РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2178
гр. Пловдив, 24.11.2022 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 1908
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба, предявена от С.Г.А., с ЕГН **********,***, чрез адв.М., със съдебен
адрес:***, против Решение № 1123/01.06.2022г.,
постановено по АНД № 1662/2022 г. по описа на
Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4009788 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на
МВР - Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.Г.А. е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Иска се отмяна на решението,
като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи, че липсва дата на съставения протокол по
чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), не се установява АТСС, с което е установено
нарушението да отговаря на показателите, обективирани в удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ и не от представената в
административната преписка снимка, не може да се установи какво е въпросното
АТСС и същото ли е вписано в ЕФ. На следващо място, се твърди, че
административното нарушение е установено с АТСС временно монтирано в служебен
автомобил и в този смисъл на мястото на което е установено нарушението са
присъствали контролни органи и е следвало да се състави АУАН и да се издаде НП.
Посочена е съдебна практика. Претендира
се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната
жалба, ОД на МВР - Пловдив, в писмено становище чрез процесуалния представител
ст.юриск. Б. оспорва касационната жалба. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на минимално предвиденото по Наредба №1 от 2004г. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1123 от 01.06.2022 г., постановено по АНД № 1662/2022г., Пловдивският
районен съд е потвърдил електронен фиш серия К № 4009788 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОД на
МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП на С.Г.А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП.
За да постанови този
резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че
електронният фиш е издаден от материално компетентен орган и отговаря на
формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание. Приел е още, че
при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. За безспорно установено е прието, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си на процесното място и време да управлява конкретното МПС до не
повече от 60 км/ч, като въпреки това му задължение позволената скорост на
движение на МПС е била превишена с 32 км/ч., както и че правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. В мотивите на съдебния
акт е посочено, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДвП. Според районен съд нарушението е установено и надлежно заснето
със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване при БИМ, като посочената система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под №10.02.4835.
Изрично е
посочено, че е съставен и Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, касаещ въпросния заснет пътен участък, ограничението на
скоростта, дата и час на констатираното нарушение.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя
изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК
препраща към тях.
В оспорения съдебен акт са
изложени подробни мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите
по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът намира за
неоснователно възражението на касатора във връзка с Удостоверението за одобрен
тип средство за измерване на БИМ, доколкото същото касае именно одобрен тип
TRF1-M, а не конкретно устройство. Отделно от това, както е посочил и ПРС,
посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №10.02.4835 и същата представлява
мобилна система за видеоконтрол. В преписката е приложен и протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TRF1-M от сектор „Управление на
собствеността“ - Полицейска техника, към
Главна дирекция „Национална полиция“ № 6-32-20 от 07.02.2020г., като според
заключението АТСС с посочен идент. № 581 съответства на
одобрения тип.
Неоснователно е
възражението, че административното нарушение е установено с АТСС, временно
монтирано в служебен автомобил и доколкото на мястото, на което е установено
нарушението, са присъствали контролни органи, е следвало да се състави АУАН и
да се издаде НП. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова
- ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил
заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването
нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното
в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето
правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е
установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа в § 1, т.
65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В настоящия случай превишението на скоростта на процесния автомобил е
установено с ATCC TFR1-M и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, съставлява
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която
съставлява одобрен тип средство за измерване/автоматизирано техническо
средство/ и е вписана в регистъра на одобрените за използване СИ под №
4835. Ето защо
цитираната от касатора съдебна практика не е актуална, тъй като е преди
изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 (осемдесет) лв., на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1123/01.06.2022 г., постановено по АНД № 1662/2022г. по описа на
Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА
С.Г.А., с ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР-град
Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: