечение на иска.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                     ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 КТ „ВДК 85” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Мадан, ал. Христо Ботев, № 14, вх.А, ап.13, ЕИК *********, представлявано от управителя Красимир Чавдаров Апостолов, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.С. *** Димитър Асенов, № 87, ет.ІІІ, ап.5А, ЕГН **********, сумата от 60,80 лв. (шестдесет лева и 80 ст.), представляваща неизплатената част от обезщетение за 33 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 и 2015 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска като погасен поради плащане в останалата му част – над присъдените 60,80 лв. до претендираните 707,14 лв.

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.С. *** Димитър Асенов, № 87, ет.ІІІ, ап.5А, ЕГН ********** срещу „ВДК 85” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Мадан, ал. Христо Ботев, № 14, вх.А, ап.13, ЕИК *********, представлявано от управителя Красимир Чавдаров Апостолов, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД иск за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на 9,64 лв. за обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за периода от 02.12.2015 г. до 19.01.2016 г., като неоснователен.

 

                        ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК „ВДК 85” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Мадан, ал. Христо Ботев, № 14, вх.А, ап.13, ЕИК *********, представлявано от управителя Красимир Чавдаров Апостолов, ДА ЗАПЛАТИ на държавата в полза на бъджета на съдебната власт, по сметка на РС Стара Загора сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна такса.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ВДК 85” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Мадан, ал. Христо Ботев, № 14, вх.А, ап.13, ЕИК *********, представлявано от управителя Красимир Чавдаров Апостолов, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.С. *** Димитър Асенов, № 87, ет.ІІІ, ап.5А, ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: