Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261004 26.10.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14522 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ –
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* против И.А.Ч., ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 274, ал.2 КЗ /отм./.
В исковата молба се твърди, че на …. при
движение в гр. П. на кръстовището на ул. “Д.Т.” и бул. “Н.В.”, настъпило ПТП по
вина на ответника, който, управлявайки л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК № .., без
да притежава свидетелство за правоуправление, не спазил правилата на движение –
преминал при наличие на светеща забранителна червена светлина на светофарна
уредба, вследствие на което отнел предимство на правомерно преминаващия при
светеща зелена светлина на св. уредба л.а. „Форд Транзит“ с ДК № .., като му
нанесъл материални щети.
Бил съставен протокол за ПТП № …10.10.2015
г., в който бил отразен механизмът на произшествието, както и АУАН и НП № … на
виновния водач, неоспорени и влезли в сила.
При настъпване на ПТП, управляваният от
отв. автомобил имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото
дружество, съгласно ЗП № …
Вследствие на предявена от собственика
на увредения л.а. претенция за изплащане на обезщетение, била образувана
преписка по щета № ... След оценка стойността на нанесените вреди, се
установило, че същите възлизат на сумата от общо 700,88 лева, която била
изплатена.
Тъй като ответникът предизвикал ПТП,
като управлявал автомобила без св. за правоуправление, за застрахователя
възникнало регресно вземане в размер на платената сума.
Въпреки поканата за плащане, такова не
постъпило. Моли се за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда – 11.09.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал писмен отговор.
Оспорва иска по основание и размер, в т.ч. – НП не било връчено на ответника, а
от протокола за ПТП не се установявало, че е управлявал без СУМПС; не бил
уведомен за извършеното от застрахователя плащане на търсената сума; размерът
на обезщетението бил неправилно определен от ДЗИ. Моли се за отхвърляне на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно,
че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило
събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което в качеството си на застраховател по нея носи
риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера
на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки
автомобил без свидетелство за правоуправление.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи, че към датата на ПТП е притежавал валидно СУМПС
за кат. МПС, което е управлявал, както и такива положителни факти, които да
изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване
на горните факти от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът счита предявения иск за основателен по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: на … при движение в
гр. П. на кръстовището на ул. “Д.Т.” и бул. “Н.В.”, настъпило ПТП с участието
на ответника, който управлявал л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК № .., а на другия
участник - л.а. „Форд Транзит“ с ДК № .., били нанесени материални щети; към датата на ПТП, за управлявания от
ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност” при ищцовото дружество, съгласно ЗП № .. от 26.05.2015 г.;
застрахователят е изплатил на собственика на увредения автомобил твърдяното
обезщетение /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1251/28.01.2020 г. – л.64-65/.
Съдът приема тези факти за доказани,
включително като ги съпостави със събраните по делото писмени доказателства
/протокол за ПТП с материални щети, застрахователна полица, АУАН, НП и др./.
Видно
от протокол за ПТП № .. /л.72/, на .., в гр. П. на кръстовището на ул. “Д.Т.” и
бул. “Н.В.”, ответникът като водач на л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК № .. –
преминал през забранителен сигнал на светофарната уредба /червен/, като отнел
предимството на участник № 2, който се движел на зелен сигнал по ул. “Д.Т.”.
Били нанесени материални щети. А според отразеното в протокола – ответникът бил
неправоспособен.
Протоколът
е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. По
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на
автомобилите в пространството и щетите по МПС, както и относно липсата на
представено св. за управление на МПС, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради
което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална
доказателствена сила.
Обстоятелството
относно липсата на документ за управление на МПС се установява по категоричен
начин – както от съставения АУАН, така и от НП – с последното е наложена
санкция за виновно нарушение на чл. 150 ЗДвП във връзка с процесното ПТП. Двата
акта са връчени на ответника и не са обжалвани /влезли в сила – видно от
справката на ОД МВР – л.97 за издадени редица актове, НП и фишове за извършени
нарушения на ЗДвП, вкл. процесното – под № 8 в таблицата/. Поради това и
възраженията в ОИМ в обратна насока са неоснователни. Тежестта на доказване
положителния факт на притежаване на СУМПС към датата на ПТП е за ответника, но
той не ангажира доказателства, като напротив – налице са категорични такива в
обратна насока – че същият е бил неправоспособен водач към датата
на произшествието и не е притежавал СУМПС.
Протоколът
за ПТП - не се ползва с обвързваща док. стойност относно самия механизъм на
ПТП, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на
акта. Това обаче не означава, че ПТП не се е осъществило именно по начина,
описан в протокола, т.к. приобщените доказателства са именно в тази насока.
Ответникът
е подписал без забележки АУАН и НП, в които ясно е описан твърденият механизъм
на ПТП и извършените от него нарушения на правилата за движение, като не е
обжалвал същите и наложените му санкции. Това обстоятелство следва да бъде
взето предвид и ценено с оглед всички останали данни по делото.
Събрани са и гласни доказателствени средства,
чрез разпита на двама свидетели. Съставителят на протокола - св. К.Ц. /л.101/ посочва,
че е отразил в документа именно това, което е видял на мястото на
произшествието. Материалните щети по МПС възприел лично, както и разположението
на МПС в пространството. За механизма на случилото се бил уведомен и от двамата
водачи. Казаното от свидетеля се възприема като ясно и непротиворечиво, поради
което показанията се кредитират.
Разпитан
е и водачът на увреденото МПС - св. В.Я. /л.102/, който възпроизвежда описания
в протокола механизъм на ПТП. Движил се по ул. „Д.Т.“ в гр. П., бил на зелен
светофар, първи автомобил на кръстовището, потеглил и, навлизайки в него,
видял, че друго МПС вдясно се движи много бързо. Последното минало на червено и
настъпил удар помежду им. Настъпили щети по МПС. Свидетелят се уверил, че
водачът и спътницата му били невредими и позвънил на КАТ. Шофьорът на др. автомобил
го попитал дали може да се размени с друг човек, който трябвало да дойде след
малко, и да кажат на полицаите, че той е шофирал. Св. категорично отказал и при
проверка на органите на реда се оказало, че виновният водач нямал свидетелство
за управление. Съставили му акт за нарушението. И двамата поотделно разказали
на съставителя как се е случило ПТП. Другият водач признал, че е виновен и не възразил.
МПС на свидетеля било отремонтирано, а застрахователят „ДЗИ“ платил.
Съдът цени
показанията на свидетеля, тъй като са последователни, конкретни и се подкрепят
от останалите доказателства.
По
делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което се кредитира като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал становище, че от техническа гледна точка, между
механизма, описан в протокола за ПТП, и повредите по МПС л.а. „Форд Транзит“
има пряка причинно – следствена връзка. Пазарната стойност, необходима за
ремонтно-възстановителните дейности, възлизала на сумата от общо 2676,67 лева.
Предвид
горното и след цялостна преценка на събраните доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените в ОИМ
оспорвания относно механизма на произшествието, вината при настъпването му,
както и стойността на вредите, за неоснователни. Всички данни са в подкрепа на
твърденията на застрахователя, като оспорванията са недоказани.
Безспорно
е, че ищецът е платил на собственика на увредения автомобил твърдяното
обезщетение. Установява се и от представените – опис и пл. нареждане /л.21/,
като в този смисъл са и св. показания на водача Я..
Като безспорно е отделено и обстоятелството, че към
датата на събитието за управлявания от ответника автомобил, е била налице
валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ищцовото
дружество, съгласно ЗП № .. от 26.05.2015 г. /съгл. чл. 257, ал.2, вр. с ал. 1 КЗ /отм./ – застраховката покрива и отговорността на ползващия МПС ответник, макар
да не е бил негов собственик/.
Ето защо
се установява - да е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.
Доказва се, че към датата на ПТП ответникът е
бил неправоспособен водач, нямал е СУМПС и въпреки това е управлявал МПС.
Освен, че е бил неправоспособен – е нарушил и правилата за движение по
пътищата, като е преминал през забранителен червен сигнал на светофарната
уредба на посоченото кръстовище в гр. П.. Не е съобразил поведението си с
изискването на чл. 6, т.1 ЗДвП, при което са му наложени и санкции за
противоправно поведение, вкл. за нарушение по чл. 150 ЗДвП – управление на МПС
от неправоспособен водач. Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от
ответника, неговата вина и липсата на СУМПС, са категорично установени. Няма
данни, които да противоречат на тези изводи. Възраженията на особения
представител, макар и принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция,
не се споделят, т.к. ангажираните в процеса доказателства са изцяло в полза
твърденията на ищеца.
Налице са предпоставките
за възникване правото на регрес. Съгласно чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ -
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало
моторното превозно средство без свидетелство за управление. Обемът му се
определя от закона – правото се ограничава до размера на това, което той е
платил в изпълнение на задължението си да носи застрахователния риск. Вземането
възниква в размер на по-малката от двете суми – на извършеното плащане и на
действителните вреди. Според САТЕ, последните възлизат на сума в много по –
висок размер от плащането, поради което се дължи претендираната сума.
Предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда до погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представени са списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 50 лв. – ДТ; 300 лева – възн. за особен
представител; 180 лева – депозит за САТЕ; 40 лева – депозити за свидетели /изплатени/;
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Разноските от общо 930
лева ще бъдат възложени в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните
суми: 700,88 лева /седемстотин
лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, реализирано на ..., на кръстовището на ул. “Д.Т.” и бул. “Н.В.” в
гр. П., по вина на ответника като водач на МПС „Ситроен Берлинго“ с ДК № ..,
управлявал без свидетелство
за управление,
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
съгласно ЗП № .. от 26.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 11.09.2019 г. до окончателното
погасяване, както и общо 930 лева
/деветстотин и тридесет лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:
IBAN: *** – „…
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП